Browsing April, 2019
Anka & Gosh: “Музиката е форма на комуникация, но и голяма отговорност.”
Анка Гнот и Георги Дончев, познати още като Anka & Gosh отново ще свирят в София. Странстващото дуо ще се представи в зала “Алма Алтер” на 16 април, вторник. Какво се промени от последната ни среща с тях и как се готвят за концерт в театрална зала проучи Ева Григорова.
Ева: Този път концертът ви ще бъде в Алма Алтер, което е театрална сцена. Да очакваме ли нещо различно от концерт?
Георги: Разбира се, че ще е различно, много различно, защото това е театрално пространство. Бил съм там в началото на 80-те, гледал съм исторически постановки. Всички театрали знаят, че Леон Даниел правеше пиеса на Карел Чапек с участието на Ицко Финци, Меглена Караламбова, Жоржета Чакърова и баща ми, който свиреше на пиано и правеше музика за всички тези представления. Израснал съм с тези изпълнения, които се играеха 15 годинии в Чешкия културен център, а след това в тази същата зала, така че съм много свързан с това място.
Освен това, моят първи джаз концерт, когато бях на 16, беше там. Имаше джаз клуб, воден от Владко Радулов и ни поканиха да свирим там. Бяхме джаз трио с пианист Румен Тосков. Сега с Анка ще свирим там. Преди две години (б.р. – Георги има предвид предпремиерата на “Великани и джуджета”, състояла се на 11 юни 2015) бяхме там с Nasekomix, с Рони, която е от другата страна сега… Със сигурност ще бъде различно, защото ние с Анка работим заедно от 4 години и половина, но в 99% от случаите сме само двамата. А сега…
Анка: Сега за първи път ще имаме гости..
Г:Поканили сме The Free Spirits, но няма да си позволим да говорим за тях, защото искаме да го запазим като изненада.
А: Искам да кажа няколко думи за това, че има голяма промяна в чувствителността на хората и бихме искали да отворим съзнанията и усещанията им, да отворим нови врати на вдъхновение.
Е: Споменахте за предишните си музикални проекти и опит и ми е любопитно дали е имало момент, в който сте били бунтарски настроени в музиката си и сте били срещу нещо?
А: Мисля, че винаги съм правила революция. Това е отговорност и форма на комуникация чрез звука, достигайки до много хора, носиш отговорност.
Г: Бих казал, че е революция, но не по начинът, по който са правени революциите до сега – с оръжия, кръв и т.н. Сега е различно. Революцията променя съзнанията на хората, мисленето им, възприятията им. Вярвам и знам, че достигаме до съзнанията им. Чрез музиката стигаме едно по-дълбоко осъзнаване. Това е…
А: … мирната революция отвътре.
Е: В този ред на мисли, учените заснеха черна дупка, а има ли нещо невидимо и далечно, което вие бихте искали да заснемете, за да бъде видяно?
Г: Не мога да заснема нещо невидимо. Затова е невидимо, защото не може да бъде изобразено. Не може да бъде видяно и чуто. Може да бъде почувствано, преживяно. Никога не съм преживявал черна дупка, така че не знам…
А: Мисля, че музиката е средство да постигнем това.
Е: Прекарали сте известно време в Африка. Имахте ли концерти и престоят ви там вдъхнови ли ви за нещо ново?
А: Имахме две изпълнения там. Разбира се, районът около Кейптаун е много разнообразен, много цветен и е много вдъхновяващо да бъдеш там.
Г: Искам да добавя, че това е любимата страна на Анка. Била е в Южна Африка вече 5 път. Когато разбрах, че ще свирим там, предложих “Нека направи повече концерти, да организираме още…”, но тя каза “Нее! Искам да имаме време, за да ти покажа много интересни места. Не ни трябват повече от два концерта.” Така че имахме само два концерта и беше невероятно. Трудно е да го опиша, защото Кейптаун не е просто Африка, Кейптаун е друга планета и мога да кажа само да отидете, да изпитате всичко там – храната, музиката, креативността на хората…
Е: Има ли нещо друго, което бихте искали да споделите с нашите читатели за предстоящия концерт?
Г: Ще добавя, че това е добра възможност да посетите нещо, което няма да бъде правено никога повече, никъде, само сега във вторник. Също така е със свободен вход. Каква по-добра възможност от това… Ако не дойдете, просто изпускате. Казваме много чрез самата музика. С думи говорим малко, но нашето “фортисимо” е музиката. Общуваме невербално. Също така на концерта ще има много деца, защото имаме много приятели с 2-годишни деца, 8-месечни, 5-годишни… Ще има много деца. Бяха изненадани, като им казахме да дойдат, защото на някои им растат зъбки и ще плачат, други ще викат и ще пеят… Прекрасно! Това е най-естественото нещо, част от атмосферата.
А: Също така, този концерт е добра възможност да поканите съседът си, с когото сигурно не сте си говорили от години. Много се вълнуваме, че можем да споделим това с всички вас.
359hiphop/forong @DJambore.com On Air 15/4/2019 20:00-22:00 Forung Awkwards 2019 Edition
Podcast –> HERE! Здравейте, прЕАтели! Утре вечер (понеделник 15/4) на живо между 20:00 и 22:00 гърмим със спешъл секси селекция, грижливо подбрана от рандом форунгци както и още по-специални гости – Кеворк, MC Pingi, Петър Петков - Ghettoman, Kaska-та и Al 100 aka KMC (UGLY) (потвърдили до тук). Естествено, подгряваме за Forung Awkwards - най-горещото хип-хоп парти с награди за най-заслужилите от гилдията, с участие на Ник Николов - НИКЕЖИ, задгробният рапер, идващ от Перник, Хитмейкърката Оливия Илиева aka Olivia J, Mihail Releto Mirchev и други, които за сега ще ви спестим (треперете в мъки!)
Разбира се, слушаме качествено и стриктно кафяво, тюн ин на www.reakcia.net live and direct между 20:00 и 22:00 (GMT+3) в понеделник вечер, бъдете с нас, ще има изненади, обещали са ни ги от горе!
Velian, This Burning Day и L.S.D.D. в Неделен Рок Блок
Времето навън може и да е хладно, но денят в студиото ще е горещ. Светулки, пламъци и абревиатури ще красят ефира днес, а в реакционния рок маратон сме ви подготвили и седмичната норма рубрики. Освен двете интервюта и разнообразните рубрики, днес в НРБ ви очаква и завръщане на любим стар водещ. Валентин Янков ще се появи в ефир за един специален брой на блока.
Първото интервю за деня е с представители на две софийски банди. Антонио от Velian и Калин от This Burning Day ще долетят до четвъртия етаж, за да ни разкажат за предстоящия си съвместен концерт на 19 април. Малко повече за интересно комбинирания евент, в който ще участват и шуменските Chaplin’s Dream, можете да прочетете ТУК, а в предаването ще разберем и повече подробности. Очакваме първите гости в студиото в 18:30.
Приготвили сме ви и още едно интервю. Варненците L.S.D.D. ще акостират в студиото, за да ни разкажат за албума си, “Limbo”. Ще чуем няколко песни от него, ще поговорим за концепцията и музиката и ще разберем подробности за предстоящото представяне в София на 20 април. Интервюто с L.S.D.D. можете да чуете веднага след края на първото, някъде в минутите след 19 часа.
Не сме забравили и традиционните (или не толкова) рубрики. Понеже част от водещите още са на поп вълна и установихме, че единствената рубрика, която не сме смесвали с нередовната „Ни в клин, ни в ръкав“, е „ДисКлексия“, решихме да попълним този пропуск с една селекция от поп мисхърди. Жега, гладни орли и лоши музи срещаме по пътя към седмичната норма погрешно чути текстове, а кои песни сме избрали, можете да разберете в Рок блока по-късно днес. “Meltdown Countdown” ще посветим на песните с фраза на различен език в текста. Ако боговете на радиото позволят, ще завършим и с топъл, току що изваден от фурната „Железобетон“, посветен на песните с продължителност под две минути.
Всичко това, две емисии новини и много музика можете да очаквате в „Неделен рок блок“ днес. Слушайте ни от 18 часа по радио „Реакция“.
И за да не скучаете, докато ни чакате, разходете се из социалното ни кътче:
Как се казва момиче от дома Ланистър, което може да надбяга братята си?
….не сме убедени, че искате да знаете отговора на този въпрос (направо сме сигурни), но пък знаем че има голям шанс да чакате неделя вечер със същото нетърпение, с което и ние.
Поради тази причина в днешния епизод на “Lord of the Films” ще поговорим за предстоящата премиера на последния сезон на (вмъкнете епитет тук) “Игра на Тронове” и какво можем да очакваме от шестте финални епизода на сериала на HBO.
След това ще продължим в този дух и ще си отрежем по някой крайн…ъъъ, тоест, ще разгледаме някои от любимите ни филмови трейлъри и ще поговорим за това какво да очакваме от съответните продукции. Спойлер: на “Joker” вероятно ще спорим. 
Още нещо, за което ще има да поспорим, е “Снимка с Юки” - единственият ни филм тази седмица, който не успяхме да хванем на София Филм Фест, но за щастие пуснаха по кината след това. (Снимка от “Снимка с Юки”, макар и черно-бяла по някаква причина, по-горе.)
За сметка на това пък за финал имаме “Дяволското гърло” и “Американски богове”, така че пускайте радьото в 18:00 часа (и ни изчакайте моля, ние сме си бавни).
Чуваме се!
Вал Кьосовски (Kultur Shock): “Днес Сиатъл е много по-богат по отношение на пари и много по-беден откъм изкуство.”
Kultur Shock се завръщат в България в рамките на своето европейско турне. Обиколката е в подкрепа на амбициозната серия от сингли, обединена в албум, наречен D.R.E.A.M. Отличен повод за нов разговор с Вал Кьосовски, китарист на групата. С него говори Петър Петров.
- Най-актуалната ви студийна работа е поредицата сингли, които формират абревиатурата D.R.E.A.M. Освен това, те са обединени и като визия. Защо и как дойде идеята да представите новия си материал по този начин и ще бъдат ли обединени тази песни в едно издание?
- Да. Всъщност преди повече от година в групата имаше дискусия по какъв начин да записваме и как да издаваме. Като се има предвид, че повечето хора нямат търпението да изслушат цял албум, моята теория беше, че е най-добре да се реагира на каквото ни вълнува в момента – политически, социални събития… И ако напишем нещо интересно, просто да го издадем.
От друга страна беше Джиновата теория, тъй като той има по-артистичен поглед над всичко това. Той смяташе, че песните трябва да бъдат обединени в концептуален албум. За известно време не можахме да се разберем в коя посока да тръгнем така че решихме да направим и двете – да издаваме синглите докато са актуални, докато са “топли” по отношение на проблемите, с които се занимават и на това, което ни е интересно музикално в момента. И след това да се обединят в дългосвирещ албум.
Интересното е, че като ги събрахме в албум дори не трябваше да променяме реда на песните, защото се подредиха перфектно и има някаква много интересна връзка между тях, въпреки че не би трябвало да има, защото са работени в продължение на година. И да, след пускането на последния сингъл – Fork, албумът ще бъде пуснат като едно цяло, точно преди турнето, в края на месец март. Ще бъде наличен, както обикновено в Spotify, Bandcamp, CD Baby, iTunes… И ще има ограничен тираж на физически носител, който в момента се репликира в България. Ще имаме и това за на път.
- Със сигурност турнето винаги е съпътствано от много приятни емоции, но кога умората от него е по-голяма – когато пристигнете в Европа и се опитвате да се настроите спрямо часовата разлика или в края на обиколката, когато сте изминали всичкия този път и сте се раздали на толкова много сцени?
- Определено са различни типове умора. В началото е просто физическа, понеже трябва да пренастроим биологичните си часовници за 9-10 часа времева разлика. Доколкото знам, един час часова разлика изисква един ден адаптация. Значи би трябвало да ни отнеме повече от седмица да се адаптираме, но обикновено ние започваме концерти веднага. На това турне имаме лукса да пристигнем един ден преди първото шоу в Мюнхен, за да можем малко да се пренастроим.
В края на турнето е съвсем друго. Тогава акумулираната физическа и психическа умора си казва думата. Затова има един такъв израз – “Никога не напускай групата в последния ден на турнето”. Защото всеки иска да напусне групата в последния ден на турнето. Всяка група, всеки музикант, навсякъде. Специално с едномесечни или двумесечни турнета като нашите се изисква търпение. Просто трябва да сме търпеливи един с друг, защото нервите са опънати, натрупана е умора, трябва да се връщаме вкъщи…
- Към края може би ви се иска се да се връщате вкъщи?
- О да!
- В какъв състав ще обикаляте Европа? Питам те, защото знам, че се е случвало твоят брат – Оги Кьосовски да свири с вас, а наскоро мернах из социалната мрежа информация, че той ще бъде с вас по време на турнето. Друг е въпросът като музикант или като техническо лице…
- Като тонрежисьор. Оги смеси всички песни в албума. Работихме година с него – аз като продуцент, той като тонрежисьор. Много интересен процес беше, защото през последните 12-13 месеца летяха файлове между Сиатъл, Ню Йорк и София. Той има много добра представа не само като втори барабанист на групата, а и като тонрежисьор точно какво изискват новите песни. И понеже успяхме да включим в сетлиста всички нови песни, е много важно той да бъде с нас, за да има най-добрата интерпретация по отношение на това, което става пред сцената. Защото ние сме зависими от това, което тонрежисьорът поднася.
- Тук имате огромното предимство този човек да е слушал часове наред песните, да знае как трябва да звучат и максимално добре да направи баланса и на живо.
- Да, точно така. Освен това Крис (Стромкуист) свири на барабани, както винаги. Гай Девис – бас, Джино е ясен, Мати Нобъл – цигулка, както в последните 2-3 години и Ейми Денайо на всички останали инструменти, които включват и китара напоследък. Установихме, че много от песните от новия албум не изискват саксофон или кларинет, а пък аз имам само две ръце.
- Да, аз си спомням, че при едно ваше участие в радио KEXP тя свиреше на бас китара.
- О, да. Ейми свири всичко.
- Споменах една важна сиатълска медия, каквато е KEXP. Ти имаш удоволствието от години да живееш в Сиатъл, а това е град който всички свързваме с огромни имена като Nirvana, Alice in Chains… Цялата гръндж вълна; с Джими Хендрикс малко по-назад във времето. Има ли и днес революционно настроение на местната музикална сцена или нещата са се попроменили?
- Няма никаква музикална сцена, да бъдем откровени. Има няколко групи, които локалната сцена се опитва да представи като интересни, актуални и нещо от значение, но според мен са само рециклиране на старо звучене. Няма нищо ново в момента, откровено казано. Ти можеш да видиш, щом в момента Greta Van Fleet са явлението на американската сцена, генерално може да си представиш какво става регионално. Нищо.
- Дали това е опит на музикалните продуценти да хванат хората за слушатели, поднасяйки им нещо, което им е кажи-речи познато? Доста по-трудно е да заангажираш слушателя с нещо уникално, нещо ново…
- Не е само маркетингов трик на продуценти и звукозаписни къщи. Свързано е с цялата генерация от съвременни музиканти. И в момента, що се отнася до Сиатъл, нещата са са променили, защото в началото на 90-те години, когато аз дойдох тук и гръндж вълната избухна, беше сравнително лесно да се живее. А напоследък е съвсем друга история, защото градът е пораснал. Не говорим за предградия и околности, самият град от 550 хил. души се е разраснал до 720 хил. И големият растеж идва от технологичната вълна – Amazon, Google, Facebook, Space X, Microsoft, Expedia… Градът е станал много по-богат по отношение на пари и много по-беден по отношение на възможности за театър, музика или каквото и да било, защото просто е по-трудно да се живее, по-скъпо се живее. Много от младите хора, които са в двайсетте си години, във възрастта, в която започваш група или някаква кариера, трябва да положат по-голямо усилие просто за да съществуват.
Виждам го и в театралната сцена, защото единият от моите бизнеси е театралния бар в града. В момента там има смяна на генерациите. След репетиции или представление старата генерация е в бара. Пият вино и обсъждат кое е добре и кое не в представлението или репетицията, за да растат нещата и да стават по-добре. Младата генерация не може да си го позволи, защото през деня трябва да работят. Трябва да станат рано сутринта, да бягат на работа и след това отново на репетиции, представление или каквото и да било. Съвсем по друг начин градът живее в момента.
- Ще те върна към интервюто, което направихме преди около две години при онова ваше гостуване в Маймунарника. Тогава ти завърши, казвайки ми, че не желаеш повече да бъдеш гневен по отношение на музиката. Намери ли от тогава повече поводи за оптимизъм?
- Това беше проблемът със започването на цялата серия сингли и албума като цяло. Около година след изборите през 2016 не знаехме какво да направим. Не знам дали ти казах историята, но казвам на Джино: “Окей, сега е моментът, сега трябва да пишем неща.” Той отвръща: “Какво да пишем? “I told you so” ли?” И за една година нищо не правихме, докато в един момент стигнахме до реализацията “Не искам да съм гневен, не искам да отбягвам това, което става около мен, но трябва да се намери някакъв начин, по който това, което е добро и това, което е позитивно да се преосмисли и да се препредстави.” Защото иначе се превръщаме в някакви хора в петдесетте си години, които само размахват бастуна и се оплакват от всичко. В момента, в който започнахме синглите, почувствахме облекчение. Облекчение, че можем да пишем неща, които имат позитивен оттенък. Те може още да са критични и социално-политически ангажирани, но не са елементарни по съдържанието си.
- Искам на финала да завършим в още по-позитивна светлина. Ти живееш в голям град, освен това пътуваш на много места по света. Срещал ли си обичаи, хора или музика, които да те хвърлят в дълбок културен шок?
- Всяка страна е откритие. Колкото и да са подобни, има някои културни различия и недоразбирателства. Просто хората се изразяват по различен начин за различни неща и оттам идват най-големите проблеми понякога. Защото говорим за едно и също нещо, наричаме го по различен начин и заради това си мислим, че сме врагове, а всъщност това не е вярно.
Но по отношение на културен шок може би пътуването ми в Русия… Там нещата са странни. В една минута виждаш една държава, която изглежда като нормална, съвременна страна, в другата минута е някакъв абсолютен, отвратителен да речем сексизъм или грубиянство или някаква дебелащина, която направо “те хвърля в музиката”, защото контрастът е толкова драматичен. Специално за мен, понеже разбирам руски. Не го говоря добре, но го разбирам около 80-90 процента. Никой друг в групата не го разбира и за мен беше много интересно, защото чувам всичко, което става около мен и понякога не мога да повярвам на ушите си или на очите си. Но това е може би най-фрапантният пример. Защото иначе сме били в Турция, бил съм в Близкия Изток, в Израел. Нормално, има културни различия, но те са нормални. В Русия не, там е нещо друго.
- Благодаря ти, че ни отдели време. Благодаря за този разговор, винаги е интересно да поговорим. Покани нашите слушатели на концерта ви в София.
- Заповядайте всички. Много бихме искали да видим всички наши почитатели в Mixtape 5. Сета, който сме изградили е супер, най-интензивния сет, който съм свирил през живота си и моите очаквания за това как концертите ще преминат са доста големи. Надявам се на българската и софийската публика да им хареса.