Browsing February, 2019
Необичайно пътуване с Ic3peak и Стругаре.
Вечерта на 21 февруари предложи вълнуващо преживяване на любителите на експерименталното изкуство в София. В столицата гостува руското дуо Ic3peak, подкрепено от местния представител Стругаре. Ето как Петър Петров изживя това събитие.
“Тези са от друго измерение. А навън е такъв прекрасен слънчев ден…” коментира половинката, слушайки Ic3peak, докато с порция супа аз изчиствам последните промили алкохол в кръвта от снощния концерт.
Признавам, леко стъписан съм от това, което ни очаква. Трудно ми е да си обясня какво точно отиваме да видим и чуем. Особено след като в изминалите дни мозъкът ми работи на различни честоти (блус, пънк, ска…) заради интервютата и концертите, от които бях част.
Въпреки това, нещо невидимо ме води към шоуто на Стругаре и Ic3peak. Наречете го любопитство, желание за разширяване на мирогледа или опит да добия по-широка представа за случващото се на независимата сцена. Както и твърдо убеждение, че организаторите/приятелите от Пост култура не действат самоцелно.
Явно всеки един от изпълнилите Mixtape 5 във вечерта на 21 февруари е намерил някоя от тези или пък своя собствена причина да бъде там. Пристигайки на място заварвам прогресивно нарастваща и разнообразна тълпа. Хора в преобладаващо тъмна, но не само, цветова гама. Хора със сака и хора с анцузи. С рошави и цветни или с прилежно сресани коси. С шапки и качулки, с тениски на AC/DC, траш метъл рокерии, с мажоретни костюмчета…
Влизаме вътре. Обикалям из клуба, за да доогледам обстановката и хората. Срещам приятели и познати, с които не съм се засякъл отвън. Любопитно е, че подобно на мен, голяма част от тях са дошли от чист интерес или по препоръка на приятел, без да са детайлно запознати с артистите. С някои се чувстваме като на селкостопанско изложение – те не очакват да срещнат мен, нито пък аз тях. Междувременно публиката, първоначално концентрирана в периферията на голямата зала на клуба (разбирайте: около баровете или по седящите места), започва да “прелива” и в пространството пред сцената. Запълването му, подобно на пясъчен часовник, отмерва все по-малкото оставащо време до началото на програмата.
Когато преди 2 години песента Кучеядекуче започна да попада все по-често сред фейсбук потока ми, резонно и първосигнално си казах “Абе я да го видим това Стругаре.” Попаднах на младеж на вид като изваден от реклама на Benneton. Той безпардонно редеше размисли, откровения и ругатни. Една след друга като поток от мисли, изливащи се върху музиката и незадължени да бъдат римувани.
Стругаре и публиката
Стори ми се, че си е същият. При всички положения не е започнал да римува “неща” с “така” и “любовта”. Излива мозъчния си news feed върху бийта и явно това се харесва. Отдавна не съм виждал такова наострено внимание към подгряващия български изпълнител от страна на публиката. В момента, в който артистът и двамата му DJ сътрудника се качват на сцената, всички очи, както и десетки телефони, са насочени към тях. Шоуто вече тече, а амфитеатрално разположените зрители реагират по най-различни начини. Едни се поклащат в ритъма на бийтовете, други разговарят възторжено, трети запечатват момента чрез камерите си. Като малцина просветени тук-там се отличават и такива, които уверено скандират части от текстовете. А човекът горе ги реди, без да спира и без да излиза от малкия личен свят, който е създал на сцената. Началата на песни като Америка и Бизнес биват посрещнати с всеобщи одобрителни реакции.
Преди време в студио 69 Гергана Райжекова сподели, че е била впечатлена от прямотата на Стругаре на живо. Артистът представил няколкото си авторски песни и се оттеглил от сцената. Без “Искате ли още?” и кавърчета. Без довиждане и без благодарности. Така е и в този случай. Току завършил последната фраза от песента си, голият до кръста пърформър слиза от сцената, пробива си път през публиката и се скрива в бекстейджа.
В паузата преди излизането на Ic3peak на сцената тече бързо пренареждане на техниката и поставяне на видеостена. Впоследствие от нея биваме “облъчвани” с визуализации на анатомично правилни човешки сърца, изкривени портрети и какво ли още не. Публиката е нетърпелива и подканва гостите със скандирания.
Ic3peak пристигнаха в София като криминали от Русия. Явно хапливото им творчество не се харесва на властите у дома, което беше и причина за отменени концерти и арести. Но тъй като в песните им не се казва нищо за потънали пари по европрограми или безразборно строителство по Черноморието, българските власти не се чувстват уязвени и положението в подлеза на НДК е демократично.
Час преди полунощ дуото излиза при пълна екзалтация на публиката. Майсторското вокално встъпление на Настя приковава вниманието ми. Публиката започва да се движи все повече и повече, нараства броя и на пеещите сред нея. Сред заобикалящите ме хора чувам доста рускоговорящи. Забелязват се и цели семейства. Стъписвам се при гледката на децата им в ранна тийнейджърска възраст, но на второ четене се замислям, че щом родителите са почитатели на тази музика, няма нищо странно да са я възпитали и у децата си. Така, както различни поколения посещават концерти на Metallica например.
На сцената Настя впечатлява с певчески техники, хладнокръвно поведение и игра с публиката. Вокали като на прага на ултразвука и ни отвеждат в Сказка. Разбираемо, с оглед на това, че първите си стъпки в музиката тя е получила от своята майка – оперна и църковна певица. Ник, който започна концерта интровертно, с качулка на главата, вече се е “поразхвърлял” и неудържимо налага върху drum pad в моментите, когато не е зад пулта.
A song of Ic3peak and fire
Публиката е все по-разгорещена, гласът ѝ е все по-отчетлив. Всичко това кулминира в circle pit по време на Грустная сука. Някъде тук се изчерпва способността ми да наблюдавам случващото се наоколо с изострено внимание. Намирам си място по-навътре в тълпата и без да анализирам, се потапям изцяло в случващото се на сцената.
В края на концерта се оглеждам наоколо. Не съм редовият почитател на тази музика, но усещам и по реакциите на околните се убеждавам, че се е случило нещо специално. Съзирам познати от техническия екип, от организаторите и приятелския им кръг, чиито изражения затвърждават това заключение.
Шоуто на Ic3peak приключва със Смерти Больше Нет, бисове няма. Полека публиката се изнася от клуба, сбогуваме се с приятели и познати и потегляме към вкъщи пеша, за да се върнем плавно към реалността след това необичайно пътуване.
Лордовете се завръщат точно навреме за Оскарите!
Само ден (и малко) преди 91-та церемония по връчването на наградите на Академията, сиреч, Оскурите, в “Lord of the Films” ще говорим за последните две номинации за най-добър филм, за които все още не е ставало въпрос в предаването. 
Биографичната лента “Вице” на Адам МакКей е поредният филм, в който Крисчън Бейл прави чудеса с външния си вид, за да се превърне във вицепрезидента в кабинета на Джордж Буш младши – Дик Чейни (просто го вижте). Дали фактът, че очевидно he tried his fucking best ще го докара до златната статуетка с латино-името? Ще видим.
Хората от “Зелената книга” също се надяват да видят немалко Оскари и въпреки проблемите около достоверността, които семейството на Дон Шърли вижда в лентата, филмът на Питър Фарели все още е фаворит за най-голямото отличие на вечерта – призът за най-добър филм. 
В края ще разнообразим и ще поговорим за “Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят” – третата част от анимационната поредица на Дийн Дюблоа по книгите на Кресида Коуел, която излезе и по нашите киносалони.
Естествено, (yeah, right) надяваме се да остане време и за сериали.
Дали обаче ще има – ще разберем заедно в ефира на “Реакция” в събота от 18:00 часа!
Delta Roosters пред ФАРС
Тази сряда вечер ФАРС отваря ефира си за Delta Roosters. Бандата приключи 2018 г. с чудесен нов албум – Блус и ритъм. На 27 февруари им предстои официално представяне, а довечера в предаването ще чуем и интервю с Антон Серкеджиев, фронтмен на групата.
Малко по-късно в рубриката Пътуване към… се отправяме към магичната Венеция, ще плаваме по каналите и ще посетим няколко значими за литературната история паметници.
Най-накрая, но не и на последно място, само за слушателите на радио Реакция премиерно ще се излъчи и най-новото парче на Hey Guy Stereo. (интервю с Борис Пелех от Hey Guy и Gogol Bordello тук)
Слушайте ФАРС в сряда вечерта от 20:00 часа в ефира на любимото радио Реакция. А сега ви поздравяваме с Delta Roosters:
On Privet with SRB Vol.15 NEW’s [Rap, Grime & Trap] @DJambore.com On Air 18/2/19 20:20-22:00
Podcast. В понеделник (18/2/19) между 20:20 и 22:00 гърмим на живо с най-новата селекция от Rap, Grime & Trap през последните няколко седмици + новини и отзвуци от родната музикална сцена, включително изминалите събития:
SOLD OUT Smokepurpp (GUCCI GANG) Live @WE TRAP
Killa P Live at One year Grime BG – 16 February 2019!
Tonight: Das EFX Live in Sofia // 16.2.2019
Слушайте ни на живо между 20:20 и 22:00 довечера (пон 18/2/2019) онлайн на www.reakcia.net *
*лайв стрийм директно и на www.reakcia.net/radio-reakcia-online
**Коментари и поздрави с парчета (който ще пуснем на живо в ефира за вас) – като коментар под този промо-пост където и да е в социалните мрежи!
Борис Пелех (Hey Guy,Gogol Bordello): Произходът е бил пречка за присъединяването ми към Gogol Bordello.
На 20 февруари в клуб Live & Loud в София ще гостува американската рок група Hey Guy. Тя е проект на Борис Пелех, познат още като китарист на джипси пънк пионерите Gogol Bordello.
Музиката на Hey Guy съдържа не само източноевропейския темперамент, заложен в кръвта на родения в Русия Пелех, но и силно подчертано алтернативно звучене и експерименталност. Настроенията в песните на групата варират от умерено вглъбени до подчертано танцувални. Именно в енергичността на групата, изпълнявайки ги на живо, се крие тайната на успеха ѝ пред публика. В това се убеждават и европейските зрители, с които Hey Guy се срещат за пръв път в рамките на турнето, подкрепящо актуалното издание на групата –You’re Perfect. Петър Петров и Ева Григорова поговориха с лидера на бандата преди концерта ѝ в София.
- Здравей, Борис. Радвам се да те чуя.
Здравейте, радвам се че съм с вас. Благодаря за поканата.
- Как върви турнето до момента. Преди няколко дни, например, имахте изненадващо шоу с Therapy?. Как е животът на път?
- Всичко е наред. Имаше и някои приключения. Пътуваме с американска кола, която взехме от Швеция в началото на турнето. Властите често ни спират за проверка, защото всички се чудят защо няколко души обикалят из цяла Европа с американски бус. Та имахме някои премеждия. Счупихме едно от стъклата на турбуса и беше голям купон. Концертът с Therapy? беше страхотен, имаше много хора, а ние свирихме добре. Публиката ни хареса, а и Therapy? също. Не се бяхме срещали с тях досега, но се надявам, че ще имаме съвместна работа и в бъдеще.
- В София ще свирите с местни пънк банди. Кои групи, освен Therapy?, срещнахте по време на турнето?
- Снощи в Кьолн свирихме с група наречена Colorwave. Те са страхотна местна банда. В Лиеж, Белгия свирихме с един рокабили музикант – Little Victor. На другите шоута бяхме само ние.
- У нас ще имате две подгряващи групи, така че, сигурен съм, ще бъде разбиващо.
- Да, звучи вълнуващо.
- Видях, че няколко уебсайта твърдят, че Hey Guy е твоят страничен проект. Но доколкото ми е известно, това е твоята собствена банда, която е създадена 5 години преди да се присъединиш към Gogol Bordello. В случая приемаш ли определението „страничен проект“ или гледаш на тази банда по друг начин.
- Не е страничен проект. Предполагам, че повечето хора го възпремат като такъв, но това определено не е страничен проект. Пиша музика под името Hey Guy от 2009, а от 2011 г. записваме албуми. Аз съм музикант, който свири в различни формации, а не само в своята собствена. Винаги съм бил зает с различни ангажименти, свирил съм в много спектакли на Бродуей, пътувал съм като гост-музикант с други групи. Така че Hey Guy винаги е било начинание, с което ту се занимавам, ту оставям настрана за известно време, за да върша нещо друго, от което да спечеля пари.
Присъединяването ми към Gogol беше подобен случай – трябваше да оставя Hey Guy за известен период, за да съм част от първите няколко турнета на новата ми група. По-късно, когато прекарах повече време и вече бях част от колектива Gogol Bordello, започнах да намирам повече време и отново да отделям внимание на Hey Guy. Така че последните три години са най-активните в историята на групата.
Настоящият състав на Hey Guy.
- Както сам спомена, ти свириш на най-различни места. От големи фестивали и арени до клубове в България, например. Можеш ли да споделиш разликите между това да си на турне с Gogol Bordello и Hey Guy?
- Разликата е голяма. Това турне на Hey Guy е финансирано от самите нас. Самите ние шофираме, продаваме мърчъндайза си и правим саундчек. Общо взето, прaвим всичко сами. Докато, когато пътуваме с Gogol, е по-различно – групата е по-известна и печели повече пари. Така че можем да си позволим да имаме технически екип, шофьор и автобус, а понякога и няколко буса. И в двата случая е предизвикателно, не бих казал в кой случай е по-лесно или по-трудно. Това са две доста различни преживявания.
- А какво е чувството да се срещаш с толкова разнородни публики. Свирил си на Бродуей, както и из целите Съединени щати и Европа. Намираш ли разлики в различните хора, пред които свириш?
- Да. Израствайки като музикант, никога не съм се ограничавал в един определен стил музика или само до определени обкръжение. Винаги съм бил около много различни хора, така че за мен е обичайно да се срещам с хора, които слушат различни стилове музика и се вълнуват от различни проявления на изкуството – театър, рок, джаз. Това ми е много познато. Обичам да се срещам с хора от различен произход. Това е интересното в публиката, която посещава концертите на Hey Guy и Gogol Bordello. Не са просто пънк, метъл или рок тълпа, а хора от най-различен произход, на различни възрасти, от различна раса и пол.
- А има ли музикален стил, в който се чувстваш най-комфортно?
Отговорът е не, защото през кариерата ми като музикант се е налагало да свиря всичко. И като казвам всичко, разбира се, нямам предвид абсолютно всичко. Има хиляди стилове музика и никой не е свирил във всеки един от тях. Но съм изпълнявал повечето популярни видове музика. Изучавал съм джаз и класика, рокът пък е музиката, в която се влюбих израствайки и на която наблегнах, след като приключих с колежа.
Няма музика, в която да се чувствам най-удобно, но по естествен път се озовах в сферата на рока. Както и различните негови проявления като джипси пънк, алтернативен рок или арт рок – ако така бихме описали Hey Guy. Но това не е нещо, което съм избрал конкретно защото се чувствам по-удобно. Просто дотук ме доведе кариерният ми път.
- Как те откриха Gogol Bordello? С Hey Guy ли те чуха за пръв път или в някой от другите ти проекти?
- Откриха ме благодарение на това, че съм доста продуктивен на нюйоркска сцена. Доста хора знаят кой съм и какво правя и когато те са започнали да търсят нов китарист, бях препоръчан от няколко уважавани източници. Минах през множество прослушвания, след които избраха мен от всички, искащи да получат работата.
- Помогна ли ти фактът, че си руски емигрант? Знаем, че Gogol Bordello има членове от различни краища на света.
- Всъщност не. Смятах, че ще ми помогне, но когато се присеъдиних към групата, разбрах, че е било точно обратното. Защото тогава в групата вече имаше трима членове от бившия Съветски съюз – Юджийн, Сергей и Паша, които са от различни краища на Съюза – Украйна, Русия и Беларус. Та те са искали нещата да са изравнени и да бъде взет китарист, който не е от този край. Така че съм бил в неизгодна позиция.
Забавно е, казали са си “Окей, имаме достатъчно хора от СССР, да вземем някой от Латинска Америка, Африка или Австралия.“ Но след като започнахме да свирим заедно, произходът ми заработи в моя полза заради сработването ни като хора и музиканти.
Борис в действие.
- Добре. Бих искал да те попитам нещо по-лично. Както вече казах, ти си роден в Русия. Кога и защо я напусна?
- Не беше по мое решения. Бях на 9 години и заминах със семейството си. Беше точно по времето, когато Съветският съюз се разпадаше, а това беше доста лудо, опасно, неясно и непредвидимо в политически и социален план време. Родителите ми се тревожеха, че аз и брат ми може да бъдем повикани в армията, че няма да получим добра работа и хубаво бъдеще и намериха начин, използвайки факта, че сме евреи, да се махнем от там в посока Щатите. За наше щастие, защото не е било никак лесно.
- Разглеждах профила ти в Instagram и под почти всяка снимка има хаштаг, свързан с крокодила Гена. Каква е историята зад него? Това е доста популярен и любим герой за поколението на родителите ни.
- Аз също израстнах, гледайки го. Даваха го по телевизията. Имахме един или два канала и доколкото си спомням, в 6 или 7 часа вечерта излъчваха “Крокодилът Гена и Чебурашка”, което обожавах като дете.
След това се преместихме в САЩ и аз се американизирах много бързо. Бях малък, бързо научих английски и започнах да излизам основно с американци. Пораствайки, започнах да се обръщам към родната си култура, да се връщам към корените си и да опитвам да разбера откъде идвам. Тогава преоткрих тези стари предавания, които обичах да гледам и разбрах колко са стойностни, смислени, забавни и интересни. Така че започнах да ги гледам и да си припомням. И ги направих част от моя хумор и мироглед.
- Да се върнем на темата за турнето. Колко време остава до края му и какво си пожелавате да се случи дотогава?
- Остават ни по-малко от две седмици, в рамките на които имаме девет шоута. Днес имаме почивен ден. За първи път сме в Европа и до момента е страхотно, хората харесват групата, искат да се върнем за още концерти и точно това се надявам да стане. Уверен съм, че ще е така. Целта на това турне е да остави достатъчно силни впечатления, за да се върнем отново. Чувствам, че публиката в Европа е много подходяща за шоуто, което ние правим.
- Ще ви очакваме на 20 февурари. Благодаря ти за това интервю! Сега имаш възможността да поканиш нашите слушатели на шоуто ви в България.
- Страхотно! София, всички много се вълнуваме. Бил съм в София веднъж, с Gogol Bordello през юни (б.р. – Gogol Bordello гостуваха в София на 30 май 2018) миналата година, това ще бъде второто ми гостуване. Ще се радвам да ви видя, а вие да чуете тази група, върху която работя вече толкова години. Смятам, че ще останете доволни, подобно на всички други хора из Европа, които срещнахме досега. Ще купонясваме здраво!
Слушайте предаването ФАРС по радио “Реакция” от 20:00 часа в сряда, 20 февруари. Часове преди концерта на Hey Guy в София ще бъде направена радио премиера на новата песен на групата – Stereo, която ще излезе официално на първи март.