No Rhyme No Reason и разговор с Ян Хауселс от Mother’s Cake
Събота вечер е, 14 април, Mixtape 5, след броени минути софийската банда Krekhaus ще излезе на сцената, а след тях и гранде австрийското трио Mother’s Cake (малко повече за бандатата прочетете тук). Току-що сме се запознали с организатора на концерта Боян (Panharmony) и вече аз, Моника, заедно с Пешо и Ева вървим с Ян, барабанистът на групата, към бекстейджа, където ще си поговорим на две, на три за турнетата, за Изтока и Запада, за лошите български пътища и за жестоките лайф изпълнения.
Бяхте в София и преди 6 месеца. Какви впечатления получихте от публиката?
(Смее се) На първо време беше изненадващо колко много хора се появиха. Беше ни първият път тук и когато свириш някъде за първи път, не очакваш да дойдат много хора. Бяхме много щастливи заради това. Концертът мина чудесно, мисля. Вероятно не мога да възобновя всеки отделен момент, но беше фантастично. Също така се впечатлих колко много хора от Гърция бяха там. Не знаех, че се пътува толкова лесно между България и Гърция.
Били ли сте в Гърция?
Да, да, но бях на около 10 години, та…
Хаха, имах предвид дали сте били там с групата?
Ах, не, не сме. Но всъщност имахме идея да отидем и в Гърция след този концерт, но за нещастие, планът не проработи.
И все пак е интересно, че се връщате след половин година.
Да, да. А и имаме страхотен организатор тук, Боян. Може да се каже, че той наистина е отдаден на идеята и полага огромни усилия, за да се случи добре. Впечатляващо е, честно. Имаме огромен плакат пред клуба, радиоинтервюта. Обикновено никой не се старае толкова. Боян е специален и вероятно заради това толкова скоро се върнахме тук.
Снимка: Цветелина Костова
Как върви турнето до момента?
Добре. Мисля, че довечера ще бъде изумително. Вероятно ще разпродадем концерта, което е много добре. Предните няколко вечери бяхме в Румъния, работихме с нови организатори, Miau Events и те също свършиха страхотна работа. Преди това пък бяхме за първи път в Сърбия. Харесва ни тук, но пътищата са отвратителни.
Хаха, говори ми.
Да, ужасно е. Сърбия е добре, Румъния не чак толкова, но тук са зле. Бяхме с някаква странна стара кола, която друсаше жестоко.
Значи преживяването ви на Балканите е било пълноценно.
Грубичко, но е готино, забавно, ново. Задникът ти трябва да свикне с него.
Намираш ли разлика между публиката в Източна и в Западна Европа?
Да. Мисля, че на запад хората са пренаситени от музика. На тях винаги им се показва най-новото като например всички банди от Щатите, от скандинавските страни. Всеки прави турне, особено в Германия. И тъй като там винаги получават най-новото, най-горещото, да имаш възможността да се свържеш с публиката зависи от това да бъдеш представен в най-важните медии. За нас, например, е много трудно. В Германия е нужно да мине много време, трябва да свирим във всеки град по няколко пъти, за да могат да ни забележат. Трудно е да се свържеш с хората и затова първия път, в който дойдохме на Балканите, бяхме част от голям фестивал в Румъния, където имаше хилядна публика и беше страхотно. Това не можеш да го получиш лесно в Германия, трябва да го заслужиш, но е много трудно. Така че се оказа огромна стъпка и въпреки че свирихме за първи път в тукашните градове, се събраха много хора. Ето, за втори път сме в София и залата вече е пълна. Предполагам хората са по-навътре с рок и прогресив музиката или просто не са пренаситени с нова музика и е по-лесно да ги привлечеш.
Смяташ, че тук ви е по-лесно?
Да, изглежда лесно, поне за нас. Предполагам, за местните банди е супертрудно, почти невъзможно и вероятно защото идваме от чужда страна, хората са по-развълнувани. Но като си в своята страна, някак си те неглижират.
Казват си “поредната банда”. Шегувам се, разбира се.
Да, да, отне ни много време, докато се наложим в своята страна.
Снимка: Цветелина Костова
Това не е първото ви турне. Предполагам, всеки път научавате по нещо ново за бандата, за музиката. Как влияят турнетата?
Опитваш да израснеш по време на туровете, да се стиковаш с другите по-добре. Това невинаги е лесно, особено след 10 години.
Поне сте трима, а не десетима.
Не искам и да знам как би било, ако сме десетима, но бих казал, че се справяме чудесно. Преди да дойдем насам, бяхме във Обединеното кралство на турне с друга банда и те бяха супер, но там пак е по-различно. Събитието се организира, ти отиваш и свириш, спасяваш се както знаеш, липсва някаква вътрешна връзка. Има толкова много банди, които искат да свирят там и някак промоутърите не се интересуват чак толкова много. Тук е пълната противоположност. Хората те питат дали искаш нещо, мога ли да ти дам това или онова. Знаеш…
Да, дай ми меню на предпочитаните ястия (смее се).
Обгрижват те, приветливи са. Това е страхотно. Например вчера, след концерта в Букурещ отидохме на бар с организаторите и те ни даваха всичко, което пожелаем. Това всъщност крие някои рискове. Но фактът, че някой те кани и ти предлага безплатно обслужване, което със сигурност струва доста пари, е много задоволителен. Такова отношение не се среща навсякъде.
Снимка: Цветелина Костова
Нека поговорим за вашите албуми. Off The Beaten Track представлява концертен запис. В скорошно интервю споменахте, че работите върху подобен проект. Какво прави този вид записи толкова привлекателни за вашата банда?
Хората винаги са ни казвали, че звучим най-добре на живо, а и ние се чувстваме по-комфортно. Да пренесеш тази енергия на запис не е толкова лесно. Понякога се получава, но и много често песента не носи същото усещане, както изпълнена на сцената. Идеята да уловим магията на един от тези концерти винаги много ни е привличала. Подготвихме Off The Beaten Track, а феновете реагираха чудесно, заобичаха го. Честно, все така си мисля, че е едно от най-добрите неща, които сме правили. Затова и решихме да го направим отново. Очакваме да излезе през юни или юли. Надявам се пак да го заковем, но не знам още (смее се).
Сигурни сме. Последно, ако имате възможността да свирите с някоя група, независимо съществуваща все още или не, коя би била тя?
Просто ще кажа Бийтълс. Да, би било доста шантаво. Представете си как подгряваме Бийтълс в славните им години и публиката крещи толкова силно, че никой не чува музиката им. Би било супер.
Е, Бийтълс. Трябва да се обадим на Джон Ленън.
Точно. Обадете му се в рая и кажете „знаем една добра банда“.
Можем да организираме нещо в София.
Ела да свириш в един малък столичен клуб, реанимиран бийтълсе.
Могат да направят холограма или нещо подобно.
В наши дни е напълно възможно. Значи вече го планираме…
До края на интервюто всички билети са разпродадени, залата е пълна, а вайбът е зашеметяващ. Mother’s Cake си заслужиха всичките разлети бири на света, а и след края удариха по един автограф, за да се помни. Ще се огранича с разказа за вълненията ми покрай събитието и ще го оставя за друг път или на друг герой, а сега слушайте:
Интервюиращ 1: Петър Петров
Интервюиращ2: Моника Чалъкова
Partner in crime: Ева Григорова