Война на дронове – най-новата филмова интерпретация на международен проблем
Както знаем, пролетта и есента са силните филмови сезони. И тази година сред филмите за супергерои и романтичните комедии се прокрадва поредната интерпретация на международен проблем. След успехите от предишни години на филми като „Арго“, политически трилър от 2012г., направен на базата на реални събития, а именно спасяването на американски дипломати, взети за заложници в Техеран, „Снайперисти“ – биографичен филм, базиран на мемоарите на американеца Антъни Суофорд – участник във Войната в Персийския залив, и „Игра на кодове“ – една история за математик, вербуван от британската армия, чиято задача е да разбие нацистките кодове по време на Втората световна война, идва времето и на конфликтите в Източна Африка, част от които са представени във филма „Война на дронове“.
Въпреки че продукцията е британска, в нея се вижда типично американският начин на представяне на международен конфликт. За разлика от филми като „Код Олимп“( Olympus Has Fallen, 2013г.), където временните политически отношения между САЩ, Северна Корея и Южна Корея са представени напълно едностранчиво, във „Война на дронове“ има опит за оформяне на две гледни точки. Действието се развива в сърцето на Кения – столицата Найроби. Двете главни сюжетни линии вървят паралелно – редуват се кадри със случки от ежедневието на обикновено кенийско семейство и такива от секретна операция, командвана от британския полковник Катрин Пауъл (Хелън Мирен), чиято цел е залавянето на опасни терористи. Заедно с всичко това е вплетена и темата за възможностите на новите технологии – в случая на така нашумелите напоследък дронове. В тази технология също има конфликт: от една страна е ограничаването на свободата на гражданите чрез наблюдение, а от друга – ефективността на този вид средства за предотвратяване на терористична дейност и овладяване на последствията от терористични актове.
Филмът е сравнително статичен – през по-голямата част от времето не се случва нищо. Военните(а също и зрителите) получават информация от мястото на събитието чрез дистанционно наблюдение. Така става ясно, че се готви самоубийствен атентат и първоначалната цел на мисията се променя – от заповед да заловят терористите живи, главните герои се опитват да издействат разрешение да убият набелязаните лица. Тук статичността се увеличава, тъй като е проследена цялата процедура по допитване до всички отговорни звена. Точно когато американският пилот Стив Уотс (Арън Пол) е готов да действа, в смъртоносния радиус на атаката се появява деветгодишно момиченце, което предизвиква сериозен диспут между британското и щатското правителство за посоката на действие. Нямаше как да минем без съспенс – и ето: нов конфликт е налице. От политически, въпросът става чисто човешки – струва ли си да се погуби животът на невинно дете за сметка на предполагаем атентат. И тук е отделено време на дискусии, в резултат на които да се вземе „правилното решение“. Накрая нещата се свеждат до това, да се ограничат до минимум последствията от атаката.
Краят на тази драма оставям в тайна за бъдещите зрителите, но това, което няма как да не отбележа, е безспорното желание на западноевропейците да наложат своето виждане за „доброто“ и „злото“, което присъства във всички кино интерпретации на подобни теми. И все пак, ако сюжетът досега не ви е впечатлил достатъчно, не забравяйте, че това е последната възможност да се докоснете до великия Алън Рикман.
Анастасия Карачолева