Бък Хингли (The Toasters): “Настанаха тежки времена за независимите издатели и музиканти”
Емблематичната нюйоркска група The Toasters разтанцува София навръх Гергьовден, а за мое огромно удоволствие аз, Петър Петров, имах близка среща с лидера и основател на групата Робърт Хингли. Бъкет, както още е познат фронтмена, явно не бе уведомен за уговорката ми с организаторите, но след като му се представих, помоли да го изчакам да хапне, след което ще е на мое разположение. И наистина, един бургер с картофки по-късно двамата седяхме в близост до детския кът на скейт клуб Grindhouse.
В разговора ни Бък се прояви като прям човек, който не се свени да изкаже позицията си по политически или икономически въпроси. Както и впоследствие се убедих, той не е човек, голям само на приказки. Преди излизането на групата на сцена, както и след края на сета и Робърт собственоръчно продаваше мърчъндайза си, а в моментите, в които нямаше клиенти разглеждаше Google Maps на лаптопа си, вероятно планувайки пътуването до следващата спирка от турнето – Букурещ. Станете и вие част от разговора ми с един от достойните за уважение здраво работещи войни на независимата музика.
фото – Ева Григорова
Сформирате The Toasters през 1981 и оттогава насам сте постоянно на път. Не ви ли уморява този начин на живот?
Понякога да, но в края на деня осъзнаваш, че е много по-приятно от обикновена работа. Никога не съм се занимавал с нещо, което баба ми би нарекла “сериозна работа”, така че явно съм на правилния път. Така че колкото и да съм уморен се сещам за това и се ободрявам. Да върша нещо, което е един вид “срещу системата” е важно за мен. Не желая да съм част от порочната машина, наречена “свят”.
Вие сте свирили в много страни по света. Можеш ли да посочиш някоя, която е надминала вашите очаквания. С добра зала, повече публика от очакваното….
От местата, които сме посещавали наскоро бих посочил Южна Америка. Тамошната сцена се е разрастнала изключително. На Балканите също ни е приятно, тъй като предполагам тук не идват чак толкова много банди. Посещаемостта не е огромна, но хората оценяват музиката ни, което за нас значи много.
В предварителния ни разговор спомена, че ви предстоят участия на Хаваите, в Япония… Места, които за нас тук звучат екзотично. Кое е най-необикновеното място, на което сте свирили?
Мисля, че най-шантавото място на което съм свирил е планински връх във Венецуела. Това беше през 1992. Оттогава насам сме имали още няколко участия в страната.
Ти спомена за преживяванията ви на Балканите. Ние се смятаме за необуздани, а ска е точно музиката, с която можем да го докажем. Какво е впечалението ви от хората тук?
Вие бихте могли да сте мексиканци. Говорих си за това с един албанец. Не разбирам защо толкова малко групи ходят там, страхотно е. Та му казах следното:
“Вие албанците сте мексиканците на Балканите. Всеки ви обижда, но когато трябва да се свърши някоя мръсна и нископлатена работа търсят първо вас.”
Балканите са малко странни. По времето на социалицма сте се изолирали от западния свят и сега наваксвате. Не знам дали това е за добро или лошо. Трябва да се държите едни за други. Да устоявате на МакДоналдс и други подобни корпоративни глупости.
В това отношение спазваме добър баланс. Имаме вериги за бързо хранене, но…
Но не могат да надминат кебапчетата.
Да. Всъщност днес е голям празник и хората из цялата страна ядат агнешко. Това никоя верига не може да го надмине.
Агнешко барбекю? Това искам да го опитам.
Твоята връзка с музиката, изключае The Toasters, са лейбълите ти. Как върви Megalith Records, активен ли е все още?
Да, активен е. Но по-добре да не задълбаваме на тема лейбъли. По-рано през деня се бях разпалил на тези тема. В момента обстановката е отвратителна, тъй като албумите се продават трудно. Компании като Spotify обезценяват труда на музикантите и не оставят място за независими издатели.
В тези условия е трудно да се издържаш от музика, освен ако не си един от малкото щастливци, суперзвезди от ранга на Бионсе. Но независимата сцена постепенно бива унищожена и за лейбъла няма място. В момента групата сама изпълнява функцията на лейбъл, разпространявайки музиката си самостоятелно. В момента всеки се оправя сам както може.
Може би това е причината да не издадете нов албум вече повече от десетилетие?
Това е една от основните причини. Защо ми е да издавам запис, за който съм похарчил 20 000 долара и който преди дори да сме пуснали на физически носител, се предлага за без пари в Spotify. Трудно е да се конкурираш с такъв хегемон, а аз не искам да го подкрепям. Продължаваме да създаваме нова музика, последно издадохме 7 инчов сингъл на винил. Него няма как го свалиш и трябва да дойдеш на концерт и да си го купиш. Но не и днес, защото се разпродаде, така че може би следващия път.
Това е начинът, не желая да се състезавам с тези хора, нито пък да им предоставям безплатно съдържание. Просто няма никакъв смисъл.
Майната му на новия албум. По-скоро бих използвал тези пари, за да сипя бензин и да дойдем при вас на Балканите.
Кое от двете би избрал ти?
И двете!
Трябва да избереш едно, не може и двете.
В такъв случай второто. Това че сте тук е чудесно.
Ето защо не издаваме нов албум. Предпочитаме да финансираме едно такова турне и да дойдем да свирим за вас. Ако ще губя пари, то нека да е заради едно такова шоу вместо заради Spotify.
фото – Clo*
Живял си в Испания, но доколкото знам сега отново си в САЩ. Къде ти допада животът повече?
В Испания. Честно казано, не исках да се връщам обратно в Щатите, но решението беше на цялото семейство. Трябваше да го направим за доброто на дъщеря ми. Но пък какъв момент уцелих само – върнах се точно навреме за Доналд Тръмп. Какво мислите за него на Балканите?
Стига да не разпали трета световна война всичко ще е наред.
Не бих се обзаложил, че не би го направил. Със сигурност ще оплеска нещо.
Дано не.
И аз се надявам, но така, както е тръгнал рано или късно ще се заяде и с вас. Надявам се скоро да бъде свален. Ще видим. Не е лесно да имаш за президент клоуна Бозо.
Преди време разговарях с български музикант, живеещ в Щатите, който ми каза следното. “Американците обичат да си избират рокзвезди за президенти. Клинтън, Никсън, а сега и Тръмп с неговите риалити шоута.” При което моят отговор беше “Какво следва, може би да изберат Скалата?”
Кой знае. Може би. Но само 22 процента от хората са гласували за Тръмп и все пак той е на власт. 78 процента от хората не искат този човек, но той някак печели.
Подобно е на България, вие имате много мафиоти във властта. Американското правителство е същото – същата идея, същите мафиоти, само че в по-скъпи костюми.
За финал, какви са очакванията ви за тазвечершното шоу?
На първо място надявам се да не вали. Предполагам ще бъде весело. Ръсти, човекът който ни покани тук, каза че мястото е перфектно за нас. Преди това сме свирили и в други клубове, но в София винаги е забавно и ми е приятно да идвам в България. Жалко, че имаме възможност да идваме веднъж на три години.
За нас винаги е удоволствие да ни гостувате, тази вечер ще ви чуя на живо за пръв път, така че…
Така че не трябва да се изглагаме.
Сигурен съм че няма. Благодаря за отделеното време и приятен концерт.
Подкрепяйте местните групи, за сметка на Spotify. Благодаря!