Урош Костич (There.): Повечето хора трудно възприемат инструменталния рок
Сръбската пост-рок група There. ще гостува в България в предпоследната седмица на март за концерти в София, Троян и Велико Търново. Формацията пристига по покана на сдружение Balkans-WTF, а мини турнето е историческо за гостите, тъй като е тяхна първа изява зад граница. Урош Костич, китарист на инструменталната банда, разказва повече за There. пред ФАРС.
- Концертите ви в България ще бъдат вашите първи зад граница. С какви надежди и очаквания ще пристигнете тук?
- Много е вълнуващо, чакахме това да се случи няколко години. Не искахме да отлагаме толкова дълго, но някои неблагоприятни обстоятелства, така да се каже, ни забавиха в организирането на концерт извън Сърбия. Имах разговори с организатори в България и тези концерти трябваше да са се случили преди много време. Сега най-накрая успяваме да ги реализираме. Очакванията ни са високи, винаги имаме високи очаквания към концертите си, защото наистина се наслаждаваме на всеки един, доколкото е възможно. Това е много важно за нас и се надявам, че България е правилно място това да се случи. Предполагам, че феновете ще са доволни от това, което можем да предложим.
- Най-актуалното ви издание е албумът “Chasing The Basics”. Коректно ли е да го разглеждаме като логическо, тематично продължение на издаденото 3 години по-рано EP? Песента “She’s Dying Young” например се явява и в двете издания?
- Да, това е нещо като логическо продължение на EP-то ни “Session 4″ от 2013-та. Беше естествено да направим албум със същото звучене, което търсехме тогава. Както името предполага, търсехме основите си, основите на звука и аранжимента. Правилно отбелязваш, че песента “She’s Dying Young” се появява и в двете ни издания като версия 1 и версия 2, както сме ги нарекли. Оставихме песента, която ни беше любима да отлежи. Променили сме я от това, което е в EP-то, добавили сме някои неща, преаранжирали сме я… И така песента израсна по хубав начин и затова я презаписахме в подходящия момент.
- В Сърбия има богато музикално и субкултурно разнообразие. Има ли местни групи, които са ви вдъхновили за вашата музика?
- Не бих казал, че някои са ни вдъхновили да правим този тип музика. Сега има групи, които опитват да правят инструментална музика, но когато започнахме да работим заедно нямаше толкова много. Аз се присъединих към групата през 2012, но да кажем, тя е създадена в края на 2010 – 2011, та тогава имаше малко групи, които правят нещо подобно. Например EYOТ, също от Ниш, чието звучене е по-джазово. Те имат по-различен подход. Въпреки че в основата си приличаме, защото и те имат китара, пиано, бас и барабани.
Изглежда, че сме близки в музикално отношение и е много важно за нас, че успяха да направят такава кариера извън Сърбия. Важно е за града ни и за страната, че имат международна слава. Но не са ни повлияли дотолкова, защото ние сме доста по-тежки, а и джем сешъните бяха и все още са голяма част от нашата музика. По-скоро сме черпили вдъхновение от чужди банди.
- В предния отговор каза, че си горд от успеха на EYOT в чужбина. А с какво в историята на There. се гордееш най-много?
- Мисля, че най-големите ни постижения тепърва предстоят. Разбира се, постигнали сме много съществени неща, но най-големите предстоят. Смятам, че още не сме достигнали този момент. Но ако трябва да избера нещо, което вече се е случило, бих казал че за мен определено най-големият ни повод за гордост е, че сме се задържали толкова дълго. Според мен това е най-важното. Все още сме заедно след толкова години. Това са около 7-8 години, в които сме активни без прекъсвания. Ако трябва да избирам определено бих изтъкнал факта, че все още сме заедно.
- Отговорът ти частично е свързан със следващия ми въпрос. А кое е най-трудното, кои са най-тежките моменти за групата?
- Най-трудно е да се преодолеят бариерите на това да си в инструментална група. Хората са свикнали да слушат групи с вокалисти и това е естествено, защото когато има фронтмен, публиката се чувства свързана с този човек, привързват се към пеенето, вида и присъствието му. За повечето хората не е толкова лесно да се привържат към инструментална музика. Никога не е било, въпреки, че инструменталните групи са много по-стари от тези с вокалисти. Те съществуват от самото начало на музиката.
Често получаваме въпроси дали смятаме работим съвместно с някой вокалист. Странно е. Никога не сме искали това. Дори не сме обсъждали да вземем някого, който да пее песни, думи или както искате да го наричате. Никога не сме го обмисляли и със сигурност няма да го направим. Може би това е най-трудното. Когато получаваш такива въпроси, това започва да те обърква и започваш да се замисляш дали това, което правиш е добро, дали ще достигне до хората… И после усещаш, че стига до тях. Получавали сме толкова положителни реакции за музиката си през последните 7 години и определено си струва да продължаваме.
Но да се върнем на въпроса ти, да си в група, да правиш нещо с други хора, за хората е малко като връзката с приятелка или съпруга. Почти същото е. Трябва да внимаваш дали другите са имали лош ден или някой не е в настроение да свири, такива неща. Като втора връзка е. Винаги трябва да общуваш с другите членове и да се разбирате.
- Моето мнение на слушател и певец е, че вашите композиции са достатъчно въздействащи и без вокал. Така че подобни въпроси не бива да ви обезкуражават.
- Да, разбира се. Така гледаме на произведенията си. Нямаме вокалист, но се стараем да свирим така че да изглежда сякаш има. Не буквално, но така, че да превъзмогнем тази бариера.
- Ти спомена нещо по този въпрос, но нека те попитам директно. Има ли конкретна песен, която чувстваш по-лична или любима?
- От песните, които имаме записани бих избрал “She’s Dying Young” като личен фаворит. Мисля, че всеки един от нас има свое любимо парче, просто за мен е тази. Но освен това, сме почти готови с втория си албум и от там също имам любими. Хората, които ще дойдат в България, ще чуят тези песни. Мисля, че сред тях има такива, които ще изместят “She’s Dying Young” от позицията на любима моя композиция.
- Благодаря ти за това интервю, сега може да поканиш нашите слушатели на концертите ви в България.
- Искам да ви поканя на нашите концерти, защото мисля, че определено ще ви хареса това, което ще видите и чуете. Ще бъде шумно, ще бъде силно и много интересно.