Browsing Author Archives
Няколко кадъра от Street Art Festival в Солун
Street Art Фестивалът в Солун е поредното събитие, което успешно поставя града на европейската фестивална карта. След като поне половината от жителите на София посетиха Street Food Fest-a през април, месец по-късно отново се отправихме към града на Бялата кула, този път за да потанцуваме.
Гърците имат две неща, за които искрено им завиждаме – храната, плажовете и студената медена ракия (rakomelo) . Оказва се, че партита им също съвсем не са за изпускане. Фестивали като Reworks, SAF и Thessaloniki Hip Hop Festival са показали на солунските братя имена от ранга на Dope D.O.D, DJ Vadim and Yarah Bravo, Afu-Ra, Foreign Beggars, Wax Tailor, Jessie Ware, Jamie Woon, включително и родното ни чудо KiNK.
Тазгодишното издание на SAF предложи двама от най-големите на реге и дъб сцената – Gentleman и Dub FX. Изпълнителите се раздадоха изцяло на публиката и ни преведоха от новите си парчета до най-големите им хитове, които всички изтанцувахме на няколко метра от Бяло море.
Лумпенпролетариат #12 – Професионалната шизофрения
Пролетта настъпва, а пролетариатът плахо пристъпва! Това как беше като импровизация? Слабо? И заглавието тоя път ни е тъпо и предвидимо, куца ни артистичността!
За това, прокариатчета (вече сте това, защото beliebers беше заето, дерзайте), този път няма да мрънкаме и мърморим по философски, а ще се образоваме!
И понеже ще се касае за театър, неизменно започвам уговарянето с банален цитат, от който на всеки вече му се бушува перисталтиката. Този път обаче няма да е на Шекспир приказката, че всички сме актьори, понеже ще твърдим, че тази титла изисква професионализация. Сега ще ви напомня за Делфийския оракул, който казва „Познай себе си“. Тук приключвам с философията.
И ако искате да познаете себе си, което трябва, защото както казах един стар камък така наставлява, добре ще направите да се погледнете отстрани. Обаче не в огледалото, защото то отразява само това, което му кажем. Огледайте се наоколо и вижте всички хора, които обществото ни е произвело. Вие също сте това.
Ако обаче нямате време да забележите всеки пуделопритежател, работник в морга, градинар на мутро-барока или великденско яйце, намерили сме ви човеци, които са били и ще бъдат всяко едно от тези неща. Вие само ги слушайте и гледайте. Шизофренията им не е заразно, но вие вероятно също вече я имате.
На гости този път (11.05) ще ни бъдат (поне) Катя Бръмбарова и Милко Йовчев от ШизиПро. Ако не сте ги чували, първо – засрамете се и извадете щраусовите си глави от подземята (да, ебавам се на Underground-a)! И второ имайте предвид, че те са актьори, които правят и създават американски имрповизационен театър на българска сцена.
Отидете в някоя петъчна вечер в камерната сцена на театър „Сълза и смях“ и седнете в относително тъмната и уютна публика. Или си домъкнете стол от фоайето, все тая, не сте отишли, за да ви е удобно. И докато успеете да се срастнете с пасивната роля на мебелопотребител, ще бъдете извадени от нея. Защото ШизиПро не само правят представление за вас, но го изваждат от Вас. Само им подайте дума и бъдете готови да видите на сцената всеки аспект от себе си, който ви е подсказал тази дума. Както и всички други аспекти, за които не сте се сетили, че съдържате. Накратко, отидете, за да видите себе си. За да се смеете на себе си, за да опознаете себе си. Напишете сценария и разрешете на сценария да пренапише вас.
В четвъртък от осем ще ви дадем назаем актьорите, за да ги харесате. Всеки петък от 20 часа може да отидете и да дадете себе си назаем, за да се харесате.
Ето ви мързеливата опция да схванете за какво иде реч, преди предаването утре: ЛИНК. А в петък – марш в театъра. По принцип е безплатно, но ако не оставите пари в кутия на изхода, сте големи скапаняци!
Харесайте Лумпенпролетариат и ШиЗи Про във фацата!
Лумпенпролетариат #11 – Мензурата, етикета и Сплави
Въщност искаме да си говори за цензурата, етиката и Слави. Понеже нашата медийна значимост няма кой да я легитимира, посредством цензура, решихме да се скараме със самите себе си и на този етап не знаем със сигурност дали ще се излъчим.
Този cliffhanger ще бъде разрешен от 20 часа на 20.04.
Къде е границата между редакторска политика и цензура? И в този смисъл, как да пропагандираме в българските телевизии, така че всички да са ок? Например: дрес код черно кожено яке и преобладаващо плешиви мъже (не се подигравайте, всъщност означавало завишени нива на тестостерон, мъжествено е!), подредени около особено интензивно опитваща се да е кръгла правоъгълна маса?
Или: дрес код медийна коректност и етични правила за цитиране под линия на определен брой източници, подредени около някоя особено трогателна житейска история?
Последна опция: да записваме знайно и незнайно всеки момент от житието и битието си, така щото личната ни перспектива обективно да представлява единствената налична истина. Дрес код: не знам, протагонистичен някакъв.
Понеже фамозните водещи на Лумпенпролетариат-а са млади и невежи, а носят отговорното бреме да властват над 20 процента от наличните микрофони във Факултета по Журналистика, експертната гледна точка над медийния амфитеатър в България ще представи д-р Жана Попова – преподавател в катедра Радио и телевизия и активен потребител, производител и критик на медийно съдържание.
След като разнищим моралните конфликти….извинете, моралните интереси, засегнати по гореспоменатите опорни точки, ще си зададем и въпроса: Как така ще ни управлява някой, който колекционира скалпове и дори не си прави труда да спази историческата традиция по деконструирането им в чаши, въпреки че се нарича патриот? Що за политическо произведение пък твърди, че “парламентът трябва да бъде уважаван – добър или лош”?
Започваме в осем и приключваме навреме, за да можете да проверите дали Слави ще го излъчат довечера! Уран да ни е помощ!
Лумпенпролетариат #10 – Предизборна бонанза
Прекариатчета и пролетариатчета, как сме? Подготяме ли се за избори, наясно ли сме вече с вота си, възползвахме ли се от бира-скара демокрацията?
Ние от чудесното предаване, което през четвъртък облива вълните на “Реакция” с философстване, не можахме да хапнем на аванта и може би затова все още не знаем за кого да дадем гласа си. (да се знае – който ви каже, че яденето на предизборни кепабчета е осъдително, със сигурност е нещастник)
Нещо повече – сигурно 75-тите избори за последните 4 години вече не предизвикват обичайното вълнение, от което ти идва да седиш пред телевизора в неделната нощ и да изпиеш кило мастика, докато псуваш всички наред, барабар с журналистите.
И ако ни наричате сеирджии, то се запитайте има ли идейни сблъсъци, заслужаващи внимание? Съжаляваме, взаимните обвинения в корупция не са ни достатъчни, нито предполагаемата свързаност на този и онзи с Турция и Русия (не че няма такава и без да я подценяваме съвсем).
Нека си признаем – чувстваме се неграмотни, дори често не разбираме каква е разликата между различните партии, стари и нови, техните ръководни фигури и електорат.
В юбилейното ни 10-то издание ще потърсим предизборни разяснения от ангажирани хора в нашия възрастов диапазон, които едновременно с това покриват широка полюсност в политичното.
Единият ни гост е Александър Кръстев – PR-специалист и създател на сайтова “Аз чета”, който към момента е кандидат-депутат от Движение “Да, България” на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Вторият е Антон Василковски – бивш или настоящ участник в инициативи като Солидарен Кооператив “Свободна храна”, Свободен център и Свободен (тоест безплатен) градски транспорт. Както можете да усетите, Антон обича свободата, която политически си представя като “пряка демокрация” – понятие, изключително далечно от сегашната представителна форма на управление.
Водещите ще се постараят и двамата гости да бъдат сръчквани на важни и болезнени места достатъчно много.
Лумпенпролетариат е в четвъртък (23.03), от 20ч. Парламентарните избори са в неделя, цял ден.
Отдолу можете да чуете последното ни предаване с LGBTQ активиста Радослав Стоянов.
Лумпенпролетариат #9 – Сексуална дезориентация
В четвъртък от 20 часа отново ще прозвучи ехото от панелните гета* и отново ще яхнем вълната на медийния антиконформизъм!
Този път (09.03) ще се замислим до колко е редно да си сексуално дезориентиран.
В контекста на собствените ви объркани сънища и необясними влечения към някои прекалено пухкави плюшени мечета или особено лъскави айфони – всичко е наред! На сексуалността още Фройд й предписва да е объркана!
На сцената на общественото възприятие обаче е редно да доминира разбирането за културна, икономическа, човешка и всекидневна равнопоставеност на всички хора, независимо от тяхната сексуалност! Ето един забавен факт: autocorrect подчертава думата „равнопоставеност“! Ами това е: тази дума в българския език я няма и толкова!
Да се борим с речника е трудно, но пък да се борим с неадекватни и пълни с реч и действия на омраза и неприемане медии – ето това е фасулска работа! Обществената сексуална дезориентация постоянно ни задължава да се лутаме – между човешката необходимост от разбиране на всички хора и непреодолимото желание да видим как човека в расо остава без расо! А дали! Искаме ли да нарушаваме интимността, за да упражняваме обществен монопол върху унификацията или просто си нямаме друга работа? Сензационизмът ли „господарства“ над мисълта или тя си е останала на самотек и все не намираме време да се запитаме колко точно различен е сексуално „различният“?
На тези и други (вероятно) по-адекватни въпроси тази седмица ще отговаря Радослав Стоянов – експерт в Българския хелзинкски комитет и дългогодишен LGBTQ активист на негостоприемната българска политическа и социална сцена!
Платете си интернета навреме и ни слушайте почти от 8, почти до 9, винаги в ефира на “Реакция”.
*За огромно наше съжаление, ехото от панелните гета в момента по-скоро е такова от расистки и хомофобски възгласи, но пък е по-интересно, когато пътят е пред теб. За да се успокояваме, ето запис от предишното ни предаване: