Скоростно събуждане на сетивата с Odd Crew и Hellvetica
17.04.2019 г., сряда
Седя в таксито и стискам телефона си като спасителен пояс. Френетично гледам часовника, броя минутите и се чудя дали ще стигнем навреме. В евента пишеше, че ще започнат с „швейцарска точност“, а точно от този концерт не ми се щеше да изпусна и секунда. Чакам го от толкова време, че на финалната права вече усещах трепетно присвиване под лъжичката. Концерт с този лайн ъп чакам само от година, след като ми се наложи да изпусна предния, но концерт на Odd Crew, който не е акустичен, вече от няколко. Няма да ви занимавам с подробности от живота на ходещата анимация (аз) и как се получаваше така, че няколко години все не успявах да отида на концерт на любима банда, но, уви – така се получаваше. Вероятно точно на известното недоверие, че най-накрая ще успея, се дължеше и напрежението. Или на това, че цял ден бях достатъчно заспала, за да си заслужа етикета „зомби“. Не знам кога за последно ви се е случвало да си забравите името, но на мен ми се случи тази вечер. Добре, че мозъкът ми прояви признаци на живот след няколко секунди, а и колежката ми припомни на коя планета сме и успя да прекъсне пълното ми зомбиране. В клуба вече имаше хора, но продължаваха да пристигат още. Взехме си по една тематична бира, музиката започна и някак всичко си дойде на мястото.
Първи на сцената се качиха Hellvetica. Швейцарците бяха изключително енергични още от излизането си. На публиката й отне известно време да попие тази енергия и да й отвърне подобаващо, но, когато се посъбуди, го направи. Hellvetica бяха посрещнати радушно и си личеше, че вече имат фенове на родна почва. Имаше движение, към което ударната музика на бандата предразполага. Изсвириха някои по-стари неща като “Deadly Eyes” и тракове от последния си албум, “Against the Odds”. Сред тях , разбира се, беше и сингълът “Wake Up the Dead”, за който вокалът не пропусна да отбележи, че има и клип. Изпълнението им беше професионално, енергично, на ниво и си личеше, че се забавляват на сцената. Сетът беше стегнат, ударен и идеално начало на вечерта. Контактът с публиката беше топъл, добре поддържан в хода на изпълнението и в съзвучие с характерния и за родните Odd Crew приятелски тон.
Кратка пауза за смяна на техниката, някоя и друга цигара и още няколко минути за най-окъснелите фенове да се ориентират към някое от малките късчета празно място сред публиката. И, най-накрая, за радост на всички зомбита, Odd Crew излязоха на сцената. Започнаха ударно с “Mark These Words”. Сетлистът, както напомни и вокалът, Васко Райков, беше избран от феновете с анкета, преди началото на турнето. Знаехме какво ще чуем, място за изненада имаше само в подредбата. Музикантите ни разходиха из дискографията си с любимите тракове на феновете. Изсвириха по-класически неща, като “Pyre”, “I Ain’t Losing Myself” и “Two Steps To Hell”, парчета от последния неакустичен албум като “Lay On Me” и “Shapes In Grey” и предложиха на публиката типичното Odd Crew шоу – изпълнено с енергия, професионализъм, любими песни и онова съчетание между звук и емоция, което превръща музиката в магия. Енергията се носеше из пространството като електрически импулс. Усещаше се в движението, напевите, виковете и атмосферата – както винаги приятелска и забавна. Разбира се, имаше и известна доза меланхолия и място за размисъл, в лицето на “We All Die” и “Bury the Sorrow”, традиционно напомнящи за хората, които вече не са сред нас. За втората песен от меланхоличната двойка, “Bury the Sorrow”, на сцената се качи и Калин Велчев от This Burning Day. Едно дълбоко лично и емоционално изпълнение, което беше и напомняне да не изпускаме ценните моменти с близки хора. По-ведър момент беше типичното за Odd Crew барабанно соло, което самият Бонзи определя като „идеален момент хората да отидат за бира“. Почти същата фраза чух от познат метъл, който с началото на солото се насочи към бара, значи може би има нещо вярно в мисълта. Признавам, че не ми е от любимите моменти на техни евенти, но определено успява да разчупи атмосферата и да изненада с по нещо всеки път. Винаги ме кара да се чудя, ако друга родна банда го метне в сета си, колко хора ще се изнесат за по цигара? В края на концерта не успяхме да чуем любимия бис на най-върлите фенове, „От начало“, но чухме няколко кавъра. Sepultura и Sabbath бяха доста подходящ финал на метъл вечеринката, която май наистина успя да предложи на всекиго по нещо. Изпълнението на родната банда беше, както винаги, на ниво, сетът – динамичен, стегнат и изпипан. Контакта с публиката не знам дали има нужда да споменавам – ако сте ходили на техни концерти, знаете колко активно и топло комуникират с публиката. Ако не сте – отидете, и преживяването, и музиката си заслужават.
За финал не знам какво да кажа, освен че Odd Crew още веднъж доказаха защо нямат затруднения с разпродаването на концерти и разширяването на фен базата, а сетът на Hellvetica беше прекрасен и подходящ елемент от вечерта, който направи концерта още по-завършен. Усещането, с което си тръгнах от „Терминал 1“ е трудно за описване с думи, затова няма да се опитвам. Вместо това ви оставям с абревиатурата, която може би е най-точно описание на тази музика, хора и концерт, S.P.R.F.
Пламена Петрова