Browsing July, 2018
EXIT Freedom 2018: The Report
Здравейте, прЕАтели!
И ние бяхме на EXIT фестивал 2018, за който няма как да не ви разкажем и да споделим впечатления и мисли, които се завъртяха в главата ни през тези три магически нощи (12, 13 и 14/7) в Нови Сад, Сърбия. Готови ли сте? Започваме!
1. Четвъртък, 12/7/18
И ние, както повечето купонджии, тръгнахме доста рано в четвъртък сутрин (с бирите вместо кафе). След 5-6 часа път и нулеви проблеми на границата (Thanks to Jah!) най-накрая приближихме Нови Сад / Novi Sad. Планът бе следния: настаняваме се, кой където е планирал, и се готвим за довечера, чилвайки (chill = чил, хубаво е, че езика ни се развива, by the way – б.а.).
Мотото на фестивала тази година бе Freedom, а нашето лично мото беше по-скоро… Techno! Може би и заради това фестивалната програма ни хареса толкова много и нямаме оплаквания (без някои дребни забележки, разбира се, все пак сме българи – б.а.).
Партито стартира на Dance Arena сцената и сета на Anastasia Kristensen от Дания, от която нямаме много конкретни впечатленя (освен, че „пускаше яко“, виж/чуй сета и тук).
Като едни истински рапърчета (и пастети, в очите на другите – б.а.) чакахме да стане 01:00 за да се отправим към главната сцена за нашите любимци Migos. Малко по-късно, около 02:00 ние все още ги чакахме, набити като сардини в консерва пред главната сцената, а те – като едни себеуважаващи се трап звезди съвсем логично си закъсняваха (пак). Нищо, свикнали сме. Малко преди 02:30 шоуто им все пак започна. Ако се нелъжем на живо чухме Bad and Boujee (по името на дамска BG DJ формация, от която Migos-ите несъмнено са изплагиатствали заглавието на „черния си хит“, сигурни сме – б.а.) и други, които не изтърпяхме. Някъде към 3-тото им парче решихме да се върнем на денс-сцената, където партито възтържествуваше, за сметка на култът към личността…
На Dance арена пускаше Amelie Lens, която запомнихме като… готина, визуално. Увери се сам/а тук. Говорейки за визуални впечатления, няма как да пропуснем да отбележим, че dance сцената тази година бе още по-внушителна по размери, макар локациятаи да бе същата (както в минали години).
Прииска ни се обаче да послушаме и погледаме и нещо различно и по-алтернативно, затова се отправихме към Fusion Stage-а за пърформънса на Sevdaliza, за която бяхме чували от предишното и гостуване в София, по-рано тази година. Позастояхме се пред сцената, докато не ни стана леко скучно. И не че родената в Иран и пребиваваща в Холандия 30-годишната изпълнителка с професионална баскетболна кариера зад гърба си, късометражен филм и дебютен албум с 16, напоени с емоция парчета не ни разтърси. Тъкмо обратното! Просто явно тази година на фестивала ни се слушаше… техно. Минахме през реге стейджа за бърза raggamuffin dance сесия и се върнахме заредени на денс арената за края на сета на Ben Klock, който сцепи мрака и смачка с буталата от стомана зажаднелите за техно души на феновете. И така нататкъ (довършете си/се сами – б.а.).
Малко преди сутринта, все пак, решихме да дадем шанс и на музиката от тийн годините си, та в следващия момент ненадейно се озовахме пред главната сцена за пърформънса на дръменбейс формацията Technique International Sound, или с други думи триото Drumsound & Bassline Smith ( Andy Wright, Benjamin Wiggett and Simon Bassline Smith). Чуй това парче, за да добиеш обща представа.
Не след дълго обаче масовките и превъзбудените тийнейджъри ни дойдоха твърде много и решихме да потърсим нещо по chill. Минавайки на обратно през денс арената, по време на сета на Richie Hawtin, открихме една по-скрита типично афтър-парти сцена с обещаващото заглавие No Sleep Novi Sad където пускаха не кои да са а Daniel Avery b2b Rødhåd. Спомняме си, че двамата ни забъркаха доста със странен ликуид псай транс сет, за разлика от голямата денс сцена, на която пробладаваха все още предимно „чуковете“. В края на сета си, пичът с червената брада извади един недопушен фас и вдигна благодарно ръце към нас и слънцето (Amon Ra), благодарейки на Jah, както и ние самите правим често. Изводът: Rødhåd = абсолютен пич! И така, докъм 07:00 сутринта…
Daniel Avery b2b Rødhåd
Закономерно последва и афтър-парти – в близост до фестивала и с диджеи, които Явно бяха представители на местната сцена и за които, за жалост, не знаем почти нищо.
2. Петък, 13/7/2018
Вторият ден, всъщност нощ, на фестивала измина почти изцяло на няколко метра от dance сцената. Всъщност, от този ден имаме сякаш най-малко спомени, след безкрайната първа нощ.
Стартирахме пред dance сцената с Filip Xavi, който ни радва докъм 23:30, преди като се нарисувахме хубаво за да бъдем приети правилно в dance techno tribal общността. Спомняме си, че по пътя към денс стейджа минахме и през главната сцена за изпълнението на Ziggy Marley, което си беше просто… реге. От там на сетне вечерна ни премина почти изцяло пред Dance сцената, която можеше да ни предложи точно това, от което имахме нужда.
До към 01:00 слушахме сета на сърбина Marko Nastic, чиито промо сет, специално подготвен за тазгодишното издание на фестивала, можеш да чуеш тук. Не беше зле, никак даже…
До края на нощта на денс сцената чухме още и американеца и пионер на Детройската електронна сцена Carl Craig и Rødhåd, с който бяхме подгряли миналата нощ на No Sleep Novi Sad stage-а. Виж и чуй видео от сета на Берлинчанина с червената брада от Dance Arena stage-а в петъчната вечер тук.
Официалното парти в петък вечер за нас завърши с американеците Mike Servito (Detroit) на No Sleep Novi Sad стейджа, който изпали душичките и краченцата ни като за последно със acid trax, bass in our faces, dirty bleeps и deep cuts (ако ни разбирате за какво ви говорим – б.а.) и Maceo Plex (Miami) който ни пожела лека нощ с Dark and Deep Techno & Housе. Супер!
За втората вечер/нощ на фестивала можем да обобщим, че нещата бавно влязоха в своя коловоз, настроението беше на макс, а изненадите бяха нещо толкова очаквано, че чак… не усетихме, нито почувствахме нищо неочаквано, в най-добрия смисъл. Адаптирали се бяхме към купона окончателно…
И после пак ходихме на афтър парти, защото нямаше как иначе.
3. Събота, 14/7/2018
Последната ни вечер на фестивала стартира пред денс сцената със Лондончаните Disciples, които определят стила си просто като “Disciples”. Спомняме си, че триото се състоеше от 2-ма диджеи и хайп MC, което е доста типично за UK-ската рейв сцена. Виж/чуй изпълнението им на живо тук и сам/а си прецени дали ти харесва.
Към 02:30 на dance сцената (или трона?) се възкачи кралят на High-Tech Minimal звученето Boris Brejcha, популярен с характерната си маска, на която не изневери и този път. Виж снимки от сета на германеца тук, за да добиеш обща представа какво си изтървал/а.
Ние обаче изтървахме по-голямата част от сета на Boris, понеже все пак решихме да „дадем шанс корените си“ и отскочихме към Beats & Bass сцената, от която си спомняме само как всички в публиката танцувахме и скандирахме с X-овете горе трака на починалия наскоро емблематичен хип-хоп артист XXXtenaction (чуй албума Gospel в Spotify) – SAD! на фона на пурпурното развиделяващо се се сръбско небе.
На път към dance сцената решихме да дадем шанс и на Gaia Psy Trance Stage-а, вдъхновени от съвета на едни Словенци от нашия хостел, които ни черпиха неща и уверяваха колко яка е псай транс музиката. Бяха прави, супер беше. Помним само, че един азиатец (вероятно Masala – б.а.) пускаше супер енергичен gaia psy trance и танцуваше, в същото време, а след сета си се присъедини в публиката, за да си „избухва на MAX“ с нас. Евалата на такива артисти – б.а.!
Логично, партито продължи на No Sleep Novi Sad сцената с Helena Hauff, която откровено много ни хареса и която помислихме първо за испанка, но в последствие разбрахме, че е германка. Helena ни пуска доста EBM и по-специфично (трудно ни е да опишем точно какво) Techno, с което ни напълни душичките, меко казано.
Естествено, съботната вечер бе закрита със Solomun, когото някои боготворят, а други – ненавиждат. Лично ние се числим от първите. Босненският Хърватин, отраснал в Хамбург днес е смятан за един от най-добрите музикални продуценти и Deep House DJ-и на планентата FYI. По време на сета му повече чувствахме, отколкото да помним. Всъщност, помним само, че накрая плакахме. Нещо се бяхме разчувстАли, добре че бяхме с очила – б.а.
След Solomun на dance сцената последва най-дългото и тъжно редене на опашка за after-party в живота ни, в което доизгоряхме, както и най-късото и тъжно (понеже е последно) афтър-парти, на което пускаше най-неземната и красива диджейка, с която за жалост не успяхме да се запознаем. Беше неделя 15/7/2018, 11:45, а ние трябваше да си събираме багажа ☹.
Последва най-безпаметното пътуване обратно към България, в което се бъдехме само да си поплачем скришно зад очилата… И това бе всичко.
Снимки: Exit Festival във Facebook
ONE LOVЕ, приятели! Ще се засечем безгрижно някъде, понесени по топлите вълни на музиката съвсем скоро, надяваме се. Обичайте се…
Автор: Александър Недев aka Xbizzit // SRB
Удари час за дръм и бас със Snakefisher
Тук в радио “Реакция” може да сме изпаднали в лятна летаргия, но това, не значи, че ще спрем да сме готини.
Каним ви на първият аудиомост Русе – София тази вечер, събота, от 22:00 до 23:00 часа в ефира на радио “Реакция”.
В продължение на един час ще имате удоволствието да слушате live mix от диджея и домакин за вечерта Траян, известен сред тесен кръг от хора с псевдонима си Snakefisher (чуй в MixCloud тук). По време на сета ще чуете специално подбрани тракове drum&bass, както и по шот интересна информация за авторите им. Включвайте се в 22:00 на reakcia.net.
The Wrong Fest is dead, long live the Wrong Fest!
Отново е петък, но този път 13-ти. Юли. Стоим пред столичния клуб Терминал 1, допиваме си бирите (някои от нас се наслаждават и на такива, изоставени до кофите за боклук и с изтекъл преди 7 месеца срок на годност) и се подготвяме за вечерта, която ще бележи началото на умопомрачителено грешен уикенд. След броени минути на сцената, намираща се на няколко метра под краката ни, ще излязат Piranha, Iskaz, Atheist Rap, Стругаре и за главозамайващ финал (защото е много вероятно някой да ви тресне по главата в погото) Dog Eat Dog. Съботата ще продължи в Маймунарника в компанията на Nameless Day Ritual, Iskaz (да! отново), Crazy Town, Hed PE и Bad Copy с изненадваща и щастлива поява в последния момент. С тези лайнъпи щеше да се осъществи Wrong Fest. След отмяната му на групите не беше отказано участие и те все пак дойдоха. Wrong Fest продължи да живее, но вече инкогнито, а събитията се осъществиха под шапката на клуб Терминал 1. Неделята всички я знаете – французите в решаващ мач с хърватите ще спечелят на Световното първенство по футбол, а ние ще сме без глас, без сили, с омекнали крака, с болящи глави и отново на гребена на вълната.
Но нека да превъртим лентата обратно към петък вечер, този паметен 13-ти, на който седмици по-рано планирахме да сме на поляна във Войнеговци, а ето ни тук, на Ангел Кънчев 1.
Откриващи са Piranha, които не се двоумят и бясно се спускат по рампата на пънк-рока. Покрай агресивните им музика и текстове е трудно да останем безучастни. От една страна е кофти, че клубът е все още празен, но от друга – разполагаме с цялото пространство пред сцената. А те се катерят по масите, скачат, размазват. Перфектни са да тестваш как ти се е отразила вкисналата бира от по-рано (резултат: много си е добре). Сетът им е кратък, но мощен. Пълни психари са тези Piranha.
След кратка пауза на сцената се качват сърбите от Iskaz. Носят работнически панталони, тениски с визията на бандата и мото маски. Напомнят на Sub Zero и Skorpion от Mortal Kombat. И сцепват. Веднага събират публиката пред себе си и сякаш грабнали огнефъргачки наместо китари и микрофони, възпламеняват настроението у феновете. Заредени са със зверска енергия, нажежават атмосферата. През цялото време си комуникират с публиката, включват се в погото и изливат цялата си ярост през колоните във въздуха около нас. Рап кор, фънк и хард рок те засипват като лавина. Вече са приготвили фаталити удара, макар краят на вечерта да е далеч. Нищо, ние ще презаредим животите в пушилнята и ще се впуснем в следващата битка.
Когато идва ред на Atheist Rap, вече сме загубили представа за времето. Само пространството продължава да съществува около нас и то, защото вече е ограничено. Atheist Rap са едни от стожерите на сръбската пънк-рок сцена и разполагат с богато количество парчета, с които да ни залеят. Съществуват откакто се помним, че и от по-отдавна, а музиката им е класика. Реверансът е задължителен. Удоволствие е да ги слушаме на живо.
Стругаре се появява предпоследен като онова притеснително затишие преди бурята, което ни хипнотизира, напряга мускулите и свива стомасите. Бийтовете му са страшни, преминават като паяци върху кожата и неприятно и все пак любопитно смущават. Стругаре не си спестява и дума, изхрачва всичко върху сцената и го зарязва така, незамазано.
За да изпият и последната капка енергия, останала у нас тази вечер, Dog Eat Dog излизат за голям финал. Захапват ни двойно, тройно, петорно и не пускат до последното парче. Губим разсъдък, пеем редом с Джон Конър, вокалиста на групата, ловим ги високо, когато скочат в публиката. Погром и пого. Оградите пред сцената са отново най-добрите ни приятели за вечерта, защото от другите сме получили неволен лакът я в ребрата, я в тила. И не се чудете на следващия ден защо не можете да си сложите слънчевите очила на главата, тъй като е била леко сцепена от едната страна. Без да искаме.
Събитието официално приключва към 4:30 сутринта, а след това кой какви ги е вършил не е моя работа. Включва обаче и малко сън, защото в събота продължаваме.
Събитието на 14 юли все така ще води до сътресения както в главата, така и в черния дроб, но последното нека остане отбелязано само по тези редове. Особено рисковано е за тези, които са решили да съчетаят концерта с партито по случай рождения ден на Джон Конър, вокалистът на Dog Eat Dog, в Grindhouse. Неочакван развой на събитията обаче промени леко лайнъпа на концерта в Маймунарника. По предварителен план групите щяха да бъдат, както следва: Nameless Day Ritual, Bad Copy, Crazy Town и Hed PE. Поради проблеми на границата, за най-голямо съжаление, се оказва, че Bad Copy не могат да пристигнат за концерта. Съответно са направени малки размествания и Iskaz, които предната вечер вече ни потресоха с жестоко изпълнение, ще свирят на тяхно място.
Когато пристигам в Маймунарника, Nameless Day Ritual вече са започнали своя сет. Вокалистката Ася Катранджиева е истинска дивачка – гласът ѝ те успокоява и едновременно с това от него те побиват тръпки. Жестока е. Вярно е, че те повеждат на пътешествие по дългите рифове и по ритъма на барабаните, съпроводено от страхотното изпълнение на Ася.
Докато се чудя с какво ще се предвижвам до Белград и Загреб, защото вече съм решила, че ще пътувам до там през следващите седмици, виждам познатите сърби от Iskaz да нареждат китарите на сцената и да правят бърз саундчек. Изглежда, че вчера не са си изказали всичко. Не се маят прекалено дълго и пускат бомбата. Рунд 2 с Iskaz. Почти като в дежавю, но тук е по-светло. Веднага събират и разпалват публиката пред себе си. Носят яростната енергия от вчера, сякаш не са се изтощавали. Аз съжалявам, че и днес съм със сандали. Съсипват ни от танци, мнозина си припяват с тях, а приливът на адреналин вече ни е замаял.
Постепено идва ред и на Crazy Town, които ще слушам за първи път на сцена тази вечер, както всъщност и по-голямата част от групите през тези два дни. А Crazy Town са брилянтни. Страхотни изпълнения и още по-страхотен пърформънс. Скачат в синхорн, движат се по сцената в синхрон, комуникират си с инструментите, представят един личен спектакъл и не утихват и за секунда. Оставиха ме силно впечатлена – направиха може би едно от най-яките представяния, които съм наблюдавала на живо. А и друго си е да чуеш Butterfly на живо.
Hed PE излизат на сцената по предварителна програма най-накрая и веднага завъртат мелачката. Всички знаят текстовете им и се впускат в диви танци. Зоват София да бъде благосклонна към тях, а тя е дори повече от това. Феновете да не говорим. Като съновидение са Hed PE, разтуптяват ни сърцата, раздвижват ни краката, омагьосват ни и забравяме за всичко и всички около нас. Приключват по-бързо, отколкото ни се иска, макар всъщност доста да са се постарали, а и отдавна да са нарушили вечерния час на Маймунарника. Зверски са обаче, тук няма място за второ мнение.
Минута-две след като уж всичко приключва, организаторът излиза на сцената и обявява продължение, защото Bad Copy са успяли да преминат през границата и са вече тук. Неочакваната им поява развълнува публиката и макар мнозина да са напуснали клуба веднага след края на Hed PE, останалите фенове се стараят да източат и последните си сили в танци. Вдигат градуса отново и далеч не предвещават скорошен финал. Esi mi dobar, много ни е добре. Вече не можем да пеем, както по-рано – глас вече почти няма. Сръбското крю са идеалният завършек на съботната вечер – като мезето към ракията. И така, докато полицията не ги спре, разбира се. Участието им продължи до 00:30, което, запознатите ще знаят, е феноменално за Маймунарника предвид факта, че концертите там не продължават след 23:00 поради оплаквания от шума.
Велико беше, ще се помни дълго. Сили не са останали, но адреналинът ни държи и през неделния ден, за да гледаме финала на Световното и да викаме, макар едва-едва.
The Wrong Fest is dead, long live the Wrong Fest!
Автор: Моника Чалъкова
Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs и Ревю за първи път заедно на сцена
Четвъртък е, 5 юли, надвечер. Мерудия, Kottarashky & Rain Dogs и Ревю са в Маймунарника за Punky Reggae Party по Боб Марли. Очаквам концерта, откакто научих за него преди повече от месец. Чувствам го като рождения си ден, но по-велико, защото на моята дата обикновено не свирят три от най-любимите ми групи. Предстоят няколко вълшебни часа, изпълнени с реге дъб, етно и пънк-рок, с много танци и малко останал глас накрая.
Към 8 и малко на сцената излизат Мерудия и на мига ме притеглят по-близо към себе си. Започват с кратка интродукция и веднага скачат в дълбоките води на реге дъба. Още в началото подкарват „Когато съм себе си“, която с излизането си веднага се превърна в химн на всички, които не гримират недостатъци, мигрират в мечтите си и знаят, че свободата няма адрес. Следват „Дума“, „Дръж“ и „Дим“, а аз знам всичките им текстове и без да се сдържам си припявам, за радост и нещастие на заобикалящите ме. Но не мога да остана безразлична, музиката им е завладяваща, а смислите, които възпроизвеждат, вдъхновяват и окриляват –ключ, който е за вратата на сърцето. По-насетне идва и „Цитат“ – много, много любимо парче за всички инати, които не се дават и не се давят. Това е, Мерудия имат онази сила скрита да говорят за всичко, което искаме да кажем, но не открием необходимите думи. Творят поезия и я подреждат по спокойните вълни на регето и обсебващия ритъм на дъба. Бавно пристъпват към края с „Помниш ли“, „Минимум стрес“ (още едно култово парче!) и „Водолей“ като пространството пред сцената, което до този момент е било сравнително празно, бавно започва да се пълни. Мерудия приключват своя сет, броейки 1, 2, 3 и зовейки морето Иракли. Добре де, малко е тъжно, че свърши.
След кратък реге акомпанимент от страна на клуба, идват и Kottarashky & The Rain Dogs. Не чакат дълго и подхващат хипнотизиращата си музика. Веднага пробуждат усещането, че измежду околните дървета ще се появят вийли и водени от красивите балкански звуци ще се понесат в унасящ танц. В следващия момент нещо подобно се случва и пространството пред сцената е изпълнено с жени с дълги рокли, всяка от които, завладяна от ритъма на Kottarashky и пристъпваща по нотите на The Rain Dogs, изпълнява своя самодивски танц. Зад сцената изпъкват оранжевите светлини на залеза и някак прекрасно се напасват към композицията от нежни и възбуждащи тялото звуци. Представям си бандата на някой родопски хълм във вечерта на лятното слънцестоене, призоваваща всички горски духове, демони и опасни девици. Неизбежно е – тази музика те вкарва в транс. Голям е този Kottarashky – музикален архитект, издигащ палати от звуци.
За големия финал на сцената излизат Ревю, а ние запазваме доброто настроение и се гмурваме в песента. Страхотни са, както винаги. Носят мощен заряд, който не е секвал от 87-ма насам. Изпълняват старите си класики – символи на няколко поколения фенове, бунтуващи се срещу абсурда в обществото. Слушаме и парчетата от последния им албум Ревюлюция (2016). Сърмата Хари е неизменна част от него и се включва мощно с песента „Орлов мост“. Всички знаят текстовете и припяват осоебно активно при „Шарената сянка“. Танците не секват и за минута, а бандата повдига духа все повече и повече с всяка следваща песен. На китарата на Васо Гюров е изписано с маркер „Спаси Корал“. Огънят не е угаснал. Много са дали досега и имат още много да дават на сцената, на феновете, на идеала.
Няма бисове, има вечерен час, а на мен ми се щеше Punky Reggae Party-то да започне отначало.
Велик концерт – вечер на едни от най-големите творци на смисли, идеалисти и музиканти у нас. Нищо повече не ми е необходимо след тези няколко часа. Изпълват с плам, възбуждат мускулите и сърцето. Извисяват и омиротворяват.
Автор: Моника Чалъкова
Sensei & Lil Dob @DJambore.com On Air 09/7/18 [La Coka Nostra Live in Sofia Special +Homelesz New Mixtape Promo +more TBA]
Записът –> ТУК! Sensei-ката и “Малкия Доб” ака Lil Dob на гости в ”DJambore.com On Air” по любимото ви Радио “Реакция” за едно специално closing season издание (с което казваме ЗДРАВЕЙ на лятото) в понеделник вечер (9-ти юли) на живо от 20:00(!!) до 22:00!
И понеже е специално, в предаването още и:
- Раздаваме (още!) пасове за La Coka Nostra “Live In Sofia” 18.07.2018 - Слушайте ни на живо за да разберете как!
- Слушаме промо-тракове от новия микстейп на Homelesz - ‘BlackThinking’ (+info за албума)
- Слушаме промо тракове от други upcoming artists, които за сега ще запазим в тайна :)
Повече за гостите ни:
- Sensei
- https://www.facebook.com/denyoisensei
- Lil Dob
- https://www.facebook.com/AllSchoolHipHopLeague
- Homelesz
- https://www.youtube.com/channel/UChRiCwKlEjj427vVSBdyA2A
- Raibera
- https://www.facebook.com/kris.raibera
- https://www.facebook.com/RaiberaOfficial
- https://soundcloud.com/kris-raibera
Повече за нас:
- svine.comPLEX
- https://www.youtube.com/user/xbizzitx2dab
- http://svinecomplex.blogspot.com
- https://www.facebook.com/svinecomplex
- DJambore.com
- http://www.djambore.com
- https://www.facebook.com/DJamborecom
- https://www.mixcloud.com/djamborecom [radio show records]
- Radio Reakcia
- http://www.reakcia.net
- https://www.facebook.com/reakcia