NovemberРадио Реакция

25.11.2018, неделя

Седмица концертна, ден последен. Предаването върви на запис, а ние – по пътя към Live & Loud. Този път очаквах цели няколко неща с нетърпение – самия концерт, дебют на нова банда, възможността да чуя песен на стара банда на живо за пръв път от години и края на седмицата. Маратоните са прекрасно нещо – концертните особено, но всяко нещо свършва рано или късно.

Успяхме да се придвижим до клуба навреме. Даже малко по-рано. Особено предвид лекото забавяне на старта, но всичко под половин час е в рамките на приемливото. Тъкмо време да си вземем нещо за пиене. И да ми поискат лична карта. Да, когато в петък на бара те посрещнат с: „Шотове ли чух?“, а в неделя с: „Може ли лична карта?“ знаеш, че си на all ages евент. На мърч масата пък ни посрещнаха с неделен хумор. Не казвам, че проработи, но си взехме дискове. В добро настроение и след кратка среща с половин Хасково, дойде време и за музика.

Ако не стане от първия път, ще стане от втория. Както разбрахме със Spectre of Sanity. След лек фалстарт, втория опит за начало беше успешен и концертът започна официално. Откриха сета с “Monologue” – песента, позната на хората. Защото има видео. Продължиха с още няколко парчета от предстоящото ЕР на групата. Изсвириха и кавър, което беше от любимите ми моменти. Даже не толкова заради песента (“The Mixture”, оригинално на Volumes), колкото заради представянето. На вокала не му се е случвало да представя кавър, който ще пее, от много време. По негови думи. Е, случи му се. И се получи. Достатъчно добре, че да се размечтаем за трибют. Шегувам се, разбира се. За трибюта. Дебютът на софийска сцена им се получи наистина добре. Преплитането на тежко с лирично в мелодията, рифовете и гласовете на двата джент славея звучеше приятно, преценено и на място. Тежките вокали на Жо Василев и чистите вокали на Магдалена Янтахтова са добра и добре позната комбинация за някои кор фенове – поне за тези, които слушат Dash the Effort. Авторските композиции на Spectre of Sanity са ритмични, мелодични и успяват да задържат вниманието. Публиката, изглежда, също ги оцени. Имаше движение, имаше шум – все маркери за добър дебют.

След тях на сцената се качи металният октопод – 8 m/s. Описанието им отива и заради името, и заради барабаниста. Всеки път като свири се чудя колко крайници има. Хасковската angercore банда предложи на публиката стегнат, динамичен сет, в който освен песни от актуалния албум, имаше и стари композиции. Специалното издание на “Individualist” излезе дни преди концерта и беше представено достойно и на самото събитие – “Rotten Inside” е песен, която не очаквах да чуя отново на живо, но ето че се случи. Както отбелязаха и самите 8 m/s, покрай издаването на “Individualist” – deluxe edition, няма как да отбележат осем години от съществуването на групата, без да отдадат почит на началото. А началото беше Angerpoint. Чухме и парчета от сплита на 8 m/s и As Orchids Wither, “Endurer”. Представянето на „една от двете песни с това заглавие“ и въпроса към орхидеите те кога ще правят нещо ново, че хората питат, е от моментите, които ме забавляваха искрено тази вечер. Тъкмо навреме, да се абстрахирам от откъслечните дочути фрази на недоволни зрители някъде зад мен. Въпрос на вкус, разбира се. Но точно пък като нещо приспивно ми се струва, че не съм ги чувала описани до момента. Повечето хора, все пак, изглеждаха, като че се забавляват. Пляскане, викане, мош пит, пит нинджи. Даже бис си поискаха. В началото вокалът, Петьо Колев, каза, че и без това не прави нищо на сцената – ще е open mike, за който иска. Изпя си последната песен, все пак. Изпълнението на 8 m/s беше на ниво, мощно и енергично. В един момент започнах да се чудя как сцената няма дупка в нея. За музиката им съм писала и преди. Все хубави неща. Не знам дали имам какво да добавя. А като не знаеш какво да кажеш, най-добре е да млъкнеш.

Нататък. Вечерта закриха Never Prey. Изпълняваха песни от дебютния си албум, “On Top Of the Food Chain”, който се оказа, че има рожден ден – издаден е на същия ден година по-рано. Отпразнуваха това събитие с добре изпълнен сет и много енергия. На моменти даже прекалена, може би. Феновете също показаха подобни нива на енергия. И движение. Не винаги обмислено. Да, концертите са място да скачаш, викаш, влизаш в пит и прочее форми на забавление – нищо лошо. Но, с риск да прозвуча като току що изваден от кутия с нафталин disclaimer, отговорното забавление е желателно. Когато трябва от сцената някой да каже, че има хора със счупени носове и да помоли хората да внимават, може би е време да ударите една спирачка, вместо нечия физиономия. Beatdown е музиката, няма нужда вие да се биете. Връщайки се към песните, впечатленията ми бяха позитивни. Групата звучеше добре, изпълнението беше технично, музиката – динамична, тежка и грабваща. Двамата вокалисти се допълват добре и контрастиращите им гласове, на фона на мощния инструментал, създават една завършена звукова картина, в която можеш да се потопиш с удоволствие.

Два шота по-късно официално сложихме края на концертната седмица. Финалът беше подобаващ. Имаше си всичко. Брутална музика, добро настроение, забавни моменти и даже нещо, на което да се изнервиш. Концертът си заслужаваше, определено. А докато чакам следващия, имам наръч нови дискове, които да ме преведат през събитийно-репортажната суша.

Автор: Пламена Петрова

Фотограф: Габриела Иванова

Тази сряда вечер Toy Letters и Urban Creatures ще се разпишат и нададат глас в ефира на ФАРС по радио Реакция. Начало 20:00 часа.

Ще започнем вечерта бурно в компанията Toy Letters, ще слушаме новите им парчета, ще има много танци и пого. Джонката, Орлича и Слав ще са в студиото, за да ни разкажат за дебютния си албум, да ни разкрият някои пикантерийки около препълнената с жестока музика “тава”, която пекоха по плажовете има-няма цяло лято, и да ни споделят какво да очакваме на концерта им с Нещо цветно на 1 декември в Mixtape5 (виж тук).

Вече разгорещени ще прескочим океана, за да отидем в Куба, а поетът, писател и журналист Педро Хуан Гутиерес ще бъде изложен под жаркото слънце и разголен зад микрофоните от Моника в рубриката “Литературен детектив“.

По-късно гост в предаването ни ще бъде Ясен от Urban Creatures – онези магьосници, които вече повече от 7 години с шарени спрейове прекрояват градове. С Ясен ще си разясним що е то ърбън арт, къде започва и къде свършва естетиката, когато говорим за рисуване по фасадите, и на колко квадратни метра платно/панел се побират мечтите. Още ще опитаме да си поговорим на езика на улиците, да четем по цветовете на сградите и най-вече да се вслушаме в шепота на калканите.

Слушайте ФАРС и тази сряда от 20:00 часа! Ще бъде феноменално.
И няма “няма”!