Два дебюта и едно завръщане в една космическа вечер
Вечерта на 11 май се оказа изключително вълнуваща за тези, посетили B-Side на клуб Mixtape 5. Под шапката на Rocket Psyence среща си дадоха 3 групи - Mœra, Comasummer и The Steams (от Гърция). За първите и последните този концерт са явяваше дебютен – за Mœra изобщо пред публика, а за южните ни съседи – на българска сцена. Comasummer пък се завърнаха на сцена в обновен състав, нещо за което разказаха лично в студиото на “Реакция” дни преди шоуто. Отчитайки и факта, че концерт, организиран от Rocket Psyence не се бе случвал от повече от година нямаше как сред публиката да не цари преповдигнатост. Петър Петров разказва.
Събота вечер е, малко преди осем вечерта. С изненада осъзнавам, че слънцето все още грее упорито, макар че вече е време за вечерни забавления. Запътил съм се към Rocket Psyence Night, а нито космосът, нито нощта си пасват със светлината навън. Все пак, мисля си, ни очакват три групи, което предполага и по-голяма продължителност.
QOTSA гърмят в слушалките, за да подготвят сетивата за предстоящото шоу. С изумление наблюдавам как тролейбусен шофьор спира в твърде непосредствена близост зад автомобила пред него. После с ненавист отчитам, че новите технологии в лицето на фестивала Webit са решили да изникнат на доста неудобно място, на площад “България” пред НДК, затруднявайки придвижването на пешеходци в и без това преградената къде ли не столица.
Пристигам пред клуба, за да установя, че действащите лица в тазвечершното шоу са на подобно на моето мнение, по отношение на стартовия час и началото на програмата е отложено с трийсет минути. Използвам възможността, за да изляза на открито в близкия парк и на спокойствие да огледам все още слънчевия свят наоколо и последвалия залез.
Не след дълго съм в клуба, където фоново звучи приятен сърф рок. В 21:30 на сцената излизат Mœra. Специално шоу за триото, поради факта, че е дебютно за тях. Сцената е опасана с всевъзможни китарни ефекти, които не оставят особено място за движение. Може би и заради това музикантите са решили да свирят в седнало положение.
Не само разположението на сцената на Mœra е нестандартно. Още в разговора ми с Comasummer бях информиран, че вокалите в групата се изпълняват от дамата в нея – Силвия. Тя има нелеката задача да ги съчетава със свиренето на барабани, но се справя умело. С глас се включва и китаристът Димитър, а в тези моменти, както и по време на инструменталните пасажи, барабанистката, освободена от вокалните си задължения получава шанс да се развихри зад комплекта.
Втората композиция на формацията започва с реч на немски. Уви, ако бях по-старателен в училище можеше и да ви предам, какво бе казано. За сметка на това не ми е нужна специална подготовка, за да отчета влечението на бандата към дългите инструментални части, често запълнени с китарни сола. Впоследствие виждам, че и самата група го е заявила на страницата си във Facebook с лаконичното “We like long instrumental tracks.” Третата композиция е най-ясно структурирана от изсвирените досега, а след нея чуваме първи думи от музикантите, които ни представят финалното си парче.
Вървя напред към сцената, а с всяка крачка покритието на мобилния ми оператор се губи все повече и все повече бивам погълнат от космичната атмосфера на Rocket Psyence. Вентилацията създава приятен полъх, в дихателните ми пътища се носи иглолистен аромат на лекарство против синузит, а Mœra хипнотизират с продължителните си инструментали, от време на време “нарушени” от женския вокал. Чувствам се на място, музиката е в унисон с настроението ми, а всеки друг зрител наоколо е навлязъл в свой собствен космос, оставяйки на себе си и другите достатъчно лично пространство. Към края на композицията се прокрадва по-тежък и енергичен риф, подсказващ какво ни очаква от тук нататък, а не след дълго Mœra вече са приключили и безмълвно слизат от сцената.
В трескаво очакване на Comasummer сме. Предстои да отпаднат неизвестните как ли звучи групата в обновения си вид, с трима нови (като процент надделяващи над старите) членове и разширена стилова насоченост. Тълпата вече е чувствително сгъстена и пред сцената се е формирала непробиваема “агитка”.
Групата изпълнява заявката за по-подчертано блусарско звучене, дадена в студиото на “Реакция”. Без многословия са изстреляни три динамични парчета. Очарова ме наслаждението с което всеки от музикантите свири – вглъбен в себе си или взаимодействайки с друг от бандата. Николай Каракехайов кара втора смяна – след като е свирил на бас в Moera вече е зад клавира на Comasummer.
No Feelings In Your Bones предлага осезаемо включване на Пламен като вокалист, създавайки интересен дует с новия глас на групата – Диляна. Песента ме захласва и ръцете ми се отплесват в подобие на танц, сравним с движенията, показани в онзи знаменит клип с участието на Боби Михайлов. Някъде там се промъква и Rental Kisses в неузнаваем аранжимент. Живо разговаряща двойка ме разсейва за момент, за да огледам наоколо и да установя, че все пак преобладаващата част от публиката е съпричастна със случващото се на сцената. Погледите са вперени внимателно към групата, дори седналите в сепаретата се поклащат в ритъма на песните.
Към края на сета съм се изтеглил в дъното на залата. Man In The Sand ме кара да тактувам отсечено по вратата, на която съм облегнал умореното си тяло. До края чуваме и Out Of The Sun, която звучи доста по-праволинейно и изчистено от версията, позната ни от едноименното EP. Вокалите изплуват от “мъглата” на усилената реверберация, а средната част на парчето ми се струва подчертано по-енергична и втежнена като звук и ритмика. И Comasummer напускат сцената без обяснения. А в главата ми остава впечатлението, че обновеното им звучене би могло да им отвори вратите към още нова публика. Достойно завръщане, в което единствено ми липсваше твърде тихия на фона на останалите инструменти клавир.
След последната пауза за вечерта на сцената се качват The Steams. Гостите от Гърция грабват сетивата ни с опиянаваща музика и вълнообразни сценични движения. Наистина запомняща се картина, която и докато пиша визуализирам в главата си. Прави ми впечатление положителната звукова промяна. Инструментите и гласът са добре балансирани, което дава възможност да се насладим на музиката в по-близък до студийния и вид. “Отнесеното” начало кулминира във внезапно отприщил се тежък финал.
Налага ми се да изляза за малко, а когато съм обратно в залата си казвам, че The Steams не просто свирят, а проповядват. За съжаление в точно този момент умът ми е ангажиран с малка лична тревога, която ми пречи да се отдам на “проповедта” напълно. Околните обаче са в дълбок транс, изразяващ се къде във възторжено размахване на крайници, къде в бавно и балансирано поклащане. Музикантите на сцената пък демонстрират близост, развивайки хипнотичните си движения в контактни импровизации.
Изцяло мъжката интимност е нарушена от специален гост – Силия от групата colorgraphs, която се включва за песента Fjordian Blue. Фронтменът Панос предупреждава, че това е последната танцувална композиция преди серия от няколко по-бавни. Раздвиженото парче, подсилено от страстното изпълнение на два гласа успява да изпъди за момент лошите ми мисли. А малко след това, когато те биват разсеяни на практика, мога напълно да се насладя на остатъка от концерта.
The Drought се вклинява в съзнанието с многократно повторен ориенталски мотив. За финал е подготвена The Harvest, откриващата композиция от единствения до момента албум на The Steams. Следват благодарности към публиката, които впоследствие биват подплатени и с бис, по думите на фронтмена на бандата – “последна възможност да се раздвижим”.
Под звуците на Black Sabbath с приятели и познати цъкаме с език. Едни са приятно изненадани и възхитени от непознатата до момента гостуваща група. Други констатират че “гърците ги владеят тия неща” и цитират редицата други добри примери от южната ни съседка.
Аз бих добавил, че и българите има какво да покажат в това отношение. Традицията Rocket Psyence е добър и устойчив пример. Оттам нататък отговорност на публиката е да проявава още по-голям интерес и подкрепа към подобни събития и към местните групи. Защото какво биха били събитията “от фенове за фенове” без… фенове.