Browsing December, 2016
СКОТОПИС от Мароко IV – Каньони и пясъци
Аит Бен Хаду
18 октомври, Аит Бен Хаду и Дадес
От Агадир се прекачих на автобус за Уарзазат, където бях към шест сутринта. Прекосих града, за да стигна другата автогара, откъдето с друг автобус стигнах близо намиращия се разклон за Ait Benhaddou – селце, където са снимани ред холивудски продукции като „Гладиатор”, „Небесно царство”, „Принцът на Персия”.
Още не беше съмнало и не ми се чакаше да се съберат хора за гранд такси, така че тръгнах пеш. Разстоянието от девет километра щеще да ми отнеме по-малко от два часа. Набързо се запознах с двама стопаджии, след което – за да не съм им в тежест – продължих нагоре по пътя, вървейки и стопирайки. Двайсетина минути по-късно ме настигнаха – беше ги качил шофьор на джип, който спря, за да вземе и мен.
Азер и Нова – така се казваха – бяха от Турция и Индонезия. Разказаха ми историята си докато стояхме седнали на върха на хълма, на който бе разположено селото. Запознали се на границата между Турция и Сирия – където той доброволствал и строял лагери за бежанци, а тя… пътувала на стоп по границата между Ирак и Сирия… сама! Това двайсет и четири годишно момиче, високо не повече от сто и шейсет сантиметра, ме сложи в малкия си джоб. Скоро след като разбрал колко е смела, Азер ѝ предложил брак – буквално десет минути след първата им целувка. Оженили се, той напуснал работа и продал всичко и заминали на път – Индонезия, Аляска, Мароко…
Може би трябваше да ползвам безплатно декора на Аит Бен Хаду и да заснема кратък филм за тях. А той се състоеше от десетки къщи от кирпич, някои от които – с красиви кули. Този тип архитектура е характерна още за района на Сахел – може да бъде видян в Мавритания, Мали, мисля – и в Судан. От Амин научих, че и до днес продължавали да строят много къщи от глина и слама – защото държали топло през зимата и хладно през лятото.
Докато се разхождахме из улиците с Азер обсъждахме образованието в Турция – и по-точно – интересувах се дали учат за събития като Априлското въстание, например. Както и предположих – никога не беше чувал за него. Не е изненада, че в учебниците им по история Османската империя е „добра” и жертва и е пропуснато да се споменат зверствата ѝ. Нещо, което, повече или по-малко, се отнася за всеки учебник по история – без значение страната на произход.
И макар да подходих доста деликатно към темата, Азер, макар външно да изглеждаше че няма проблем с нея – сякаш вътрешно се съпротивляваше да приеме, че е възможно предците му да са клали невинни жени и деца. Което е напълно нормална реакция, разбира се. Поканих го в България и му казах, че ако/като дойде ще го заведа в църквата в Батак. И не защото те са „лошите”, а ние „добрите” – а защото историята трябва да се изследва, до колкото е възможно, безпристрастно.
Ждрелото Дадес
За пореден път промених изначалния план, след като видях, че Аит Бен Хаду изисква далеч по-малко време от очакваното. С Нова и Азер хванахме стоп до разклона за Уарзазат. Взех си сбогом с тях и скоро пътувах за Boumalne Dades, откъдето се надявах на гранд такси до каньона Дадес. Уви, липсата на тълпи от желаещи да го посетят в четири следобед и неприемливите оферти за транспорт предопределиха какъв ще бъде изхода от все по-заприличващата на забатачена ситуация: стоп.
Трийсет и един километра ме деляха от ждрелото и надеждите ми не бяха големи. Бях приел мисълта, че това ще е първото място от плана, което ще пропусна. За радост – скептицизмът ми отстъпи пред услужливостта на добри хора от района. Три пъти ме качиха на отиване. Накрая едни младежи с камьон ме стовариха точно на върха на каньона, до който се стига по доста витиеват път.
Докато зяпах наоколо не знам защо реших, че червеният фон на мароканското знаме следва да символизира земята – та там всичко беше червено – почвата, скалите, къщите. Впоследствие проверих и се оказа, че греша. Нямах възможност да прекарам много време в изследване на Дадес, иначе сигурно щях да се спусна до дъното му, нагазвайки минаващата през него река. Беше шест следобед. Разполагах с малко над пет часа да се върна до Боумалне, от които само един час светлина. Трябваше да държа средна скорост около шест км/ч ако исках да успея да стигна навреме за автобуса на „Супратурс” до Tinghir.
С ударно темпо се насочих в обратна посока. Вървях няколко километра, качиха ме на стоп за още два-три. Може би щях да се справя и пеш, но когато едно такси ми предложи да ме откара до града за сумата от десет дирхама – разбира се, приех; стигнах Боумалне и се качих на по-ранен от очакваното автобус.
В Тингир изпитах известни затруднения да намеря вратата на хостела – беше забутан в стария еврейски квартал, нейде из кривите, тесни и тъмни улички между кирпичените къщи. А когато потропах на нея – отвътре не последваха никакви признаци на живот. Добре че тогава на помощ се притече местно хлапе, което заблъска доста по-силно от мен и се развика. Скоро някой отвътре отвори – беше Джамал.
19 октомври, Тингир и Тодра
Джамал беше лежерен хипар. Имаше дълбок глас, по някаква причина се разхождаше постоянно с каубойска шапка (после разбрах, че е учил в Тексас) и беше по ориенталски гостоприемен. Веднага ми направи чай, а по-късно ме покани на десерт – нар с йогурт. И не става въпрос за срязан на две плод и кофичка с лъжичка в нея, а за едно плато, пълно със зърна от нар, леко овъргаляни в кисело мляко, от което всички се хранихме заедно. Така, впрочем, се яде там – често от общ съд, още по-често – с ръце.
Хостелът, „Hike and chill”, се помещаваше в една от онези кирпичени къщи, за които вече говорих. Беше на три етажа, но имаше място само за осем гости. Интериорът бе естетически издържан, с доста симпатични детайли, а от покрива се разкриваше приятна гледка към оазиса на Тингир и близко разположените планини. За пръв път се почувствах толкова у дома си. Задушевната атмосфера и интересните хора, с които се срещнах, бяха едната причина да реша да остана повече от предвиденото.
Двама от тях бяха Елеомар и Брита – съответно от Венецуела и Германия. И те бяха мъж и жена. Запознали се в Нигерия докато доброволствали.
Той разправя как се разболял от малария по време на дванайсетчасово пътуване с такси. Ръцете му започнали да се изкривяват, а мускулите на гръдния кош да го болят зверски. Тикнали го в някаква частна „клиника”, където прекарал сам три дена на антибиотици – в стая, в която имало само някаква че газена ли, спиртна ли, лампа. Едвам успявал да иде до тоалетна, защото се чувствал твърде слаб, а храната, която получавал била крайно неподходяща и недиетична.
Тя пък щяла да се удави в океана: „усещах как нямам никаква сила в мускулите си”. Елео, който бил не по-малко изтощен едвам я измъкнал. Твърдяха, че такива събития скрепяли още повече връзката им – нещо, с което нямаше как да не се съглася.
Разказаха ми за „положителната дискриминация” в Нигерия – където местните, очевидно, неотърсили се от робската психика, останка от колониалния период, гледали на белите като на царе. Брита така и не успяла да убеди хората, с които общувала, че не се чувства нещо повече от тях, а когато се возела в градския транспорт – я гледали с изумление. Причината за последното била в това, че голяма част от немногото представители на европеидната раса в Нигерия били командировани там служители на големи интернационални корпорации, смучещи природните ресурси на страната. Въпросните получавали по двайсет и пет хиляди долара заплата на месец, движели се с охрана и луксозни автомобили и живеели в палати, докато… всъщност – просто напишете „Lagos slums” в търсачката и цъкнете на „изображения”.
Елео разказва и за Венецуела. Образованието, здравеопазването и икономиката на страната вървели стремглаво надолу. На улицата можело да те гръмнат като куче заради най-обикновен битов скандал. Много деца влизали в престъпни банди от седем-осем годишни. Тиквали им оръжие в ръката и понякога ги карали да убиват. Най-голямата мания сред жените пък били силиконовите импланти – едни гърди стрували сто (!?) евро. Мисля, че тук сме назад с материала, а Митьо Пищова е пропуснал ключова за политическата си платформа точка. Няма да продължавам, че на следващите избори току-виж половината мъжко население гласувало за него. Ако дотогава не сме изчезнали от картата. Или ако самата карта не е изчезнала.
На следващия ден тримата се разходихме до каньона Todra – по-голям и зрелищен от Дадес, изграден от същата червена скала. Разказите на Елео и Брита са достатъчна причина за марсианците да не дойдат да си я приберат. Тъй че – вместо да разработваме гига-мага-хипер технологии и пушкала за защита на планетата – достатъчно би било да изпратим нагледен материал за това колко сме смотани и всички извънземни цивилизации ще ни заобикалят като чумави.
Докато се разхождахме из планината Брита падна и се нарани, което донякъде наложи по-бавното ни прибиране обратно в Тингир, а оттам – и оставането ми за още една вечер. За което не съжалявам. Тъпкахме се с нарове, сушени плодове, райски ябълки, извънредно вкусни сандвичи с телешка кайма и хриса (тунизийско чили, смесено с вода или зехтин), а вечерта Джамал приготви (отново без да го включва в и без това символичната цена на нощувката) тажин – типично за Мароко ястие, напомнящо гювеч.
20 октомври, разни неволи
Сутринта прегърнах за „чао” Елео и Брита и се качих на автобуса за Erfoud, откъдето трябваше да пътувам за Merzouga – селото, намиращо се в подножието на скромния марокански дял от сахарските пясъци. Още на спирката забелязах момче и момиче, на чиито чела сякаш пишеше „турист”. Заговорих ги и предположението ми се оказа правилно – бяхме в една и съща посока.
Ала, дали заради някаква присъща за тях хладнина, или заради вида ми на местен, братята славяни (бяха от Полша) подходиха с доза резерв към мен.
Може би тук е моментът да спомена, че по време на престоя ми бях многократно питан дали съм мюсюлманин (понеже явно и в представите на местните брадата е ислямски атрибут), дали съм от Индия, Пакистан, Мароко, ако не се лъжа – също от Саудитска Арабия. Останах доволен от маскировката си, която, вярвам, ми спести доста главоболия и разправии с досадници.
Докато спах в рейса ме събудиха сигурно десет пъти. Коляното ми стърчеше няколко сантиметра в посока пътеката и, допускам, почти всеки минаващ по нея го сръчкваше. Един пътник дори се блъсна в него със сила, която спокойно можеше да ми е донесла доволно много болка. Никакво „извинявай”, нищо. Пак във връзка с личното пространство.
Автобусът спря. Още не бяхме събрали багажите си и на него се качиха представители на туристическа агенция, които ни изкараха (мен и поляците) от него почти като добитък. Изключително припряни, те се държаха сякаш трябваше на всяка цена да слезем възможно най-бързо и да ни натоварят на транспорт за Мерзуга. Договорихме се за последното, при това на добра цена. Първо обаче трябвало да минем през офиса им в центъра на града. Там започнаха да ни увещават да ползваме услугите им (камилски турове). След като неколкократно натъртихме, че единственото, което искаме е транспорт до Мерзуга, ни пратиха към стоянка на гранд таксита-фантом.
Започна едно шляене из града, разпитване, получаване на грешна информация, главоблъскане. Спътниците ми не бяха най-ориентираните на света и не знаеха какво точно искат да правят и може би все още ме смятаха за мароканец, който е измислил мега завъртяната схема, с която да им вземе парите.
Към нас се приближи колоездач, който също реши да се изживява като водач. Съвсем „неочаквано” ни заведе пред магазина си и ни предложи да организира за нас камилски тур в пустинята. В забавата се включи и един, който беше или пиян или друсан, дойде при мен и ми вика: „Ali Baba. You’ve got couscous in the mind”[i]. Посмях му се на глупостите, а той продължаваше да дрънка още и още. Накрая ме хвана за ризата с два пръста, псува ме и ми вика „махай се”. Раздразнението и смътното желание да го цапна бяха изместени от чувството на съжаление. Усмихнах му се и си тръгнах.
След още лутане намерихме такситата. Там пък – след като се качихме на едно от тях – последва десетминутна разправия с шофьора, на който бяхме платили да ни закара до Rissani. Той искаше да дадем още пари и да ни остави в Мерзуга, ние настоявахме на първоначалната уговорка. В пазарлъка се включи и администратора на такситата. В крайна сметка – не се огънахме и бакшишът бе принуден да изпълни желанието ни. Измърмора нещо на арабски – клетва или ругатня, предполагам – и потегли.
В Рисани тримата седнахме в едно кафене докато чакахме да се напълни таксито ни до Мерзуга. Исках да хапна берберски омлет и попитах сервитьора за цената:
- Трийсет и пет дирхама.
Облещената ми физиономия насреща го накара да се осъзнае.
- Така де, двайсет и пет, обърках се – оправда се келнерът. Даже ми показа меню, което потвърждаваше думите му. Имах основание да смятам, че въпросното е само за пред туристи. Нормалната цена беше десет-дванайсет.
Не помня дали му го казах, но скоро обикалях района в търсене на друго заведение, където да се храня при нормални цени. Седнах в едно кръчме, в което условията на приготвяне на храната бяха… абе, да речем, че не беше много изискано и префърцунено. Впрочем – ако пътувате в тази част на света – бъдете готови да правите компромиси с изискванията си към хигиената – мухи кацат меса, плодове и какво ли още не, които понякога се продават за директна консумация; съдове се мият – ако изобщо се мият – с небрежно изплакване; добре че не знам всичко. Бях решил да съм перде и с охота нагъвах каквото ми попадне пред очите. Не съжалявам, макар навярно да съм късметлия, че не се върнах с подарък – болест.
След като обядвах омлет, бил той и неберберски, на нормална цена, с поляците се качихме на таксито – Мерцедес на трийсет и пет години, който хвърчеше със сто трийсет и пет км/ч през пустинята.
В Мерзуга ни посрещна поредната вълна екскурзоводи, камилари и хотелиери. Отклоних офертите им, тъй като имах уговорка с Омар – висок негър в туарегско облекло, уж човек на Джамал. Него намерих да пие кафе или чай в заведение на главната улица. Поляците, навярно решили, че ще ги карам да приемат неизгодните оферти на мнимите ми съдружници, изчезнаха. Та Омар ме повери на някакъв човек, който ме поведе към хотела си. Допуснах елементарната грешка да не попитам на момента за цената на камилския тур (стандартно включващ транспорт с камила до „номадски” лагер, вечеря, нощувка в палатка, закуска и яздене обратно до Мерзуга). Като стигнахме там се оказа, че съм бил пътя само за да получа двойно по-скъпа от нормалната оферта:
- Петстотин дирхама – рече непознатият.
Не помня дали само се усмихнах или директно се изсмях:
- Но аз имах уговорка с Джамал за двеста и петдесет.
- Не познавам никакъв Джамал – продължаваше да упорства.
Станах и тръгнах към изхода.
- Четиристотин – започна да сваля.
Казах, че ако не намеря по-добра оферта – ще дойда пак. Излязох и се върнах на главната улица, където зачаках да завали дъжд от оферти. Наближаваше пет следобед, а тогава стандартно стартираха туровете. Не след дълго видях Омар да ми маха отдалеч. В отговор само вдигнах ръце настрани, показвайки, че не разбирам какво става. Към мен се завтече младеж с мотопед:
- Омар иска да говори с теб.
„Забелязах” – помислих си. Качих се при момчето и то ме откара до Омар.
- Какво стана? Нали имахме уговорка за двеста и петдесет – подхванах го.
- Да, разбира се, сега ще те заведа където трябва, няма да има проблеми.
- Двеста и петдесет?
- Да, двеста и петдесет.
- За последен път ти се доверявам.
Момчето с мотопеда ме откара пред друг хотел. Оттам излезе – тъй ще го наричам условно – ниският шарлатанин:
- Триста.
- Ама аз имам уговорка с Омар за двеста и петдесет – негодувах, макар че вече знаех, че ще приема.
- Е да ве, ама аз имам хубави камили и закуска, и вечеря, и бла-бла-бла-бла…
- Добре, обаче ще добавим и сендбординг към офертата – продължавах да се пазаря.
- Да, няма проблем, имам ски горе – или нещо от тоя род избръщолеви непознатият. Излъга. Нямаше сендбординг.
Влязох в хотела да се изкъпя. Сетне излязох навън. Питам ниския шарлатанин: „Какво чакаме сега? Да дойдат камилите ли?” – никакъв отговор. Пълен темерут. После ми нареди да си взема багажа. Дойдоха четирима марокански туристи. Шарлатанинът отвори вратата на багажника на джипа си и ми вика „Скачай вътре”. Местните се настаниха отпред, докато аз се возих отзад като куфар. Викам си: „Добре, нищо”. Но забавата тепърва предстоеше.
Джипът спря на пясъка – там, откъдето щеше да започне турът. В редица бяха строени осем камили. Още с пристигането си установих, че последната не е наред – беше се насрала, да, точно така; освен това или беше повръщала или всеки момент щеше да повърне и на всичкото отгоре буйстваше и квичеше (условно) неистово. В този момент ниският шарлатанин ми вика:
- Качвай се – сочеше насраната камила.
- Забрави. Та тя има лайна по себе си! – отказвах да се съглася.
В това време привилегированите (по неясно какви причини) туристи заемаха местата си по читавите камили. И така, докато накрая останаха само две – първата и последната, онази, болната.
- Качвай се – продължаваше да настоява шарлатанинът.
- Връщай ми парите – казах. Беше ми дошло до гуша от цял ден разправии с всевъзможни идиоти и измамници и тоя красавец можеше да няма късмета, който друсалката от Ерфоуд с кускуса в главата имаше.
Положението щеше скоро да ескалира, но се появи французинтът Стив, който каза „Няма проблем, аз ще я взема”. После, в лагера, му благодарих и му казах, че не е било нужно да го прави. Поинтересувах се и дали не е платил повече от мен, че да получавам подобно отношение – не беше. От друга страна само аз пътувах сам, но не мисля, че това бе достатъчно основание да ме третират като утрепка. Както и да е.
Керванът потегли. Водачът говореше някакъв английски и имаше нормално отношение. Още бях под афект, но си пуснах Ирфан и постепенно започнах да се наслаждавам на пейзажа. Разбрах, че не е случаен изборът на този час за начало на тура: от начина, по който падаше светлината, пясъците изглеждаха тъмно оранжеви. Сенките между дюните се виеха и придаваха дълбочина на гледката.
Стигнахме лагера на свечеряване. Хапнах обилно, поговорих си със Стив и жена му. Разбрах, че той бил пожарникар, а тя – нещо като медицинска сестра. Разказаха ми за околосветското си пътешествие – Чили, Великденски острови, Таити, Виетнам, Камбоджа… по три хиляди и триста евро на калпак. Което е добра оферта, но се замислих: колко български пожарникари и медицински сестри могат да ги извадят? Сходни на тази мисли ме спохождаха неколкократно докато слушах разказите на някои от пътешествениците, с които се срещах, за страните, които са посетили. Обикновени работници-западноевропейци могат да пътуват където си поискат. Да не говорим за австралийските или новозеландски младежи в gap year[ii], които ме изумяват с километража, който навъртат. Лошо няма, разбира се, нека пътуват хората. Но ми се ще това да е толкова лесно не само за тях.
След вечеря се изкачих на дюната в близост до лагера. Действително – пустинята е сред най-подходящите места за наблюдение на нощното небе. Легнах по гръб и гледах Млечния път. Имаше падащи звезди. Една от тях мина по-близо от всяка друга, която бях виждал дотогава.
Заспах сравнително рано. Сутринта щях да ставам за изгрева.
Текст и снимки: Ивайло Дончев
[i] Али Баба. Имаш кускус в ума.
[ii] Буквално – празна година – период от обикновено няколко месеца или година, в които младежи, завършили гимназията, обикалят света преди да се запишат да учат в колеж или университет.
Fantasy Premier League Gameweek 19 Transfer Tips
Окей, онзи ден май не успях да нацеля много добре отборa, който да донесе точки. Жорди Амат, Матео Дармиан и Тио Уолкът, които бяха сред титулярите в състава ми, не записаха минути в мачовете на отборите си от 18-тия кръг на първенството, но с малко помощ от пейката и точки от Златан Ибрахимович и капитана за миналия кръг Еден Азар успях да събера 52 точки (надявам се вие да сте се справили по-добре от мен).
В петък вечерта (30-ти декемри) ще бъде дадено началото на 19-тия кръг от Fantasy Premier League. Тук е моментът да ви напомня, че ако все още не сте използвали първия си Wildcard за сезона, трябва да го сторите този кръг, защото в противен случай опцията за използването му ще изчезне. Тази седмица от наказание се завръща един от ключовите играчи във FPL Серхио Агуеро, а в листата с наказаните попаднаха имена като Педро (Челси), Уокър и Вертонген (Тотнъм), които са притежание на голяма част от Фентъзи мениджърите.
Ако все още не знаете кои играчи да извадите от отбора си и кои да купите на тяхно място, то може би следващите редове ще ви помогнат. За разлика от миналия кръг, този път съм се фокусирал върху футболисти, които биха имали силен 19-ти кръг, а не силни следващи седмици. Отборът за този кръг е малко по-скъп – 100.2m £, а схемата отново е 3-5-2:
Goalkeeper
Heaton (Burnley) 4.9m £ – следващи мачове Sunderland (H), Man City (A), Southampton (H)
Този кръг Бърнли отново са домакини на отбор от долната половина на класирането – Съндерланд. Както в мача с Мидълзбро, и тук очаквам малко голове и много вратарси спасявания, затова Том Хийтън е добър избор за вратата.
Defenders
Rojo (Man Utd) 5.2m £ – следващи мачове Middlesbrough (H), West Ham (A), Liverpool (H)
Единствените трима, които бих определил като сигурни титуляри в отбора на Моуриньо, са Де Хеа, Погба и Ибрахимович. Няма как обаче да не се пробвам да прибера няколко точки в защита от домакинството на Юнайтед срещу Мидълзбро – отбор, който рядко вкарва при гостувания. Миналия кръг пробвах с Дармиан, тази седмица съм избрал Рохо.
Van Aanholt (Sunderland) 5.0m £ – следващи мачове Burnley (A), Liverpool (H), Stoke (H)
Ван Аанхолт е защитник с доста офанзивни функции, като е един от четиримата играчи на Съндерланд (освен Дефо, Аничебе и Борини), вкарвали голове в първенството през сезона. Както вече споменах, очаквам малко голове на Бърнли – Съндерланд, тъй че може да се търсят сухи мрежи там.
Alonso (Chelsea) 6.4m £ – следващи мачове Stoke (H), Spurs (A), Leicester (A)
Стоук определено не са „безопасен гост“ и Ливърпул го разбраха в първите минути на срещата между двата тима от преди няколко дни. Челси обаче са допуснали едва един гол на Стамфорд Бридж от средата на септември и смятам, че шансовете да продължат тази „суха“ серия са добри. Както през миналия кръг, и този път Маркос Алонсо попада в отбора, поради офанзивните му функции.
Midfielders
Snodgrass (Hull) 5.6m £ – следващи мачове Everton (H), West Brom (A), Bournemouth (H)
Хъл Сити не са в добра форма, но могат да изненадат Евертън в петък вечер. Робърт Снодграс е добра опция в халфовата линия, тъй като е доста евтин, играе силно предимно в домакинските мачове на „тигрите“ и е изпълнител на всички статични положния.
Lallana (Liverpool) 7.5m £ – следващи мачове Man City (H), Sunderland (A), Man Utd (A)
Програмата на Ливърпул е доста тежка и поне аз бих избягвал да взимам играчи на „мърсисайдци“ в следващите кръгове. Добра опция е Адам Лалана, който след като се върна от контузия, почти няма кръг без гол или асистенция, а цената му е доста по-ниска от другите резултатни халфове на Ливърпул – Фирмино и Мане.
Sanchez (Arsenal) 11.9m £ – следващи мачове Crystal Palace (H), Bournemouth (A), Swansea (A)
Ако съдим по програмата на Арсенал, Алексис Санчес е човекът, който трябва да не излиза от стартовата ви единайсеторка до края на януари. В мача срещу Уест Бромич обаче позицията му бе сменена и той отстъпи мястото си на върха на атаката на Оливие Жиру, откъдето (вероятно) дойде и липсата му на гол или асистенция в мача. Цената на Санчес е много голяма и за играч, струващ близо 12m, се очакват голове или асистенции в почти всеки мач. От друга страна, купуването му би било сериозен риск, ако Венгер реши да го премести на крилото или да му даде почивка в някой от следващите мачове.
Antonio (West Ham) 6.8m £ – следващи мачове Leicester (A), Man Utd (H), Crystal Palace (H)
Уест Хям определено са в подем, а Михаил Антонио записа 2 гола и асистенция в последните си 4 мача в лигата. Гостуването на закъсалия Лестър е добра възможност за нови точки.
Sigurdsson (Swansea) 7.5m £ – следващи мачове Bournemouth (H), Crystal Palace (A), Arsenal (H)
Гилфи Сигурдсон не успя да помогне с нищо на отбора си при разгромната домакинска загуба от Уест Хям с 1-4, довела и до уволнението на мениджъра на „лебедите“ Боб Брадли. Сега на Суонзи предстои ново домакинство – този път на Борнемут, който загуби последните си мачове в първенството, затова в предстоящия мач бих дал още един шанс на Сигурдсон.
Forwards
Ibrahimovic (Man Utd) 11.6m £ – следващи мачове Middlesbrough (H), West Ham (A), Liverpool (H)
Златан е нападателят в най-добра форма от всички в първенството и ще е грехота, ако не му дам място в отбора за домакинството на Манчестър Юнайтед срещу Мидълзбро.
Costa (Chelsea) 10.7m £ – следващи мачове Stoke (H), Spurs (A), Leicester (A)
Няма кой друг да сложа за партньор на Златан в атака, освен голмайсторът в първенството до момента Диего Коста.
Капитан – Диего Коста
Колебаех се много между Санчес, Ибрахимович и Коста. Струва ми се, че който и да изберете от тримата, няма да сбъркате. Поне аз реших да не давам лентата на Санчес, тъй като не съм сигурен на каква позиция ще играе. Измежду Ибрахимович и Коста избрах Коста, заради защитния стил на игра, който практикуват Мидълзбро. Очаквам по същия начин да подходят и Стоук срещу Челси, но 4-те гола, които Ливърпул вкара в тяхната врата в началото на седмицата, ме карат да си мисля, че те няма да успеят да запазят дълго време мрежата си суха срещу лидера в класирането.
Резерви: Pickford (Sunderland) 4.2m £, Mee (Burnley) 4.5m £, Amat (Swansea) 4.1m £, Anichebe (Sunderland) 4.7m £
Ако сте убедени в суха мрежа на Бърнли, може да пробвате с Бен Мий вместо ван Аанхолт. Ако пък смятате, че Съндерланд ще запазят вратата си без гол, пуснете Джордън Пикфорд вместо Хийтън.
По различни причини реших да пропусна дербито между Ливърпул и Манчестър Сити, както и лондонския сблъсък между Уотфорд и Тотнъм, като единствено Адам Лалана от 4-те отбора попадна в моята единайсеторка.
Кърджалийския Деко
Очите й
Жени на летището в Доха. Снимка: Juanedc @ Flickr (Лиценз: CC BY 2.0)
Имах 3 часа престой в Доха преди прекачването за Сеул. В 5:30 сутринта местно време, още по тъмно, в метрите между автобусчето и сградата на летището, за един протяжен миг усетих смъртоносно сухия нажежен въздух. Все едно ми посипаха въглени на гърдите. И веднага след това дойде климатизираната, дори хладна шир на аеропорта, която ме блъсна като много желана първа морска вълна.
Международното летище “Хамад”, едно от най-големите в света. Хангар, витрина и шоурум на катарските авиолинии. Характерният виненочервен цвят на логото, надписа и униформите насищаше картините наоколо с преднамерен лукс, който тече в цялата страна ведно с петрола и се оттича, освен другаде, и в сметките на терористите.
Подминах помещението за молитва и спрях да позяпам пистите навън. Винаги съм обичал да гледам самолетите. Това ме кара да се чувствам световен човек. Ето този прилича на делфин, а моторите му – на разрязани половини грейпфрут.
После се бухнах на една пейка. Размъкнах се и почти легнах. Исках да покажа, че съм свободен западен човек. Стана ми смешно от това и тогава я видях. …
Отсреща, през десет метра, на друг ред от седалки, с лице срещу мен седеше жена в черна бурка. Всъщност не с лице, а с онова, което се виждаше от него – две очи. Наоколо беше пълно със забулени от глава до пети жени, но нещо ме накара да спра погледа си именно на нея. Така явно беше отредило Провидението на спонтанните летищни срещи. Или произволният случай, който няма име и умисъл.
Регистрирах присъствието и на децата – очевидно нейни – момченце и момиченце, които я атакуваха с претенции и полуплач от двете й страни. Посягаха, домогваха се до тъмния й корпус, катереха се върху нея в кръстосан пристъп и от време на време хвърляха погледи към мен.
Защото децата знаят.
Наблюдавах контраста между тях – с цветни дрешки, с малки играчки-залъгалки и подсмърчащи нослета – и Нея, величествената статична непроницаема черна бездна, която им казва по някоя глуха дума изпод копринения плат или направо ги отбива с ръце. Но в следващия момент проявява майчина нежност и поема някое от тях, люлее го и го загащва …
Тя, послушницата на ултраконсервативните уахабити. Не знам дали беше красива и нямаше как да разбера. Но беше някак всепоглъщаща и моя, беше пред очите ми. Всъщност, беше хубава, защото беше на мястото си. Целият етюд изглеждаше класически и очакван. И при все това – имаше известна мистика, която сладко ме унасяше в наблюдение. Някаква тайна на живота се разкриваше пред мен.
Продължавах да я гледам. Бях крадец на щрихи и полусенки и сега упражнявах деликатната си мания. В малкия процеп около очите безпогрешно открих очна линия и спирала. Миглите й бяха дълги и извити като шанци за скок. На китката й, изплъзнала се от мрака на ръкавите, се виждаше гривна, която хвърляше облясъци. Пръстите й бяха фини. Представих си я как свири на арфа в безкрайните домашни следобеди, гола и ненаблюдавана от никого, дори от Аллах.
Въпреки всичко женствеността беше съхранила своите древни основания. Беше отвоювала от Исляма острови за себе си. Гримът и гривната бяха нейните малки победи.
И тогава тя извади отнякъде пакет с чипс. Нова изненада премина като сладостна тръпка през тялото ми. Очите поемаха жадно зрелището отсреща. Тя взимаше парченце и го пъхаше изпод висналата кърпа пред лицето си. Още едно. И още едно. Парчето плат пред устата й шаваше като оживяла завеса на сцена, зад която са нетърпеливите актьори. Действието продължи няколко минути, не знам точно колко. Бях потънал в живеенето на всичко това. Дори децата бяха преустановили своите неразбираеми частни игри и гледаха отривистите движения на строгата си майка, която поднасяше сплесканите пържени картофи към невидимата си паст (почти провиждах отвъд черното чувствени устни).
Накрая тя съвсем немедлено пъхна целия лъщящ пакет под кърпата. Изви врат назад, като изпрати тънки въздушни змии скъп парфюм към мен, и очевидно (макар да не се виждаше) изсипа остатъка от чипса в устата си. Когато върна глава и понечи да изтупа черния плат от мазните останки, погледите ни се срещнаха.
Взаимното неудобство беше нашата мигновена любов.
Тези очи са пред мен, когато гледам в нищото. Човекът, това са очите му. Жената е само очи. Нейните нямаха определен цвят. Всъщност имаха – на запазени реликви в дълбок сандък; на космически прах; на красива песен, която чуваш, когато имаш нужда от нея. Очите й бяха с вътрешно горене, което не се виждаше от черното, но задвижваше и него, и самолетите по пистите и цялото бяло на летището. Те осмисляха днешния свят, който наблюдаваше мен, докато наблюдавах тях.
Жена и свят, възможни заради очите. Тогава разбрах, че никога няма да можем да скрием очите й, защото имаме нужда да четем в тях любовта и вината си. Те са нашата утеха и нашата присъда.
И й заговорих просто така. Тя разбираше всичко, без да го изричам.
“Здравей, любима! Исках само да ти кажа, че си прекрасна по начина, по който съществуваш. Да, точно този. Усещам те толкова близка и така ще бъде винаги – през океани и континенти, през други жени … Ти си майката, която милува; любовницата, която целува; сестрата, която те брани от живота с топлите си гърди. Прости ни, задето превърнахме това тайнство във вещ от пейзажа. Просто искахме да те съхраним между страниците на старата книга, но май не ни се получи … Все едно, ти си Жената на Света и в тази световна чакалня аз искам да ти кажа, че те обичам…”.
Обикнах тази жена, защото обичах Човека. Бях щастлив със себе си. Станах и тръгнах към нея. Исках да й пожелая “Хубав живот!” и това да идва от сърцето и наистина да значи нещо. Когато отворих уста, тя ме погледна за последен път. Тогава разбрах …
Тя знаеше всичко.
Всичко.
Кимнах тъповато, усмихнах се на момиченцето, което ме гледаше с любопитство (имаше нейните очи) и закрачих по терминала към мястото за трансфери.
Ангел Иванов (още негови текстове има на страницата му “Форми на Жовот“)
Fantasy Premier League Gameweek 18 Transfer Tips
Честита Коледа на всички празнуващи! Преди да седнете да плюскате на масата довечера и да продължите с коледно напиване по баровете по-късно, не забравяйте, че утре е 26-ти декември, който в Англия е познат като Boxing Day или денят, в който се отварят коледните подаръци. Подаръкът утре за футболните фенове са осем мача от най-горното ниво на английския футбол, стартиращи в 14:30 и приключващи чак в 21:30. Това естествено значи, че започва 18-тия кръг на Fantasy Premier League, който дава старта на една изключително натоварена програма, в която английските клубове ще трябва да изиграят 3 мача в рамките само на няколко дни (Саутехмптън например ще играят 3 срещи за 6 дни).
В рамките на тези 10-тина дни е доста важно да имате играчи, които редовно стартират за своите отбори, тъй като това е една от най-тежките части от сезона и мениджърите често сменят стартовите си единайсеторки. Затова реших да направя един експериментален състав, който да бъде съставен от футболисти, които от една страна биха били почти неизменни титуляри в отборите си, а от друга биха донесли и точки със себе си в предстоящия 18-ти кръг. Ето я селекцията, която избрах. Отборът е сравнително евтин, струва 99.1m £, а схемата е 3-5-2:
Goalkeeper:
Fabianski (Swansea) 4.9m £ – следващи мачове: West Ham (H), Bournemouth (H), Crystal Palace (A)
Причините да избера Фабиански на вратата са ниската цена и леката програма от мачове в следващите кръгове. Очаквам поне една суха мрежа от предстоящите две домакинства.
Defenders:
Amat (Swansea) 4.1m £ – следващи мачове: West Ham (H), Bournemouth (H), Crystal Palace (A)
Изглежда малко безумно да залагам на вратар и защитник от Суонси, които са предпоследни в класирането и са направили едва 3 сухи мрежи, но винаги ми е допадала комбинацията вратар-защитник от един отбор – ако вратаря запише суха мрежа, то има такава и за защитника. Жорди Амат е неизменен титуляр от началото на сезона, а цената му също е доста примамлива.
Darmian (Man Utd) 5.0m £ – следващи мачове: Sunderland (H), Middlesbrough (H), West Ham (A)
Матео Дармиан се превърна в титуляр в защитата на „червените дяволи“, щом Моуриньо реши да смени почти всички дефанзивни играчи. Сравнително евтин е, а позицията му на бек предполага повече включвания в атака и центрирания, от където могат да дойдат голове и асистенции.
Alonso (Chelsea) 6.4m £ – следващи мачове: Bournemouth (H), Stoke (H), Spurs (A)
Няма как да не избера поне един защитник от отбора с най-много сухи мрежи (11) в първенството до момента. Интересното тук е дали Конте няма да смени схемата, поради наказанието на Диего Коста, и каква ще бъде ролята на Алонсо в срещата с Борнемут, защото ако бъде оставен на позицията на ляво крило (на която играеше до момента), вторият му гол в първенството с екипа на Челси е въпрос на време.
Midfielders:
Walcott (Arsenal) 7.9m £ – следващи мачове: West Brom (H), Crystal Palace (H), Bournemouth (A)
Арсенал навлиза в една серия, в която до края на януари ще играе с отбори, намиращи се в средата или долната половина на таблицата. На пръв поглед това изглежда като страхотна възможност да си вземете Алексис Санчес и да му дадете капитанската лента до края на януари, но познавайки Венгер, Алексис ще почива в поне един или два мача от периода. Затова аз се спирам на Тио Уолкът. Причините са, че Уолкът бележи повече у дома ( на Арсенал предстоят две домакинства), както и че е с 3.0m £ по-евтин от Санчес.
Mane (Liverpool) 9.4m £ – следващи мачове: Stoke (H), Man City (H), Sunderland (A)
Мане е най-резултатният халф на Ливърпул след контузията на Коутиньо. Проблемът с евентуален трансфер на Мане във вашия състав е, че мачът му със Съндерланд на 2-ри януари може да се окаже последен за него до края на месеца, тъй като сенегалецът заминава за участие в турнира за Купата на африканските нации.
Zaha (Crystal Palace) 5.8m £ – следващи мачове: Watford (A), Arsenal (A), Swansea (H)
Програмата за Кристъл Палас изглежда прекрасна, като единственият топ отбор, който Палас срещат в следващите 10 мача, е Арсенал. Като добавим и назначението през седмицата на Сам Алардайс за нов мениджър на тима, изглежда, че Кристъл Палас ще се радват на добри резултати в следващите 2 месеца. Един от играчите, които са във форма и могат да донесат тези добри резултати, е Уилфред Заха. При него обаче ситуацията е сходна с тази на Мане, тъй като все още съществува опция, при която Заха да се състезава за Кот‘д Ивоар на Купата на африканските нации.
Hazard (Chelsea) 10.4m £ – следващи мачове: Bournemouth (H), Stoke (H), Spurs (A)
Подобно на Уолкът, и Еден Азар играе по-силно в домакинските мачове на своя отбор до момента през сезона. При наказанието на Диего Коста, Азар е длъжен да поеме лидерската позиция в отбора и е крайно време да прекъсне головата си суша в последните няколко мача. Както при Алонсо, и при Азар позицията, на която той ще е играе все още е неясна, тъй като е възможно той да играе на крилото (ако стартира Батшуай) или да е в ролята на фалшива 9-ка.
Sigurdsson (Swansea) 7.5m £ – следващи мачове: West Ham (H), Bournemouth (H), Crystal Palace (A)
В последните си две домакинства Суонси вкара 8 гола, а Сигурдсон бе замесен в половината от тях. Enough said! Ако го имате в отбора и ви се рискува, може да му дадете и капитанската лента.
Forwards:
Ibrahimovic (Man Utd) 11.5m £ – следващи мачове: Sunderland (H), Middlesbrough (H), West Ham (A)
Златан вкара 3 гола в последните два мача на Юнайтед. Домакинствата на Съндерланд и Боро са предпоставка за още голове на шведа, но нека не забравяме, че и Съндерланд (справка Ливърпул), и Мидълзбро (справка Манчестър Сити и Арсенал) трудно допускат голове на гости на големите отбори.
Christian Benteke (Crystal Palace) 7.7m £ – следващи мачове: Watford (A), Arsenal (A), Swansea (H)
Големият Сам знае как да извлече максимума от Кристиан Бентеке, видяхме как го направи миналата година с Джърмейн Дефо, когато застана начело на Съндерланд. Като добавим и леката програма на Палас, изглежда, че Бентеке ще бележи през следващите месеци.
Капитан: Eden Hazard
Дълго време се колебаех между Азар и Ибрахимович, но в крайна сметка избрах белгиеца по 2 причини: 1. Той е полузащитник и ще донесе повече точки, ако вкара гол. 2. Смятам, че при отсъствието на Коща, Азар е човекът, от когото трябва да идват попаденията.
Резерви:
Valdes (Middlesbrough) 4.5m £, Gibson (Middlesbrough) 4.9m £, Chambers (Middlesbrough) 4.4m £, Anichebe (Sunderland) 4.7m £
На пейката съм избрал трима играчи на Мидълзбро, тъй като месец януари изглежда доста лек за Боро. Реално след двете домакинства на Суонси, може да включите Валдес и Гибсън в стартовия състав ( а защо не и Чеймбърс) за сметка на Фабиански и Амат. Виктор Аничебе не е от най-резултатните нападатели, но играе редовно под ръководството на Дейвид Мойс и е добра опция, ако някой от титулярите ви е контузен или наказан.
Кърджалийския Деко
Докато се чудите кои играчи да си купите, вижте един какво каза един друг футболист, който за жалост никога няма да бъде в Fantasy Premier League: клипче
Сюзан Ланглен – жената, която промени историята на тениса
През 1899-а година в Париж се е родила французойката Сюзан Ланглен. Макар за мнозина тя да е само името на втория по големина корт в комплекса „Ролан Гарос”, Ланглен променя тениса напълно – като се започне от облеклото, премине се през стила на игра, поведението както на корта, така и извън него, и се завърши с първия професионален договор при дамите в историята на тениса. Сюзан печели общо 31 титли от Шлема в кариерата си, от които по 6 на единично от „Ролан Гарос” и „Уимбълдън”. Тя практически не губи нито един мач след първия си финал на Първенството на Франция през 1914-а година, когато е едва на 14.
Ланглен започва да тренира на 10 години, защото страда от астма и като цяло е с крехко здраве, а първият й наставник на корта е нейният баща Шарл. Само за няколко години Сюзан се превръща в тенис сензация. След финала на Първенството на Франция през 1914-а тя трябва да чака почти 5 години до следващия си голям успех заради Първата световна война. От 1919 до 1923-а година тя печели титлите на сингъл и на двойки на „Уимбълдън”. От 1920-а година, когато се възстановява провеждането на Откритото първенство на Франция, Ланглен става абсолютен хегемон и взема общо 16 купи в Париж на сингъл, двойки и смесени двойки. По това време местен журналист измисля прозвището “La Divine” (“Божествената”) за бившата балерина Сюзан, което я съпътства през целия й живот.
Французойката първа дръзва да промени тенис екипировката. Ланглен смело отрязва роклята си почти до коляното. До този момент е било немислимо дама да излезе на корта с облекло, което позволява да се види каквато и да е част от нейното тяло. Тя маха още ръкавите и се отказва от задължителната за началото на 20-те години на ХХ век шапка, заменяйки я с цветна лента. Сюзан обяснява трансформациите в облеклото си с факта, че така движенията й стават по-свободни. Голяма изненада сред тенис аудиторията предизвиква и фактът, че Сюзан Ланглен се подкрепя в почивките между сетовете с… коняк.
Облеклото и поведението й предизвикват истински скандал в консервативна Великобритания. През 1926-а година се намира и претекст да бъде унизена свободомислещата французойка. Обвиняват я в обида към британската монархия, защото закъсняла за мач, а в ложата я очаквала кралица Мери. Ланглен обяснява, че никой не я е предупредил за промяната на началния час на двубоя. Извинението не се приема, а разгневената Сюзан напуска, за да не се върне никога повече в Лондон.
На Олимпиадата в Антверпен през 1920-а година Ланглен печели за Франция златните медали на сингъл и смесени двойки (с Макс Десюжи), както и бронз на двойки. В турнира на единично тя губи само 4 гейма – 3 от които на финала срещу Дороти Холман. Голямата шампионка става и първата професионална спортистка в света. През 1926-а година тя подписва договор за серия от мачове срещу американката Мери Браун, бивша победителка от US Open. Мениджърът Чарлз Пайл плаща на Сюзан колосалната за онова време сума от 50 000 долара за провеждането на мачовете. Първата среща е в Ню Йорк и протича при огромен интерес, а от нея победителка излиза Сюзан. До края на февруари 1927-а година двете играят общо 38 мача. Всички до един френската звезда печели с лекота. За Ланглен Браун заявява, че “естественият талант, интензивната физическа подготовка и разчитането на играта” са чертите, които най-рязко отличават французойката от останалите тенисистки през 30-е години. “Макар че станахме добри приятелки по време на нашите пътувания заедно, Сюзан беше твърдо решена никога да не губи. В двата случая, в които успях да взема сет срещу нея, тя започваше да играе още по-добре и да печели с обезкуражаваща лекота”. Въпреки това, изтощението е огромно и малко след това Сюзан Ланглен се оттегля от корта.
Ланглен е първата дама, осмелила се да играе тенис по мъжки. Тя залага на мощен начален удар, често излиза на мрежата и няма никакви проблеми с волетата. До края на краткия си живот, Сюзан Ланглен основава своя тенис-школа, пише учебници за играта и помага на много начинаещи състезатели. През 1938-а година тя се разболява от левкемия и на 4-и юли си отива едва навършила 39 години.
За сравнително късата си кариера “Божествената” печели общо 81 титли на сингъл, 73 на двойки и 11 на смесени двойки. В своята кариера тя има общо 341 победи и 7 загуби. През 1978-а година Сюзан Ланглен е приета в Залата на тенис славата. Можем само да гадаем как щеше да изглежда играта днес, ако не бяха нейните революционни промени.
Любомир Тодоров, tennis24.bg