София – дигитална столица и столица на новите възможности
Оказва се, че да имаш креативна, разнообразна и добре платена работа – и то без да покриваш нереалистични изисквания за умения и натрупан до момента стаж, вече не е мит. IT секторът в България разцъфтява през последните години и предоставя хиляди работни места на различни позиции. Въпросът „С какво мога да се занимавам, след като завърша?“ вече има още един възможен отговор, при това доста примамлив.
Все по-често на дневен ред стои въпросът с младежката заетост в държавите от Европейския съюз. Що се отнася до България – добрата новина е, че алтернатива за младите хора вече има. Още през 2014 г. фирмите в IT сектора у нас са над 9 600. През 2015 г. софтуерният сектор достигна 1.86% от брутния вътрешен продукт на България, а прогнозите вещаят очакван ръст от още 11%. Освен това според ЕВРОСТАТ България е държавата с най-много жени в софтуерната индустрия – около 40%. И ако все още за вас това са само цифри, ще разгледаме по-обстойно развитието на хай-тек индустрията у нас.
Напоследък все повече световни IT компании инвестират в създаването на офиси в София. Причината е в наличието на добре подготвени кадри и засилващ се интерес към технологиите. Оказва се, че софтуерните компании не само осигуряват много и разнообразни работни места – те предлагат добре платена работа и възможност за развитие. Високите технологии от доста време не са чужди на столицата, а в края на април тази година София стана домакин на Webit.Festival, най-големия от редица конференции, организирани в цяла Европа и Азия. Събитието е отбелязано дори от Forbes, където столицата ни е класирана сред топ 10 градове за започване на стартъп. Причините: нисък данък общ доход и една от най-високите скорости на интернет в света. Остава проблемът – бизнес има, хора – не.
Как да се увеличи заетостта и как да се привлекат младите хора в този така печеливш сектор? Според водещата платформа за въпроси и отговори Stack Overflow България попада в челните места на класациите за програмисти. Не са малко и българите, които попадат сред най-добрите разработчици на Google и Facebook. Именно затова е нужно инвестиране в подготовката на кадри за пазара на труда. Налице са няколко безплатни университета, предлагащи цялостна програма по софтуерно инженерство с най-търсените технологии, както и най-модерните учебни практики. Сред тях са SoftUni, Telerik и Swift Academy, чиито спонсори предлагат работни места още по време на обучението на курсистите.
По всичко личи, че лъчът надежда, който от известно време се прокрадва на европейския пазар на труда, ще се превърне в устойчива тенденция. И този път резултатите на България не са никак лоши – с 8,6% безработни сме на 15-о място в ЕС. Процентите говорят за благоприятна среда, големи заслуги за която има софтуерната индустрия. Един от начините страната ни да бъде просперираща е именно подпомагането на IT сферата. За справянето с основния проблем на бранша има две стъпки: в краткосрочен план липсата на работна ръка да бъде компенсирана с висококвалифицирани специалисти от чужбина, а в дългосрочен – с ранното обучение на кадри чрез програмата „Младши програмист“. Очакванията от допълнителните курсове за ученици от 9 до 12 клас е до 2020 г. да се подготвят около 6 хил. програмисти годишно.
Пазарът е отворен. През следващите години IT индустрията ще има нужда от 35 хил. до 50 хил. квалифицирани специалисти. Немалко световни компании като Ubisoft, Siteground, Softserve и дори Google заложиха на това, да инвестират в офиси в София. Какво се изисква от бъдещите кандидати за хай-тек индустрията? Желание, мотивация и най-вече… време.
Анастасия Карачолева