Метална магия с Ювиги и Любомир Малковски – 23.11.2018
23.11.2018, петък
Ден втори от концертната седмица. Рожден ден на Metal Hangar 18. Колегите празнуват 11 години, а на мен ми се струва, че ги помня от… ами, винаги. И се чудя как ще отразявам събитие, което предполагам, че ще ме остави безмълвна? Не знаех какво точно да очаквам от концерта, освен празнична атмосфера и любима музика. В две части.
Придвижихме се до Live & Loud доста предсрочно. Тъкмо имахме време да си настроим апарата и да се подготвим за предстоящото шоу. И да видим как клубът се пълни постепенно, докато с хората наоколо си станете близки. И започнат да те питат на кого си обърнала гръб. Подпийнал непознат №1 или подпийнал непознат №2. На рожден ден като на рожден ден. С висок градус. За щастие, емоционалният беше по-висок от алкохолния. За повечето хора. А когато музиката започна, всичко останало спря да има значение.
Първи на сцената се качиха Ювиги, с авторски сет. Започнаха ударно със „Сила“. Преведоха ни през сивата пустиня, сгряхме си душите „Край огъня“ и, след една динамична разходка из дискографията на бандата, стигнахме до лиричната лебедова песен на първата концертна част – “From Black”. Сетът беше стегнат, изпълнен изключително професионално и, както винаги, динамичен. За самата музика, откровено, не знам какво да кажа. На техни концерти винаги съм малко като хипнотизирана. Красивите мелодии, преплитането на тежки рифове с лирични пасажи и неподражаем ритъм някак те пренасят в света на музикалните приказки. Преди да се върнеш към клубната реалност, за да чуеш някое представяне или благодарност между песните. Оказа се, че актуалният албум на групата, “From Black”, също има рожден ден – стана на една година. Двоен празник за Ювиги. Честитиха, разбира се, на Metal Hangar 18 и благодариха за подкрепата. На тях, а и на всички присъстващи. Контактът с публиката беше активен, топъл и приет радушно. Заслужава си да ги видиш и на сцена – енергични и забавляващи се, както винаги.
След кратка почивка започна и втората част на вечерта. На сцената се качи Любомир Малковски. Заедно с Ювиги изпълниха седем емблематични песни от кариерата на музиканта. Това беше първото участие на Любомир Малковски от много време насам и публиката го очакваше с очевидно вълнение. Събитие, значимо не само заради самата музика или дългото чакане да се случи, а и защото е прекрасен пример за приемственост. Между поколения музиканти, а и фенове. Не помня да съм била на концерт на български изпълнител, където толкова голяма част от присъстващите пеят заедно с музикантите. Очаквано и все пак впечатляващо. Започнаха подходящо, с „Автобиография“. Продължиха със „Скоропоговорка“. Изпятото на няколко гласа „Петър плет плете“ ме грабна веднага, само от части защото ми навява спомени на едни упражнения по говор пред микрофон. А иначе защото песента е хем благозвучна, хем забавна. Няма да се спирам на всички песни, записи можете да намерите в сайта на Metal Hangar 18 (тук). Не съм слушала Ер Малък на живо – първият ми досег с музиката им на концерт беше тази вечер. Колегата фотограф отбеляза, че това е един от моментите, в които се замисля, че може би е родена в грешното поколение. Аз поколение чак не бих сменила, но определено харесах изпълнението. Песните вече знаех, че ми харесват.
Може би най-точната дума за музиката, пък и за събитието, е магия. И не мисля, че мога да кажа друго.
На финала ще добавя само, че пожелавам на колегите от хангара да продължават да съществуват и да правят готини концерти. На себе си пожелавам да мога да отида на тези концерти.
Автор: Пламена Петрова
Фотограф: Габриела Иванова