Балканско настроение с пънкарско отношение – Kultur Shock в Маймунарника
В средата на миналата седмица, на 19.07, Маймунарника бе завладян от балканска треска. Причината за това беше поредната визита на сиатълската джипси пънк сензация Kultur Shock, подкрепени от гръцката ска-фолк дружина Folk N’ Roll. След великолепното интервю (прочети тук), което Вал от Kultur Shock даде за нас, нямаше как да не очакваме с нетърпение този концерт. Ето как го усетихме и видяхме ние. От Петър Петров.
Малко след обявения час на сцената излизат Folk N’ Roll. Южните ни съседи, познати на българската публика и отпреди това – от участията си в Строежа през февруари и на фестивала Hills Of Rock в Пловдив в началото на юли, подкарват сета си с енергични авторски песни. В началото бандата не успява да привлече по-голямата част от публиката, все още заета с разговори и поръчване на питиета. Може би именно поради това шесторката решава да заложи на нещо изпитано – медли, събрало хитове от репертоара на Горан Брегович. В своебразната “китка” звучат балкански химни като Ramo Ramo, Bubamara и Kalasnikov. Акордеонистът Михалис ни впечатлява, имитирайки тромбон с инструмента си, а познатите шлагери действат като магнит от бара към сцената за много от слушателите.
Folk N’ Roll явно знаят как да се възползват успешно от такива ситуации, защото последвалото им изпълнение не само задържа публиката, а и привлича още активни зрители. Приветстваме съвсем “пресния” член на бандата Крис, който се включва с традиционна гръцка лира, а тонрежисьорът на гърците Панос се изявява с тъпан в ръцете. От тук нататък раздвиженото поведение и веселяшките песни на състава увлякоха публиката в Маймунарника и със сигурност спечелиха на групата нови фенове за следващите ѝ визити у нас.
Последва пренареждане, по време на което умно е подбрана да звучи ненатрапчива електронна музика. Все пак трябва да се даде почивка на публиката. Никой не би искал зрителите да се омаломощят в ритъма на някоя от песните на Гогол Бордело например, точно преди появата на героите на вечерта.
20 минути преди 22 часа на сцената вече са Kultur Shock. Великолепната шесторка излиза предвождана от нашия Валери Кьосовски, но с появяването си под прожекторите босненецът Джино Йевджевич, като един уважаващ себе си фронтмен, веднага приковава вниманието с глас и визия. Публиката е приветствана с Tamni Vilajet, последвана от ударната King For Today, в чието встъпление, дори и за тези, които не са разбрали, става ясно кой ще диктува правилата тази вечер. Преди да се усетим започва God Is Bisy, May I Help You. Няма как подредбата на тези две песни индиректно да не ме препрати към старата сентенция “Бог високо, цар далеко”. Да, Джино и Вал може да пребивават вече повече от 25 години в САЩ, но определено обрисуват добре обстановката на Балканите.
Докато въодушевено крещя припева, дал заглавие на песента, усещам че свежият въздух около мен е на привършване. Околните така са се потопили в атмосферата, че успяват да превърнат клуб на открито в сръбска кафана.
След няколкото по-познати парчета следва Racist Song, включена в EP-то Tales of Grandpa Guru. Песента е достатъчно енергична, че да не наруши възходящата линия, а рефренът “патриоти – идиоти” извика у мен образите на поне няколко политически и медийни звезди.
И отново е време за хит! Tutti Frutti е подхваната от разгорещената тълпа, а докато вече разсъблеклият се Джино размахва бицепси по сцената, се замислям, че това е един емигрант, с който никой националист не би се заяждал. Емигрантската тематика продължава – стоунърски звучащият риф на Вал ме озадачава, карайки ме да си мисля, че ще чуем нова песен. С включването на цигулката обаче се досещам, че това е Build a Wall – особено актуална след последните президентски избори в САЩ. По време на това изпълнение за пръв път от началото на концерта си давам сметка, че зад непретенциозния си вид саксофонистката Ейми Денайо е същинско музикално съкровище. Доказват го множеството ѝ впечатляващи проекти, събрали на едно място джаз, експериментална музика и фолклор от цял свят.
След половинчасов “ултра режим” групата решава да ни даде кратка почивка. Tango La Victoire е възможност да вземем глътка въздух само за да я използваме след минути, когато Джино решава да ни поразпее. Естествено, като истински българи, отвръщаме гръмогласно, а усмивката на лицето на Вал казва повече от хиляди думи. Последвалата Unamerikan връща възходящата динамика, а Wild And Crazy Guys отново превръща пространството пред сцената в жива мелачка. В изпълнението, по обективни причини, не присъства брас секция, но липсата ѝ никак не е фатална. Дори напротив – акцентът пада върху китарата, придавайки повече тежест на песента. В същото време за втори път ентусиазиран фен разбутва неособено деликатно по-статичната част от публиката, за да стигне до погото. Скъпи музикални съмишленици, разбираме вашата възбуда, чувайки любима песен, но нека не забравяме, че всеки има различна представа за приятно прекарване. Не е проява на добър вкус да блъскаш с лакти в гръб хора от публиката, сред които и жени. Най-малкото заради съществуващия риск да бъде разлято нечие питие.
Но стига отклонения. От сцената вече ни задават въпроса Where is Home?, особено актуален сред голяма част от българите, учещи, работещи, живеещи в чужбина през последните години. Duna пък ни връща във времето, в което някои представителки на нежния пол с голямо упорство търсеха мъж с бял мерцедес, ала нерядко в луксозното возило ги очакваше същество, по-близко по морал и разсъдък до четириного. Bogu Dusu ме кара отново да “сваля шапка” пред майсторството на Ейми Денайо. Саксофонистката изпява невероятни беквокали току на границата с ултразвуковите честоти.
Umoran sam od života пък е заглавието, което описва натоварените ми делничини дни. Такива концерти обаче връщат живителните сили за седмици напред. Музикантите явно са решили да изстискат всячка частица пот и енергия от публиката, защото последвалата Horse Thief превръща най-предните редици в бурно море, чиито вълни се разбиват в “брега” от хора, застанали в периферията. Темпото изобщо не пада и при следващото изпълнение – Sarajevo. Поглеждайки към телефона си, където грижливо записвам реда на песните, осъзнавам че това е 15-та за вечерта. С безпокойство отчитам, че времето неусетно е напреднало и вероятно вървим към края на концерта. В същото време групата приключва песента, покланя се и се скрива зад кулисите. Никой обаче не е съгласен с това, сили все още има, а бисът е просто задължителен.
Без да чакат по-настоятелна покана, музикантите отново са на сцената и ни обкичват със своя балкански психеделеличен Zumbul. С размах изпиваме и по една студена Mastika, а след нея идва време и за Hasisi. Интрото на песента е способно да събори стена. Дали “Великата българска стена“, която един наш министър издигна в култ, би могла да устои на такъв напор? Текстът е променен, но “Open that gate ’cause I swear to Allah…” отеква отчетливо в съзнанието ми.
Времето за размисли обаче не е тук и сега, защото бандата отново оставя инструментите и се покланя. Овациите на публиката са толкова силни, че групата дори не си прави труда да слиза, а подхваща Romana. Вплетената в песента мелодия на “Македонско девойче” докосва най-тънките струни в душите на всички ни, а последвалата Country Mohhamed ни кара ту да се клатушкаме по време на уестърнските куплети, ту да размахваме крайници в агресивните балкански припеви.
Все пак мигът на раздяла настъпва. Джино ни благодари, като преди това ни пита на английски или на сърбохърватски предпочитаме да чуем финалните му думи. Като добри комшии, въпреки политическите кавги, избираме втория вариант. Поради известни затруднения с разбирането на езиците на западните ни съседи ми е трудно да пресъздам изреченото от фронтмена, но най-важното е разбрано – групата обещава да се завърне у нас, след като запише своя нов албум. Не се и съмнявам в това – кой не би искал да се срещне отново с отдадена публика като нашата.
Сетлист на Kultur Shock:
1. Tamni Vilajet
2. King For Today
3. God is Busy, May I Help You
4. Racist Song
5. Tutti Frutti
6. Build a Wall
7. Tango La Victoire
8. Unamerikan
9. Wild `n` Crazy Guys
10. Home
11. Duna
12. Bogu Dusu
13. Umoran sam od života
14. Horse Thief
15. Sarajevo
Бис 1:
16. Zumbul
17. Mastika
18. Hasisi
Бис 2:
19. Romana
20. Country Mohammed
21. Da Je