Музикални портрети: Как изглежда музиката на Рейдиохед, Стиви Уондър и Дейвид Бауи?
Между 2 и 4% от населението са диагностицирани с изумителното състояние синестезия. При него стимул за едно сетиво (например вкус) се възприема чрез механизмите, присъщи на друго сетиво (например слух). Човек със синестезия може да каже „Спагетите имат шумен вкус“ или „Тази песен е лилава“. Ето как безобидно, но същевременно въздействащо работят няколкото объркани невронни пътища в главите на хората със синестезия. Известни личности с това състояние са Никола Тесла, Дейвид Хокни, Владимир Набоков, Дюк Елингтън и Василий Кандински. Популярен е фактът, че Набоков чувствал, че всяка буква има определен цвят, което съвсем не е необичайно за синестезиците.
Ерин Кели от „Всичко, което е интересно“ (All That Is Interesting) публикува, хм, любопитните „портрети на песни“ – дело на художничка от Мисури, Мелиса МакКракен. Както пише Кели:
“В основата на всяка от картините на МакКракен е заложена конкретна песен, а картината от своя страна играе с нотите на песента, с темпото и ритъма ѝ, като ги пресъздава чрез текстури, нюанси и форми. Не е задължително човек да е наясно с детайлите на синестезията, за да оцени работата на Мелиса, ала онези, на които импонира абстрактното изкуство, вероятно ще почувстват най-пълна наслада от творбите ѝ.”
Разгледайте ги, прекрасни са. Бих казал, че песента на Принс би трябвало да е изрисувана с повече лилаво, ала, предполагам, МакКракен знае най-добре.
(Ако натиснете върху изображението, хиперлинкът ще ви отведе до ютюб видеото към нея. Препоръчвам го за опресняване на паметта! Картините изпъкват на фона на звуците, които са ги вдъхновили.)
Източник: Dangerous Minds
Превод: Габриела Манова