Марвелски войни: Част I
Настъпи краят на една ера. Както повечето от вас най-вероятно са подочули, скоро на екран излезе дългоочакваният четвърти филм за Отмъстителите – “Ендгейм”. Последният филм от супергеройската поредица на машината за пари “Марвeл” счупи много рекорди, като за момента се намира на второ място в класацията за най-касовата продукция, правена някога, с не толкова скромните 2,6 милиарда долара, дишайки сериозно във врата на краля Джеймс Камерън и неговия “Аватар”. Този успех, естествено, се дължи на много фактори, но главен е този за тясната взаимовръзка с останалите 21 филма, които го предшестват.
Ендгейм всъщност означава термин от шаха, когато на дъската вече са останали малко фигури и играта навлиза във финалната си фаза. Това е заложено и в предисторията на филма. Превежда се като “Краят”, защото с този филм се завършва един 10-годишен цикъл, в който любимите ни герои са се сблъсквали с какви ли не препятствия и винаги са успявали да спасят деня. Естествено, историите на някои от тези герои наближават своя край.
Още филми на хитовото студио неизбежно ще има, но още по-сигурно е, че те ще се фокусират или насочат към нови сюжетни линии. Ние, като верни фенове на оригиналните Отмъстители, обаче няма как да не отдадем своя трибют към тях. Затова днес Лили и аз, Марина, ще представим своята интерпретация на топ 5 с най-добрите филми на “Марвел”. Yaaaay.
Инспирирани от един конкретен филм от поредицата, ние решихме да превърнем мненията си за всяко едно място от класацията в сблъсък. А вие кой отбор подкрепяте – #teamMarina или #teamLilly?
*Disclaimer: никой не беше наранен или пострадал при изготвянето на тази класация.
Рунд 1 (Място 5)
”Железният човек” (2008 г.) срещу “Черната пантера” (2018 г.)
Lilly’s pick:
Гений, милиардер, плейбой, филантроп или просто Тони Старк. “Железният човек” е филмът, който през 2008 г. поставя началото на киновселената на „Марвел“ (MCU). Първият от 22 филма, превърнали се в световен феномен, бавно, но сигурно изгражда образа на един от най-обичаните герои от „Марвел“ комиксите, а именно Железният човек. Тони Старк, син на легендарния изобретател Хауърд Старк, надминава успехите на баща си като изобретява най-доброто оръжие – броня от стомана, чрез която се превръща в Железният човек. Робърт Дауни Джуниър, a.k.a. Тони Старк, може да не е най-известният актьор в Холивуд по това време, но успява да спечели любовта на феновете с изпълнението си в ролята. “Железният човек” е солидната основа на всички следващи филми. Лентата успява да представи любимия ни герой и в същото време да ни разсмее и да ни накара да очакваме продължението с нетърпение. Все още, 11 години по-късно, “Железният човек” е един от най-добрите филми от MCU (евър)!
Marina’s pick:
Започвам с филм, за който никога не съм предполагала, че ще влезе дори в моя топ десет, а какво остава за петото място в днешната класация. Още преди да гледам “Черната пантера” вече, меко казано, я бях намразила. Проблемът за мен беше целият шум около така наречения all black cast, както и последвалите номинации за “Оскар”. Въпреки че не бях гледала въпросния филм, усещах силното надценяване, което го съпътстваше. Все пак за да стигна до последните два филма от поредицата, първо трябваше да се запозная и с крал Т’Чала. Учудващо, бях много приятно изненадана от този филм. Интересната история, комбинирала автентичните традиции и костюми, успяха да ме потопят в атмосферата на мястото с най-красивите залези на света – Уаканда. Главният герой спечели моето възхищение с непрекъснатото си желание да върши правилното нещо, като същевременно с това достойно управлява поетия след смъртта на баща си трон. Интригуващо са вплетени произходът и призванието на Черната пантера като пазител на племената през вековете. Също много достоверно Райън Куглър и екипът му представят гледната точка на антагониста във филма – Ерик Килмонгър, който обаче, завладян от гняв и жажда за отмъщение, губи себе си. Мащабна битка, както и няколко по-малки сблъсъка подпомагат за поддържането на напрежението до края на филма, който също е много задоволителен.
Рунд 2: (Място 4)
“Черната пантера” (2018 г.) срещу “Ант-мен” (2016 г.)
Lilly’s pick:
От Марина разбрахте за контекста около излизането на “Черната пантера”, така че сега е подходящ момент да ви запознаем още малко и с историята на героя. Преди много векове в Африка пет племена воюват за най-здравия метал на планетата Земя – вибраниумът. Обединени от Черната пантера – войн, сдобил се със суперсили чрез специален ритуал, те създават своя страна. Пантерата става крал, защитник на богатствата и хората на Уаканда. Това е райско кътче, което племената пазят в тайна от останалия свят. Т‘Чала, бъдещият крал на Уаканда, приема силата на Черната пантера и се изправя през редица предизвикателства, за да защити страната и любимите си хора. Филм, който спечели множество награди, “Черната пантера” събира в себе си запомнящи се битки и изпитания, лек и приятен хумор и разказва историята на нови и все още непознати герои (които скоро след това ще се превърнат в едни от любимците ни на екрана). Това е филм, който макар и до известна степен да е надценен, успява да предаде емоцията и чувствата, които само „Марвел“ може да породи у феновете. Е, какво друго да кажа за любимата Пантера освен “Wakanda Forever!”
Marina’s pick:
Още една част от поредицата, към която не само аз, но и много други фенове на “Марвел” бяхме скептично настроени, беше тази за Ант-мен, или казано иначе – Човекът-мравка. Привидно най-смотаният супергерой от франчайза се оказва една от най-ключовите фигури в тази киновселена. Леката препратка към така наречените “heist movies”, подкрепени от тънък и на място хумор, правят филма интересен по един лек и неангажиращ начин. Сладка, но не сладникава история за това как един баща с минало на престъпник се превръща в героя, който малката му дъщеря вярва, че той всъщност е. Едно от най-добрите попадения на „Марвел“, където нищо не е натрапчиво, арката на героя е развита достоверно, и въпреки липсата на зрелищен екшън и върховно напрежение, филмът успява да даде своя принос към поредицата в изключително положителна насока.
Или както казваше Стан Лий: “To be continued…”
Автори: Марина Янчева, Лилия Вълчева