Хардкор енергия с Fly the Flag, JFT, Rejection и Rock’n'Ghena – 22.11.2018
22.11.2018 г., четвъртък
Освен ден за концерти (новата ми пред-петъчна мантра), този четвъртък беше и начало на събитийната (и репортажна) седмица. Бях почти сигурна, че ще остана доволна и ще мога да го пиша силен старт на музикалния маратон.
Успяхме да се придвижим до Mixtape 5 по график, даже предсрочно. Пред вратата имаше опашка, която почти веднага се ориентирахме, че се е образувала заради двата концерта в клуба тази вечер. Не само заради този, на който отивахме ние. Макар че инстинктивното стряскане на колежката как ще се промъква през тълпа, за да снима, ми беше от любимите немузикални моменти за вечерта. Хора, разбира се, имаше, даже и да не бяха тълпа. Имаше и защо да са там.
Започнаха почти навреме, което винаги оценявам. С течение на вечерта графикът стана абстрактно понятие, но рисковете на живото предаване. Концерт, в случая, но ми схващате мисълта. Първи на сцената се качиха JFT. Очаквах ги с любопитство и нетърпение, защото не ги бях чувала с новия вокал. Не съм свикнала да слушам Мартин (екс Khanъ) в точно такова вокално амплоа, но изненадата беше приятна. Музикантите са се стиковали добре и изпълнението мина доста плавно. В сета им имаше песни от последното ЕР на групата, както и по-стари неща. За една от по-старите песни извикаха бившия си вокал, Славейко, а по-нататък и другия си бивш вокал – Тодор. Завършиха с „Кръговната на живота“, в която се включиха и тримата певци. Един от любимите ми моменти беше „Първи камък“. Харесвам песента, което със сигурност е причина, но представянето ме грабна поне толкова, колкото и парчето. След приканване на публиката да се раздвижи, Мартин представи песента с: „Ние ще хвърлим първия камък“ и си хвърли шапката. По-добре, отколкото да хвърлят реален камък. Символично. Забавно. Кор. JFT оставиха своя отпечатък в музикалната вечеринка с един енергичен, добре изпълнен и динамичен сет. Публиката, изглежда, също ги хареса. Даже и да беше леко статична, но пък за първа група в четвъртък е в реда на нещата.
С втората банда хората вече се пораздвижиха. Бяха загрели с JFT и някоя и друга бира. Rejection бях чувала само като име. Не ги преслушах преди концерта. Нарочно. Обичам да откривам нова група на концерт, а ми се случва все по-рядко. Липсва ми онова усещане от тийн годините, когато ъндърграунд банди чувахме за пръв път по концерти в местни клубове. Не че нямаше интернет, просто не всичко беше на един клик разстояние. След това лирическо отклонение, се връщам към концерта и Rejection. Личеше си, че свирят от доста време. Песните бяха изпълнени добре, технично и пичовете си бяха като добре смазана машина. Парчетата бяха социално ангажирани – не че разбрах всичко от текстовете, но вокалът си ги представяше със съответната кауза/проблем. Различни за всяка песен. Признавам, в един момент спрях да ги броя. Много посоки ми дойдоха за един сет. Иначе е прекрасно, че са социално ангажирани – адмирации. На хардкора това му е част от характеристиката. И от чара. В музиката им имаше много енергия, в изпълнението – достатъчно. Парчетата звучаха добре, публиката се движеше доста повече, отколкото в началото. Стабилен сет, класически хардкор, толкова.
По някое време излязоха и румънците Rock’n’Ghena. За тях първата дума, която ми идва на ум е движение. Не се спряха. Имах чувството, че вибрират на друга честота. Адски енергични хора. И музиката им беше пълна с енергия. Контактът с публиката беше на ниво, въпреки слабия отклик на призивите за движение от страна и на публиката. Четвъртък, какво да се прави. Поне тези, които се включиха в погото, изглеждаха надъхани. Тук ми беше друг от любимите колега-моменти на вечерта. Вокалът каза на публиката да се раздели на две. В реда на нещата – човекът иска стена на смъртта, желаещите се включват. Колежката от културното предаване на „Реакция“, обаче, няма навика да ходи по такива концерти и не знае какво се случва. Послушно се нареди и тя в едната половина. Добре, че фотографът на НРБ има зорко око и я светна по въпроса навреме. Та успяхме и да се посмеем на нещо. Естествено, не на Rock’n’Ghena, които бяха като балсам за кораджийското ухо. Брутална музика, нечовешки нива на енергия и професионализъм. С удоволствие бих ги слушала и по други концерти.
В края не вечерта дойде време и за Fly the Flag. Те се качиха на сцената и… избухнаха. Ако музиката им не ви раздвижи, то те със сигурност ще го направят. При толкова скачане, навеждане, клякане, ставане, headbang-ване и прочее на сцената, просто не можеш да не се размърдаш. Енергията им (да, знам, че се повтарям) е направо заразителна. Особено като чуеш „Ти си с настинка“ и метафората е пълна. Кефа – също. Песента е “Stick Up”, но погрешното й чуване е идеален отговор на въпроса защо пиеш вода на концерт, примерно. Плоските шеги настрана, Fly the Flag бяха идеален завършек на вечерта. Музиката им е ритмична, bouncy и наистина среща тежкото с мелодичното – доста правилно я бяха описали в евента. Инструменталите са изпипани, точната доза мелодични и пасват на вокалите. Аз, като някой със слабост към мелодиката и включването и на чисти вокали, останах само с добри впечатления. Представиха целия албум и благодариха на всички, участвали в концерта, записите на албума и видеото. Благодариха и на публиката. Вокалът благодари и на колегите си на сцената, като отбеляза, че той не е Fly the Flag – Fly the Flag са всички те. Доста благодарности, както отбеляза и самият Тони, но напълно разбираемо в наситена с емоции вечер. Все пак представяха дебютен албум. За финал изпълниха повторно “Stick Up”, този път със скандиране на рефренното „This is a stick up” и от публиката. Можете да се запознаете по-подробно със сета им, ако преслушате албума. Бих препоръчала и концерт, обаче, защото усещането е съвсем различно. Песните им са catchy, смислени и звучат добре. На запис обаче я няма заразителната, усмихната енергия на бандата, която си заслужава да се види.
Промото на Fly the Flag беше един от най-усмихнатите концерти, на които съм била. И на мен ми беше трудно да спра да се усмихвам. Не беше и само заради лично-колегиални моменти. Прибрах се със CD, добро настроение и (почти) без капка съжаление, че вече е късно, а в петък трябва да се става. Силен старт на концертната седмица, който бих повторила и друг път.
Автор: Пламена Петрова
Фотограф: Габриела Иванова