Ovo je EXIT pt. 2015
Снимка: Гроздан Георгиев, DJambore.com
„Я чекам да почнем Hladno pivo које могу да отворе пиво!“ – тези думи, изречени от един сръбски пънкар минути преди концертът на групата, носеща името на най-доброто средство за утоляване на жаждата през лятото, все още се въртят в главата ми вече 3-4 дни след края на тазгодишния Exit Adventure. Вторият пореден 10-дневен престой в Сърбия и Черна гора беше наистина запомнящ се, а и смятам, че вече имам нужната доза компетентност, за да дам няколко ценни съвета, които може да са ви от полза, ако решите да се впуснете в музикалното приключение на балканските ни братя догодина. Затова сега се връщам към началото на пътешествието, а за хладното пиво, виняка и другите балкански алкохоли малко по-надолу в текста.
И така тръгвам от София на 10-ти юли сутринта. Пропуснал съм първия ден от фестивала по независещи от мен причини (впоследствие няколко души ми казват, че не е имало нищо кой знае какво, други пък споделят, че Clean Bandit и Emeli Sande са разцепили, а аз като човек, който се кефи на повечето неща на фестивала, ще повярвам на вторите). Пристигам в Нови Сад около 2 на обед и отивам да се настанявам в кемпа, който тази година е в близост до плаж „Штранд“ на брега на Дунав. Приятно съм изненадан от факта, че организаторите са решили да сложат фестивалния дом на място, където има дървета (все пак сянката е едно от най-ценните неща, когато си на палатка), а не както миналата година да се пържим на поляната пред новосадския стадион.
8 без нещо е. Взел съм си гривната и вече съм на първия ред на Main Stage, където с около 10-15 фенове на Motörhead чакаме появата на британската хард рок група (все пак има едва 2 часа до концерта им). През това време слушаме 10 Code, които са доста добри за подгряваща група, последвани от Skrtice – странна комбинация от 5 души, сред които басист, напомнящ на Чък Норис, китарист, зверски приличащ на Алекси Сокачев и вокалист – 50-60 годишен чичак, който се подпираше на микрофона по време на целия концерт. В крайна сметка е станало 10, по-възрастните фенове с тениски на Motörhead се опитват да се намърдат на първия ред, но аз не отстъпвам мястото си, усещайки какво предстои. Минути по-късно Леми, Фил и Мики излизат и дават начало на мазалото. Бутаница, тресене на коси, мачкане. И друг път съм бил във фестивални лудници, какво пък толкова. Докато в един момент в края на концерта 20-30 души падаме на земята като блокчета домино! След края на шоуто ми трябват около 30-40 минути, за да изляза от тълпата, кръстът и краката ме болят и въпреки желанието ми, нямам никакви сили да отскоча до Fusion Stage за Eyesburn.
Съвет №1 – не се бутайте на първите редове на рок концерт, ако не искате да имате топка косми в устата след това!
Снимка: Гроздан Георгиев, http://www.DJambore.com
Трети фестивален ден – след като съм поспал 2-3 часа на брега на Дунава, под звуците на неспиращия хаус микс, пийваме виняк с приятели на полянката на входа на крепостта. Влизаме за John Newman, но 20 минути са ми достатъчни, за да разбера, че това не е моят тип музика, затова си взимам един gyros и минавам на World Chill-in Stage за малко селектирано реге от Lazy Face (все пак трябва да се подкрепя българското и реакционното). Връщам се на Main Stage точно навреме за Manu Chao, но си нямам и идея какво ще предстои в следващите….2 часа. Точно така, двучасово шоу от френския изпълнител, който си бе довел цял оркестър. Единствено и само аплаузи. Пичагата на барабаните дори бе със счупен крак, но това не му попречи да създава бързи ритми, върху които се редяха песни от рода на ‘Bongo bong’ и ‘Me gustas tu’. Малко преди 2 се насочвам към другото голямо име за вечерта – Martin Garrix. Истерията по холандския DJ е огромна и едва си проправям път през тълпата. В крайна сметка се оказва, че не мога да се добера до Dance Arena-та и се връщам на Main Stage за малко хаус от Hannah Wants.
На следващия ден батерията от телефона вече издава багажа и решавам да се възползвам от една от „услугите“, които предлага лагера, а именно зареждане на телефона. За разлика от миналата година обаче, сега пичът, който пази мобилните апарати ми казва, че трябва да заплатя 450 динара (7,50лв).
Съвет №2 – не си зареждайте батерията на телефона в кемпа. Само на 100-200 метра от лагера има кафета, където може да го направите без пари.
Снимка: Гроздан Георгиев, DJambore.com
Преди последната вечер запивам с българи и сърби в парка преди моста, който води към фестивала (ако не се лъжа се казваше Дунавски). Атмосферата напомня доста на петък вечер на Народния. Пропускаме Milky Chance и Capital Cities за сметка на лафче в парка и се насочваме към крепостта 20-30 минути преди Faithless. Бутаницата за пореден път е голяма, но се озовавам на добра позиция на Main Stage, точно минути преди началото на концерта. Maxi Jazz и Sister Bliss взривяват с God is a DJ, всички скачат, само че един пичага пред мен е зает да снима сцената, след което 5 минути се опитва да качи снимката във Facebook с текст „Finally the dream came true. God Is A DJ – at Exit Festival Main Stage.“ Братле, ти малоумен ли си? Гледай концерта, изпусна ебаси яките неща, защото трябва да се похвалиш в социалната мрежа с тъпата ти снимка!“ Все тая, връщам се на Faithless, които започнаха с електронна музика, преминаха през реге, drum n bass, за да завършат пак с електроника. Безспорно едно от най-добрите live шоута, на които съм бил.
Обиколката по сцените продължи с малко classic drum n bass от Enei на No Sleep Stage, dubstep от Zomboy на Main Stage и хапване на една мазна сръбска плескавица на паветата на Fusion Stage по време на Rambo Amadeus. След като не съм пил вода вече близо 3 часа името на последните изпълнители за вечерта изглежда повече от примамливо – Hladno Pivo, нещо което да утоли хем физическата, хем музикалната жажда. С лекота се набутвам на първите редове, без да подозирам какво предстои. Концертът започва, а около мен се заформят няколко погота от бесни сърби. Отвсякъде хвърчат кенчета и чаши с бира. Ебаси мощното! Балканската лудница ме привлича и скачам да се бутам в погото с братята сърби, които пеят, а аз просто крещя, защото не знам текста на нито една от песните. В края на концерта съм вир-вода, мириша на бъчва, но се чувствам прекрасно. Страхотен завършек на тазгодишния Exit!
Съвет №3 – не си правете карта за пазаруване на фестивала. Ще оставите повече пари за депозит, отколкото ще изхарчите на място. Освен това цените на бирата и водата, които ще си купите с тези карти, са два-три пъти по-големи от нормалните.
След 700км и безкрайни черногорски завои сме в Будва за втората част от Exit Adventure – Sea Dance Festival, спечелил наградата за ‘Best Middle-Sized European Festival’ за 2014-та. Организацията по самия фест не се е променила много, в сравнение с преди година – същите лабиринти от огради, същите недокастрени корени, които могат да ти продънят палатката. Поне тази година душовете, чешмите и тоалетните бяха ОК, не се налагаше да газим в калта. Липсата на дървета обаче беше факт, но няма да мрънкам за това – все пак съм свикнал да спя по 2-3 часа, когато съм на палатка.
Съвет №4 – хипермаркетът, който е на главния път, на 10 минути от плаж “Яз”, е доста добър откъм цени и продукти, тъй че може да пазарувате там, ако искате да спестите пари. Носете си пластмасови шишета, в които да прехвърлите алкохола, защото в кемпа не е позволено вкарването на стъкло.
Първата вечер влизам за Modestep (така или иначе може да слушаме останалите неща от палатките, тъй като кемпа и сцената са разделени от една ограда), консумирал стабилно количество виняк. След малко приятен dubstep се бутаме на първите редове за The Prodigy. Подхващам разговор с няколко сърби, които разбират, че съм от България и първата асоциация, която правят, е….Валери Божинов. Пет минути по-късно на първите редове на Main Stage се чува не ‘Smack My Bitch Up’, не ‘I’m the Firestarter’ или ‘Breathe the presure’, a „Ооо Валери Божинов“ – нещо, което ще си спомням винаги. А що се отнася до самия концерт – The Prodigy са си…The Prodigy! Този феномен не може да се опише, той трябва да се преживее. Единственото, за което ме хвана яд бе, че по същото време на Dance Arena-та бе Gramatik, който също исках да чуя на живо.
Снимка: Анастас Чобанов, DJambore.com, Lemouserat Photographie – https://www.facebook.com/lemouse.rat
Следващият ден го проспивам под чадъра на плажа и се прибирам в лагера в късния следобед. Пера си гащите и чорапите на мивките в лагера, докато в един момент – саундчек на Dubioza Kolektiv. Веднага почваме да подскачаме с останалите балканци на ‘Volio BiH’, докато белгийците и англичаните с фестивални потници от съседните палатки гледат тъпо и коментират – ‚What’s that?‘ – ‚I don’t know, something ‘Kolektiv’. Няколко часа по-късно същите повръщат около палатките си, след като са пили шотове с водка или джин, а ние скачаме в прахта на Main Stage под ритмите на босненската dub и ska формация и не без любезното съдействие на невероятен балкански коктейл – виняк, разреден с Knjaz Milos Remix (нещо, което по нашите магазини се нарича Етър). Мога да кажа само, че Dubioza Kolektiv са си…Dubioza Kolektiv.
Снимка: Анастас Чобанов, DJambore.com, Lemouserat Photographie – https://www.facebook.com/lemouse.rat
Нещо важно, което трябва да отбележа за тазгодишния Sea Dance е, че той бе под крилото на UKF и поради тази причина имаше доста сериозно drum n bass присъствие.
Неговия старт дадоха Noisia oще първата вечер, за да се стигне до DJ сета на Rudimental (които странно защо започнаха с хаус, но след това закърпиха положението, пускайки голяма част от популярните си неща) и Sigma през втората и Wilkinson и Maduk през последната. Една от приятните изненади на фестивала бяха Viva Vox, които правеха кавъри на Nirvana, Metallica, Rage Against The Machine и др. само с помощта на гласовете си.
Съвет №5 – черногорските охрани са малко прости, затова не е особен проблем да си вкарате пиене на фестивала. За целта изкарайте част от въздуха на шишето и го увийте в горнището си. Още една причина да не си изкарвате карта за пазаруване.
И на фона на всички електронни изпълнители, които изредих до момента, малко странно ми бе присъствието на този фестивал на Roisin Murphy. Нищо против певицата, определено си има музикални дадености, но като цяло не ми се вписваше в обстановката. Блъсканицата от предните две вечери на The Prodigy и Dubioza Kolektiv бе заменена от хора със скръстени ръце, които стояха като дървета или правеха опити да не заспят под формата на леко поклащане. Все едно да поканиш Хосе Карерас на метъл фестивал.
Снимка: Анастас Чобанов, DJambore.com, Lemouserat Photographie – https://www.facebook.com/lemouse.rat
Ще се радвам, ако сте успели да стигнете до това изречение, защото текстът ми май стана малко подробен и дълъг, а по принцип не съм човек, който обича да отегчава хората. Затова ще завърша с нещо положително – след второ поредно 10-дневно балканско приключение съм на мнение, че Exit и Sea Dance са перфектният начин за прекарване на лятната почивка – музика, плаж, приятели. Предполагам, че по-голямата част от посетителите биха се съгласили с мен. Тези, които пропуснаха тази година – започвайте да събирате пари за Exit 2016, няма да съжалявате! Аз смятам да направя същото, но сега като сръбския пънкар ще си пусна Hladno Pivo и ще си отворя едно пиво!
Съвет №6 – не се изнервяйте прекалено много на англичаните, белгийците, холандците и всички останали северноевропейци във фестивални потници! Те просто са си такива!
Кърджалийския Деко
Екипът на радио “Реакция“ благодари на Fusion Embassy, организаторите на EXIT и Sea Dance, DJambore.com, сръбските лелки, Виняк-а, ракията и плескавиците, за голямото преживяване и удоволствието от него. Още снимки от фестивала очаквайте скоро!