НАЙ-СКАНДАЛНАТА ГАРА!!! Централна гара в София! (снимка)
Това не е Централна гара в София. Снимка: spike.mgc
Това е нещо средно между преизподня и мулти-култи амбивалентна среда, в която се срещат повече от всички етноси, кръстосващи земите ни.
От касите в главното фоайе не можете да си вземете билет, ако желаете да пътувате сега. Трябва да слезете до долу, ама леко, че поправят ескалаторите.
Долу е level 2 на преизподнята, където психясали типове държат да измъкнат някой лев от теб, не с “моля” или читав аргумент, а с неопределено телешко настоятелство, дето провокира опасна агресия.
Опашките по касите са неимоверно дълги, макар да не е пиковото време по празниците. Чакат пенсионери и нервни лелки. България ще умре от старост.
От 20 каси общо, по 10 на етаж, работят около 2, другите не се знае какво им е предназначението. Хората чакат по 20 минути, за да си купят билет, а после започват да крещят и звънят на телефони, от които не получават адекватни отговори на въпросите си.
Нервни работници се карат за несъществуващи или закъсняващи влакове по радиостанциите, полицай упътва мургаво момче:
- Тука за Пазарджик да си ходя? – момчето с разтърсващ фалцет се обръща към полицая.
- Ъъ, кво ти трябва, е там долу.
Отвън пищят таксиджии, пушачи отхрачват звучно, подмятат се куфари, панаир на простотата.
Подлезът е нещо единствено по рода си – влажно, студено и ужасяващо през цялата година. Разхождат се сутеньори, джебчии и, разбира се, кученца.
В момента опашката пред касата на партера е толкова голяма, че виждам как младежите отзад остаряват бавно и премислят дали да не мръднат към “Международни билети”, ама не могат, защото касата не работи.
Централна гара посреща зле. Да, има хубави пътувания, ала те свършват в момента, в който кракът ти стъпи на перона. Не бих си представила да чакам повече от час.
Студени метални седалки в чакалнята, която сама по себе си не предлага кой знае какво – малко объркани табели, репчета със смесен произход и просташки списания, та да затъпееш още, щом съобщят закъснението на влака.
Това е един водовъртеж, от който ловко трябва да се измъкнеш, иначе ще си останеш тук, в малката проекция на страната ни, ужасяваща, студена, оглупяла, но не и опустяла, защото, нали, ако няма никой при трупа, има чакали.
Ремонта е сполучлив само дотолкова, доколкото мога да кажа, че изглежда с 5% по- чисто от преди и 15% по- малко соц.
Едно вечно замазвано положение.
Та, и аз поостарях малко и ще ходя да си търся влака.
Силвия Атанасова