MarchРадио Реакция

Първата част на Експедиция “Хухла” (която може да прочетете тук) ни остави на тръгване от двора на чич’ Линко. Десетина минути по-късно вече сме се преместили от едната кръчма в другата. Старшината е заел редовната си позиция на масата и пие бира, докато гледа поредния вечерен филм.

Старшината е заел редовната си позиция пред телевизора

- Шшшш, как е бе, приятел? Де бяхте досега, бе, при Линьо ли? – пита той.

- Пихме по 2-3… ракии и се счепкахме с някои опоненти! – отговаря Капитана.

- Ам Петре, Петре, Петре, къ‘ва раб‘та питам, къ‘ва раб‘та имаш ти при Линьо? – пита заядливо Старшината, ядосан от това, че Капитана е бил при конкуренцията.

- Георги! – обръща се Капитана към Старшината. - Ей ти… 3 лева. Тури ми една ракия, един домат със солчица за мезе и още 100 грама за из път.

Старшината обаче продължава да се ядосва на факта, че е бил пренебрегнат за сметка на чич‘ Линко:

- Беки при Линко няма домат? Тоя калпазанин не предлага ли салат‘ там, ба? Баси майката ся! – допълва той, използвайки момента да рекламира неговите домати пред клиентите. Това обаче по никакъв начин не трогва Капитана, който още чака своята ракия:

- Ам айде, бе, Георги, обслужване няма ли, бе? Тури тука една ракия да ма замаи, ако може де.

- Ам Петре, Петре, по́чакай Петре, по́чакай, ей ся Борката ще те оправи!

- Ааа, ся Борката щял да ме оправи?!

5 минути по-късно Старшината все така го мързи, а Капитана продължава да настоява за своята ракия:

- Ам Петре, Петре, Петре, напий са Петре, да та гледам пиян!

- Не мога, Георги, не мога. Айде тури една ракия, недей ма….мъчи и ти!

2 минути по-късно:

- Ам Петре, Петре, Петре…

- Айде бе, Георги, тури една ракия! Чакай, чакай, ам аз ше си тръгна! Тури първо ракията, пък после опявай курбаня! Ракията опява ли се?

Капитана и Старшината

В крайна сметка Борката идва и спасява положението и Капитана след 20-минутно чакане най-накрая се сдобива със своята ракия. Започва монолог на Старшината за футбола в България:

- Шшшшш, одей пак тия наш‘те ъ-ъ Лудогорец. И тоя тье‘ния треньор пак вика ъ-ъ „ний оти‘аме за побед‘“. Ай вярно, то секи тъй вика, ама ъ-ъ погледни си…. ъ-ъ погле‘ни си възможностите бе, приятел! И особено тия ъ-ъ кат‘ тебе журналисти, да́ почнат да приказват и раб‘тата от такава е станала ей онакава! Тия наш‘те тука не 2-3, ам 20-30 години им трябват! Няма бе, приятел, НЯМА!

- Ам к‘во значи няма? – прекъсва го Капитана. Няма база, няма къде да тренират децата…

- Шшшшш, ха, шшшш – обръща се Борката към мен, защото разговорът за български футбол му се е сторил скучен. След още една бира Старшината се отправя към леглото, а обстановката в двора на Борката преминава в обичайното си русло – 38-ма програма на Булсатком-а (един от каналите с народна музика) и допиване на останалата ракия, в комбинация с мезе от домати, люти чушки и буца сирене. Тази селска картина отново буди чувство на наслада у Капитана:

- Петко пие и не му пука! – заявява той, след което отново се опитва да направи дует с телевизора, но някак не успява да уцели текста на песента. Въпреки това, изглежда, че Капитана е доволен от това, което е постигнал в живота си:

- Ей това е – безправен, безпаричен, без нищо! Нулев! Т‘ва е! Не съм регистриран никъде, и да ме отрепят някъде, никой няма да пита за мен!

Нощните пазачи на Хухла – Капитана и Борката

Докато с Борката слушаме монолозите на Капитана, неусетно сме пресушили едно шише ракия. Малко след 2 вечерта е и решавам да оставя нощните пазители на Хухла да дремнат за няколко часа, защото за разлика от мен, те са на работа и трябва да стават към 5-6 сутринта.

…

След като слънцето за поредна сутрин ме буди по-рано от предвидения за ставане час, хапвам набързо и се качвам към кръчмата на чич‘ Линко да пия едно кафе. Часът е около 9 и половина сутринта, а своето място на масата вече е заел Капитана, който е закарал козите да пасат, та дори му е останало време за една бърза биричка. За разлика от мен, Капитана е зареден с енергия, въпреки че вероятно не е спал предната вечер. Денят е изпълнен с всевъзможни приключения – първо отиваме с Капитана за риган, по обяд сме на река Арда на риболов. Чич‘ Линко ни вози в неговия Форд Фиеста, в който вместо радио има звънче.

Звънчето замества радиото в колата на чич’ Линко

На връщане от реката чич‘ Линко ни кара направо на техния двор за по едно следобедно кафе, което в последствие преминава в биричка преди вечеря. Точно съм решил, че за 3-дневния си престой в Хухла съм видял всички по-запомнящи се личности от селото, докато в един момент вратата на двора на кръчмата не прекрачва Гошо брат. За Гошо брат могат да бъдат разказани толкова истории, че обемът на без туй това дългия текст, който четете в момента, да се увеличи двойно, та дори тройно. Накратко – това е персонаж, който е едновременно трудно откриваем, но от друга страна, можеш да срещнеш навсякъде, тъй като местожителството му се променя ако не всяка седмица, то всеки месец. За своите 27 години, Гошо брат е успял да събере в своята персона всичко по-характерно от улиците на Хухла, Раднево, Стара Загора, Пловдив, Кърджали и Германия.

- Как е, брат ха-ха-ха? Да ни стие били на риката ха-ха-ха? – пита ме той. От тези два въпроса могат да се изведат характерните черти при говора на Гошо брат – редовното използване на думата „брат“, радневският диалект и непредизвиканият от нищо смях в края на всяко изречение. Гошо брат започва да ми разказва за последните си приключения в различни български градове и морски курорти:

- Уа-ха-ха, брат, тая годиъна бях на идно парти на Какауо биъч ъ-хъ-хъ-хъ, на идни диджеи, брат. На ей тоз бйе ъ-ъ-ъ кажи го уе ъ-ъ-ъ Ситизиейн Кейн. Малие, малие, напра’о ги утриепа! Цяла виечер жуб-дъб-дзип-дъб жуб-дъб-дзип-дъб… Ся догодина са каним да ходим на тоз Адам Бйеър…

Разказите на Гошо брат за партитата на Слънчев бряг продължават, докато в един момент той забелязва оставения на масата диктофон:

- К‘во е туй устройство, уе, брат, ха-ха-ха?

- Диктофон, бе. Правя записи с него – отвръщам му аз.

- Ари уе ха-ха-ха! Ти да не си някво чингие уе, брат ха-ха-ха?! И ся к‘во ъ-ъ-ъ интирвю ли ши ми зимаш ха-ха-ха.

Отново е тази част от деня, в която местните дядовци се качват да пият по някоя-друга ракия на двора при чич‘ Линко. Присъствието на Гошо брат в кръчмата обаче разваля обичайния им рахат и води до разговори, в които се вливат две коренноразлични култури.

- Ха! Е́бем, е́бем! Ха! – поздравява Майстор Манол на влизане в кръчмата.

- К‘во ибиеш, уе ха-ха-ха. Стига си ибал уе, Пейков! – отговаря му Гошо брат.

- Гоше, аз навремето знаеш ли какво ги правех! Охооо, само да хвърля въдицата и так! Закачат се веднага! Ти сега действаш ли ги? – пита го Майстор Манол a.k.a Пейков.

- Уаа, к‘во говориш, уе уаха-ха-ха. Брат, направо от толкоз лизание ми опадаха зъбити – заявява Гошо, предизвиквайки смеха на всички на масата.

- Къв си ти уе, брат ха-ха-ха? Ни съм тъ виждал тиебе тука! – обръща се Гошо брат към новия член на селото – Стайко.

- Ам дяте, ам аз уот… тебе не съм виждал тука? – отговаря му ядосано Стайко, който вече се чувства част от селото, тъй като 20 вечери поред не е пропускал да мине през кръчмата.

- Ха-ха-ха ам щот‘ аз направо ни съм от тука, уе ха-ха-ха! Къв си ти уе, брат, много си отвориен ниещо? На колк‘ си годинйе, уе, брат‘чед? – пита го Гошо.

- На 65.

- Ари уе ха-ха-ха. Ам на по-млад ми изглйеждаш, уе!

- Дай му една бира от мене! – казва Стайко на чич‘ Линко, поласкан от комплимента на Гошо брат.

- Ние със Стайко сме….брат‘чеди – обажда се позадрямалия Капитан. И двамата сме на 65 години, нямаме зъби и имаме пердета на очите. Стайко ама…Стайко поне вижда с едното око, а аз с едното въобще не виждам, а с другото виждам 70 процента. Що имаше сме го живяли – и хубави моменти имаше, и лоши. Остана само да си изкопая гроба, да легна вътре и да чакам.

- Ауа, Петрие, к‘ви са тиез тъпотии къдиет‘ ми ги говориш уе, уаха-ха-ха-ха – отвръща му Гошо, който изобщо не е трогнат от бъдещите планове на Капитана. На вас ви тря‘а ей тука идна проститутка малко да ва вкара в риед ха-ха-ха!

Гошо брат

Няколко часа по-късно цялото село вече спи. Будни сме само Гошо брат, Борката и аз. Седим на стълбите на училищния двор, които са обрасли в тръни и трева, слушаме музика от телефоните си и пием бира на аванта, защото Борката е успял да я открадне от техния хладилник, без баща му да разбере. От телефона тръгва ‘Breathe’ на The Prodigy, което връща Гошо брат в детските години.

- Флинк да фрйеша, кам бей гейм теста! Загосамана адисейн – повтаря той думите, които чува в песента. Мале, мале, таз‘ пиесен сигурно съм бил на 3 когат‘ са я записвали уе, брат! – заявява Гошо, който е 88-ми набор.

- Тая песен е някъде 96-та – 97-ма, уе! – отговарям му аз.

- Уааа, смиетни направо съм бил на 15, брат ха-ха-ха!

В един момент Гошо брат забелязва, че Борката, който е с нас от около 5 часа, не е обелил дума и решава да го включи в разговора:

- Борисиеее! Слушай уе, ся ши ти дам тука идни номира от моя тиелифон, ама на идни путки! Искам да им говориш няк‘ви нища, чуваш ли уе! Ама няма да казваш, че аз съм ти ги дал!

- Ааааааа – отговаря му неодобрително Борката.

- Ари уе, дай поние тука да са смиеем малко,уе, брат ха-ха-ха!

След още 5 минути убеждения от страна на Гошо брат, Борката най-накрая се съгласява. Следващият един час преминава в неуспешни опити на най-младия ерген в Хухла да сваля момичета по телефона в един часа вечерта. При набирането на поредния номер обаче, Борката чува в слушалката познат женски глас:

- Сумата по вашата сметка не е достатъчна за този разговор. Моля презаредете!

С изхабяването на парите от ваучера на Борката като че ли се изчерпват и интересните неща за правене през тази вечер.Изморени от дългия ден допиваме бирите и решаваме да се прибираме по къщите си.

…

На сутринта ми е криво, защото трябва да си тръгвам. Качвам се към Борката за едно последно за тази година кафе и следобед хващам пътя към Кърджали. Колкото и да не ми се иска, се налага да се върна обратно към цивилизацията. Няколко дни по-късно вече съм в София – имам абсолвентски бал. Сред скъпия алкохол на масите в ресторанта, се откроява едно пластмасово шише от литър и половина, пълно с ракия и с надпис „Хухла 2015“, залепен отпреде му. Ракия, която си взех от чич‘ Линко на тръгване от Хухла. Ракия, която да ми напомня за приключенията с култовите герои от забитото ивайловградско село. Ракия, каквато искам да пия следващия път, щом отново потегля на Околоселско пътешествие.

Кърджалийския Деко

Още снимки от Хухла може да намерите на страницата ни във Facebook. Записи от пътешествието очаквайте скоро в архива на радио “Реакция” в Mixcloud, където може да си припомните и другите приключения на екипа на радиото из българските села.