Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs и Ревю за първи път заедно на сцена
Четвъртък е, 5 юли, надвечер. Мерудия, Kottarashky & Rain Dogs и Ревю са в Маймунарника за Punky Reggae Party по Боб Марли. Очаквам концерта, откакто научих за него преди повече от месец. Чувствам го като рождения си ден, но по-велико, защото на моята дата обикновено не свирят три от най-любимите ми групи. Предстоят няколко вълшебни часа, изпълнени с реге дъб, етно и пънк-рок, с много танци и малко останал глас накрая.
Към 8 и малко на сцената излизат Мерудия и на мига ме притеглят по-близо към себе си. Започват с кратка интродукция и веднага скачат в дълбоките води на реге дъба. Още в началото подкарват „Когато съм себе си“, която с излизането си веднага се превърна в химн на всички, които не гримират недостатъци, мигрират в мечтите си и знаят, че свободата няма адрес. Следват „Дума“, „Дръж“ и „Дим“, а аз знам всичките им текстове и без да се сдържам си припявам, за радост и нещастие на заобикалящите ме. Но не мога да остана безразлична, музиката им е завладяваща, а смислите, които възпроизвеждат, вдъхновяват и окриляват –ключ, който е за вратата на сърцето. По-насетне идва и „Цитат“ – много, много любимо парче за всички инати, които не се дават и не се давят. Това е, Мерудия имат онази сила скрита да говорят за всичко, което искаме да кажем, но не открием необходимите думи. Творят поезия и я подреждат по спокойните вълни на регето и обсебващия ритъм на дъба. Бавно пристъпват към края с „Помниш ли“, „Минимум стрес“ (още едно култово парче!) и „Водолей“ като пространството пред сцената, което до този момент е било сравнително празно, бавно започва да се пълни. Мерудия приключват своя сет, броейки 1, 2, 3 и зовейки морето Иракли. Добре де, малко е тъжно, че свърши.
След кратък реге акомпанимент от страна на клуба, идват и Kottarashky & The Rain Dogs. Не чакат дълго и подхващат хипнотизиращата си музика. Веднага пробуждат усещането, че измежду околните дървета ще се появят вийли и водени от красивите балкански звуци ще се понесат в унасящ танц. В следващия момент нещо подобно се случва и пространството пред сцената е изпълнено с жени с дълги рокли, всяка от които, завладяна от ритъма на Kottarashky и пристъпваща по нотите на The Rain Dogs, изпълнява своя самодивски танц. Зад сцената изпъкват оранжевите светлини на залеза и някак прекрасно се напасват към композицията от нежни и възбуждащи тялото звуци. Представям си бандата на някой родопски хълм във вечерта на лятното слънцестоене, призоваваща всички горски духове, демони и опасни девици. Неизбежно е – тази музика те вкарва в транс. Голям е този Kottarashky – музикален архитект, издигащ палати от звуци.
За големия финал на сцената излизат Ревю, а ние запазваме доброто настроение и се гмурваме в песента. Страхотни са, както винаги. Носят мощен заряд, който не е секвал от 87-ма насам. Изпълняват старите си класики – символи на няколко поколения фенове, бунтуващи се срещу абсурда в обществото. Слушаме и парчетата от последния им албум Ревюлюция (2016). Сърмата Хари е неизменна част от него и се включва мощно с песента „Орлов мост“. Всички знаят текстовете и припяват осоебно активно при „Шарената сянка“. Танците не секват и за минута, а бандата повдига духа все повече и повече с всяка следваща песен. На китарата на Васо Гюров е изписано с маркер „Спаси Корал“. Огънят не е угаснал. Много са дали досега и имат още много да дават на сцената, на феновете, на идеала.
Няма бисове, има вечерен час, а на мен ми се щеше Punky Reggae Party-то да започне отначало.
Велик концерт – вечер на едни от най-големите творци на смисли, идеалисти и музиканти у нас. Нищо повече не ми е необходимо след тези няколко часа. Изпълват с плам, възбуждат мускулите и сърцето. Извисяват и омиротворяват.
Автор: Моника Чалъкова