Browsing Author Archives
Ophan в „Неделен рок блок“
В последната седмица на април „Неделен рок блок“ ще ви срещне със софийската експериментална метъл банда Ophan, с които ще си говорим за дебютното им ЕР “Wheel Of Fortune”, концерти, постановки и прочее културни случвания.
Преди това обаче предаването ще започне с ревю на новия албум на Incubus “8”, подготвено от Кристина Йорданова, което ще замести “Roll Over”. „Железобетон“ традиционно ще завземе последния час и половина с тематичен плейлист, този път посветен на по-неизвестни песни от популярни албуми.
„Извън светлините на прожектора“ тази неделя отново е на черна вълна с морски привкус, този път под формата на ембиънт блекарите Forrest Troll, които ще ви представи новото попълнение в екипа Милен Петров.
Другите рубрики също ще са налице. “Meltdown Countdown” днес ще завземат дамите от “Binaural Beats”, които ще ви говорят за групи с нелепи имена. „ДисКлексия“ пък ще отдаде почит на една родна рок група, чието име няма да ви разкриваме, за да има съспенс.
Всичко това, както и много музика можете да чуете днес от 18 до 23 часа в ефира на радио „Реакция“!
Оскари 2017 – пълен гайд
След малко повече от 24 часа ще започне церемонията по връчването на тазгодишните награди Оскар на Американската филмова академия. Затова ние събрахме всичко, което трябва да знаете за различните категории и евентуалните победители в тях:
Best Picture
Arrival
Fences
Hacksaw Ridge
Hell or High Water
Hidden Figures (сериозният аутсайдер)
La La Land (вероятен победител)
Lion
Manchester by the Sea
Moonlight (потенциалната изненада)
Best Director
Denis Villeneuve, Arrival
Mel Gibson, Hacksaw Ridge
Damien Chazelle, La La Land (вероятен победител)
Kenneth Lonergan, Manchester by the Sea
Barry Jenkins, Moonlight (потенциалната изненада)
Best Actor
Casey Affleck, Manchester by the Sea (вероятен победител №1)
Andrew Garfield, Hacksaw Ridge
Ryan Gosling, La La Land (потенциалният party-pooper за Кейси и Дензел)
Viggo Mortensen, Captain Fantastic
Denzel Washington, Fences (вероятен победител №2)
Best Actress
Isabelle Huppert, Elle (вероятен победител №1)
Ruth Negga, Loving
Natalie Portman, Jackie
Emma Stone, La La Land (вероятен победител №2)
Meryl Streep, Florence Foster Jenkins
Best Supporting Actor
Mahershala Ali, Moonlight (вероятен победител)
Jeff Bridges, Hell or High Water (много невероятен победител)
Lucas Hedges, Manchester by the Sea
Dev Patel, Lion
Michael Shannon, Nocturnal Animals
Best Supporting Actress (категория, в която всичко е възможно)
Viola Davis, Fences (вероятен победител)
Naomie Harris, Moonlight
Nicole Kidman, Lion
Octavia Spencer, Hidden Figures
Michelle Williams, Manchester by the Sea
Best Original Screenplay
Taylor Sheridan, Hell or High Water
Damien Chazelle, La La Land (потенциалната изненада)
Yorgos Lanthimos and Efthymis Filippou, The Lobster
Kenneth Lonergan, Manchester by the Sea (вероятен победител)
Mike Mills, 20th Century Women
Best Adapted Screenplay
Eric Heisserer, Arrival
August Wilson, Fences
Allison Schroeder and Theodore Melfi, Hidden Figures
Luke Davies, Lion (потенциалната изненада)
Barry Jenkins and Tarell Alvin McRaney, Moonlight (вероятен победител)
Best Film Editing
Arrival (потенциалната изненада)
Hacksaw Ridge
Hell or High Water
La La Land (вероятен победител)
Moonlight
Best Cinematography
Arrival
La La Land (вероятен победител)
Lion
Moonlight
Silence (потенциалната изненада)
Best Production Design
Arrival (вероятен победител)
Fantastic Beasts and Where to Find Them
Hail, Caeasar!
La La Land (потенциалната изненада)
Passengers
Best Costume Design
Allied
Fantastic Beasts and Where to Find Them (потенциалната изненада)
Florence Floster Jenkins
Jackie
La La Land (вероятен победител)
Best Make-up and Hairstyling
A Man Called Ove
Star Trek Beyond (вероятен победител)
Suicide Squad (потенциалната изненада)
Best Original Score
Jackie
La La Land (вероятен победител)
Lion (потенциалната изненада)
Moonlight
Passengers
Best Original Song
“Audition,” La La Land
“Can’t Stop the Feeling,” Trolls
“City of Stars,” La La Land (вероятен победител)
“The Empty Chair,” Jim: The James Foley Story
“How Far I’ll Go,” Moana (потенциалната изненада)
Best Visual Effects
Deepwater Horizon
Doctor Strange
The Jungle Book (вероятен победител)
Kubo and the Two Strings
Rogue One: A Star Wars Story (потенциалната изненада)
Best Sound Editing
Arrival (потенциалната изненада)
Deepwater Horizon
Hacksaw Ridge
La La Land (вероятен победител)
Sully
Best Sound Mixing
Arrival (потенциалната изненада)
Hacksaw Ridge
La La Land (вероятен победител)
Rogue One: A Star Wars Story
13 Hours
Best Foreign Language Film
Land of Mine
A Man Called Ove
The Salesman (вероятен победител)
Tanna
Toni Erdmann (потенциалната изненада)
Best Documentary Feature
Fire at Sea
I Am Not Your Negro
Life, Animated
O.J.: Made in America (вероятен победител)
13th (потенциалната изненада)
Best Documentary Short
Extremis
4.1 Miles
Joe’s Violin
Watani: My Homeland (потенциалната изненада)
The White Helmets (вероятен победител)
Best Animated Feature
Kubo and the Two Strings (потенциалната изненада)
Moana
My Life as a Zucchini
The Red Turtle
Zootopia (вероятен победител)
Best Animated Short
Blind Vaysha (потенциалната изненада и наш фаворит)
Borrowed Time
Pear Cider and Cigarettes
Pearl
Piper (вероятен победител)
Best Live-Action Short
Ennemis Interieurs (потенциалната изненада)
La Femme et le TGV
Silent Nights (вероятен победител)
Sing
Timecode
Дали нашите очаквания ще се оправдаят, ще разберем през нощта в неделя срещу понеделник!
На добрите у нас не им прощават
Григор Димитров на Australian Open 2017.
Седмицата ни започна с вдъхновяващата новина, че общата работа на трима българи е номинирана за най-престижното съвременно киноотличие – Оскарите. Самото словосъчетание „обща работа на трима българи“ звучи като оксиморон – знаем си по традиция, че у нас колективният труд се приема за общ, когато не носи облаги. Стане ли печеливш, веднага се намира някой, който да се потупа в гърдите, че това е заради него и въпреки останалите. Този път обаче емоцията се извиси в добрата посока. Явно толкова сме се смазали сами себе си – от физическа и духовна бедност, от липса на надежда и от тотална безизходица – че имаме животоспасяваща нужда от добри български новини. От съвременни герои. От хора, които да ни извадят от сополивото хленчене, че сме велики, ама светът е разпределен и за нас място в него не е предвидено. И ето ти ги – само в рамките на една седмица две истински победи за клетата българска душа…
Докато наблюдавам всичко това и като всеки българин се радвам и за номинацията на „Сляпата Вайша“, и за чудесната форма на Григор Димитров, у мен се надига гора от въпроси. Защо например този филм никога не се случи у нас? И да беше се случил, защо е абсолютно немислимо да тръгне по пътя на златната статуетка от тук, под полите на Витоша? Защо авторът му Теодор Ушев е канадски режисьор, въпреки българския си произход и едва двайсетината години, които живее отвъд океана? Защо вместо да пише на спокойствие още и още истории като „Сляпата Вайша“ писателят Георги Господинов трябваше да е мишена на просташки писателски гняв, изсипал се върху него с претенция за сблъсък на творчески достойнства, мъжка чест и човешки ценности? Защо Министерството на културата и зъб не обели, за да поздрави българите – нищо, че се надявам причината за това мълчание „кат’на пукал“ да е някакъв вид срам, че нямат нищо общо с успеха им? И защо лично канадският премиер Трюдо поздрави авторите на филма, а пък у нас властта ядливо подмина този изключителен факт като щипана госпоица? Точно като в разказ на Чудомир – съседката като се е задомила на по-хубаво в големия град, ние па на село нема да я поздравяваме, кога си дойде нагиздена – да не се мисли за „голяма работа“!
Инсталация на Христо Явашев – Кристо в Колорадо, 1972г.
Основният проблем за почти пълната капсулираност на изкуството ни е родният ни манталитет. Не само защото, както се казва в онзи виц, в ада само българския казан не го пазят дяволите, понеже така или иначе, щом един извиси глава, другите отвътре сами си го дърпат надолу. Същият този виц съм го чувала и за други нации, така че явно гнилата ревност на общата сива маса към тези, които се опитват да я напуснат, не е само географски или исторически предопределена. У нас обаче впечатляваща е кралимарковската енергия, с която взаимно се оплюваме. И тя не знае граници – същата си е в затворническия цех за производство на налъми, и в „изтънчените“ спорове на представителите на т.нар. интелигенция. Защото ония там, западняците, дето-всичко-им-е-наред, могат с много неща да ни превъзхождат, но няма как да ни отнемат едно – великото удовлетворение от една хубава, сочна, българска попържня по нечия добре свършена работа. Защото бай Булгар винаги знае повече и може най-добре. А, да, и най-красивите жени са българките, нали…
Честно да ви кажа, с тази постановка дори съм се примирила, сигурно затова този път топлите народни чувства по отношение на Теодор Ушев, Георги Господинов и Котарашки ме изненадаха приятно. Не мога обаче да преглътна няколко други подробности, които винаги лъсват в националния пейзаж, когато някой българин някъде се окаже световно признат.
Например тази, че подобен успех винаги се случва извън границите на България. В Канада, в Щатите, във Франция (където имаме не само хуманитарни учени и лекари от световна величина, но и звезди в модата, литературата и театъра), в Германия (помните ли, че Самуел Финци беше актьор на 2015 година там?), във Великобритания и къде ли не по света, но не и у нас. Причините за това са много, но освен взаимното самоизяждане, което трови цялостно средата, има и друго. У нас, например, академиите по изкуствата силно напомнят ренесансовите университети – там държат с цената на всичко да те научат на „правилно“ изкуство, на приетото за „хубаво“ умение, на статуквото. В академиите ни с малки изключения работят хора, които или отдавна са се откъснали от реалното изкуство и са потънали в дребно битово доволство от себе си, или такива, за които всичко е спряло някъде през седемдесетте. Непознаването на това какво се случва в световния артистичен порив, как другите експериментират, как определят ролята на изкуството и каква е средата, която провокират със своите работи, не само не ги мотивира да научават повече, но и ги озлобява. Кара ги да се капсулират повече и априори да отрекат неща, които фактически не познават. Когато това се случва на ниво академия, няма защо да обвиняваме Бай Пешо, че не разбира защо Пикасо рисува жените с разкривени очи. Когато премиерът ти е прочел една книга и тя е „Винету“, не се сърдиш на депутатката Баракова, че по време на мандата си на една опера или театър не е отишла. У тези хора няма възпитана нужда от изкуство, за тях то е главоблъсканица за претенциозни безхаберници.
Сред причините откъм култура в България да сме с близо век назад (отново говоря за цялостната картина) е и фактът, че тук под изкуство все още масово се разбира „красиво претворяване на действителността“. Демек къщичка с конче и кладенец, нарисувани като на живо, театър с буквален преразказ на класическо произведение, музика, която да си запееш, кино с добри и лоши и с щастлив финал. В такова елементарно съзнание творческият акт още се припокрива с вид морализаторстване – изкуството е инструмент, който ни учи на правилните неща в живота! С подобно разбиране няма как да възприемеш дори експресионизма, пък какво остава за разни смущаващи форми на абстрактно мислене като поп арта, инсталациите, графитите и мащабните намеси в природната среда, каквито прави Кристо. За подобен род институционализирано невежество вина отново има държавата, която направи и прави всичко възможно да неглижира генерално изкуството като такова. Или в най-добрия случай да го прибере в академия или музей. Да, българските музеи са истински гробища за изкуство – там никой не ходи и нищо не се случва, а половината от работещите вътре мечтаят човешки крак да не прекрачи прага им, камо ли някой младок с по-смело виждане за творчество.
“Сляпата Вайша”.
Ние не сме любопитни към света. Администрацията ни пък – съвсем. Клетата вече бивша министърка на туризма Ангелакова за целия си мандат така и не разбра, че културата и изкуството са най-печелившата й база. За сметка на това обаче се документира в националната бутафория. В Министерство на културата пък още по-зле – там от Светлин Русев по-високо нема и от Вежди Рашидов по-длибоко нема. Всичко смислено и световно, което все пак се случва у нас, е благодарение на едни луди глави, които упорито се пречкат в краката на отегчените институции – „Фотофабрика“, фестивалите „Водна кула“, One Dance/Architecture/Design week, няколко алтернативни театрални, кино и музикални форуми. В мракобесната среда обаче и техните усилия увисват неразбрани като розови фламинга, кацнали сред селски гъски. Пък щом не го разбират, нашенци веднага ще го отрекат. Поне докато някой извън страната ни не вземе да се превъзнесе по поредния български талантлив артист, който най-после някъде отвън е получил възможност да прави това, което обича и умее. И от него, ако е толкова добър, дори е успял да се издържа, че и световни награди да печели, без някой да го гледа като откачалката на квартала.
Я сега един бърз тест! Преди да стане ясно, че е автор на музиката към филма „Сляпата Вайша“, някой някога да е чувал музиката на Котарашки? Освен, разбира се, малкото и изтикано встрани от „голямата култура“ общество, което следи и харесва този тип музика, кой изобщо знае кои са например „Булгаро“ и „Оратница“? Кой е ходил в новооткрития изцяло на мускули нов софийски театър „Театро“, да не говорим за малките формации, които играят по мазетата и изоставените градски строежи? Кои съвременни български художници познаваме и чия работа следим? Да върнем и малко назад: знаем ли например кой е Николай Дюлгеров и какво е рисувал? Нещо за Гео Милев извън „Септември“? За доктор Кръстев или Петко Тодоров? За Сава Огнянов, Иван Димов, Константин Кисимов? Не знаем, разбира се. Най-лесно е да кажа, че е защото сме прости, но това не е вярно. Вярно е, че няма политика, която да ни свързва с тях и да ни помага да оценяваме работата им. Медиите предпочитат да ни занимават с някой си Фики и неговия английски, вместо с тези хора. По телевизията ги гледаме, само ако склонят да участват в някое бързооборотно шоу, пък те тези точно не го правят. По БНТ може и да видим някой от тях в специализираните предавания за култура, но в останалите телевизии е почти забранено, защото „пада рейтингът“. Ми не се съмнявам, че пада – при тази куха откъм разговори и душевна акустика среда как някой да разбере защо Американската филмова академия е харесала точно „Сляпата Вайша“? Че нали ако се беше появил първо тук, върху този филм щяха да се изсипят тонове жлъч от родните „експерти“! И онова така българско „абе това кой ти го не може“! Ми като толкова можеш, що не си го направил, драги?!
Правенето на изкуство е начин да мислиш извън рамките. За страни като нашата, където мисленето се приема за опасно, изкуството си остава неразбрана, претенциозна ненужност. Колкото и да са в апогея на своята арогантност обаче, българските държавници трябва да помнят едно: след сто години никой няма да се сеща за тях. Но „Сляпата Вайша“, работите на Кристо, гласът на Соня Йончева, играта на Григор Димитров ще останат част от глобалното културно богатство. И толкова по-зле, че преди да станат звезди на световната сцена в собствената им родина на никого не му е пукало за тях.
Мария КАСИМОВА, http://www.ploshtadslaveikov.com/
Оскарите – колко близо до истината бяхме vol. 2
Номинациите за наградите на Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ, a.k.a. Оскарите, бяха обявени преди два дни (вторник, 24-и януари). От “Lord of the Films” направихме опит да познаем номинираните филми и изпълнители в най-интересните категории. По-надолу ще ви покажем колко близо до истината бяхме всъщност, като в две колони ще изпишем нашите предположения и съответно – реалните номинации. Под всяка категория ще изпишем колко номинирани сме познали и от колко възможни, а предполаганият от нас победител във всяка от тях ще бъде стабиуно болд-нат или нещо от сорта. Така:
Най-добър филм
Предположения Реални номинации
Arrival Arrival
Deadpool Fences
Hacksaw Ridge Hacksaw Ridge
Hell or High Water Hell or High Water
La La Land Hidden Figures
Lion La La Land
Loving Lion
Manchester by the Sea Manchester by the Sea
Moonlight Moonlight
Silence
Резултат: 7/9
Най-добра режисура
Предположения Реални номинации
Barry Jenkins, Moonlight Barry Jenkins, Moonlight
Damien Chazelle, La La Land Damien Chazelle, La La Land
Denis Villeneuve, Arrival Denis Villeneuve, Arrival
Martin Scorsese, Silence Kenneth Lonergan, Manchester by the Sea
Mel Gibson, Hacksaw Ridge Mel Gibson, Hacksaw Ridge
Резултат: 4/5
Най-добър актьор в главна роля
Предположения Реални номинации
Andrew Garfield, Silence Andrew Garfield, Hacksaw Ridge
Casey Affleck, Manchester by the Sea Casey Affleck, Manchester by the Sea
Colin Farrell, The Lobster Denzel Washington, Fences
Joel Edgerton, Loving Ryan Gosling, La La Land
Ryan Gosling, La La Land Viggo Mortensen, Captain Fantastic
Резултат: 2.5/5*
* Макар че не отгатнахме точно за кой филм, поне познахме, че Андрю Гарфийлд ще е номиниран, така че си заработихме половината точица за половината верен отговор.
Най-добра актриса в главна роля
Предположения Реални номинации
Amy Adams, Arrival Emma Stone, La La Land
Emma Stone, La La Land Isabelle Huppert, Elle
Meryl Streep, Florence Foster Jenkins Meryl Streep, Florence Foster Jenkins
Natalie Portman, Jackie Natalie Portman, Jackie
Ruth Negga, Loving Ruth Negga, Loving
Резултат: 4/5
Най-добър актьор в поддържаща роля
Предположения Реални номинации
Aaron Taylor-Johnson, Nocturnal Animals Dev Patel, Lion
Dev Patel, Lion Jeff Bridges, Hell or High Water
Hugh Grant, Florence Foster Jenkins Lucas Hedges, Manchester by the Sea
Jeff Bridges, Hell or High Water Mahershala Ali, Moonlight
Mahershala Ali, Moonlight Michael Shannon, Nocturnal Animals
Резултат: 3.5/5**
** Виж прецедента “Андрю Гарфийлд” по-горе, но този път с филм (“Хищници в мрака”), а не с актьор. Извод – пак половин точка!
Най-добра актриса в поддържаща роля
Предположения Реални номинации
Felicity Jones, A Monster Calls Michelle Williams, Manchester by the Sea
Michelle Williams, Manchester by the Sea Naomie Harris, Moonlight
Naomie Harris, Moonlight Nicole Kidman, Lion
Nicole Kidman, Lion Octavia Spencer, Hidden Figures
Viola Davis, Fences Viola Davis, Fences
Резултат: 4/5
Заключение: като нищо измина една година от предходните Оскури и много неща се промениха, но ние очевидно не сме поумнели особено. Предният път познахме 24 от 33 възможни номинации, а сега – 25 от 34. Това означава, че точността ни в тези няколко категории за поредна година продължава да бъде сходна – 73.5% (в сравнение с миналогодишните 72.7%) – добър резултат, малко над средното ниво (каквито сме и ние от Лорда впрочем). Можем поне да се зарадваме, че всички предполагаеми от нас победители реално са номинирани в техните категории, което значи само едно – the game is still on!
Сюзан Ланглен – жената, която промени историята на тениса
През 1899-а година в Париж се е родила французойката Сюзан Ланглен. Макар за мнозина тя да е само името на втория по големина корт в комплекса „Ролан Гарос”, Ланглен променя тениса напълно – като се започне от облеклото, премине се през стила на игра, поведението както на корта, така и извън него, и се завърши с първия професионален договор при дамите в историята на тениса. Сюзан печели общо 31 титли от Шлема в кариерата си, от които по 6 на единично от „Ролан Гарос” и „Уимбълдън”. Тя практически не губи нито един мач след първия си финал на Първенството на Франция през 1914-а година, когато е едва на 14.
Ланглен започва да тренира на 10 години, защото страда от астма и като цяло е с крехко здраве, а първият й наставник на корта е нейният баща Шарл. Само за няколко години Сюзан се превръща в тенис сензация. След финала на Първенството на Франция през 1914-а тя трябва да чака почти 5 години до следващия си голям успех заради Първата световна война. От 1919 до 1923-а година тя печели титлите на сингъл и на двойки на „Уимбълдън”. От 1920-а година, когато се възстановява провеждането на Откритото първенство на Франция, Ланглен става абсолютен хегемон и взема общо 16 купи в Париж на сингъл, двойки и смесени двойки. По това време местен журналист измисля прозвището “La Divine” (“Божествената”) за бившата балерина Сюзан, което я съпътства през целия й живот.
Французойката първа дръзва да промени тенис екипировката. Ланглен смело отрязва роклята си почти до коляното. До този момент е било немислимо дама да излезе на корта с облекло, което позволява да се види каквато и да е част от нейното тяло. Тя маха още ръкавите и се отказва от задължителната за началото на 20-те години на ХХ век шапка, заменяйки я с цветна лента. Сюзан обяснява трансформациите в облеклото си с факта, че така движенията й стават по-свободни. Голяма изненада сред тенис аудиторията предизвиква и фактът, че Сюзан Ланглен се подкрепя в почивките между сетовете с… коняк.
Облеклото и поведението й предизвикват истински скандал в консервативна Великобритания. През 1926-а година се намира и претекст да бъде унизена свободомислещата французойка. Обвиняват я в обида към британската монархия, защото закъсняла за мач, а в ложата я очаквала кралица Мери. Ланглен обяснява, че никой не я е предупредил за промяната на началния час на двубоя. Извинението не се приема, а разгневената Сюзан напуска, за да не се върне никога повече в Лондон.
На Олимпиадата в Антверпен през 1920-а година Ланглен печели за Франция златните медали на сингъл и смесени двойки (с Макс Десюжи), както и бронз на двойки. В турнира на единично тя губи само 4 гейма – 3 от които на финала срещу Дороти Холман. Голямата шампионка става и първата професионална спортистка в света. През 1926-а година тя подписва договор за серия от мачове срещу американката Мери Браун, бивша победителка от US Open. Мениджърът Чарлз Пайл плаща на Сюзан колосалната за онова време сума от 50 000 долара за провеждането на мачовете. Първата среща е в Ню Йорк и протича при огромен интерес, а от нея победителка излиза Сюзан. До края на февруари 1927-а година двете играят общо 38 мача. Всички до един френската звезда печели с лекота. За Ланглен Браун заявява, че “естественият талант, интензивната физическа подготовка и разчитането на играта” са чертите, които най-рязко отличават французойката от останалите тенисистки през 30-е години. “Макар че станахме добри приятелки по време на нашите пътувания заедно, Сюзан беше твърдо решена никога да не губи. В двата случая, в които успях да взема сет срещу нея, тя започваше да играе още по-добре и да печели с обезкуражаваща лекота”. Въпреки това, изтощението е огромно и малко след това Сюзан Ланглен се оттегля от корта.
Ланглен е първата дама, осмелила се да играе тенис по мъжки. Тя залага на мощен начален удар, често излиза на мрежата и няма никакви проблеми с волетата. До края на краткия си живот, Сюзан Ланглен основава своя тенис-школа, пише учебници за играта и помага на много начинаещи състезатели. През 1938-а година тя се разболява от левкемия и на 4-и юли си отива едва навършила 39 години.
За сравнително късата си кариера “Божествената” печели общо 81 титли на сингъл, 73 на двойки и 11 на смесени двойки. В своята кариера тя има общо 341 победи и 7 загуби. През 1978-а година Сюзан Ланглен е приета в Залата на тенис славата. Можем само да гадаем как щеше да изглежда играта днес, ако не бяха нейните революционни промени.
Любомир Тодоров, tennis24.bg