Трите секунди в Мюнхен
Артеник Арабаджиян се консултира със съдийската маса в края на мача между СССР и САЩ
Американските баскетболисти вече празнуваха спечеления златен медал. Те нахлуха на терена, полудели от радост и прегръщайки се помежду си. Те бяха олимпийски шампиони за осми пореден път. На съдийската маса обаче са на друго мнение. Мачът в Мюнхен още не е завършил. Отборът на СССР ще има право на още едно, последно нападение…
В историята на българския спорт има достатъчно паметни моменти, които да бъдат значими не само за нас като българи, но и за спорта по целия свят. Този обаче със сигурност е най-спорният, тъй като съдия на въпросния мач е българинът Артеник Арабаджиян.
Подобно на случая с „Божията ръка“ на Марадона на световните футболни финали през 1986 година, българската следа е съвсем ясна и в най-емблематичния баскетболен мач между САЩ и СССР, състоял се във финала на Олимпийските игри през 1972 година. Разликите между двата случая обаче не са никак малки. Докато при знаменития гол на Дон Диего във вратата на англичаните главният съдия от Тунис Али Бенасьор и помощникът му Богдан Дочев не виждат очевидното нарушаване на правилата от страна на аржентинската легенда, то историята на двубоя в Мюнхен се заплита най-вече от проблемите на съдийската маса. В хода на Студената война, където съревнованието между двете суперсили е с особено значение дори на спортния терен, двубой като този спокойно би могъл да доведе не само до дипломатически сблъсъци, но и да има далеч по-сериозни последствия за всяка от участващите страни. Така че поверяването му на дебютанта на подобен форум Арабаджиян е огромно признание за неговите качества, но също така и голяма отговорност.
Арабаджиян е съдия на ФИБА от 1967 година и само за няколко години се утвърждава като най-добрия европейски баскетболен рефер. Дебютът му на голям шампионат е на европейското първенство в Италия през 1969 година, а само две години по-късно, на следващия шампионат в Германия, му е поверен финалът между Югославия и СССР. Логично, роденият в Хасково съдия получава наряд и за Игрите в Мюнхен, а с точните си отсъждания в мачовете Япония – Бразилия, Испания – САЩ, Сенегал – Италия, Пуерто Рико – Югославия и Италия – Полша, получaва доверие за полуфинала между Италия и САЩ, където също се представя на много високо ниво и успява да си заслужи място и във финала между САЩ и СССР. Там той е в бригада с бразилеца Ренато Ригето. По това време Ригето има доста по-голям опит от Арабаджиян – за бразилеца това е четвърта олимпиада като съдия и трета, в която получава наряд за финалния мач.
Двубоят в „Руди Зедлмайер Хале“ върви доста леко за двамата съдии почти до самия му край. Съветският тим води от самото начало на срещата и шест минути преди края и има солиден аванс от 8 точки пред големия съперник. До този момент американците предпочитат да играят с доста по-дълги нападения, като разчитат най-вече на отличната си защита, допуснала едва 350 точки в първите осем мача на тима. Изправени пред опасността да допуснат първа загуба в историята си на олимпийски игри, играчите на старши треньора Хенри Айба дават всичко от себе си, за да спрат устрема на съветския тим.
Секунди преди края „Сборная“ води с 49:48, но бъдещата звезда в НБА Дъг Колинс успява да пресече спорен пас на Александър Белов към Зураб Саканделидзе и се устремява към противниковия кош. Три секунди преди изтичането на редовните 20 минути на второто полувреме Колинс е фаулиран при поднасянето на топката към коша от Саканделидзе. Арабаджиян, който се намира на метър от ситуацията съвсем правилно отсъжда нарушение в полза на Щатите, но играта се забавя с няколко минути, тъй като при падането си гардът на американците е ударил тежко главата си. Въпреки това Колинс се изправя на крака и застава на наказателната линия, реализирайки и при двата си изстрела към коша. Американците повеждат за пръв път в резултата от началото на мач.
В този момент настъпва пълният хаос в залата
Докато Колинс стреля за втори път от фаула, помощник-треньорът на съветския тим Сергей Башкин иска прекъсване, но от съдийската маса нито го чуват, нито го виждат заради шума и напрегнатата обстановка в залата. Междувременно Арабаджиян дава сигнал на съветския тим да поднови играта при резултат 50:49 в полза на американците.
Алжан Жармухадов вкарва топката в игра и чак след като Сергей Белов играе с нея бразилският съдия Ригето спира играта, за даде прекъсване. Според американците това е нарушаване на правилника, тъй като ФИБА не разрешава даването на таймаути при „жива топка“. В този момент от първия ред на трибуните се изправя Уилям Джоунс, генерален секретар на ФИБА. Британецът отива до съдийската маса и с жест показва, че часовникът трябва да бъде върнат на оставащите три секунди. Един от многото куриози в случая е, че човекът, който отговаря за измерването на времето, е швейцарецът Сеп Блатер. Бъдещият президент на ФИФА обаче се забавя с наместването на часовника, но междувременно съдиите на терена разрешават подновяването на играта. Жармухамедов в това време е заменен от Иван Едешко, който получава топката, за да я вкара в игра.
Центърът на американците Том Макмилън активно пречи с голямото си тяло на Едешко да хвърли топката през цялото игрище и за съветския състезател не остава нищо друго, освен да потърси намиращия се съвсем близо до него Модестас Паулаускас. Паулаускас получава топката, но още преди да я изстреля към коша на американците се чува последната сирена.
Американците изпадат в бурна радост, знаейки, че са станали отново олимпийски шампиони. Теренът е буквално окупиран от играчите и треньорите на двата отбора, техническите лица, стюардите в залата и журналистите. На съдийската маса обаче продължават съвещанията, а Джоунс привиква при себе си Ригето, задължавайки го да отсъди преиграване на ситуацията. Изправени пред настояване лично от генералния секретар на ФИБА, Ригето и Арабаджиян нямат друг избор, освен да наредят трето подновяване на играта от въпросните три секунди.
Американците, крайно объркани от случващото се на терена, трябва да бъдат убеждавани един по един да се върнат в игра, но го правят, знаейки, че е практически невъзможно съперникът им да реализира кош от единия до другия край на терена в рамките на едва три секунди.
Едешко отново получава топката под собствения си кош, а Макмилън пак се приближава към него. Тук обаче се намесва Арабаджиян, който с жест показва на американския център да се отдръпне. Макмилън се съобразява с него и прави няколко крачки назад. Едешко хвърля пас точно под самия кош на амриканците, където 205-сантиметровият Александър Белов улавя топката между пазещите го 201-сантиметров Джим Форбс и 190-сантиметров Кевин Джойс. Форбс и Джойс губят баланс и падат на земята, а Белов реализира с финалната сирена за крайното 51:50 в полза на СССР.
От щаба на американците протестират яростно срещу съдийските решения и дори подават две контестации, но те са отхвърлени с 3:2 гласа от събралото се жури. Вотът обаче е разделен между членовете в комисията от Източния блок и тези от Западния – унгарецът Ференц Хеп, председател на журито, полякът Адам Баглайевски и кубинецът Андрес Кайзер гласуват „против“, а италианецът Клаудио Коча и пуерториканецът Рафаел Лопес потвърждават, че има нарушение на правилника на ФИБА. Така за пръв път от 1936 година, когато баскетболът е обявен за олимпийски спорт, САЩ не успяват да спечелят златния медал.
В знак на протест американците не се явяват на церемонията по награждаването на медалистите и отказват и до днес да получат сребърните си медали. Отказът им да го сторят се превръща в най-големия скандал в историята на Олимпийските игри, като за пръв път на почетната стълбичка има само два тима – тези на шампионите от СССР и на бронзовите медалисти от Куба.
За щастие проблемите около изключително дискусионния финал в Мюнхен остават в залата и не се пренасят извън полето на спорта. Факт е обаче, че дори днес, 45 години по-късно, мачът между СССР и САЩ продължава да буни духовете, както и да няма единна позиция дали правилникът на ФИБА е бил нарушен, или не.
Текстът се посвещава на големия български съдия Артеник Арабаджиян (1930 – 2017), член на „Залата на славата“ на ФИБА и избран от ФИБА за един от петимата най-влиятелни баскетболни съдии на всички времена
Георги Крумов