Еразъм – хилядите гледни точки на образованието
Моето Еразъм приключение започна този октомври във Вроцлав, Полша. Ще излъжа ако кажа, че се чувствах готова за тази промяна. Ще излъжа и ако кажа, че не изпитвах съмнения в себе си и малко страх.
До последно не бях сигурна ще мога ли да се справя в университет с толкова високо ниво. Във Вроцлав има поне 12 големи университета, а моят – Universytet Wroclawski – е един от най-големите. Нямаше как да не се прокраднат въпросите – Имам ли нужните качества и успяла ли съм през тези три години във ФЖМК да придобия поне малко увереност за собствените си умения?
Тръгнах без да знам какво ме очаква, с безкрайната ми тревога, че няма да успея да взема нито един изпит и ще проваля целия си семестър.
Истината е че всичките ми съмнения се изпариха още първата седмица в университета. Защо? Защото тези хора знаят какво правят и го правят с изключителен професионализъм.
Мога да се фокусирам главно върху две неща, които са ме впечатлили изключително много до този момент – посрещащата ни церемония и методите на преподавателите.
В деня на откриването на семестъра чух неща, които никога през живота си не бях чувала в образователна институция – нито в училище, нито в университета. Всичко, което чувах, ми се струваше нереално - “Ние сме тук за ВАС. Ние сме тук да ви помогнем! Нашата администрация работи САМО за вас! Всичко, от което имате нужда-ние ще ви помогнем.” И най-вече следното: ‘Това, което ще преживеете тук във Вроцлав няма нищо общо с ученето и книгите, а с преживяванията и запознанствата, които ви предстоят, защото те ще ви помогнат да израснете много повече.” Помислих си, че дори и да е клише, дори и да го казват на всички, дори и да е захаросано изказване – тези думи показват изключително отношение към студентите, повечето от които най-вероятно не познават почти никого в този град, не знаят езика и са сами. Точно като мен, седнала на четвъртия ред насред зала с непознати и поглъщаща всяка дума. В този момент знаех, че няма за какво да се притеснявам вече, че всичко, което предстои ще бъде вълнуващо и ново.
От откриването преминавам към по-важната част - преподавателите.
Откакто съм тук съм сигурна в едно – всеки, който иска да преподава, трябва да приеме професията си за мисия. Осъзнавам го напълно, откакто за първи път от четири години насам не пропускам нито лекция и се чувствам повече от щастлива от този факт. Думата, която чувах най-често през първата седмица от преподавателите беше “практика”. В началото не бях сигурна дали не е някаква уловка и дали все пак няма да ни заринат с техни книги, без които “не можем” да си вземем изпита. Нищо подобно. От една страна всеки един от тях е изключителен професионалист в сферата, в която работи, което те кара да изпитваш мигновен респект, към този човек, който работи в радио или телевизия, междувременно пише книги или снима документални филми, но е тук пред теб и е готов да ти даде много повече от суха теория. Готов е да ти даде собствения си опит. От друга страна, те споделят истории от личния си живот, разказват за семействата си, за децата си, за приятелите си, карайки те да ги чувстваш не само като “човека зад катедрата” , а като някой, на когото можеш да се довериш. А когато искат да те научат – просто те пускат на дълбокото и в процеса ти показват къде грешиш. Слагай слушалките и влизай в студиото – нищо, че ти е за първи път и гласът ти трепери, взимай камерата и снимай – нищо, че го правиш грешно, те ще ти покажат как. Пиши статии, взимай интервюта, споделяй идеите си и импровизирай.
Практика, практика, практика и учене чрез грешките. Проба – грешка и после пак – докато не се получи.
Осъзнавам, че Еразъм ми даде възможността да попадна в рая на образованието, където на първия учебен ден те посрещат с мили думи, музика и раздават бонбони, а след два месеца вече си уверен, че можеш всичко, стига да имаш наистина желанието да се учиш, колкото и клиширано да звучи.
За два месеца тук съм научила страшно много – не от книгите, а от срещите с различни хора, от практиката, от опита, от грешките.
Еразъм е стъпката, която трябва да направи всеки студент, който иска истинска промяна и не една ,а хиляди различни гледни точки.
Еразъм е най-добрият учител – предизвикателство, приключение, път.
Мария Атанасова