“Една нощ с Борис Павлович” и една среща с Георги Светломиров
Георги Светломиров завършва бакалавър по Кино и Телевизия в Абъристуит, Уелс, а след това се завръща в България и завършва магистратура по Кинорежисура в Нов български университет. Първият му проект, „Как се запознах с Неджи и Лудия Бор“, е реализиран в рамките на майсторския клас на проф. Дюлгеров и може да бъде гледан на сайта на „NoBlink!”. „Една нощ с Борис Павлович” е вторият му филм, чиято премиера предстои на 25 януари от 19:00 часа в кино „Люмиер”.
Георги Светломиров
Кое беше първото нещо, което засне?
Киното ми е страст отпреди да завърша училище, още от X-XI клас. Оттогава правя опити да се занимавам с това, но се интересувам от пo-рано. Първото ми късометражно филмче, макар да е трудно да се класифицира като филмче дори, е с брат ми у дома, когато още в тийнейджърските си години правехме опити да снимаме. Оттам се запалих.
Какво те отведе в чужбина и какво те върна в България?
В чужбина може би ме отведоха съмненията за българското кино, че трудно се пробива, че няма почва и т.н. Също така и рекламата на тамошните университети, която прилъга толкова много български студенти да заминат. По някакъв начин и традициите на британското кино ме наведоха на мисълта, че там образованието ще бъде на по-високо ниво и ще ми отвори много повече врати. В крайна сметка, образованието не беше на по-високо ниво, но житейският опит, който натрупах, беше ценен и съм доволен от решението, което взех. В България се върнах понеже си натрупах впечатления, че представлява добро място за старт в киното и това мое мнение се потвърждава през двете ми години тук.
Виждам, че има много млади професионалисти, които работят на високо ниво, дават всичко от себе си и са наистина амбицирани в това да се занимават с кино.
Последните няколко години българското кино се развива добре, правят се качествени филми, има страхотни професионалисти.
От какво е повлиян „Една нощ с Борис Павлович”?
Идеята за „Борис Павлович” тръгна от героя, а той от своя страна е повлиян по-скоро от филмите на Уди Алън. Има един момент в началото на „Ани Хол”, в който главният герой Алви Сингър казва „Никога няма да бъда част от клуб, в който биха ме приели”. Това е някакъв намек за психологията на хората. Оттам тръгна и идеята за Борис Павлович, за този депресиран индивид, който от само себе си задвижи сюжета.
Кой е Борис Павлович? Има ли реален прототип?
Не, Борис Павлович няма реален прототип. Доста въпроси бяха отправени към мен относно името, а то беше спонтанно хрумване. След това се порових да потърся дали съществуват такива хора – оказа се, че повечето са в сферата на науката, което беше чудесно.
Кадър от “Една нощ с Борис Павлович”, Николай Стоичков и Венцислав Занев
Какво е посланието на филма?
Първоначално, когато започнах да развивам сценария, изхождайки от идеите на Уди Алън, реших да илюстрирам някои от оковите, заложени в човешката психология както от обществото, така и от възпитанието. Двата героя във филма – разносвачът на пици и Борис Павлович – са две крайности, две противоположности, които се съдържат по малко във всеки човек.
Исках да противопоставя тези два героя: единият, който е символ на новото време, на фалшивото щастие, и другият, който е символ на старото време и на една интелигентна, но песимистична нагласа.
Как избра актьорите Николай Стоичков и Венцислав Занев?
И Ники, и Венци бяха мои колеги в майсторския клас на проф. Дюлгеров. Сравнително бързо реших Венци да играе Борис Павлович – прецених, че чисто визуално предава героя по правилния начин, а и той е много интелигентен и артистичен човек. Перфектно се вписа във визията, която имах за Борис. Ники се включи на по-късен етап. Още в началото, когато правехме първи проби за филма, когато вече бях избрал Венци, Ники взе ролята на момчето. В последствие, когато в майсторския клас гледахме и обсъждахме пробите, реших, че Ники се вписва много добре в образа на разносвача на пици. Хареса ми противопоставянето между двамата, визуално са много различни и поведението на екрана им също е много различно. Като два полюса са.
Как протече снимачният процес? Съвпадаше ли с усещанията във филма?
Беше страхотно преживяване. Екипът беше съставен основно от млади хора – повечето бяха от екипа на „NoBlink!”, но се включиха и други, с които преди също сме работили. Успяхме да се сработим добре, забавлявахме се на снимачната площадка. Основните снимки продължиха две нощи, които бяха последвани от още два снимачни дни. Подготовката ни отне повече време, имахме много трудности в техническо отношение, в продължителните кадри, все пак сме в апартамент. Един от кадрите дори мина през петнадесет дубъла. Но като цяло преживяването беше леко и позитивно.
На снимачната площадка
Как се управляват хора?
Зависи от въвлечените в процеса. В конкретния случай беше много приятно, защото работих с хора, които са ми приятели. Изключителна помощ ми оказаха и продуцентите на филма. Освен мен, продуценти са още Ники Стоичков и Калин Илиев, а първи асистент-режисьор беше Симона Георгиева. С тяхна помощ организацията беше доста по-лека. Имаше ги стресовите моменти и безсънните нощи, но с подкрепата на приятелския екип всичко мина по вода.
За какво би правил филми?
Темите са неизчерпаеми. В последно време си мисля, че бих направил филм за детството си. Един от новите ми сценарии е за деца на около шест-седемгодишна възраст и много от нещата са взети от този период в моя живот. В момента това ми е интересно – чистотата и искреността на децата на тази възраст, преди да бъдат обременени от живота.
Какво мислиш за българското кино?
Намира се в сериозен възход. Това демонстрират изключително качествените филми от последните години като „Каръци”, „Маймуна”, „Слава”, „Христо”. А те всъщност са повече, със сигурност изпускам много. Голям фен съм на „Буферна зона” на проф. Дюлгеров. Излизат все по-качествени и по-качествени филми и това вероятно се дължи на младите професионалисти, навлизащи в бранша. Те са все талантливи и всеотдайни.
Българското кино, което преди години доказа, че е качествено, претърпя известен застой, но в момента се възражда и върви в правилна посока.
Всеки проект учи на нещо. Ти какво научи от тази „нощ”?
Трудно е да се каже нещо конкретно. В киното всеки път се сблъскваш с различни премеждия, а опитът помага да вземаш решения. Възможностите в киното са безкрайни.
Какво би пожелал на любителите на късометражното кино?
Здраве, разбира се. Да се опитват да отсяват качественото, да гледат филми със стил.
На по бира с Георги Светломиров беше Моника Чалъкова.