Artificial Lungs, Electric Dragon и W.O.P.S. – пънк, жици и Нинтендо в Mixtape 5
15.11.2018 г., четвъртък
„Четвъртък е ден за концерти“, повтарям си на излизане от къщи, за да избегна монологичното чудене „защо в четвъртък, бе?“, което все още ми е почти рефлекс. „Защо не?“ е добър генеричен отговор, а ако питате приятел-музикант вероятно ще посочи или график, или пари като причина. Стигаме до клуба с такси, което мога да опиша само като, технически, добра подготовка за клубен концерт, с цялата си потна задушевност, но с колежката си отдъхнахме облекчено с първата глътка въздух извън колата. Хей, поне мога да кажа, че пристигнах на концерт със затаен дъх и насълзени очи – оставаше само музиката да си заслужи тази поетично пресилена реакция. От броене на вдишвания и секунди, не ми остана време да се чудя ще стигнем ли навреме. Да не изпуснем нещо. Някак, не ми беше реално притеснение, така или иначе. Бях сигурна, че музиката ще започне с традиционното за рок концерти забавяне. И, ти да видиш, така направиха. Е, 20 минути са, признавам, направо навреме в този контекст. Клубът също се пълнеше с посетители постепенно, така че закъснението си е очаквано.
Първи на сцената се качиха пловдивските алтернативни рокаджии Artificial Lungs. Тегаво е да си първа група. В друг град. В четвъртък. Намеквам за все още сравнително празното пространство на Mixtape, или, както каза вокалът: „Ако се съберете повече хора отпред, обещаваме, че няма да виждаме, че отзад няма никой“. Това май трябва да е слоган на откриващите групи. На този етап публиката все още не откликваше особено на призивите на фронтмена да се придвижи напред, стандартното „ръцете горе“ и желанието на музикантите за повече енергия от публиката, за да им върнат и те по-енергично изпълнение увисна в пространството. Все пак, изпълнението беше енергично, момчетата показаха ентусиазъм, добро настроение и не се отказаха от контактуването с публиката. В един момент, хората даже започнаха да реагират. След първия „финал“ на сета, вокалът пита колко хора ще направят две крачки напред, за да посвирят още, ако има за кого и някои хора пристъпиха напред – явно ги харесаха. Имаше защо – музиката на алтернативната банда звучеше приятно, изпълнението беше добро и песните са сравнително catchy. Особено отчитайки блусарските нотки, които обикновено са по-релаксиращи, отколкото енергизиращи, но за начало на четвъртък вечер пасваха идеално. Стори ми се, че долових и леко гръндж звучене на места, което ме спечели повече от блусарията – въпрос на вкус. Artificial Lungs свириха песни от дебютния си едноименен албум и няколко нови неща. Част от текстовете на песните им са на български. Прави впечатление, защото не е особено разпространено в момента. Сетът на пловдивската банда беше добро начало на вечерта, въпреки пределно силния бас – както каза колежката Иванова: „ако бях с пейсмейкър, щеше да ми спре сърцето“. Отказала съм се да се чудя дали е търсен ефект, или напротив – те си знаят. А ние си взимаме по бира и се приготвяме за банда номер две.
Electric Dragon е име, което не бях чувала до интервюто с W.O.P.S. миналата неделя. Не знам как. Но факт. А после ги чух и се влюбих в музиката им. Не знаех, че едно от нещата в bucket list-а ми е да чуя нинтендокор на живо, но, по дяволите – така се оказа. Сложих си го в списъка в понеделник и в четвъртък вече го отметнах. Една нова мечта – изпълнена. Продължавам да не знам кое ме грабва повече – забавните и често безумни текстове, акцентът, с който са изпълнени, или самата музика. Техния сет очаквах малко като дете коледни подаръци, с нарастващо вълнение. Не останах разочарована от живото изпълнение. Самото усещане ми е трудно да опиша. В един момент съм на пънк концерт и се кефя на музиката, в следващия се чувствам по-скоро все едно съм на 7 и играя Super Mario, примерно. А после двете усещания се смесват и единствената дума, която ми идва на ум за резултата, е епично. Добре звучаща, стабилна пънкария + носталгични игрови звуци. Перифразиран пънк, така да се каже. „Пънк, цици, Нинтендо“, примерно, ако работим с популярни фрази. А ако втората дума е пици, може да се свърже идеално с одата за въглехидратите, която ми е любима песен на тази група. За алтернативното и електро-рокаджийското в стила на бандата няма да говоря тук – чуйте ги и преценете сами как си ги дефинирате. На мен пънкарията ми доминира и аудио, и визуално. Electric Dragon свириха стари неща, вкараха и нещо ново. Апелираха феновете да си купят мърч, за да подпомогнат записите на нов албум, по който работят и се оказа, че мърчът вече е разпродаден. Друго си е да имаш верни фенове. Бандата успя да изсвири доста песни – много от тях бяха кратки, но пък си заслужават слушането. На сцената се качи и Vance Vega за колаборацията му с бандата, “Suicide Plan B”. Краят на сета ме учуди в известна степен – кавър на “My Pussy Is Magic” (Джесика Делфино е автор на оригинала). Нищо лошо – изпълнението на групата беше добро, звучеше готино, а и самото парче има комична стойност. Просто аудио-визуалното преживяване на брадат пънкар (или рокаджия), който пее за магическата си вагина е странно и някак по пънкарски безценно. Много енергия, хубава музика и забавление предложиха Electric Dragon на вече посъбралата се публика.
Последни на сцената излязоха W.O.P.S. Електро-рок бандата предложи на феновете микс от стари и нови парчета. „Работим по нещо ново“ май беше общ знаменател на участниците в концерта. Новите неща звучаха добре – музиката беше стабилна, но не мога да кажа за какво се пее. Даже малко. Не го разбирам Никола, като започне да вика на микрофон. А ходя предимно по метъл концерти, най-вече по-екстремни поджанрове, харш вокалите ги разбирам повече от рок вокалите в този случай. Така ми се е изкривил слухът, явно. Това не ми попречи да се насладя на сета на групата. Добре изпълнен, стегнат, динамичен. Момчетата показаха хъс, енергия и професионализъм, заедно с типичната си шеговитост. Поне шегите му се разбират на самоопределилия се „дебел лебед“. За текстовете може да му се прости – не е сам. Самото пеене беше на ниво. Музиката – също. Любим момент ми е, когато мултифункционалният китарист на групата се въплъти в перкусионист за “Propaganda”. Препоръчвам ви да го видите, мен ме забавлява искрено (особено с китарата на гърба). Електронните елементи се вписват добре в стабилния рок на W.O.P.S. и, най-важното, амалгамата звучеше добре на живо. „Много Limp Bizkit има в тоя рок“, както каза колежката, но пък им се получава.
И концертът им се получи. И на трите банди. Като изключим няколко моментни проблема с озвучаването, които бяха решени своевременно, саундът беше добър. Изпълненията бяха на ниво и след известно отпускане от страна на публика и изпълнители, енергийно-емоционалния заряд на вечерта си беше доста силен. Може да е от цялата електроника. Шегата настрана, преживяването си заслужаваше, музиката – също. Тръгнах си от Mixtape, пълна с хубави впечатления, бира и малко нов мърч. Повече следващият път, когато и да е това.
Автор: Пламена Петрова