Пролетният базар на книгата е скучен и може да те изнерви
„На стената ми във Фейсбук никога не е имало такава тишина,” изненада се, и нервно се изхили писател-журналист на средна възраст. С тези слова елегантната дама завърши краткото представяне на първата си и единствена книга, съставена, доколкото кореспондентът на студентското радио успя да разбере, от фейсбук статуси и блог постове. Натрупала солидна онлайн аудитория с хумор и искреност, сега дамата се бе сдобила и с книжен егосателит. Възрастната жена, седнала на последния ред, продължаваше да си отспива.
Последната не я събуди нито една порция спорадични аплодисменти, които следваха някое самоизтъкване на авторката, относно популярността й в мрежата, или пак нейно проникновение за българския манталитет и живота. („Тук много обичаме да се делим на свои и чужди”; „В BG Mamma разбрах колко съм далеч от света”) Бабето си дремеше и когато на аудиторията бе дадена възможността да задава въпроси на писателя-дебютант, което повечето от участниците възприеха като сигнал да благодарят на света, че пишещата дама я има. „На обществото са нужни хора като теб!” на всеослушание заяви нейна приятелка и ревностен читател. Петдесет присъстващи натиснаха мисления лайк бутон. Имаше реална опасност от егоексплозия.
Само възрастната спяща жена явно не се интересуваше от великите постижения на писателя-журналист. Кореспондентът откри мислена близост с бабето и един отразяващ събитието екип на националната телевизия, защото изглеждаше, че само тези хора не бяха познати на свръхгордата авторка.
Възможното егобедствие бе удавено в тишината, с която започнахме. На никой вече не му се занимаваше да хвали, на никой не му се задаваха въпроси.
Добре дошли на Пролетният базар на книгата в София – събитие със заряд, съизмерим с този на регионална олимпиада по математика. И двете всяка година ги има, заинтересованите участват, ще е много лошо ако спрат, но скалата на емоциите е черта толкова права, че не съществува в геометрията на Лобачевски.
Да, съвсем между другото, и тазгодишното поредно издание на сезонното книжно изложение, традиционно разположено по коридорите на НДК, се проведе между 19 и 24 май. Участваха десетки по-големи и по-малки издателства, т.е. имаше много книги. Разни по-нови и по-стари писатели представяха творби и даваха автографи.Хора, с удоволствие разрушаващи клишето, че вече не се чете, както обикновено се зареждаха с литература за няколко месеца напред.
… и така. Атмосферата и видът на базара продължават да бъдат сходни с тези на изложение за бормашини. Щандовете на издателствата са еднакви и изглеждат като мобилни пунктове на някое проклето звено на държавната администрация, което е решило да излезе на градския площад за да представи бонусите на програмата за безплатно саниране на панелни блокове. Изключение правеха по-различно подредените пространства на едва две от предприятията-изложители, както и двата щанда на учебникарите от „Просвета”, които си бяха позволили малко творчески подход за 70-годишния си юбилей.
Никакво озвучаване, освен споменатите егоексплозии на сцената за представяния…
„Не е вярно това, всеки ден пускат „Върви народе възродени”,” поправи кореспондента негова позната, продавачка на щанда на едно добре познато издателство на книги за деца. „Само днес не го пуснаха, не знам защо. И като цяло май нямаше някаква специална програма,” с лек патос, установи присъствието на слона в стаята тя.
Конкретният ден беше 24 май – последен ден на изложението, празник на славянската писменост и култура и най-логичният повод на пролетния книжен панаир да се случва нещо повече от купуване на книги. Поне да звучи „Върви народе възродени”, баси. За съжаление, върхът на инициативността на организаторите за техния и наш празник беше комбинирана демонстрация по скоростно четене и … китайска калиграфия. Между другото, тази демонстрация явно е добрата идея, защото се повтори в три от шестте дни на провеждане. Ерго, 24 май на Пролетният базар на книгата имаше усещането на всеки друг базарен ден, в който кореспондентът пак се луташе по неукрасените с нищо коридори на НДК.
„Тук е нещо като голям мол за книги, което е чудесно. Иначе трябва да обикаляш книжарници, да търсиш” въодушевено ми описа квинтесенцията на събитието 30-годишният Валери, труженик във финансовата сфера и верен посетител на базара.
Всъщност, в моловете поне има някаква музика. И магазините си редят стелажите различно. В подкрепа на схванатата от Валери идея, и тук случайно можеш да видиш приятел или познат и да го питаш какво си е купил. Можете да обсъдите и качествата на продукта. В общи линии търговията върви, както потвърдиха и от няколко издателства с грозни щандове на базарът.
Пардон, не е коректно. Имало е празнично откриване. Има и още от подбраните представяния на книги и „срещи с автограф”. Описанието на едно от тези събития в началото не претендира да е валидно за всяко едно от тях, но за да се изразим възможно най-просто – всичките се въртят около конкретен автор и/или конкретна негова книга. Дори при добро стечение на обстоятелствата, тези публични резюмета сякаш трудно въвличат повече посетители, извън читателската база и приятелския интелектуален кръг около автора.
„Липсват събитията, които да ангажират повече хора. Тук всеки идва да си навакса с квотата закупени книги, а пък за 24 май, и въобще за провеждането на такъв базар, би трябвало да има нещо повече,” казва Веско, който е на 22 или 23, и е студент. „Не виждам как могат да бъдат привлечени хора, които по принцип не четат,” чуди се и той.
Не е и нужно. Тук сме на пазар. Присъства и пазарният отговор на всеки хубав повод – празничните отстъпки. Те винаги са супер.
Освен отстъпки има и други чисто пазарни проявления на Пролетния базар на книгата. Един дръндьо може да е по-голям от Критиката и хуманизмът. Площта на продълговат щанд, посветен на една единствена популярна поредица от книги за деца, „Дневниците на един дръндьо”, надминаваше комбинираната площ на издателствата насочени към философията, антропологията и психоанализата „Критика и хуманизъм”, „Алтера”, и религиозното „Благо слово”. Трите къщи могат сами да напълнят с продукция щанда на дръндьото. Или поне няма да предложат само едно заглавие.
Правилата са прости и п(б)азарни. Издателите с повече пари, както и тези, които са постигнали по-добра договорка с организаторите и НДК, могат да си позволят по-големи и хубави пазарни пространства. По същия начин, по който могат да си позволят и по-добра реклама и условия в книжарниците. Както винаги, всичко е въпрос на пари, но …
Трябва ли да е така, или базарът може да е повод за невъзможното извън него равно начало, в името на по-трудно продаваемите Критика и хуманизъм, Алтернативност и Благо слово (примерно)? Има ли как инициативите на събитието, които не включват продажби, да въвличат повече от посетителите? Има ли как 24 май да е празник, а не следващ ден на книжно изложение? Има ли как събитието да не прилича на борса за учебници, дори това да означава да се разкара от традиционните етажи на НДК? Няма ли как поне да има някаква музика, бе?
С тези резонни въпроси, макар и малко нетърпелив, корепондентът се насочи към малкия щанд на Асоциация „Българска книга” – организаторите на ежегодните Пролетен базар и Софийският международен („Коледният”) панаир на книгата в НДК.
Това неправителствено сдружение на български книгоиздатели съществува от 20 години и е направило сигурно 20 пролетни базари. Същевременно раздава награди и осъществява и други инициативи, които имат за цел да промотират четенето на нещо повече от информационни табели.
Асоциацията нееднозначно помага и за популяризирането на български автори, дори в случаи, в които не заслужават популяризиране.
Асоциацията има и нелеката задача да се мъчи да бъде в полезрението на държавните институции с идеите си да промотира литература.
Заради горепосоченото, кореспондентът таи немалко уважение към Асоциацията. Нещо повече – той и досега не може да повярва, че интелектуалният й капацитет на сдружение от издатели на книги е лимитиран до уъркшоп за скоростно четене и китайска калиграфия.
„Добър ден, тук съм от студентското радио,” заяви той на трима служители, които си вършеха работата на щанда на АБК. „Ще може ли да взема мнението на някой от вас за панаира?”
Настана кратка суматоха, защото никой от там присъстващите не се смяташе за достоен да изрази мнението на цялата организация или най-малкото своето собствено. На кореспондентът му бяха предложение книжни брошури, които той вече имаше.
Тук бе нужна тиха усмивка и опит да се набави необходимото мнение по друг начин, например чрез мейл – журналистически метод, предполагащ безличността на резултата от използването му.
Но беше 24 май, празничният дух се бе изпарил, вместо да се материализира на Пролетния базар на книгата, и клетата кореспондентска душа не виждаше почти нищо хубаво в споменатия пролетен базар. На всичкото отгоре имаше някаква комбинация от пренебрежение и чиновническа бездушност в моментната снимка на АБК. Кореспондентът се ядоса и се държа на ръба на непристойността (не е нагрубявал никого, само се възмути от отказа), като най-вече се възмути от непразничната атмосфера и отношение.
Заявиха му, че интервюто му е отказано, защото се държи грубиянски, като следствието се превърна в причина, кокошката в яйце или обратното.
Кореспондентът и лабилната му нервна система поне веднъж в журналистическия му опит не издържаха и си тръгнаха от мястото на събитието.
А то беше Пролетния базар на книгата – прекрасен с това, че събира много издателства, писатели, читатели и най-вече книги на едно място, с което улеснява търговската връзка по между им. Скучен с това, че вече явно го има, просто за да го има, и не може да е много повече отвъд пазарната си функция. Другото е самохвалство, фейсбук статуси за приятелски кръгове и дремещи баби.
К.Мравов