Позабравените перли на 90-те
Историята на футбола помни много гениални играчи – Пеле, Кантона, Бекенбауер, Лев Яшин и още много, много други. Хора, които нямат нужда от представяне. Играчи, олицетворение на определението футболен колос.
Деветдесетте, по-специално краят им, са много значими за нас. Именно тогава започнахме да гледаме футбол. Много грееха на футболния небосклон през онова десетилетие – Зидан, Ромарио, Батистута, Роналдо и др., и др.
В този материал ще се съсредоточим около единадесетима играчи, които е много вероятно да сте позабравили. Доста се напънахме да извадим от прахта имената на избраните от нас.
Вратар – Ед де Гой (Холандия)
Изключителен вратар на Фейенорд и Челси, който в най-добрите си години остава в сянката на малко по-младия от него Ван дер Саар. С 31 един мача за националния отбор и над 500 в клубната си кариера де Гой напълно заслужава място в нашия отбор.
Ляв бек – Венсант Кандела (Франция)
Част от шампионския отбор на Франция през ’98, където някак се губи на фона на останалите звезди. Кандела сам по себе си е страхотен защитник и е със статут на полу-легенда в Рома.
Централен защитник – Карлос Гамара (Парагвай)
Капитан на националния отбор и изиграл повече от 100 мача за него. Като клубен играч не успява много сериозно да пробие в Европа. През 90-те записва сезони в Бенфика и Атлетико (Мадрид), а по-късно и в Интер.
Централен защитник – Греъм льо Со (Англия)
Става шампион на Англия с Блекбърн и печели Купа на УЕФА с Челси. За двата клуба играчът записва общо над 350 мача, а за националния отбор – 36. Напълно достатъчни за да го вкарат в нашата единайсеторка.
Десен бек – Дан Петреску (Румъния)
Печели Купа на УЕФА с Челси, за които записва над 150 мача, и достига финал на КЕШ със Стяуа. За националния отбор на Румъния играе 95 мача и вкарва 12 гола.
Ляво крило – Клаудио Каниджа (Аржентина)
“Синът на вятъра”, “най-бързият футболист, играл някога” са само част от определенията и имената, с които се е славел Каниджа. През кариерата си той не успява дълго да се задържи в един отбор. Играе и в Европа, и в Амерка, накрая стига и до Катар. В националния отбор на Аржентина има 50 мача и 16 гола.
Централен халф – Томас Хеслер (Германия)
Може би най-малко забравеният играч от всички, които сме подбрали. През 90-те записва повече сезони единствено за Карлсруе, но феновете на Кьолн и Мюнхен 1860 със сигурност също няма да го забравят. За националния отбор на Германия участва в 101 мача в рамките на 1988-2000.
Централен халф – Гайска Мендиета (Испания)
Легенда на Валенсия с цели 8 сезона в състава на “прилепите”, с които играе и 2 финала на Шампионска лига. В клубната си кариера играе над 400 мача, а за националния отбор на Испания записва 40. Известен е с това, че няма данни в кариерата си да е изпускал дузпа. А ги е бил колкото си искате.
Дясно крило – Карел Поборски (Чехия)
Играе във враговете Славия и Спарта Прага, записва сезони и за Бенфика, Лацио и Манчестър Юнайтед, с които печели и титла. В националния отбор на Чехия играе цели 118 мача.
Нападател – Стефан Шапюиза (Швейцария)
Един от най-запомнящите се Швейцарски играчи въобще. Легенда на Борусия (Дортмунд) с 218 мача и 102 гола. В цялата си клубна кариера записва почти 550 мача, а в представителния отбор на Швейцария играе 103, в които вкарва 21 гола.
Нападател – Клаудио Лопез (Аржентина)
Геният с невзрачния прякор Въшката е може би олицетворението на целия състав. Навремето сравняван с Ромарио, днес потънал в забрава. Лопез записва по над 100 мача за Расинг от Аржентина, Валенсия и Лацио. В клубната си кариера играе общо 537 мача, а в националната – 61.
Доста главоблъсканица падна по съставянето на тази наша единайсеторка, но в крайна сметка резултатът е повече от добър. Доста големи играчи като Предраг Миятович, Иван Саморано и Деметрио Албертини останаха извън състава, но пък смятаме, че сме избрали най-добрите 11. Ако не сте съгласни, драснете ни 2-3 реда с вашите предложения.
Валентин Янков и Дейвид Динев