Интервю с People of Maha
People of Maha е алтернативна рок банда. Самите те определят стила си като ретро-футуристичен рок, черпещ вдъхновение от класическия рок, поп музиката, блуса и други музикални стилове. Дебютният албум на бандата “Blue to Gold” излезе в началото на лятото. Подробности за албума, People of Maha и какво им предстои можете да прочетете в интервюто.
Здравейте! Ще започна с нещо по-общо – как се събра българо-бразилската банда People of Maha?
Групата е създадена през 2018 г., когато се запознахме чрез благотворителните концерти на RockSchool, които те проведоха за своите ученици. По това време всички ходехме на уроци за различни инструменти и Мила успя да свърже и трите. Оттогава работим заедно.
А какво се крие зад името на групата?
Маха е дума с няколко значения и точно това обичаме най-много в нея. Ако просто го потърсите в Google, ще имате 4 или 5 различни значения само на първата страница с резултати. Ние свързваме това с музиката и как можем да гледаме една и съща песен по толкова много различни начини. Но ако попитате за едно конкретно значение, вероятно бихме избрали „велико“ или „светлина“, което прави Хората на Маха, Великите хора на Светлината, ха-ха!
Като сме на семантична вълна, албумът носи заглавието “Blue to Gold”, каква беше причината да се спрете на него?
Заглавието на албума е свързано с цялата история, която разказваме с песните в него. Както знаем, „синьо“ също означава „тъжно“ на английски, а „злато“ е нещо, което свързваме с победителя (като златен медал, например). Историята на албума започва от самото ви начало като човек, който мисли, че може да завладее света и след това преминава през всякакви предизвикателства, независимо дали са свързани с вашето психично здраве, вашите взаимоотношения или да разберете кой сте. В крайна сметка, излизаме с повече опит и с повече увереност в това кои сме. Това определено не е краят на историята, но тук оставяме историята за сега, с положителна нотка.
Разкажете ми за артуърка, каква е историята зад снимката?
По време на екскурзия в Панчарево, Биа просто имаше тази идея, че тъй като името на албума е “Blue to Gold”, можем да свържем синьото от езерото със златното от слънцето. Оттам, нашият скъп приятел и фотограф Дон предложи конкретното място, което виждаме на корицата и в крайна сметка получихме микса от синьо и злато, а също и трима души, гледащи напред, там по света, като препратка към всичко, което преживяхме и всичко, което все още ни очаква.
Концептуални албуми се правят доста рядко, вас какво ви подтикна да създадете такъв?
Никога не сме се замисляли да създаваме концептуален албум. Вече бяхме избрали песните, когато разбрахме, че всъщност можем да разкажем пълна история чрез тях. Тази идея дойде, когато избирахме реда на песните и как можем да извлечем някакъв смисъл от това. Тогава измислихме цялата идея и името за нея. Оттам нататък всичко оживя.
Не мога да не попитам, в представянето на албума казвате, че той разказва историята на един човек, преминаващ през различни етапи от живота – какво е мястото на космическото момиче в историята?
Космическото момиче е онзи наивен момент, когато сте твърде млади и неопитни и сте тръгнали да завладявате света. Знаете ли как децата винаги мислят, че животът ще бъде перфектен след гимназията и след това зрелостта ги удря в лицето? И изведнъж те имат повече отговорности, трябва да плащат сметки и да си намерят работа, за да оцелеят. Е, космическото момиче е този момент точно преди реалността на света да ви достигне.
Можете ли да синтезирате общо послание на албума в изречение?
Преживяванията, през които преминаваме в живота, ни правят такива, каквито сме, затова трябва да се опитаме да извлечем максимума от всяко едно от тях.
Към три от песните в “Blue to Gold” има клипове, разкажете ми за тях накратко.
“Darling” беше първото пуснато видео и разказва историята на 3 различни връзки и различни предупредителни знаци, които идват с всяка ситуация. В крайна сметка, песента е за смелостта да излезете от лоша ситуация и да отстоявате себе си. “Space Girl” е забавна песен, затова искахме да се забавляваме с нея. Идеята дойде, докато разглеждахме места за промо заснемане на албума и тъй като песента е като разказване на история, решихме, че можем да следваме същата логика във видеото, но по забавен и интересен начин. И накрая, за “The Silence” искахме да предадем как понякога можем да загубим пътя си и да изпуснем от поглед какво е наистина важно и как това ни влияе. Както виждате във видеото, когато спрем да се грижим за музиката и да правим това, което обичаме и всичко това се превръща в скучна работа, ние губим гласа си и способността си да се свързваме с хората. Можем само да се опитаме да дадем всичко от себе си в живота, да извлечем уроци от опита си и да се надяваме да израснем от него.
Можем ли да очакваме клип номер четири?
Да! В момента сме доста заети с лятното турне, но имаме някои идеи, които бихме искали да реализираме. Надяваме се, че скоро ще намерим време да се върнем на снимките, защото винаги се забавляваме много с тях.
Какво предстои на групата?
Искаме да продължим да правим музика! Обикаляхме България и свирехме за хора и това беше невероятно, но нямаме търпение да напишем повече музика и да пуснем и нови песни. Вече работихме по това, но засега все още се съсредоточаваме върху задачата, която е “Blue to Gold”. До края на това лято ни се очертават и още няколко много хубави концерти и фестивали! Нямаме търпение да свирим на Karaagach on Sound в Китен на 4 септември, и на Kavarna Fest на 5 септември!
В интервюта ви определят като женска или момичешка група, „рок с нежно лице“ и прочее, вие самите как виждате това – необходимо ли е такова разграничение?
Изглежда хората се фокусират върху факта, че всички ние сме жени, повече, отколкото ние самите. За нас ние сме музиканти и правим музиката, която ни харесва. Но ние също не сме слепи и можем да видим, че в повечето групи има предимно мъже. Така че се надяваме да вдъхновим младите момичета да преследват мечтата си в музиката, ако това е нещо, което биха искали да правят. В крайна сметка, не трябва да има значение как се идентифицирате, а по-скоро вашето изкуство и как то говори само за себе си.
Ще завърша с традиционния за нас въпрос – ако сега вие бяхте на мое място и можехте да си зададете въпрос, какъв би бил той и какъв е неговият отговор?
Какво искаш за Коледа? О, уау, това е чудесен въпрос. Вероятно бихме искали спа уикенд, да си починем малко след цялата тази работа, но познавайки себе си, вероятно бихме останали в стаята да свирим и да се опитваме да измислим нови неща. Нека да се спрем на гигантска шоколадова торта… можете ли да познаете, че е време за вечеря тук?