Съботна среща с многоликите Фолтин
В последния брой на ФАРС ви срещнахме с Гоце Йованоски, басист на македонската група Фолтин. За да се убеди лично в разказаното от музиканта, Петър Петров посети концерта на групата в клуб Music Jam на осми юни. Ето и с какви впечатления остана:
Отношенията България – Северна Македония са достойни за холивудски сериал. Малко или много, ние познаваме историята на тези отношения, но както се вижда покрай истерията около сериала Чернобил, източноевропейските въпроси са непонятни на американците и те с възхита ги поглъщат така, както нашите сънародници са поглъщали радиоактивни зеленчуци преди повече от 30 години.
В хода на вечерта хич няма и да помисля за американци, нито за международни отношения, защото ми предстои да бъда очарован от Фолтин – секстет от Битоля, който не се наемам да категоризирам стилово. В тяхната музика можеш да откриеш какво ли не – рок, джаз, суинг, диско, фънк… Разбира се и фолклорни мотиви. Впечатляващото е как всичко това е така добре “омесено”, че почеркът на групата не се губи дори при най-откачените комбинации.
Преди началото на шоуто DJ подгрява събиращата се публика с танцувални фънк, суинг и поп парчета, не толкова близки по звучене до Фолтин, но раздвижващи посетителите и достатъчно разнообразни, за да синтезират донякъде “шаренията”, на която предстои да станем свидетели.
На огромния екран на сцената вървят реклами за предстоящите в клуба концерти – от Testament, през Everlast до K-pop. Нищо скандално – подобно място не бива да бъде “резервирано” само за една-две субкултурни групи. Голям и просторен, Music Jam вече се превръща в домакин на различни по мащаб събития. И е ценно място за прояви, които са твърде посетени, за да се проведат в клуб с трицифрен капацитет, но и не дотам масови, за да бъдат “приютени” в някоя от спортните зали в столицата. Удовлетворение носи факта, че бившето кино Македония е използвано именно по такъв начин, а не последва тъжната съдба на други такива обекти – да бъде изоставено или превърнато в чалготека (и впоследствие изоставено).
Внезапно малко преди 23 часа групата се качва на сцената. “Изстреляни” са Антитело и Двоjка, песни включени в издаденото през 2012-та EP. След тях идва ред и за композиция от излезлия преди месец албум МОМÓMA – песента Месечина. Наблюдавам клатинетистът Пеце Николовски, който вещо сменя инструмента си с електронен негов аналог. Джаджата му позволява да използва най-различни бленди, повечето от които подчертано “синтетични”. В моментите когато духовите инструменти не участват в комозицията Пеце “жонглира” с шейкър.
Без излишни предисловия вече сме в четвъртото парче. Ако не ми се налага да използвам телефона си, за да записвам впечатления не бих усетил колко бързо са се изнизали 15 минути. А пътуването едва сега започва… В моментите, когато не пее, Бранислав се включва с партии на малък клавир, държейки микрофона си наблизо – под мишница, вместо на близкостоящата стойка.
Вече слушаме Несоница, където клатинетистът Пеце се включва с хармоника. Чудя се с какви ли още инструменти ще ме изненадат. Отчасти знам отговора на въпроса – акордеонът на Пеце (с прякор “Брада”, за да се различава от по-рано споменатия колега), който досега свири на китара, все още не е използван. Програмата продължава с още три песни от най-актуалното издание на групата – Ми се води љубов, Чекор и Ти верувам. Последните две провокират по-разчупени движения сред публиката. Облаче ни завихря в лудо рокабили, допълнително подчертано от ново включване на хармониката.
След него идва първата пауза за вечерта. Вокалистът използва времето за настройване на китари, за да скокне от сцената и да затича до бара за питие. Колегите му инструменталисти подкарват диско насоченото Дионис, към което той скоро се присъединява. Тук за пръв път виждам акордеона в действие, само че не с обичайния му звук, а прекаран през електронен ефект.
Монументалното начало на Ми падна газо ни връща обратно на земята, а дългият му инструментален завършек дава въможност на кларинета да демонстрира своето хипнотично и мистично звучене. Отчетливо бас интро ми подсказва, че ще прозвучи любимата ми Ела си в кревет. Публиката е все по-разкрепостена в движенията си и все по-близо до сцената.
Скоро идва моментът, в който Пеце “Брада” окончателно сменя китарата с акордеон, използван ту “натурално”, ту в комбинация с някой ефект. Уви, технически проблем резултиращ в неприятно пращене напомня, че колкото и да са добри музикантите, добрата им работата и удоволствието на публиката са зависими от техниката. Налага се групата да спре шоуто си за известно време, докато проблемът бъде отстранен.
След прекъсването, запълнено с музикален подбор от страна на клубния DJ групата се качва обратно на сцената и изглежда най-лошото е преминало. Публиката танцува и безвреме отново сме увлечени в изпълнението на Фолтин.
В началото на непредвидения втори сет прозвучава The Tip of the Tongue, със своя заразителен кларинетен лайтмотив. Това е и песента, която ме залива с най-много енергия до момента – налагам съседния метален стол със страст, подобна на тази на перкусионистите на Басеку Куяте, които съм видял преди няколко дни.
Изненадващо скоро зазвучава Money, Money, Money на ABBA, само че изпълнена на акордеон. Последвалата интерпретация дръпва по няколко струни в душите на слушателите – познатият поп рефрен и горещият балкански аранжимент не оставят никого равнодушен. Бранко обявява, че ще ни бъде изпълнено още едно парче. Поглеждам часовника и осъзнавам, че вървим към края на шоуто. Гоце е представен като студент на НМА. В разговора ни преди дни той ми е споделил, че е бил студент в България, но без да уточни къде. Чак сега пресмятам 2+2 и се възгордявам от факта, че сме завършили едно и също учебно заведение.
В крайна сметка финалът на шоуто не е толкова близо, колкото съм си мислил – до края вокалистът слиза, за да изпее Милице сред публиката, а Пеце Николовски успява да се представи по-продължително на хармоника. Съседите ни явно се забавляват и не чакат да викаме дълго за бис. Бранислав пита какво искаме да чуем за финал. Преди да съм успял да извикам Слободната љубов някой ме изпреварва, в резултат на което за втори път тази вечер слушаме Чекор, любима моя композиция от последния албум на групата.
Вървя към вкъщи със спокойна крачка. През главата ми минават различни мелодии, звучали по-рано на живо пред мен. Всъщност те продължават да звучат и сега, дни след концерта. Иска ми се скоро отново да видя Фолтин на живо. Хубавото е, че са комшии. И ми се струва, че чакането няма да е дълго.