Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг
Всяка година в третия понеделник на януари в САЩ се отбелязва рожденият ден на д-р Мартин Лутър Кинг – 15 януари. Денят е неработен за всички, а в цялата страна с различни прояви се отбелязва делото на Кинг. През 60-те години на ХХ век Кинг се превръща в лицето на борбата на афроамериканците за равни права и край на дискриминацията в страната срещу цветнокожите. Кулминацията на тази борба, която води Кинг, настъпва на 23 август 1963 година, когато над 250 хиляди души се включват в Похода към Вашингтон. Година по-късно властите в САЩ приемат Закона за гражданските права, който гарантира правата на малцинствата, с което Кинг и сподвижниците му постигат голямата си цел.
Днес обаче, повече от 50 години по-късно, голяма част от цветнокожото население в САЩ ще ви каже, че дискриминацията все още съществува, а расизмът е по-жив от всякога. Разбира се, до голяма лицето на този расизъм е американският президент Доналд Тръмп, който тази седмица сътвори един от най-големите си гафове, като определи Хаити, Салвадор и африканските страни като „скапани държави“ (“shithole countries” в оригинал). Коментарът на Тръмп пред сенатори от Републиканската и Демократическата партия, твърдят от Белия дом, е бил изтълкуван грешно, като президентът само е изказал удучдването си докога САЩ ще се грижат за имигранти от толкова бедни и слабо развитие страни.
Използването на непремерен език не е нещо необичайно за Тръмп, а думите му често са били квалифицирани като расистки. Несъмнено обаче новозабърканият скандал с държавите, които „се справят зле“, е най-сериозният от началото на управлението му, тъй като той засяга пряко не само отношенията на САЩ с други държави, но е и тежък удар върху гръбнаха на американското население, съставено в голямата си част от мигранти, идващи от развиващи се държави. Може би малко изненадващо, но напълно логично Тръмп получи съвсем малка подкрепа сред съпартийците си републиканци, които доскоро не се разграничаваха от думите му срещу други малцинства, като мексиканците и мюсюлманите например.
Странното в случая е, че този така шумен скандал идва само дни преди Тръмп да отбележи една година в Белия дом, което ще се случи в края на идната седмица. Но първата година от управлението на Тръм ще се запомни по този начин – с малко конкретни действия, но за сметка на това редица скандали, голяма част от тях на расова основа. Първият бе свързан с построяването на стена по границата с Мексико, която да „пази“ САЩ от нелегални имигранти – тема, която бе любима на Тръмп още по време на изборната му кампания. Малко след това милиардерът се насочи и към мюсюлманите, които определи към изнасилвачи, към състезателите по американски футбол, които не уважавали американските ценности, защото коленичели по време на химна, а наяве се появи и запис, в който Тръмп използва доста циничен език за отношението си с жените. Като друг съвсем ясен пример за неуважителното му и грубо отношение към останалите хора може да бъде посочена хуманитарната акция в Пуерто Рико след опустошителния ураган „Мария“, когато държавният глава на САЩ раздаваше хартиени кухненски рула с баскетболна стрелба над главата. Тогава Тръмп направи и друг от скандалните си коментари, заявявайки, че „бюджетът ни за справяне с кризата бе надхвърлен, но за сметка на това спасихме много животи“, тъй като жертвите били „само 16“.
Големият проблем в случая обаче не е толкова в пиперливия език на Тръмп, колкото в начина, по който мисли, и в примера, който дава. Държавният глава на САЩ обича да дели хората, без значение по какъв признак. Това, че „нарича нещата с истинските им имена“, както казват поддръжниците му, показва всъщност пред колко сериозен проблем е изравено обществото. Но проблемът за съжаление не засяга само американците, защото се превръща в глобална заплаха за равноправието и справедливостта поне там, където ги има.
В понеделник, в Деня на Мартин Лутър Кинг, малцинствата в САЩ ще трябва да покажат на Тръмп, че без тях американската нация не би могла да има водеща в света роля. Защото за успеха на една страна са необходими усилията на всички нейни граждани, без значение от техния пол, религия и цвят на кожата. Точно зад тази идея застава и Кинг, когато събира стотици хиляди край Мемориала на Линкълн и изнася речта си „Имам една мечта“. Защото, както казва Кинг, „трябва да се научим да живеем заедно като братя или да загинем заедно като глупаци“.