Необичайно пътуване с Ic3peak и Стругаре.
Вечерта на 21 февруари предложи вълнуващо преживяване на любителите на експерименталното изкуство в София. В столицата гостува руското дуо Ic3peak, подкрепено от местния представител Стругаре. Ето как Петър Петров изживя това събитие.
“Тези са от друго измерение. А навън е такъв прекрасен слънчев ден…” коментира половинката, слушайки Ic3peak, докато с порция супа аз изчиствам последните промили алкохол в кръвта от снощния концерт.
Признавам, леко стъписан съм от това, което ни очаква. Трудно ми е да си обясня какво точно отиваме да видим и чуем. Особено след като в изминалите дни мозъкът ми работи на различни честоти (блус, пънк, ска…) заради интервютата и концертите, от които бях част.
Въпреки това, нещо невидимо ме води към шоуто на Стругаре и Ic3peak. Наречете го любопитство, желание за разширяване на мирогледа или опит да добия по-широка представа за случващото се на независимата сцена. Както и твърдо убеждение, че организаторите/приятелите от Пост култура не действат самоцелно.
Явно всеки един от изпълнилите Mixtape 5 във вечерта на 21 февруари е намерил някоя от тези или пък своя собствена причина да бъде там. Пристигайки на място заварвам прогресивно нарастваща и разнообразна тълпа. Хора в преобладаващо тъмна, но не само, цветова гама. Хора със сака и хора с анцузи. С рошави и цветни или с прилежно сресани коси. С шапки и качулки, с тениски на AC/DC, траш метъл рокерии, с мажоретни костюмчета…
Влизаме вътре. Обикалям из клуба, за да доогледам обстановката и хората. Срещам приятели и познати, с които не съм се засякъл отвън. Любопитно е, че подобно на мен, голяма част от тях са дошли от чист интерес или по препоръка на приятел, без да са детайлно запознати с артистите. С някои се чувстваме като на селкостопанско изложение – те не очакват да срещнат мен, нито пък аз тях. Междувременно публиката, първоначално концентрирана в периферията на голямата зала на клуба (разбирайте: около баровете или по седящите места), започва да “прелива” и в пространството пред сцената. Запълването му, подобно на пясъчен часовник, отмерва все по-малкото оставащо време до началото на програмата.
Когато преди 2 години песента Кучеядекуче започна да попада все по-често сред фейсбук потока ми, резонно и първосигнално си казах “Абе я да го видим това Стругаре.” Попаднах на младеж на вид като изваден от реклама на Benneton. Той безпардонно редеше размисли, откровения и ругатни. Една след друга като поток от мисли, изливащи се върху музиката и незадължени да бъдат римувани.
Стругаре и публиката
Стори ми се, че си е същият. При всички положения не е започнал да римува “неща” с “така” и “любовта”. Излива мозъчния си news feed върху бийта и явно това се харесва. Отдавна не съм виждал такова наострено внимание към подгряващия български изпълнител от страна на публиката. В момента, в който артистът и двамата му DJ сътрудника се качват на сцената, всички очи, както и десетки телефони, са насочени към тях. Шоуто вече тече, а амфитеатрално разположените зрители реагират по най-различни начини. Едни се поклащат в ритъма на бийтовете, други разговарят възторжено, трети запечатват момента чрез камерите си. Като малцина просветени тук-там се отличават и такива, които уверено скандират части от текстовете. А човекът горе ги реди, без да спира и без да излиза от малкия личен свят, който е създал на сцената. Началата на песни като Америка и Бизнес биват посрещнати с всеобщи одобрителни реакции.
Преди време в студио 69 Гергана Райжекова сподели, че е била впечатлена от прямотата на Стругаре на живо. Артистът представил няколкото си авторски песни и се оттеглил от сцената. Без “Искате ли още?” и кавърчета. Без довиждане и без благодарности. Така е и в този случай. Току завършил последната фраза от песента си, голият до кръста пърформър слиза от сцената, пробива си път през публиката и се скрива в бекстейджа.
В паузата преди излизането на Ic3peak на сцената тече бързо пренареждане на техниката и поставяне на видеостена. Впоследствие от нея биваме “облъчвани” с визуализации на анатомично правилни човешки сърца, изкривени портрети и какво ли още не. Публиката е нетърпелива и подканва гостите със скандирания.
Ic3peak пристигнаха в София като криминали от Русия. Явно хапливото им творчество не се харесва на властите у дома, което беше и причина за отменени концерти и арести. Но тъй като в песните им не се казва нищо за потънали пари по европрограми или безразборно строителство по Черноморието, българските власти не се чувстват уязвени и положението в подлеза на НДК е демократично.
Час преди полунощ дуото излиза при пълна екзалтация на публиката. Майсторското вокално встъпление на Настя приковава вниманието ми. Публиката започва да се движи все повече и повече, нараства броя и на пеещите сред нея. Сред заобикалящите ме хора чувам доста рускоговорящи. Забелязват се и цели семейства. Стъписвам се при гледката на децата им в ранна тийнейджърска възраст, но на второ четене се замислям, че щом родителите са почитатели на тази музика, няма нищо странно да са я възпитали и у децата си. Така, както различни поколения посещават концерти на Metallica например.
На сцената Настя впечатлява с певчески техники, хладнокръвно поведение и игра с публиката. Вокали като на прага на ултразвука и ни отвеждат в Сказка. Разбираемо, с оглед на това, че първите си стъпки в музиката тя е получила от своята майка – оперна и църковна певица. Ник, който започна концерта интровертно, с качулка на главата, вече се е “поразхвърлял” и неудържимо налага върху drum pad в моментите, когато не е зад пулта.
A song of Ic3peak and fire
Публиката е все по-разгорещена, гласът ѝ е все по-отчетлив. Всичко това кулминира в circle pit по време на Грустная сука. Някъде тук се изчерпва способността ми да наблюдавам случващото се наоколо с изострено внимание. Намирам си място по-навътре в тълпата и без да анализирам, се потапям изцяло в случващото се на сцената.
В края на концерта се оглеждам наоколо. Не съм редовият почитател на тази музика, но усещам и по реакциите на околните се убеждавам, че се е случило нещо специално. Съзирам познати от техническия екип, от организаторите и приятелския им кръг, чиито изражения затвърждават това заключение.
Шоуто на Ic3peak приключва със Смерти Больше Нет, бисове няма. Полека публиката се изнася от клуба, сбогуваме се с приятели и познати и потегляме към вкъщи пеша, за да се върнем плавно към реалността след това необичайно пътуване.