Вал Кьосовски (Kultur Shock): Омръзна ми да съм ядосан, искам да правя музика, която свързва хората.
Култовата gipsy punk група Kultur Shock се завръща в България за концерти в София и Пловдив на 19 и 21 юли, като междувременно ще „овършее” и Кавала в Гърция. Това бе и повода да потърсим един от членовете на групата – Валери Кьосовски, китарист и български представител в този интернационален колектив. Едно интервю на Петър Петров.
Едно от последните ви издания, наречено Live at Home, включва записи на живо от ваши концерти на Балканите. С какви чувства се завръщате у дома?
Всъщност целият концерт е записан в София. Обявихме го като балкански запис, защото предишният също беше записан в столицата. Не знам как става, но всеки път, когато решим да направим live album, записите от София излизат най-добри. Специално в този случай записахме и шоуто в клуб Polinero Place в Пловдив, но тъй като бе записано на по-малко канали, не успяхме да го използваме.
С какви чувства се завръщам? За мен – eмиграция, раздвоение… Вкъщи е в Сиатъл, вкъщи е също и в София, така че всеки път когато дойдем за концерт в старата държава нещо трепва в стомаха, нали знаеш… Или може би не знаеш. Всеки път когато съм в България гледам как вървят нещата и си казвам „Да, заради това не живея тук”. И всеки път когато не съм там ми липсва.
Говорейки за този албум, нека споменем, че приходите от него вие дарявате за бежанци от Близкия Изток, преминаващи през Балканите. Тъй като това е една чувствителна тема в България, как бихте обосновали този жест пред широката маса, голяма част от която не одобрява присъствието на тези хора тук?
Разбирам напълно какви са чувствата на Балканите и не само там, а и в части на Европа, където са се населили много бежанци, но ядрото на нашата група беше изградено именно от бежанци. Беше започнато от стария ни барабанист от „Орион” Борислав Йочев и Джино и неговите колеги от Gino Banana, които напуснаха Босна след войната. Така че всички ние много добре разбираме повечето от тези хора, които са напуснали домовете си.
Емиграцията е едно от най-тежките неща, които могат да се случат на човек. Да се приема с лека ръка, че повечето от тези хора са авантюристи и се опитват да използват ресурсите на други по-напреднали държави не е точният начин да се опише през какво минават, какво чустват и как животът им върви.
Ние гледахме пред какви проблеми и пред каква мизерия са изправени и заради това парите, които успяхме да съберем от продажбите на албума за определено време, изпратихме на агенция в Скопие, която помага на бежанците. Както се казва, капка в морето е, но е по-добре, отколкото нищо, защото тези хора преминават през ужасни неща. Това е логиката, общо взето. Не може да се очаква, че на държавно или политическо ниво проблемите на тези хора ще бъдат решени, така че на хуманитарно ниво трябваше да се направи нещо и това и направихме.
Поздравления за което. Искам да се върна на Балканите, тъй като ми прави впечатление, че когато чета коментарите под ваши клипове в YouTube често може да се срещнат призиви за обединение и добросъседство между балканските нации, но доста често можем да станем свидетели и на обратното, а именно размяна на обиди между представители на тези народи. Според вас защо Балканите продължават да са такава нестабилна зона и какъв е начина да изгладим на пръв поглед едни не особено големи различия?
Аз имам една теория, която е много интересна, нека да я споделя с теб накратко. Повечето от страните в Европа, които са богати и се считат за напреднали и супер развиващи се са в това положение заради колониалните им политики, заради това че са ограбвали народи в Азия, Африка, Полинезия в продължение на няколкостотин години.
Ние балканците сме едни от най-чистите хора в Европа, защото никого не сме колонизирали. Ние имаме моралното право да гледаме цяла Европа в очите и да им кажем
“Ей, хора, вие сте богати, защото сте крадци. И ние сме бедни, защото сме честни.”
Разделението на племена на Балканите е било постоянно, защото много народи живеят в близост едни с други.
За мен, понеже съм пътувал през всички тези страни от години и виждам какви са разликите и какви са приликите, да ти кажа честно, няма много голяма разлика. От Любляна до Истанбул е същата история, същите хора. Всички имат същите цели – да имат работа, да отглеждат семейството си и да живеят добре. Разделенията на националистична основа са само политическа игра на жадни за власт хора… и идиоти, да си кажем коректно, защото от тях няма никакъв смисъл.
От известно време, може би поради възможността ми да съм в досег с останалите балкански култури, аз се чувствам като гражданин на Балканите. Разбира се, българин съм, винаги ще бъда българин, но за мен Балканите са едно цяло. Манталитета на хората, храната, песните, културата, етнографията – всичко е толкова свързано, че не можеш да разбереш къде едната държава свършва и другия народ започва.
Как да се променят нещата? Може би единствената и най-добра възможност за промяна ще бъде, ако всички балкански страни влязат в Европейския Съюз. Да се премахнат границите, да се започне нормална търговия и кооперация на икономическа основа, защото народи, които са икономически добре, нямат нужда да воюват с никого. Национализмът не трябва да е доминиращ, въпреки че Съединените щати в момента не са много добър пример за това. Но генерално в историята на човечеството е така – ако живееш добре, за какво да воюваш?
Kultur Shock e група, която черпи голямо вдъхновение от традиционната циганска музика, а в същото време по нашите ширини от доста време върлува явлението поп фолк, което заимства това-онова от джипси естетиката. Интересно ми е с какво око гледате на тази музика.
Това е интересен въпрос, защото аз не виждам нашата музика като циганска. Джипси културата е част от балканските култури, така че е част и от балканската фолк традиция. Оттам нататък смятам, че основата на всичко което правим е балканската музика генерално, не специално циганската музика.
Открих нещо друго по време на пътуванията ни. В бившите югославски страни фолклорът се е смесил с поп много отдавна и те са достигнали едно различно ниво, в което има оригинален фолклор, има поп фолклор и има т.нар. турбо фолк или както го наричаме в България – чалга. У нас това естествено развитие на фолк музиката беше изкуствено задържано по време на комунизма и този междинен период на поп фолк, който в много случаи не е лош, в България не се намира.
Тук се наблюдават само двете крайности – или хора с народни носии, които да претендират че живеят в XVI век, или чалгаджиите, които абсолютно са опошлили това, което българската фолклорна музика предлага.
Всичко това е малко по-сложно, но ние като група винаги сме обичали балканската музика – смятам я за една от най-интересните в световен мащаб. Друга би била, например, латино музиката или африканската музика, но за мен балканската музика е най-интересна по отношение на мелодика и ритмика, на смесицата между славянски и ориенталски елементи, и винаги много ни привлича да използваме тези мотиви, тези ритми в това, което правим.
Миналата година Kultur Shock отбеляза 20 годишен юбилей. Запозната ли е вече публиката на запад с балканската култура, или все още предизвиквате учудване?
Западна и Средна Европа са добре запознати с балканската музика, за тях тя не е толкова необичайна. В Щатите е напълно различно, понеже им звучи напълно аборигенски. Например, там хората не правят абсолютно никаква разлика между нашия саунд и този на Gogol Bordello, въпреки че те свирят украински стил полка, а ние свирим балкански ритми и мелодии, които са напълно различни.
В Западна Европа най-голямата популяризация на балканска музика, вярваш или не, идва от диджеи като Shantel и Robert Soko от BalkanBeats Berlin, които промотираха по различен начин балканската музика и специално тази, която е оплетена с танцувални мотиви. Познава се, но не е масово разпространена.
В тази връзка, можеш ли да съпоставиш разликите във възприемането на балканската музика от хората в групата родом от този край и от останалите, които са чада на Западната цивилизация?
Много е интересно, защото нашите родени в Америка колеги са хора с много широка музикална култура и разностранни интереси. Например Chris Stromquist, барабанистът ни, свиреше латино музика и пънк рок преди да си присъедини към нас, така че той вече имаше афинитет към световния фолклор. За него в момента да свири неравноделни ритми е втора природа, защото го прави вече 15 години и дори не му прави впечатление, че се впускаме в някакви интересни вариации на ритми от Балканите, Турция или Близкия Изток.
Amy Denio, саксофонист и кларинетист, е авангарден музикант и експериментира с какво ли не. Тя постоянно свири, прави проекти и издава записи с хора от различни култури, като започне от Япония, Индонезия, Турция, Ирак или където и да било, така че за нея е напълно нормално.
В момента Matty Noble, оригиналният ни цигулар, е с групата. Даже и не знам защо е роден в Америка. Той свири балканска музика, има я в кръвта си, пълен е с идеи и ако го помоля да изсивири, да речем блуграс, няма да знае какво да направи. Но ако искам на място да импровизира в единайсет осми, в балканска интонация, няма проблем.
Искам да задам и един въпрос лично към теб, тъй като до 1990 г. свириш с Милена Славова, както и с прогресив групата Орион, а вече 21 години си част от Kultur Shock. Изкушавал ли си се през това време да стартираш група по-близка до тези, в които си участвал преди заминаването си за САЩ, може би изчистена от балканските мотиви?
Да ти кажа честно, онзи ден си мислех, понеже имам различни други идеи, които не са за Kultur Shock. За музикални идеи става въпрос – теми, мотиви, рифове… Но Kultur Shock е сложил такъв печат на всичко, което правя, че не знам дали вече мога да свиря straight rock китара. Независимо какво правя, някакъв балкански мотив се промъква в него и даже не ме дразни, просто е като втора природа.
С “Орион” правехме музика за мозъка – прогресив рок, с Милена беше ню уейв-пънк, с целта да се реагира с първата сигнална система. Това, което правим с Kultur Shock е някъде точно между двете, защото е богато и интересно. Достатъчно е, за да ме амбицира и да ме ангажира като музикант с различни интереси, но от друга страна нашите концерти на живо са пълно фронтална атака. Така че е много добра комбинация между тези две неща.
Аз имам различни интереси и говоря с някои локални музиканти, защото винаги търся хора с невероятно гласове като Джино, например, и когато намеря някой, който има тези данни, винаги ми е много интересно да работим заедно, да правим песни, дори и в различни стилове. Може да е хип-хоп или пък фолк, или кънтри артист, няма значение. Ако има добър певец с добри идеи, не бих го отхвърлил и с удоволствие бих работил с него.
И за финал, какво предстои пред Kultur Shock в близкото бъдеще?
Честно казано, ние нямахме намерение да сме на турне през това лято. Искахме да си съберем акълите и да видим какво да направим от тук нататък, защото определено имаме купчина музикални идеи и амбицията да запишем нов албум.
Проблемът беше, че след като политическата обстановка се промени през ноември миналата година, с Джино си говорихме и аз му казах: „Ей, ако не свирим сега, кога ще свирим? Ако хуманитарното ни послание не излезе сега, кога ще го представим?”, а той ми отвърна: „Какви текстове да правя? Какво да им кажа? Виждате ли какво направихте? Казвах ли ви за всичко това вече в няколко албума?”. Заради това не знаехме накъде да тръгнем и в каква посока да отиде тематично и текстово албума.
След това дойде поканата от гръцкия фестивал Cosmopolis в Кавала и решихме да го комбинираме с двата концерта в България, за да прекараме седмица на път, да се видим, да уговорим нещата, да направим план… А горе-долу планът е, че в момента, в който се завърнем в САЩ в средата на август и всички се съберем, започваме работа по нов албум.
Нямам представа точно какъв ще бъде по отношение на саунд, защото имаме различни идеи как да импровизираме и да отидем в друга посока… Не непременно изцяло нова посока, но да използваме други възможности и идеи. Нямам представа къде ще отиде текстово, това, което знам за себе си е, че
не искам постоянно да съм бесен и ядосан. В момента искам да правя музика, която свързва хората, която ги събира, която ги държи заедно и която им дава вяра, че утре ще бъде по-добре от вчера.
Това се върти в главата ми като тематика на албума – да се обединим като човешки същества и да празнуваме това, че сме още живи и че имаме възможност да променяме нещата около себе си. Не знам дали това ти дава възможност да видиш накъде отиваме, но горе-долу това е насоката.