Борис Пелех (Hey Guy,Gogol Bordello): Произходът е бил пречка за присъединяването ми към Gogol Bordello.
На 20 февруари в клуб Live & Loud в София ще гостува американската рок група Hey Guy. Тя е проект на Борис Пелех, познат още като китарист на джипси пънк пионерите Gogol Bordello.
Музиката на Hey Guy съдържа не само източноевропейския темперамент, заложен в кръвта на родения в Русия Пелех, но и силно подчертано алтернативно звучене и експерименталност. Настроенията в песните на групата варират от умерено вглъбени до подчертано танцувални. Именно в енергичността на групата, изпълнявайки ги на живо, се крие тайната на успеха ѝ пред публика. В това се убеждават и европейските зрители, с които Hey Guy се срещат за пръв път в рамките на турнето, подкрепящо актуалното издание на групата –You’re Perfect. Петър Петров и Ева Григорова поговориха с лидера на бандата преди концерта ѝ в София.
- Здравей, Борис. Радвам се да те чуя.
Здравейте, радвам се че съм с вас. Благодаря за поканата.
- Как върви турнето до момента. Преди няколко дни, например, имахте изненадващо шоу с Therapy?. Как е животът на път?
- Всичко е наред. Имаше и някои приключения. Пътуваме с американска кола, която взехме от Швеция в началото на турнето. Властите често ни спират за проверка, защото всички се чудят защо няколко души обикалят из цяла Европа с американски бус. Та имахме някои премеждия. Счупихме едно от стъклата на турбуса и беше голям купон. Концертът с Therapy? беше страхотен, имаше много хора, а ние свирихме добре. Публиката ни хареса, а и Therapy? също. Не се бяхме срещали с тях досега, но се надявам, че ще имаме съвместна работа и в бъдеще.
- В София ще свирите с местни пънк банди. Кои групи, освен Therapy?, срещнахте по време на турнето?
- Снощи в Кьолн свирихме с група наречена Colorwave. Те са страхотна местна банда. В Лиеж, Белгия свирихме с един рокабили музикант – Little Victor. На другите шоута бяхме само ние.
- У нас ще имате две подгряващи групи, така че, сигурен съм, ще бъде разбиващо.
- Да, звучи вълнуващо.
- Видях, че няколко уебсайта твърдят, че Hey Guy е твоят страничен проект. Но доколкото ми е известно, това е твоята собствена банда, която е създадена 5 години преди да се присъединиш към Gogol Bordello. В случая приемаш ли определението „страничен проект“ или гледаш на тази банда по друг начин.
- Не е страничен проект. Предполагам, че повечето хора го възпремат като такъв, но това определено не е страничен проект. Пиша музика под името Hey Guy от 2009, а от 2011 г. записваме албуми. Аз съм музикант, който свири в различни формации, а не само в своята собствена. Винаги съм бил зает с различни ангажименти, свирил съм в много спектакли на Бродуей, пътувал съм като гост-музикант с други групи. Така че Hey Guy винаги е било начинание, с което ту се занимавам, ту оставям настрана за известно време, за да върша нещо друго, от което да спечеля пари.
Присъединяването ми към Gogol беше подобен случай – трябваше да оставя Hey Guy за известен период, за да съм част от първите няколко турнета на новата ми група. По-късно, когато прекарах повече време и вече бях част от колектива Gogol Bordello, започнах да намирам повече време и отново да отделям внимание на Hey Guy. Така че последните три години са най-активните в историята на групата.
Настоящият състав на Hey Guy.
- Както сам спомена, ти свириш на най-различни места. От големи фестивали и арени до клубове в България, например. Можеш ли да споделиш разликите между това да си на турне с Gogol Bordello и Hey Guy?
- Разликата е голяма. Това турне на Hey Guy е финансирано от самите нас. Самите ние шофираме, продаваме мърчъндайза си и правим саундчек. Общо взето, прaвим всичко сами. Докато, когато пътуваме с Gogol, е по-различно – групата е по-известна и печели повече пари. Така че можем да си позволим да имаме технически екип, шофьор и автобус, а понякога и няколко буса. И в двата случая е предизвикателно, не бих казал в кой случай е по-лесно или по-трудно. Това са две доста различни преживявания.
- А какво е чувството да се срещаш с толкова разнородни публики. Свирил си на Бродуей, както и из целите Съединени щати и Европа. Намираш ли разлики в различните хора, пред които свириш?
- Да. Израствайки като музикант, никога не съм се ограничавал в един определен стил музика или само до определени обкръжение. Винаги съм бил около много различни хора, така че за мен е обичайно да се срещам с хора, които слушат различни стилове музика и се вълнуват от различни проявления на изкуството – театър, рок, джаз. Това ми е много познато. Обичам да се срещам с хора от различен произход. Това е интересното в публиката, която посещава концертите на Hey Guy и Gogol Bordello. Не са просто пънк, метъл или рок тълпа, а хора от най-различен произход, на различни възрасти, от различна раса и пол.
- А има ли музикален стил, в който се чувстваш най-комфортно?
Отговорът е не, защото през кариерата ми като музикант се е налагало да свиря всичко. И като казвам всичко, разбира се, нямам предвид абсолютно всичко. Има хиляди стилове музика и никой не е свирил във всеки един от тях. Но съм изпълнявал повечето популярни видове музика. Изучавал съм джаз и класика, рокът пък е музиката, в която се влюбих израствайки и на която наблегнах, след като приключих с колежа.
Няма музика, в която да се чувствам най-удобно, но по естествен път се озовах в сферата на рока. Както и различните негови проявления като джипси пънк, алтернативен рок или арт рок – ако така бихме описали Hey Guy. Но това не е нещо, което съм избрал конкретно защото се чувствам по-удобно. Просто дотук ме доведе кариерният ми път.
- Как те откриха Gogol Bordello? С Hey Guy ли те чуха за пръв път или в някой от другите ти проекти?
- Откриха ме благодарение на това, че съм доста продуктивен на нюйоркска сцена. Доста хора знаят кой съм и какво правя и когато те са започнали да търсят нов китарист, бях препоръчан от няколко уважавани източници. Минах през множество прослушвания, след които избраха мен от всички, искащи да получат работата.
- Помогна ли ти фактът, че си руски емигрант? Знаем, че Gogol Bordello има членове от различни краища на света.
- Всъщност не. Смятах, че ще ми помогне, но когато се присеъдиних към групата, разбрах, че е било точно обратното. Защото тогава в групата вече имаше трима членове от бившия Съветски съюз – Юджийн, Сергей и Паша, които са от различни краища на Съюза – Украйна, Русия и Беларус. Та те са искали нещата да са изравнени и да бъде взет китарист, който не е от този край. Така че съм бил в неизгодна позиция.
Забавно е, казали са си “Окей, имаме достатъчно хора от СССР, да вземем някой от Латинска Америка, Африка или Австралия.“ Но след като започнахме да свирим заедно, произходът ми заработи в моя полза заради сработването ни като хора и музиканти.
Борис в действие.
- Добре. Бих искал да те попитам нещо по-лично. Както вече казах, ти си роден в Русия. Кога и защо я напусна?
- Не беше по мое решения. Бях на 9 години и заминах със семейството си. Беше точно по времето, когато Съветският съюз се разпадаше, а това беше доста лудо, опасно, неясно и непредвидимо в политически и социален план време. Родителите ми се тревожеха, че аз и брат ми може да бъдем повикани в армията, че няма да получим добра работа и хубаво бъдеще и намериха начин, използвайки факта, че сме евреи, да се махнем от там в посока Щатите. За наше щастие, защото не е било никак лесно.
- Разглеждах профила ти в Instagram и под почти всяка снимка има хаштаг, свързан с крокодила Гена. Каква е историята зад него? Това е доста популярен и любим герой за поколението на родителите ни.
- Аз също израстнах, гледайки го. Даваха го по телевизията. Имахме един или два канала и доколкото си спомням, в 6 или 7 часа вечерта излъчваха “Крокодилът Гена и Чебурашка”, което обожавах като дете.
След това се преместихме в САЩ и аз се американизирах много бързо. Бях малък, бързо научих английски и започнах да излизам основно с американци. Пораствайки, започнах да се обръщам към родната си култура, да се връщам към корените си и да опитвам да разбера откъде идвам. Тогава преоткрих тези стари предавания, които обичах да гледам и разбрах колко са стойностни, смислени, забавни и интересни. Така че започнах да ги гледам и да си припомням. И ги направих част от моя хумор и мироглед.
- Да се върнем на темата за турнето. Колко време остава до края му и какво си пожелавате да се случи дотогава?
- Остават ни по-малко от две седмици, в рамките на които имаме девет шоута. Днес имаме почивен ден. За първи път сме в Европа и до момента е страхотно, хората харесват групата, искат да се върнем за още концерти и точно това се надявам да стане. Уверен съм, че ще е така. Целта на това турне е да остави достатъчно силни впечатления, за да се върнем отново. Чувствам, че публиката в Европа е много подходяща за шоуто, което ние правим.
- Ще ви очакваме на 20 февурари. Благодаря ти за това интервю! Сега имаш възможността да поканиш нашите слушатели на шоуто ви в България.
- Страхотно! София, всички много се вълнуваме. Бил съм в София веднъж, с Gogol Bordello през юни (б.р. – Gogol Bordello гостуваха в София на 30 май 2018) миналата година, това ще бъде второто ми гостуване. Ще се радвам да ви видя, а вие да чуете тази група, върху която работя вече толкова години. Смятам, че ще останете доволни, подобно на всички други хора из Европа, които срещнахме досега. Ще купонясваме здраво!
Слушайте предаването ФАРС по радио “Реакция” от 20:00 часа в сряда, 20 февруари. Часове преди концерта на Hey Guy в София ще бъде направена радио премиера на новата песен на групата – Stereo, която ще излезе официално на първи март.