Студентска пролет
Октомври е и Студентски град разцъфтява като ботаническа градина през април.Изникват толкова причудливи флора и фауна, че да се чуди човек на къде да гледа . Дюнерджийниците отварят след летните ремонти. Чалга дупките се съживяват. 280 и 94 приемат обичайното си претъпкано състояние и носят типичния аромат, смесица от евтини парфюми, манджа, fast food и пот.
Дискотеките започват с поръчките от по не знам си колко кашона „марково“ уиски от не знам си кой гараж и 853745634 пакета салфетки от най-евтините.
Движението по пътищата отново се превръща в типа „карам си по мой правилник“ и ще паркирам както ми е кеф. Нацепените батки изскачат от всеки ъгъл, облечени по потници и показали напомпаните си ръце, както и крачетата като солетки. Често тези индивиди носят отличителни белези по ръцете си като безсмислени татуси със звездички, причудливи форми и “Only God can judge me”. Модата сега е еспадрили или лъскави кецове, скини дънки, навити до над глезена и онази глупава мъжка опашчица, която очевидно е направена от хора, които нямат идея как се прави и се носи от хора, които нямат идея как се поддържа и колко зле всъщност им стои.
Студентската пролет настъпва с онзи толкова познат до болка аромат на кожени клинчета, впити рокли в кофти тела и платена любов. Момичета с нарисувани вежди и руж до ушите се опитват да дефилират по студентските разбити улички с 20-сантиметрови токчета и с походка тип „новородено теле“. Червените червила оставят отпечатъци по мъжките ризи. И на някои дами им стоят като „classy & hot”, а на други – като лютеница. Солариумни тела, облечени в поли-колани започват да се друсат запотени под кръшни ориенталски ритми, примесени с балканска простотия. Чак ме е срам да си призная, че съм стъпвала по тези места и съм ставала свидетел на тези сцени. Влизането по двойки в тоалетните, танцуването в скутовете на мазни чичковци за още една водка, правена в някое мазе.
На пролет в Студентски град първокурсниците се открояват като Витлеемската звезда от другите звезди. Или са наплашени като агнета и плахо отварят вратите на мизерните стаи, в които ще живеят, хванали мама и тати за ръчичка, или са наперени като бебета вълчета. Почват се едни ремонти, едно бучене, едно пренасяне на покъщнина, едни буркани със зимнини…И феноменът „ще отида на дискотека, после цяла седмица ще ям филии с пастет и кисели краставички“. Другият тип първокурсници са тези, които най-накрая са успели да се откъснат от зоркия контрол на всякакво родителско тяло и най-накрая са на място, където не ги познават. Където могат да се облекат както си искат, да се напият колкото си искат и да спят с когото си поискат. Най-накрая живеят на място, където съществуват 33, Плаза, Котън и не знам какви още такива места има.
Не казвам, че тук няма обикновени студенти, дошли просто да учат и да се развиват. Ама те са скучни и няма смисъл да пиша за тях.
Яд ме е на тези, които са си вирнали кривите носове до небето и са нацупили патешките си устенца, щото се мислят за вече кой-съм-аз-щото-живея-в-София. Яд ме е, щото 99% от хората в Студентски сме изпълзели от разни провинциални дупки и 80% наистина трябва да се заврат там, откъдето са изпълзели. Яд ме е, щото 95% от нас (останалите 5 са на квартира, щото са яки), живеят в Студентски заради мизерните общежития и щото ни е яко да плащаме по 50 лв. вместо по 250.
Всички сме минали през дървеници, хлебарки, студ през зимата, липса на топла вода до последния етаж, проблеми с портиерките, щото правим шумни събирания, чакане на джобните, чудене какво да ядем, щото всичко тук ни е вече омръзнало. Мислите с кого да се приберем тая седмица до родния си град и какво да кажем на мама да ни сготви за София. И ми е тъпо, че никой не говори за тея неща, все едно ги е срам. Ама не ги е срам да си тръскат задниците по сепаретата. Ама не ги е срам всяка седмица да си сменят партньорите. Ама не ги е срам, че харчат парите, които родителите им заделят, за да могат децата им да учат в София, за нискокачествен алкохол в съмнителни заведения. Не ги е срам да се возят без билет. Не ги е срам, че вместо да идат на лекции ближат рани от поредния запой и се борят с коварен махмурлук. Не ги е срам, че са на по 20 и кусур години и никога през живота си не са работили и затова не знаят стойността на парите. Не ги е срам, че до вчера мама им е бърсала задника, а днес са се изпонасрали и вмирисали (извинете ме за грозния език) от изпадналия начин на живот, който водят. Не ги е срам, че след „Пипи дългото чорапче“ не са чели друга книга.
Не казвам, че трябва да ни е срам от това, че се забавляваме или че пием алкохол, или че пушим цигари, или нещо такова. На тази възраст няма как да минем без тези неща. Казвам, че не трябва да забравяме целта, с която сме дошли да живеем тук и че за всяко нещо си има подходящи време и място.
Защото ми омръзна да срещам с жени с жадни погледи, златотърсачки, които си мислят, че 50 лева оставени върху възглавницата сутрин е знак за любов. От такива, които търсят любов там, където могат да намерят само пиянски секс и нищо повече. От мъже тип „не останаха свестни жени, брат“ и тип „ай в Студентски, щото там са яките пу*ки, брат“. И от жени тип „мъжете искат само едно“ просто защото те друго не могат да предложат. Защото тук е пълно с млади хора, които изискват уважение от околните, а те самите не само че не уважават никого, а и не уважават сами себе си.
А иначе животът в Студентски град може и да е супер як. Особено ако не обръщаш внимание на флората и фауната около теб. На батките, на кифлите, на липсата на улично осветление, на разбитите улици, на кофти администрацията, на мърлявите съквартирантки и общо взето – на нищо.
А аз ще продължа да си живея тук, защото не ми се дават пари за квартира, когато с тях мога да си купувам самолетни билети.
Чао, отивам до домакинката да ѝ кажа, че имам два счупени стола и прозорец, който не се затваря.
Лени Ханджийска
(Ако текстът ви е харесал, можете да прочетете и други текстове на Лени в блога и https://avisrara13.wordpress.com)