“Рок вълнение Лом” и неподправеният хъс на младите рок групи
На 23 септември вечерта в северозападния край на нашата скромна страна ще се развихрят няколко млади групи и за шести път в историята на Лом площад „Свобода“ ще бъде обзет от фестивала „Рок вълнение“. От 2012 г. насам централния ломски площад са огласявали групи като Бодил, Fallen Angels, Junk Yard, Лопатарка, Primitive Band, False Ticket, Икар, Ван Дайк, БТР, ПББ и Васко Кръпката. Повечето от участващите групи са софийски, но винаги се намира по някой провинциалист, най-често северозападняк. Както дъждове са предрешавали края на концерта, така и полицията е дърпала шалтера. Вълненията обаче са продължавали, макар в някой бар или просто на тъмно.
Тази година главни действащи лица ще бъдат музикантите от групите Leever, Streetdust и Effect, последните от които продължават да се качват на същата тази сцена още от откриването на феста. Събитието е некомерсиално, без вход, но все пак подкрепено от общината и някои местни производители. Идеята му е да дава сцена на нови и млади банди, като едновременно с това да приветства утвърдени имена в родните музикални рок среди – за забавление и обмяна на опит. По случая проведох накъсан онлайн разговор с Красимир Илиев, китарист и носеща стена в група Effect, и Петър Петров, вокалист в група Leever и един от двигателите на „Рок вълнение“. Освен че споделят забавни истории от изминалите издания на феста, отговарят искрено и на някои въпроси, засягащи личните вълнения и трепети на младия музикант.
група Effect
Първите, група Effect, съществуват от далечната и все пак не толкова 2012 година, когато и завършват прогимназията. В началото наброяват само двама души, вживяващи се в ролите на соло китара и барабани – Красимир Илиев и Божидар Цветанов. Към настоящия момент освен Краси „Ефект“ създават и Емил Петров, бас и вокали, Ивелин Иванов на ритъм китара, и Никола Станиславов на барабани. Събира ги потребността да творят музика, а хард рок е посоката, в която са насочили китари и палки. До момента имат три авторски парчета, като едно от тях може да се похвали и с демо запис.
Какво ви се случи през лятото? С този концерт ли откривате сезона? Какво сте подготвили?
За щастие, през това лято ни се случваха все хубави неща. Обикаляхме по концерти, вършихме глупости (в границите на нормалното, a и не само) и най-вече се забавлявахме. С този концерт по-скоро закриваме сезона, тъй като през есента и зимата ще се отдадем на авторски материал, макар и от разстояние. Подготвили сме грандиозно шоу, с което да оставим на публиката незабравими емоции и да ги заредим с рок настроение за доста дълго време. Пътищата на членовете на групата се разделят и не се предвиждат участия в близкото бъдеще.
Разбирам, че с другите две банди се познавате достатъчно добре. Как помага за развитието обмяната на опит между млади групи като вашите?
Специално за групите в нашия регион обменяме не само опит. Ние сме едно цяло. Винаги се подкрепяме, дърпаме взаимно нагоре и се стараем да развием Северозапада в музикално отношение. В голяма степен натрупаният личен опит на всеки един от нас се дължи на обмяната на опит между групите. За пореден път ще свирим на една сцена с добри професионалисти, за което сме ужасно щастливи. Нямаме търпение.
На какво учи музикантството? Кой е последният урок, който научихте в групата?
Музикантството ни учи на търпение, дисциплина, екипна работа и най-вече ни учи да отсяваме на какво трябва да се радваме и за какво не трябва излишно да се ядосваме. В група Effect сме се събрали все спокойни хора, които ценят живота и му се наслаждават. А що се отнася до последния урок – че не трябва да шофираме без книжка. Но това е отделна история. Научихме, че всичко, което правим за себе си, за феновете и за всички останали, които се чувстват част от „семейството“ ни, е нещо голямо и значително.
Има ли музикант/група, който ти служи като кумир?
Не, няма такава група или музикант. Всеки си има стил , състоящ се от положителни и не толкова положителни черти. Аз винаги съм се стараел да отбирам най-добрите качества в стиловете на музикантите, за да успея да изградя нещо различно, без да „забивам“ в една група/музикант.
група Effect
Какво струва да си млад музикант? От какво би избягал, ако се изпречи на пътя ти?
Петър, фронтменът на Лийвър, навремето ми каза „Краси, рокендролът е неблагодарна работа в днешно време.“ и честно да си кажа, оказа се прав. Цветан Каменов, китарист в група “Икар”, пък ми каза „Не се опитвайте да се бутате навсякъде, гледайте на вас като на бутикова музика.“ И той е прав. Съответно да си млад музикант струва много , но трябва да имаш едно наум.
А не бих избягал от нищо. Дори да има нещо такова, по-скоро ще опитам да мина през него, с него или покрай него, но не бих избягал.
Коя е най-смелата мечта, която някога ти е минавала през главата?
Вероятно тази, че ще направим световно турне, ще имаме бляскава рокзвездна кариера и така нататък.
Накъде са се запътили Effect след „Рок вълнение“?
Всеки нанякъде. Аз лично искам да се занимавам с медицина, басистът ни пък е приет право. Барабанистът ни също е навлязъл в медицинските специалности. Поемаме по различни пътища, но музиката няма да оставим.
Оставих Leever на второ място, защото макар да са група, сформирана едва през 2015 г., имам усещането, че именно те заемат мястото на хедлайнъри във фестивала, въпреки че не си го признават окрито. Позициите в бандата са заети от Петър Петров (вокал), Благо Данов (китара), Георги Димитров (китара), Павел Христов (бас) и Божидар Кирилов (барабани). Вълнуват рок сцената с алтърнатив, стоунър и груув. Освен авторски парчета, в тавата им вече фигурира и видео на сингъла „Wild Horses”. Същите сериозни въпроси отправих и към Петьо, а отговорите са все така вдъхновяващи.
група Leever, снимка: Павел Дюлгерски
Какво ви се случи през лятото? С този концерт ли откривате сезона? Какво сте подготвили?
През лятото се занимавахме основно с лични дела, но все пак намирахме време и за репетиции. Записахме и две участия – на “Свободния фестивал в Ъглен“ и на Световния ден на младежта във Враца. С участието си на „Рок вълнение“ започваме едно малко есенно пробуждане, което ще продължи с концерти поне в Пловдив и София. Ще представим най-новите си песни, ще изсвирим вече познатите и “ще се забавляваме в ритъма на рокендрола”.
Разбирам, че с другите две банди се познавате достатъчно добре. Как помага за развитието обмяната на опит между млади групи като вашите? Какво мислите за другите, с които ще делите една сцена на Рок вълнение Лом?
Като цяло в родния ъндърграунд повечето банди се познаваме помежду си, което е ценно, тъй като до голяма степен улеснява комуникацията. Чудесно е, че може само с едно телефонно обаждане да си осигуриш хора, с които да направиш общ концерт, да си услужите с оборудване, да размените впечатления за дадено място. Именно по този начин реализираме и „Вълнението“ – всички млади банди, които са ни гостували досега, са били канени по приятелски, без пазарлък и увъртане. Що се отнася до групите, с които тази година ще делим сцена, няма какво да кажа освен позитиви. В крайна сметка аз съм един от хората, които се занимават с подготовката на програмата на фестивала, не бих се съгласил да поканим банда, в чиито достойнства не съм убеден.
На какво учи музикантството? Кой е последният урок, който научихте в групата?
Музикантството учи на много неща. Малка част от тях са постоянство, самопожертвователност, компромиси, работа в екип. Що се отнася до нас специално, мисля си, че в момента доусъвършенстваме последните две споменати качества – да работим заедно и да отстояваме личните си виждания, но без да ги поставяме над всичко останало.
Има ли музикант/група, който ти служи като кумир и кой е той? Ако имаш шанс да се срещнеш с него, какво би го попитал?
Това е доста дълга тема. Имам стотици кумири, и то не само в сферата на музиката. За да не изреждам имена ще се опитам да обобщя – това са хора, които са били достатъчно смели и уверени в себе си и творчеството си, работили са здраво и са оставили собствена следа. В момента съм в трескаво очакване на излизането на Trainspotting 2, така че, ако ме питаш с кои знаменитости бих изпил по бира утре вечер, ще кажа Ървин Уелш и Иги Поп. Какво ще ги питам? Със сигурност не дали са яли кебапчета, харесват ли българските жени и другите тривиални въпроси, които журналистите обичат да задават.
група Leever, “Свободен фест на безвремието”, с. Ъглен, 2016 г.
Какво струва да си млад музикант? От какво би избягал, ако се изпречи на пътя ти?
Понякога ни излиза скъпо. Нормално, все още работим, за да си изградим добро име. Ако трябва да напиша “сметката” за едно наше свирене, то тя би изглеждала горе-долу така – билет за влака, хапване на крак, бърз саундчек, бързане за нощния влак. Поне “бакшишът” си остава за нас – имам предвид приятното преживяване на сцената. По втория въпрос – бих избягал от това да изневеря на вижданията и идеалите си. Не си представям да изпълнявам музика, която не харесвам или да прокламирам идеи, които не подкрепям. Популярността и парите не са ми самоцел и не желая да ги търся на всяка цена, загърбвайки идентичността си.
Коя е най-смелата мечта, която някога ти е минавала през главата?
През главата ми ежедневно минават десетки мечти и алтернативни сценарии, в които съм в позиции, различни от настоящата. Може би най-трайното ми желание е това да създам нещо значимо в музиката. Надявам се да се случи.
Накъде са се запътили Leever?
Ще продължим да крачим уверено към усъвършенстване – заедно и поотделно. Работим по нови песни, доизглаждаме старите и като цяло имаме доста идеи, като основно времето и парите ни възпрепятстват да ги реализираме. При всички положения смятаме да развиваме групата, защото усещаме, че има още много какво да вземем от нея. Другото ще дойде с времето.
С особен интензитет се усещат ентусиазмът и вълненията, които ще залеят и Лом след няколко часа. Ако се чувствате достатъчно независими след 22 септември, хващайте някой влак към Дивия Северозапад и отивайте на рок концерт. За повече екстремна независимост препоръчвам автостопа, а наличието на собствена кола ще превърне и 23 септември в празник. Само внимавайте, защото чух, че “Ломското пиво” ще бъде безплатно.
Моника