Клети японци!
Сомтайм Хелуин, сомтайм хеллюн – размислите на едно българче за глобалните и локални въпроси.
Днес всичко позитивно за България е свързано с Япония. Дойде време, в което американският сатанизъм се опитва да претопи българщината чрез празник, чието име Google Translate ми преведе като “адова победа” (Hell win, нали?). Какво друго да сторим, освен с гордост да погледнем към модерните български завоевания.
Локомотив София ни прослави чак в Страната на изгряващото слънце. За България се говори, а Бойко Борисов се къса от яд задето по-рано не се е сетил да драсне “Витоша Бистрица” някъде по време на някоя от своите визити. Нищо чудно този имиджов ход да донесе на железничарите благоволението на БФС, което да учреди още по-нова Първа лига с тяхно участие.
Ако не намирате графити изкуството за стойностно винаги може да се обърнем към модата. Преди години бургазлията Огнян Иванов “бе разпнат на кръст” от българите след няколко появи по телевизията. Половината народ го теглеше, засегнат от поведението му. Другата половина го влачеше, за да разгледа по-обстойно скандалния му татус. Кои други, ако не японците бяха в състояние да дадат категорична оценка за значимостта му. Благопожеланието “К**ви, яжте, пийте, Огито черпи” грейна върху тоалет на седмицата на модата в Токио и превърна притежателя си в “международна urban икона”. Точка по въпроса.
Оглеждам какво съм написал по-нагоре и усещам, че създавам противоречие. Започнах да пиша статия, оборваща Halloween и циментираща българщината, но усещам, че се превръща в про-японска пропаганда. Я да погледнем нещата по-критично. Защо търсим положителен пример в Япония, когато оттам ни гледа един стряскащ образец за несправяне с американската корпоративна агресия? А? Обяснявам веднага.
В религиозно отношение огромна част от японците изповядват шинто или будизъм. Християни са едва два процента. Оставаме с впечатление, че Коледа не присъства в празничния календара на страната. Грешка!
През 1974 година местното подразделение на KFC прокарва рекламната кампания Kurisumasu ni wa Kentakkii, по нашенски казано “Кентъки за Коледа”. Не само, че гражданите на страната не въстават срещу този удар по изконните им традиции, а дори посрещат идеята с възторг и в наши дни там може да се окаже трудно да си купиш пържено пиле на Коледа, ако не си заявил предварително.
В крайна сметка въпросът е ние ли сме толкова глупави, че да възвеличаваме чужд празник, или японците са достатъчно ларж, че да възприемат нова, нетипична традиция, без това да ги кара да се чувстват неудобно спрямо собствените си обичаи?
Мен ако питате, японците не са наред. Ето, минаха две седмици, а все още никой не е надраскал “Кашива Рейсол” на паметника Левски. И опряха до българското чувство за естетика, та да си напълнят залите по ревютата. Ние сме супер. NIKAKAV HELLUIN!
Внимание! Заключението в края на текста не отразява позицията на автора. Завършекът е изграден като стереотипно изказване на несговорчив сънародник с цел скандалност и произвеждане на цъкане с език. Текстът няма за цел да обиди Япония и нейните жители. И без това им направихме достатъчна мизерия.
Петър Петров