Browsing Author Archives
За младите и старите
Днес направих най-веселото си пътуване с влак.
Прибирах се от София на село, където ще прекарам празниците. Закъснявах както винаги и в крайна сметка пристигнах на гарата точно в последния момент. Въобще не отидох да се редя за билет. Метнах се във влака готов да си платя „преференциалната“ цена.
Още на входа ме посрещна тълпа от хора, разпалено обсъждащи нещо. Бързо осъзнах, че влакът е препълнен. За мое учудване, вместо да коментират кой не си е свършил работата, пътниците се майтапеха с куриозен случай в същия влак. На трима от тях са били издадени билети за едно и също място.
Минута след като се качих, влакът потегли. Ниска дама с руса коса започна да проверява билетите. Чак тогава забелязах, че е кондуктор. Униформата ѝ беше прилежно закопчана, а чантичката ѝ не правеше впечатление на пръв поглед. Направих мислено сравнение с образа на кодуктор (или поне така както си представях стандартния му образ) – винаги разкопчано сако, намачкано в единия край от дисагата, а в другия надуто от бъбрека, вързан на кръста.
Когато стигна до мен ѝ обясних, че нямам билет, защото съм бързал. Тя ме погледна и направи физиономия от типа „май оплескахме нещата“. Впоследствие разбрах, че наистина съм ги оплескал. Пътуването щеше да ми струва цели 16 лева. За моя изненада жената не ми продаде билета, въпреки че бях извадил парите. Продължи напред, както би казал някой иронично.
Минахме Подуяне и русата дама се върна. Извади тефтер и започна да пише. Приготвих парите. Погледнах към химикала ѝ и видях, че като начална точка е записала Искър(гарата след Подуяне). Схванах, че иска да ми спести някой лев. Благодарих ѝ, добавих, че е нямало нужда. „Три лева са си три лева“, отвърна ми.
Тук-там си разменяхме по някоя дума с околните. По някое време преподредих саковете наоколо така, че да мога да седна на пода и да се облегна на тях в опита си да дремна малко. Освен че съм закъснял, винаги съм и неспал. То е другото характерно за мен. Не успях да си отспя, но сметка на това погледах игрите на едно момиче с кучето му, опитите на една извънредно едра двойка да затвори разваленото ел. табло със салфетки и промяната на изражението на руса мацка, щракаща трескаво на телефона си.
Пътуването беше приятно с изключение на моментите, в които някой искаше да иде до близката тоалетна. Тесничко беше и се разминавахме трудно. Не ми беше лесно да отстъпвам място и по спирките. Забелязах извънредно много хора, основно млади, които се бутаха и нервничеха, някой им разваля възможността да слязат с 4 секунди по-бързо от влака.
На гара Пазарджик коридорчето се опразни. Дребната кондукторка отново мина и се заговорихме. Прескачахме от тема в тема – от влаковете, през хомеопатията до младите. Сподели ми, че в последно време вижда все повече луди сред тях. В хода на разговора установих, че не толкова от разлика в мисленето, колкото от навик, е породено нашето неразбирателство с хората от друго поколение. Разривът в комуникацията ѝ с наборите ми е в следствие на взаимен скептицизъм. Първо в студеното ѝ отношение към тях и после от студеното отношение на събеседниците ѝ към нея.
На гара Стамболийски кондукторката се изгуби, а мястото ѝ зае привидно усмихнат пенсионер с жълто-черни елече и вратовръзка. Приличаше на пчеличка. Заговори ме с думите: „Да се хвърля ли от влака?“ На недоумението ми отговори с: „Какво да живея, то не е живот нашето.“
Не съм сигурен дали чу, че му казах, че щом е на влака, значи мястото му е на влака и ще падне от него, когато му дойде времето. А и да чу, не съм сигурен, че разбра.
Поде дълга тирада на политическа тематика. Не беше първият дядо, с когото споря за политика, по влаковете, но определено беше най-твърдоглавият. Старателно се усмихваше, докато ми изреждаше кой какво откраднал и кой кого подкупил. Безспорно много учен човек, но и безкрайно прост.
Опитите ми за завързване на диалог ни най-малко не успяха да навредят на монолога му. Въпреки че поддържаше добре илюзията, че говори с мен, той беше застанал на трибуна, зад микрофон, не го интересуваше аудиторията. Важното беше да ѝ каже каквото си е наумил. Напомни ми малко за дядо ми, който недочува, когато общува със съседа, който още повече не чува. Диалозите им представляват два слепени монолога. „Ти поля ли доматите?“ пита единият. „Да бе, пак ни измамиха, мамата им мръсна“, отговаря другият. Дори един пътник с пооредяла коса му подметна: „Ти добре, че ни хвана за слушатели, да ти минава по-бързо пътят.“
Политическият дядко се правеше, че не чува. „Какво? Какво?“, викаше. И тогава забелязах една много важна подробност. Дядото не се усмихваше. Не и като израз на положителни емоции. Той говореше със стиснати зъби. Затова през голяма част от пътя устата му бе сякаш усмихната. Страшно е, когато най-положителното нещо в един човек са стиснатите му зъби.
Явно и на пооплешивелия пътник му писна от оплакванията на дядото. Обърна се към него и му каза: „Сега ще ти задам един въпрос. Знаеш ли защо Мойсей водил евреите 40 години през пустинята?“ Кратко замисляне и отговор: „Защото са се разбунтувли и защото са оспорили волята на бог“. „Не“, отоговори първият. „За да измрат такива като мене и тебе.“ Пенсионерът за последно се направи на неразбрал и съвсем млъкна.
Пътуването ми свърши и се втурнах да намеря листи, за да напиша нещо за днешния ден, докато чакам да ме вземат от гарата. Обикалях по будки за вестници, намерих един бял лист и един амбалажна хартия. На една от будките си взех кафе и по случайност чух телефонния разговор на обикновена на вид възрастна дама. Тя разпалено даваше указания на своя приятелка какво да свърши за коледното парти, което организира. Всеки щял да носи по нещо, щели да теглят томбола кой с кого да си разменя подаръци.
Всъщност тя се държеше точно като хлапе. Пълен антипод на младите хора, които бързаха да слязат от влака и бяга готови да ме сгазят, ако си позволя да ги забавя. Попурната максима гласи, че си на толкова, на колкото се чувстваш. Жалко, че малко хора ѝ вярват истински.
Ще завърша разказа си с кратко лирическо отклонение. По празници, видно е, хората са по-положителни. Всички си пожелават весело прекарване, много от тях са и искрени. Ще ми се по-често да виждам усмихнати лица. Затова и ви моля да изберете най-намусения човек, когото познавате, и да му направите подарък. Подарете му църковно календарче. Там поне всеки ден е празник.
Валентин Янков
Опашките на Дявола
Живеем в свят, в който чакаме джаджа като предстоящо дете. Чакаме машина, както се чака човек. Обичаме машина, както се обича човек …
Нов модел смартфон предизвика истерия сред купувачите-консуматори.
Чакането е голяма работа. Чакането като идея и акт. Когато очакваш нещо хубаво с вълнение в относително здравото си тяло. Например очакваш момичето да се появи отново на отсрещната тераса. Или слънцето да изгрее след следобеден порой. Или ти предстои славна вечер сред приятели, светлини, случки и картини от нощния град. Същото е, когато редиш раницата за пътуване; когато слизаш по стълбите към чакащата долу любов; когато се качваш към потайна таванска стая в непозната земя. Когато след малко ще изкарат насъщния от фурната в тъмната утрин. Дори когато чакаш Годо. Очакването … Всъщност целият ни живот е Очакване на Истинския смисъл.
А сега чакаме нов модел смартфон с добри характеристики.
В Берлин желаещите да си го купят чакаха на опашка 6 дни. В Париж клиентите се редиха пред магазините в колона, продължаваща цели 3 пресечки. Десетки души се събраха в близост до операта, приготвени за преспиване, въпреки прогнозата за дъжд. Някои са носили одеяла и столове за кемпери.
Повече от 400 души са чакали в централния бизнес район на Сидни в продължение на около осем часа преди отварянето на магазина.
Ето какво казва Сачилиса Саичики, 45-годишен японец, който ръководи свой собствен бизнес и е лагерувал извън магазина в токийския квартал Гинза най-малко шест пъти преди това: “Застанах на опашка преди пет дни. Бях с група от 10 човека и се редувахме да излизаме за храна и за връщане у дома за по един душ. Спах тук, лежейки на една картонена кутия.”
Бих се наредил сред чакащите на опашките по световните мегаполиси и бих попитал самото човечество: “Какво чакаме, хора? Началото или Края? Добра дума? Любов? Спасител? Кого чакаме наистина? Да не би да е красиво дете, което ще ни прости всичко с усмивка? Да не би да е гласът на магьосника от Оз, който ще ни даде вълшебни червени обувки, за да се приберем у дома? Или приливът, който ще изхвърли на брега древни пророчества, записани на пергамент и затворени в бутилка? Или пък ще се роди Нов Голям Поет? Кого очакваме? Какво чакаме? Защо не спим, не ядем и не се къпем? В името на какво чакаме и умираме …
Сетне бих се отделил от опашката и бих застанал в кътчето на ораторите в Хайд Парк, на последното стъпало към Сакре Кьор в Монмартър, с лице към града и с гръб към храма (дано Бог ми прости и ме подкрепи), или ще се кача на Джомолунгма (ще помоля Боян Петров да ме заведе, макар той да има върха комерсиален), а защо не и сред снеговете на Килиманджаро (където тъжно умират героите на Хемингуей), а може и някъде из Родопите, например Кръстова гора … Изобщо, ще се кача на последната световна скала, малко прашна и ронеща се, където лешоядът още кълве дроба на Прометея и където котенцето, което ще стане Цар Лъв, е представено на вселената. Ще въздъхна след усилието, ще обърша с ръкав потното си чело, ще вдигна очи към хоризонта и ще кажа:
“Смартфонът няма да ви направи щастливи, приятели. Няма да запали огньовете на далечното било, за да е красиво. Няма да шупне вълните на пяна, за да е лято. Няма да се смее като дете на игра със сенки. Няма да ви изпоти ръката от държане на нечия друга. Няма да ви свърже с апостолите на истината. Няма да бъде едър дъжд, който тупва челата и погледите нагоре. Няма да пусне в стаята хладта между отворените прозорци в непоносимо горещ ден. Няма да ви каже къде е чешмата в селото на праотците. Няма да преброи облаците, когато небето е съвършено синьо. Няма да преброи птиците, когато се завръщат. Няма да ви обича …
И ти, Сачилиса, 45-годишен японец, който ръководиш собствен бизнес и цял живот лагеруваш пред магазините, какво чакаш, бе, джанъм?! Защо не станеш от спечената картонена кутия и не отидеш да полетиш с парапланер някъде над Сапоро? Защо не си купиш аквариум с големи красиви риби, които да наблюдаваш по цял ден? И не гладувай, ами вземи изяж дузина вагаши! Впрочем, помниш ли как “50-имата от Фукушима” твои сънародници не чакаха заповед и на своя отговорност влязоха в авариралата ядрена централа, за да спасяват животи с риск за своите. Днес те продължават да умират тихо. Ракът и левкемията не са хубави стоки, Сачилиса. Не ги продават в лъскави, бели кутии. А ти какво чакаш, бе, да те еба!? Къде е самурайският ти меч? Подпрял си го на стената. Вместо меч – смартфон! Самураи със смартфони, това е светът днес.
Отхапахме ябълката и ще повръщаме.
Какво чакаме!?”
След това ще си пристегна обувките, ще сляза от скалата и ще отида на кино.
Ангел Иванов
SOFIMUN започна
На 26-ти юли започна седмото издание на българската симулация на Обединените нации – SOFIMUN (Софийски Интернационален Модел на Обединените Нации). Както винаги, конференцията ще трае една седмица, като тази година нейният край е на 2-ри август. 18 страни от 4 континента ще бъдат представлявани тази година, като много от участниците са с повече от едно гражданство или живеят и учат в различна от собствената страна. Не само националностите на членовете прави SOFIMUN изключително разнороден, но и сферата им на дейност и техния опит. Ветерани от МОН-ове и начинаещи, прависти, студенти по строително инженерство и международни отношения се събират на едно място, за да приемат предизвикателството да влязат в ролята на дипломат от ООН. Защитавайки интересите на чужда страна и разисквайки актуални световни теми с останалите, участниците в SOFIMUN научават от първа ръка как функционира световната организация и как се защитават нейните интереси.
В тазгодишното издание ще бъдат симулирани три от органите на Обединените нации: Съвета за сигурност, отговорният за запазването на световния мир и фактически най-важният орган; Икономическия и социален съвет, отговорен за икономическото и обществено сътрудничество между страните-членки; и Съвета по правата на човека, който строго следи за тяхното спазване. По традиция в програмата ще има и изненадваща вечерна криза на актуална международна тема, която ще тестира възможностите на делегатите от Съвета за сигурност да реагират бързо и адекватно в бедствено положение.
Програмата на SOFIMUN 7 ще бъде изключително интересна и богата. Освен редовните дискусии, делегатите ще имат възможността да чуят речи от гост-лектори, както и да посетят множество вечерни събития. По този начин натоварените пленарни дни ще бъдат разнообразени с опознаване на столицата и българската култура, както и създаването на полезни контакти.
Както и миналата година, цялата дейност на делегатите ще бъде проследявана и отразявана от медийния екип на конференцията – SOFIMUN NEWS NETWORK (SNN). Той ще се посвети на симулирането дейността на световни медии като Deutsche Welle, The Economist и CNN, изготвяйки журанлистически материали във всякаква форма. Това включва създаването на вестник и направата на новинарска емисия, посветени изцяло на случващото се в конференцията. В екипа работят студенти от сферата на журналистиката и масовите медии, събрали опит от миналогодишното шесто издание.
Ударна доза диско с Глория Гейнър и Jamiroquai на EXIT Adventure 2014
Диско дивата и автор на един от най-големите световни хитове на всички времена – I Will Survive – Глория Гейнър се включва към хедлайнерите на EXIT Festival 2014. Момичета – слагайте клинчетата от ликра, момчета – пускайте засуканите къдрици, защото само няколко дни по-късно в Черна гора легендатa Jamiroquai ще нажежи плажа на SEA DANCE FESTIVAL.
Глория Гейнър
След миналогодишната незабравима изява на диско краля Нийл Роджърс, EXIT отново ще вдигнат летвата с изпълнения на живо на най-големите хитове на диско кралицата Глория Гейнър - Never Can Say Goodbye, Let Me Know (I Have A Right), I Am What I Am, както и най-известния кавър на парчето Can’t Take My Eyes Off You.
Разбира се, специалната добавка ще бъдат отличителният глас и впечатляващите танци на екстравагантния фронтмен на бандата
Jay Kay, който нееднократно е показвал, че умее за секунди да вдигне публиката на крака и да я направи част от лудото шоу на бандата. След предишното си взривяващо участие на EXIT, носителите на награда Грами с над 25 милиона разпродадени копия на албуми ще допринесат към предстоящото балканско приключение с хитове, като Virtual insanity, Cosmic girl и Love Fool.
Специалният майски подарък от EXIT Adventure пък е промоция за любители на приключения с приятели. Специалният комбо билет „5+1 безплатен” се продава онлайн и на касите на ТикетПРО до 25 май (или до изчерпване на количествата) и дава възможност всяка група, закупила 5 билета за EXIT или EXIT Adventure наведнъж да получи шести безплатно!
Бонусът е, че всеки член на групата получава и безплатен пропуск за фестивала ROCK@EXIT, на който ще свирят Queens of the Stone Age на 11 юни в Петроварадинска крепост!
Ovo je standard! ;)
Elevation Fest това лято се променя на BeerRelation Fest
Какво е летен фестивал без бира? Пълен, ужасен и потен провал ще кажем ние! Музичката на открито някак си не е същата без една огромна пластмасова чаша пенлива радост, било и тя разредена Болярка.
Tова лято организаторите на Еlevation Festival се завръщат с нова и освежаваща концепция. Вместо на Еlevation ще се ходи на BeerRelation Fest, а пък нека си духат ураганните ветрове – с бира нищо не може да ни бутне!
BeerRelation Festival ще се проведе между 12 и 15 юни в Южния парк, където заедно с посетителите по една бира ще пият и Orthodox Celts, Popa Sapka, ХаХаХа Импро, The Smugglers Collective и Mango Duende.
Вход няма да им, така че пей сърце!
Основна атракция на фестивала ще бъде големият екран под открито небе, на който всички футболни фенове ще могат да проследят откриването и първите мачове от Световното първенство по футбол за 2014 година.
Да не забравяме и пивото, което ще бъде на почит през цялото време и ще ни прави компания докато избухваме по поляната. За тази цел многобройни шатри в парка ще представят бира от различни нации и световни производители, които определено разбират от качествена бира.
Наздраве по повода!