Дайте нови дрехи на ‘Царя’!
В петък бе теглен жребият за полуфиналите в Шампионската лига. До финалната четворка достигнаха отборите на Реал Мадрид, Барселона, Байерн и Ювентус. Баварците ще мерят сили с Лео Меси и компания, а европейският шампион ще пътува до Торино. Но не това ме кара да пиша този текст!
В клубната ранглиста на УЕФА Реал, Барса и Байерн заемат първите три места, базирани на техния коефицент за последните пет сезона в Европа. За сравнение – Ювентус са 14-и в тази класация, изоставайки от „Кралския клуб“ с цели 80 пункта. Присъствието на първите три в късните фази на Шампионска лига вече не изненадва никого. Турнирът е станал доста предвидим и скучен през последните няколко години. Цар Футбол не само че не носи нови дрехи, а от известно време се разхожда с едни и същи стари. Лека промяна на „гардероба“ му би била доста приятна – не че имам нещо против Реал, Барса и Байерн, но малко разнообразие никому няма да навреди.
За последните шест сезона (включително текущия) всеки един от трите отбора е достигал пет пъти полуфиналите, в четири случая два от трите тима са си правили компания, а тази година е третият случай, в който и трите накуп запълват финалната четворка. Това показва колко трудно е на другите (смятани за) европейски грандове да се преборят с конкуренцията им.
Едва ли не мачовете на „тройцата“ в Лигата през месец май изглеждат гарантирани. Груповата фаза е една досадна формалност, която осигурява по някой и друг милион евро в зависимост от събрания броя точки. Единствените въпросителни на този ранен етап са дали трите гранда ще съберат пълен актив от 6 победи и дали ще подобрят рекорда за резултатност. Шансът някой от тях да отпадне в групите на практика е 0. Дори епизодично да инкасират по някоя загуба, това се явява по-скоро като скастряне за изпуснатите пари, отколкото заплаха за напускане на надпреварата.
Когато през сезон 2003/2004 бе въведен новият регламент, предвиждащ директни елиминации във фазата на осминафиналите (вместо втора групова фаза), феновете го приеха като свеж полъх, динамизиращ турнира. Двубоите на разменено гостуване изглеждаха по-атрактивни от нова порция броене на точки при победа. Това наистина бе така и през годините зрителите ставаха свидетели на десетки оспорвани сблъсъци ОЩЕ НА ОСМИНАФИНАЛИТЕ, което демонстрираше защо Шампионската лига приковава вниманието на милиони хора. Дистанцията между топ отборите от големите европейски първенства (Англия, Италия, Испания, Германия, Франция) не беше толкова осезаема. В средата не миналото десетилетие също имаше клубове, които доминираха, но до такова статукво като днешното не се е стигало. Тимове като Порто, Монако, Виляреал, Олимпик Лион, Депортиво Ла Коруня, ПСВ (Айндховен) успяваха да изненадат грандовете от време на време. Футболът не изглеждаше толкова зависим от тлъстия бюджет.
В днешно време дори парите на ПСЖ и Манчестър Сити не могат да скъсят разстоянието до Трите големи. Няма как да се случи, защото Реал, Барса и Байерн на свой ред хвърлят много средства, за да запазят преднината си. Но те не просто правят това – те я увеличават. Сто милиона евро доведоха Гарет Бейл в Мадрид, а с него пристигна и „Десетата“ (купа от Шампионска лига). В Барселона през това лято изпразниха портфейлите си за Луис Суарез, а уругваецът на практика сам отстрани ПСЖ на четвъртфиналите. Не би било голяма изненада, ако покупката му се окаже решаваща и за спечелването на трофея в началото на юни.
За феновете на Монако и Порто достигането до четвъртфиналите този сезон би трябвало да е огромен успех, а за тези на Ювентус – благословия, че правят компания на Реал, Барса и Байерн на предпоследното стъпало. Ако пък „бианконерите“ в крайна сметка се преборят за място на финала или дори вдигнат трофея, то едва ли техните тифози ще са единствените с усмивки по лицата. На хората започва да им писва да гледат едно и също нещо сезон след сезон – липсата на емоции в уж големите дербита, предизвестените победители и честата безпомощност от страна на съперниците на големите Три. На пръстите на едната ръка са тези, които са успявали да им се опълчат – Атлетико (Мадрид), Борусия (Дортмунд), Челси…
На фона на посредствеността в българското първенство, скуката в Шампионска лига изглежда като бял кахър, но публиката увеличава своите претенции. Особено когато забавлението ѝ става все по-скъпо. Феновете вече не искат само хляб и зрелище, а нови дрехи, с които да бъде облечен техният Цар!
Теодоси Тончев