MayРадио Реакция

Денят е 30-ти май 2015г, любимият син отбор играе финал за Купата на България. Както повечето запалени привърженици на отбора, и аз съм решил да пътувам до Бургас и да подкрепя тима, като присъствам на стадиона. Събуждам се сутринта в 6 без 20. Спал съм има-няма 2 часа (обикновено спя трудно преди големи мачове, тъй като адреналинът идва в повече), мия си зъбите и събирам багажа – къси гащи, хавлия, голямо шише минерална вода, 500 гр. ракия и пакет солети. В 6 и 15 вече съм на спирката където ме чакат още двама „сини“ фена. Хващаме автобус и метро и след още половин час сме на мястото, откъдето трябва да тръгне автобусът за Бургас.

На мястото за отпътуване вече са започнали да се събират феновете. Ние отиваме до единствения работещ магазин, за да заредим с още алкохол за пътя. След малко идва рейсът, с който ще пътуваме. И той е син – направо по поръчка. Качваме се, заемаме местата и потегляме към Бургас. Още с тръгването започва да бичи мазна чалгия, която ми идва малко в повече в 8 без 20 сутринта. Въпреки това изчакваме да мине друсането от Жълтите павета и сипваме пиене в чашите. На излизане от София (към 8 сутринта) си даваме първата наздравица.

Пътуването върви чудесно. Първата ракия превръща опитите за разговор под формата на полузаспали мърморения във викане, шеги и скандирания. Настроението се покачва с всеки изминал километър. От време на време спираме за почивка, за да „източим резервоара“ и да презаредим с алкохол и продължаваме пътешествието. Популярните песни на „синята“ агитка, които озвучават рейса, се редуват с току-що измислени скандирания от рода на „Бира и цаца“, „Всички на плажа“ и т.н. След втората ракия дори чалгата от радиото започва да ми се нрави.

Около 1 на обяд пристигаме в Бургас. Още със слизането от автобуса се натъкваме на „синьо“ шествие, което ни кара на плажа. Няма и минута откак сме там и вече сме в морската вода – 20 градуса, перфектна за разхлаждане. Минутки по-късно сини шалчета и фланелки красят плажа в Бургас. Отивам до близкото капанче, за да заредя с пържени картофи и бира и се пльосвам на синята хавлия под чадъра. След малко другите момчета от компанията идват с още бира и две порции цаца. Изяждаме всичкото ядене за има-няма 5 минути (все пак цял ден сме на един пакет солети) и след още толкова време вече съм заспал на пясъка, въпреки бомбите и песните, които се чуват около мен.

След половинчасова дрямка отивам до капанчето, за да презаредя с нова бира, но там положението вече не е същото – стотици „сини“ фенове са наобиколили въпросното заведение, пеят се песни, от време на време гръмва поредната бомба или се пали факла. Решавам да се присъединя към „синята“ лудница - пия първа, после втора, трета, четвърта бира. Около мен хора всякакви – млади, стари, с фашистки или нацистки символи по тялото, с маски и какви ли още не. В един момент се питам какво ли правя сред тези хора, в следващия се прегръщам и пея с тях. Всички са обединени от едно – готвят се за големия мач на синия отбор.

Около 5 и половина следобед тръгваме на шествие. Огромна „синя“ тълпа минава по улиците на квартал „Лазур“. У погледите на местните се крият различни емоции – едни се страхуват от феновете (вероятно, защото се притесняват да не им бъдат нанесени щети по имуществото), други пък пеят и се радват заедно със „сините“ привърженици. Пристигаме на стадион „Лазур“. Опашката пред входовете е огромна, феновете са изнервени, служителите на реда отнасят поредна порция псувни. В крайна сметка влизаме на стадиона и чакаме началото на мача.

Осем без пет вечерта – футболистите на любимия син отбор вече излизат на игрището. „Синя“ хореография в началото на мача, палят се поредната порция факли. Играта обаче нещо не върви. Мишо Венков отнася стабилно количество псувни. Край на полувремето – с човек повече сме и чакаме гол през втората част. Играта е подновена, а „сините“ факли по трибуните не спират. Натискът пред вратата на Черно море се засилва, но топката така и не влиза в мрежата, докато най-накрая пада гол. И го вкарва новият „син“ любимец. 1-0! Феновете са в екстаз, купата най-накрая ще бъде спечелена след толкова много чакане. Вадя си горнището от раницата, защото е захладняло и щом поглеждам към терена, виждам как се опъва мрежата зад „синия“ вратар. 1-1! Ще има продължения. Като че ли вече предчувствам какво предстои.

103-та минута на мача. Бирата, която съм пил по-рано през деня настоятелно иска да излезе и трябва да стигна до тоалетната на стадион „Лазур“. Мисията е доста трудна за изпълнение, защото стълбите са заети от хора. Докато с невероятни усилия се опитвам да се размина с другите фенове, гледам реакциите им на фона случващото се на терена – няколко момчета с бръснати глави удрят по седалките и псуват, по-нагоре възрастни хора се чудят в какво се е превърнал синия отбор, като си спомнят славни моменти от миналото на тима, до тях малки деца се надяват за първи път да видят любимците им да спечелят купа. Връщам се на мястото си, положението на терена си е все същото – „сините“ футболисти се мъчат, гол не влиза. Всички вече виждат дузпите, докато в последната минута Курио(з)р вкарва за Черно море. 1-2!

Варненските фенове се радват, докато дъжд от седалки започва да вали от „синия“ сектор. Поредната футболна трагедия е факт. След „Берое (София-Ловеч)“ и „Славия (Везалов-Урсула)“ сега вече съществува и „Черно море (Бургас-София)“. Качваме се в автобуса за София. Настроението го няма, никой няма желание да говори. Някои псуват късмета, други псуват играчите, трети казват, че е имало дузпа за „сините“ в продължението, а аз още не мога да осъзная какво се случи. Загубата обаче е факт. Всички фенове – от ултраси до възрастни хора и деца за пореден път са разочаровани от любимия син отбор. На Черно море честито! Отборът дори с човек по-малко си заслужи победата.

Какво следва от тук нататък? Чакаме новия сезон, дано той дойде и с ново управление. Синият тим винаги трябва да получава пълна подкрепа от феновете си. Колкото и клиширано да звучи, лесно е да подкрепяш един отбор, когато той печели, трудно е да го подкрепяш, когато всяка година на феновете им се налага да преживяват подобни сценарии. Всеки футболен фен знае колко неприятно е да загубиш финал, знае, че следващият такъв мач може да дойде след дълги години чакане. Що се отнася до феновете на вечния враг, които празнуваха след мача: прочетете текста още веднъж, като навсякъде, където има „синьо“, го заменетe с „червено“ и тогава преценете дали трябва да се радвате.

Кърджалийския Деко

И тази седмица ще станете свидетели на бавния и мъчителен за вашия добър приятел Kalyas разпад на Народни хранители… Геле не се е появявал отдавна, а Дрогата избяга в топлите страни, но………………………………………………………………….. ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД!!!

Първата част ще бъде посветена не на #КОЙ да е, а на Цветан Василев и неговата КТБ. Понеже вече близо година народните “избраници” се канят да вдигнат тайната, свързана с компрометираната банка, но не го правят, ние решихме да подложим на обстоен анализ на кого е изгодно това да се случи и на кого – не! За целта при нас ще дойде не Цветан Василев, а друг изпечен банкер и тарикат, който и преди се е подвизавал в ефира на Реакция под кодовото название “гражданинът Данов”.

След почивката в студиото с тежка стъпка ще влезе не #КОЙ да е, а негово величество Сърмата Хари – за него lo6oto не е чуждо. Но не това е поводът, а много по-приятен. Една емблематична за българския ъндърграунд банда се завърна и продължава да се завръща. Да, става въпрос за SKODA и неочаквания албум App.L.A.O.S., записан преди много време за бъдещето. Промоцията ще се случи утре в Маймунарника, а преди това вселените ще се сблъскат още тази вечер в 8 и 5 в ефира на любимото ви радио с най-готиния водещ, останал сам самин…