“Аз не искам във кал да прекарам живота си”, нека е на маса
изображение: http://vanseodesign.com/
Ние сме физици.
Ние сме популисти.
Работим с масите или народните, или дървените.
Но работим.
Дървените маси са там, за да сядат народните на тях. Всичко започва и свършва на масата. Почерпки – от бебе до баба. Всекидневните гуляи ни правят по-силни. Колкото по-голяма маса, толкова по-голяма сила. Да пием и към международното бюро за мерки и теглилки. Колко празен изглежда един дом без маса във всекидневната си. Създаваме приятелства, идеи, планове и деца на масата. Защо тогава ни е нужно друго? Животът се случва върху масата, ти избираш дали да си гаврътнеш една чаша от водата му. Живей!
Масите са олтари. Приветстваме жертвопринушението. Създанието предназначено да умре и да умилостиви всевишния се поставя там, върху масата. Приветсваме го, щом излезе от фурната в тава с драгоценна премяна от картофки и ориз. Събрали сме се около него и се молим за благодат, нежно потропвайки с вилици.
Масите са светиня. Върху тях е най-подходящото място на насъщния. А над тях, по традиция, е иконостасът с най-ценното. Образът на Христос принтиран и залепен на парче дърво със себестойност – лев и петдесет. Тахикардия струи отвсякъде.
Масите са отмора. Те са стожерите на нашия покой. Какво е почивка без маса?! Как ще се отпуснеш щом няма къде да подпреш длани?! Около какво ще играят децата ни, ако не около масата?! “Да възпитаваме от масата” – абсолютно доказан похват на автократичните родители.
Масите са институция. На тях са подписани всички важни документи. От Варшавския договор до резултата от белота. От “Кафявата чума” до “Афганистан”. Около масата се обсъждат въстания и борби против буржоазната класа и ужасите на капитализма.
“Светът от вчера” е същия като този от днес.Колко ли по-щастливи щяхме да сме, ако масите бяха хора…
Янаврил Mистъров