Лъч светлина в българския ъндърграунд – TDK и Khanъ в “Терминал 1″
Преди броени дни пловдивската група TDK представи своя дебютен албум. Изданието, предизвикало голям интерес, е подкрепено от мини турне, чийто старт бе даден на 23 февруари в клуб “Терминал 1″ в София. Какви впечатления остави този концерт у нашия Peter Better ще разберете в слеващите редове.
За мен вечерта на 23 февруари 2017 мина под знака на ъндърграунд културата. След като приключих репетиция с групата, от която имам удоволствието да съм част, бързо се отправих към тролей №2, който от идиличното предбалканско спокойствие на ж.к. “Бъкстон” ме поведе към шумотевицата и светлините на централната част на София. В програмата за вечерта си бях предвидил бързо посещение на партито в бар ARTarea, посветено на Trainspotting 2 – филмът, за който не съм преставал да говоря от седмица насам. Времето обаче напредваше и реших да пропусна тази отбивка, защото в “Терминал 1″ ме очакваше среща с две безкомпромисни български групи – ТДК, с които имах удоволствието да разговарям във ФАРС предната вечер, и Khanъ, които щях да чуя на живо за първи път. Поводът за този концерт, разбира се, беше дебютният албум на ТДК.
Пристигнах на мястото около 21:20 часа. Публиката се събираше, а още с влизането едно от очакванията ми се потвърди – на щанда за mеrch не бяха останали копия от албума. Ограничената бройка физически носители явно бе разграбена за отрицателно време. С бутилка бира в джоба на ризата (да, побира се) и фотоапарат, преметнат през рамо, се разходих из клуба, който вече беше започнал да се пълни и с усмивка се поздравих с немалко познати лица.
По график Khanъ трябваше да започнат своят сет в 22:00 часа. Софийската фолк-кор чета не си позволи да си играе с търпението на публиката и излезе на сцената не повече от 15 минути след обявения час. Трябва да отбележим, че голяма част от зрителите бяха с тениски на групата и знаеха текстовете на песните на Khanъ, които се представиха като пълнокръвен съпорт, а не като пълнеж, преди да настъпи момента за хедлайнерите, както често се случва.
Групата откри с песни от двете издания, които осъществи в последните две години – “Небе” от албума “Знамение” и “Правда”, и “Жертва” от EPто, наречено на името на първата от двете песни. Последваха още парчета от LPто на бандата – “Жар” беше посветена на всички артисти и творци, а “Земя” на хората, пребиваващи извън пределите на родината. Горе-долу по това време вече се бях отказал от упоритите си опити да изпълня функцията и на фотограф. В центъра на пространството пред сцената се беше развихрила впечатляваща метъл хореография, която на моменти засмукваше и зрителите в периферията. Фронтмените Жо и Мартин непрекъснато подканваха публиката да дойде възможно най-близо до сцената и окуражаваха всеки, престрашил се да опита stage dive. По време на изпълнението на “Земя” двамата вокалисти дори слязоха да попеят сред публиката така, както подобава на един уважаващ себе си “оркестър”. Ключов момент от вечерта беше представянето на чисто нова, все още безименна песен на групата. Публиката я прие с одобрение, а след финалната “Пепел” и задължителния бис “Павле ми пие”, групата метна в публиката няколко копия на албума “Знамение” и отстъпи място на сцената за ТДК.
Споменавайки “място”, няма как да не спомена, че дори просторната сцена на “Терминал 1″ беше тесничка за осемчленната формация. Музикантите обаче показаха синхрон не само в музиката си, а и в движението по сцената, така че до сблъсквания не се стигна, а същевременно всеки един от членовете имаше възможност да разгърне своята собствена хореография. Няма да бъда искрен, ако кажа, че Khanъ са група, която се вмества в моите музикални вкусове. Докато ги слушах и гледах обаче, си спомних един извод, до който достигнах след като чух за пръв път “Радула” и в частност парчето им “Bul…”, а именно -
ако патриотарите, които сляпо се кичат с трибагреници и портрети на Левски слушаха и разбираха тази музика, може би всички щяхме да живеем една идея по-добре.
Сетлист на Khanъ:
1. Небе
2. Правда
3. Жертва
4. Жар
5. Чума
6. Земя
7. /нова песен, все още без име/
8. Пепел
———————————–
9. Павле ми пие
След края на сета на Khanъ последва кратка пауза, в която излязох навън, за да се охладя и да разменя по две думи с познати и приятели. След не повече от 10 минути се върнах обратно, за да установя, че свободното пространство пред сцената е намаляло драстично, а на горното ниво на клуба всяка педя, даваща известна видимост към сцената, е заета. Позиционирах се стратегически вляво от сцената, на крачка от бара и санитарния възел, и се отдадох на наблюдение.
След минути, без излишно забавяне, на сцената се качиха ТДК и с валсова стъпка ни понесоха из своя музикален свят. След встъпителната песен вокалистът Никола поздрави публиката и обяви, че оттук нататък “следват песни” – дългоочаквана закана за зажаднялата за качествена музика публика. Последва “Квадрати”, първото записано в студио парче на групата, песента, с която преди три години започна да се събира материал за албум на ТДК, въпреки че към онзи момент формацията нямаше такива намерения. Ето че днес това издание, събрало първите 5 години от израстването на пловдивското анти-рок явление, е факт. Рефренът на познатото парче, подхванат от публиката, премина в сравнително новата “Кошмари в аспергер минор”, а след нея дойде ред и за нещо по-специално.
На сцената бе поканен Димитър Пенчев, познат накратко като Барабани. Той беше част от групата до 2015, а негови партии звучат и в албума. С него зад барабаните чухме за първи път от почти две години версията на “Ралица” (докато междувременно Ревю концертираха в “Строежа”) и “Инфанта”. “Сия Спонтанна” поуспокои публиката преди отново 500 гласа и 1000 ръце да се извисят, този път под звуците на “НАРКОМПРОС”. Както винаги, групата вложи много емоция в изпълнението си, а горещата подкрепа на публиката и важността на този отдавна очакван концерт допълнително спомогнаха за тържествеността на тази вечер. Може би именно, за да не нарушава тази тържественост, гласът на групата, Никола, беше по-пестелив в обявяването на песните и ги остави да говорят сами за себе си.
След като вече бяхме чули песен на Ревю, дойде ред да бъде отдадена почит и на друго българско вдъхновение на ТДК. “Тъмна земя” на Нова генерация беше поклон пред творчеството на Димитър Воев и показа, че и преди, и сега, ако не друго, то поне нелеките условия за живот и създаване на изкуство раждат стойностна музика. С “Мебели” отново бе засегната една наболяла тема, която Khanъ отвориха по-рано през вечерта – тази за българите извън пределите на България. Тук музикантите ни подсказаха как бихме могли да надмогнем този проблем – с взаимопомощ и лоялност един към друг, демонстрирайки го с присъединяването на Здравко от откриващата група, който се включи с тамбура. Неусетно бяхме пренесени в “Еврен” чрез интродукцията на кавал, а от затруднението да опиша връзката между публика и изпълнители по време на тази песен, бих могъл да избягам само с думите “не може да се опише, а трябва да се преживее”. “Еврен” бе определен да сложи край на сета на ТДК, но на всеки беше пределно ясно че групата няма да се размине без бис. Напълно намясто чухме “Емил Димитров”, песента, събрала “Вяра”-та на Вапцаров с “Ако си дал”, притчата на Иля Велчев, изпята от един от незабравимите гласове на българската естрада. Слушайки това изпълнение, в главата ми се събудиха поизбледнели спомени за опърпана стихосбирка от “Библиотека за ученика”, Балкантонски плочи и телевизор “Респром”. Но в никакъв случай тук не може да говорим за носталгия.
ТДК са успели да “изтупат от прахта” вечно актуални послания и идеи и да ги пренесат подобаващо в съвременността.
Сигурен съм, че за всички, които пригласяха на групата в този момент, това беше възможност с очите на зрели хора да погледнем към миналото, с всички негови приятни и неприятни аспекти. Само така бихме могли да продължим напред.
Сетлист на TDK:
1. Валс
2. Квадрати
3. К.А.М – Кошмари в аспергер минор
4. Ралица (Ревю)
5. Инфанта
6. Сия Спонтанна
7. НАРКОМПРОС
8. Тъмна земя (Нова генерация)
9. Мебели
10. Еврен
—————————————
11. Емил Димитров
Песента приключи, а след дежурните поклони и благодарности групата напусна сцената. Публиката започна да се разотива, припявайки си отделни части от песни на двете банди. Още преди концерта имах идея как да го опиша в заключение и много се радвам, че и Khanъ, и ТДК ми дадоха повода да нарека случилото се в онази вечер “събитие и празник за българския ъндърграунд”. Не са много родните групи, чиито издания и концерти предизвикват такъв широк интерес, но фактът, че все още има такива, е обнадеждаващ и мотивиращ за цялата независима сцена. И въпреки някои технически неудобства, като губещите се на моменти китари, ТДК за пореден път постигнаха това, с което привлякоха толкова много фенове на своя страна – разпалиха сърцата и умовете и ни оставиха в очакване за следващи срещи.
ПП. За тези които пропуснаха концерта в София или които искат отново да се срещнат с ТДК – през първите две седмици на март групата ще свири в Пловдив, Велико Търново и Варна. Там ще имате възможност да се сдобиете и с последните останали копия от първия тираж на албума.