Browsing Author Archives
Балканско настроение с пънкарско отношение – Kultur Shock в Маймунарника
В средата на миналата седмица, на 19.07, Маймунарника бе завладян от балканска треска. Причината за това беше поредната визита на сиатълската джипси пънк сензация Kultur Shock, подкрепени от гръцката ска-фолк дружина Folk N’ Roll. След великолепното интервю (прочети тук), което Вал от Kultur Shock даде за нас, нямаше как да не очакваме с нетърпение този концерт. Ето как го усетихме и видяхме ние. От Петър Петров.
Малко след обявения час на сцената излизат Folk N’ Roll. Южните ни съседи, познати на българската публика и отпреди това – от участията си в Строежа през февруари и на фестивала Hills Of Rock в Пловдив в началото на юли, подкарват сета си с енергични авторски песни. В началото бандата не успява да привлече по-голямата част от публиката, все още заета с разговори и поръчване на питиета. Може би именно поради това шесторката решава да заложи на нещо изпитано – медли, събрало хитове от репертоара на Горан Брегович. В своебразната “китка” звучат балкански химни като Ramo Ramo, Bubamara и Kalasnikov. Акордеонистът Михалис ни впечатлява, имитирайки тромбон с инструмента си, а познатите шлагери действат като магнит от бара към сцената за много от слушателите.
Folk N’ Rollявно знаят как да се възползват успешно от такива ситуации, защото последвалото им изпълнение не само задържа публиката, а и привлича още активни зрители. Приветстваме съвсем “пресния” член на бандата Крис, който се включва с традиционна гръцка лира, а тонрежисьорът на гърците Панос се изявява с тъпан в ръцете. От тук нататък раздвиженото поведение и веселяшките песни на състава увлякоха публиката в Маймунарника и със сигурност спечелиха на групата нови фенове за следващите ѝ визити у нас.
Последва пренареждане, по време на което умно е подбрана да звучи ненатрапчива електронна музика. Все пак трябва да се даде почивка на публиката. Никой не би искал зрителите да се омаломощят в ритъма на някоя от песните на Гогол Бордело например, точно преди появата на героите на вечерта.
20 минути преди 22 часа на сцената вече са Kultur Shock. Великолепната шесторка излиза предвождана от нашия Валери Кьосовски, но с появяването си под прожекторите босненецът Джино Йевджевич, като един уважаващ себе си фронтмен, веднага приковава вниманието с глас и визия. Публиката е приветствана с Tamni Vilajet, последвана от ударната King For Today, в чието встъпление, дори и за тези, които не са разбрали, става ясно кой ще диктува правилата тази вечер. Преди да се усетим започва God Is Bisy, May I Help You. Няма как подредбата на тези две песни индиректно да не ме препрати към старата сентенция “Бог високо, цар далеко”. Да, Джино и Вал може да пребивават вече повече от 25 години в САЩ, но определено обрисуват добре обстановката на Балканите.
Докато въодушевено крещя припева, дал заглавие на песента, усещам че свежият въздух около мен е на привършване. Околните така са се потопили в атмосферата, че успяват да превърнат клуб на открито в сръбска кафана.
След няколкото по-познати парчета следва Racist Song, включена в EP-то Tales of Grandpa Guru. Песента е достатъчно енергична, че да не наруши възходящата линия, а рефренът “патриоти – идиоти” извика у мен образите на поне няколко политически и медийни звезди.
И отново е време за хит! Tutti Frutti е подхваната от разгорещената тълпа, а докато вече разсъблеклият се Джино размахва бицепси по сцената, се замислям, че това е един емигрант, с който никой националист не би се заяждал. Емигрантската тематика продължава – стоунърски звучащият риф на Вал ме озадачава, карайки ме да си мисля, че ще чуем нова песен. С включването на цигулката обаче се досещам, че това е Build a Wall – особено актуална след последните президентски избори в САЩ. По време на това изпълнение за пръв път от началото на концерта си давам сметка, че зад непретенциозния си вид саксофонистката Ейми Денайо е същинско музикално съкровище. Доказват го множеството ѝ впечатляващи проекти, събрали на едно място джаз, експериментална музика и фолклор от цял свят.
След половинчасов “ултра режим” групата решава да ни даде кратка почивка. Tango La Victoire е възможност да вземем глътка въздух само за да я използваме след минути, когато Джино решава да ни поразпее. Естествено, като истински българи, отвръщаме гръмогласно, а усмивката на лицето на Вал казва повече от хиляди думи. Последвалата Unamerikan връща възходящата динамика, а Wild And Crazy Guys отново превръща пространството пред сцената в жива мелачка. В изпълнението, по обективни причини, не присъства брас секция, но липсата ѝ никак не е фатална. Дори напротив – акцентът пада върху китарата, придавайки повече тежест на песента. В същото време за втори път ентусиазиран фен разбутва неособено деликатно по-статичната част от публиката, за да стигне до погото. Скъпи музикални съмишленици, разбираме вашата възбуда, чувайки любима песен, но нека не забравяме, че всеки има различна представа за приятно прекарване. Не е проява на добър вкус да блъскаш с лакти в гръб хора от публиката, сред които и жени. Най-малкото заради съществуващия риск да бъде разлято нечие питие.
Но стига отклонения. От сцената вече ни задават въпроса Where is Home?, особено актуален сред голяма част от българите, учещи, работещи, живеещи в чужбина през последните години. Duna пък ни връща във времето, в което някои представителки на нежния пол с голямо упорство търсеха мъж с бял мерцедес, ала нерядко в луксозното возило ги очакваше същество, по-близко по морал и разсъдък до четириного. Bogu Dusu ме кара отново да “сваля шапка” пред майсторството на Ейми Денайо. Саксофонистката изпява невероятни беквокали току на границата с ултразвуковите честоти.
Umoran sam od života пък е заглавието, което описва натоварените ми делничини дни. Такива концерти обаче връщат живителните сили за седмици напред. Музикантите явно са решили да изстискат всячка частица пот и енергия от публиката, защото последвалата Horse Thief превръща най-предните редици в бурно море, чиито вълни се разбиват в “брега” от хора, застанали в периферията. Темпото изобщо не пада и при следващото изпълнение – Sarajevo. Поглеждайки към телефона си, където грижливо записвам реда на песните, осъзнавам че това е 15-та за вечерта. С безпокойство отчитам, че времето неусетно е напреднало и вероятно вървим към края на концерта. В същото време групата приключва песента, покланя се и се скрива зад кулисите. Никой обаче не е съгласен с това, сили все още има, а бисът е просто задължителен.
Без да чакат по-настоятелна покана, музикантите отново са на сцената и ни обкичват със своя балкански психеделеличен Zumbul. С размах изпиваме и по една студена Mastika, а след нея идва време и за Hasisi. Интрото на песента е способно да събори стена. Дали “Великата българска стена“, която един наш министър издигна в култ, би могла да устои на такъв напор? Текстът е променен, но “Open that gate ’cause I swear to Allah…” отеква отчетливо в съзнанието ми.
Времето за размисли обаче не е тук и сега, защото бандата отново оставя инструментите и се покланя. Овациите на публиката са толкова силни, че групата дори не си прави труда да слиза, а подхваща Romana. Вплетената в песента мелодия на “Македонско девойче” докосва най-тънките струни в душите на всички ни, а последвалата Country Mohhamed ни кара ту да се клатушкаме по време на уестърнските куплети, ту да размахваме крайници в агресивните балкански припеви.
Все пак мигът на раздяла настъпва. Джино ни благодари, като преди това ни пита на английски или на сърбохърватски предпочитаме да чуем финалните му думи. Като добри комшии, въпреки политическите кавги, избираме втория вариант. Поради известни затруднения с разбирането на езиците на западните ни съседи ми е трудно да пресъздам изреченото от фронтмена, но най-важното е разбрано – групата обещава да се завърне у нас, след като запише своя нов албум. Не се и съмнявам в това – кой не би искал да се срещне отново с отдадена публика като нашата.
Сетлист на Kultur Shock:
1. Tamni Vilajet
2. King For Today
3. God is Busy, May I Help You
4. Racist Song
5. Tutti Frutti
6. Build a Wall
7. Tango La Victoire
8. Unamerikan
9. Wild `n` Crazy Guys
10. Home
11. Duna
12. Bogu Dusu
13. Umoran sam od života
14. Horse Thief
15. Sarajevo
Бис 1:
16. Zumbul
17. Mastika
18. Hasisi
Бис 2:
19. Romana
20. Country Mohammed
21. Da Je
Вал Кьосовски (Kultur Shock): Омръзна ми да съм ядосан, искам да правя музика, която свързва хората.
Култовата gipsy punk група Kultur Shock се завръща в България за концерти в София и Пловдив на 19 и 21 юли, като междувременно ще „овършее” и Кавала в Гърция. Това бе и повода да потърсим един от членовете на групата – Валери Кьосовски, китарист и български представител в този интернационален колектив. Едно интервю на Петър Петров.
Едно от последните ви издания, наречено Live at Home, включва записи на живо от ваши концерти на Балканите. С какви чувства се завръщате у дома?
Всъщност целият концерт е записан в София. Обявихме го като балкански запис, защото предишният също беше записан в столицата. Не знам как става, но всеки път, когато решим да направим live album, записите от София излизат най-добри. Специално в този случай записахме и шоуто в клуб Polinero Place в Пловдив, но тъй като бе записано на по-малко канали, не успяхме да го използваме.
С какви чувства се завръщам? За мен – eмиграция, раздвоение… Вкъщи е в Сиатъл, вкъщи е също и в София, така че всеки път когато дойдем за концерт в старата държава нещо трепва в стомаха, нали знаеш… Или може би не знаеш. Всеки път когато съм в България гледам как вървят нещата и си казвам „Да, заради това не живея тук”. И всеки път когато не съм там ми липсва.
Говорейки за този албум, нека споменем, че приходите от него вие дарявате за бежанци от Близкия Изток, преминаващи през Балканите. Тъй като това е една чувствителна тема в България, как бихте обосновали този жест пред широката маса, голяма част от която не одобрява присъствието на тези хора тук?
Разбирам напълно какви са чувствата на Балканите и не само там, а и в части на Европа, където са се населили много бежанци, но ядрото на нашата група беше изградено именно от бежанци. Беше започнато от стария ни барабанист от „Орион” Борислав Йочев и Джино и неговите колеги от Gino Banana, които напуснаха Босна след войната. Така че всички ние много добре разбираме повечето от тези хора, които са напуснали домовете си.
Емиграцията е едно от най-тежките неща, които могат да се случат на човек. Да се приема с лека ръка, че повечето от тези хора са авантюристи и се опитват да използват ресурсите на други по-напреднали държави не е точният начин да се опише през какво минават, какво чустват и как животът им върви.
Ние гледахме пред какви проблеми и пред каква мизерия са изправени и заради това парите, които успяхме да съберем от продажбите на албума за определено време, изпратихме на агенция в Скопие, която помага на бежанците. Както се казва, капка в морето е, но е по-добре, отколкото нищо, защото тези хора преминават през ужасни неща. Това е логиката, общо взето. Не може да се очаква, че на държавно или политическо ниво проблемите на тези хора ще бъдат решени, така че на хуманитарно ниво трябваше да се направи нещо и това и направихме.
Поздравления за което. Искам да се върна на Балканите, тъй като ми прави впечатление, че когато чета коментарите под ваши клипове в YouTube често може да се срещнат призиви за обединение и добросъседство между балканските нации, но доста често можем да станем свидетели и на обратното, а именно размяна на обиди между представители на тези народи. Според вас защо Балканите продължават да са такава нестабилна зона и какъв е начина да изгладим на пръв поглед едни не особено големи различия?
Аз имам една теория, която е много интересна, нека да я споделя с теб накратко. Повечето от страните в Европа, които са богати и се считат за напреднали и супер развиващи се са в това положение заради колониалните им политики, заради това че са ограбвали народи в Азия, Африка, Полинезия в продължение на няколкостотин години.
Ние балканците сме едни от най-чистите хора в Европа, защото никого не сме колонизирали. Ние имаме моралното право да гледаме цяла Европа в очите и да им кажем
“Ей, хора, вие сте богати, защото сте крадци. И ние сме бедни, защото сме честни.”
Разделението на племена на Балканите е било постоянно, защото много народи живеят в близост едни с други.
За мен, понеже съм пътувал през всички тези страни от години и виждам какви са разликите и какви са приликите, да ти кажа честно, няма много голяма разлика. От Любляна до Истанбул е същата история, същите хора. Всички имат същите цели – да имат работа, да отглеждат семейството си и да живеят добре. Разделенията на националистична основа са само политическа игра на жадни за власт хора… и идиоти, да си кажем коректно, защото от тях няма никакъв смисъл.
От известно време, може би поради възможността ми да съм в досег с останалите балкански култури, аз се чувствам като гражданин на Балканите. Разбира се, българин съм, винаги ще бъда българин, но за мен Балканите са едно цяло. Манталитета на хората, храната, песните, културата, етнографията – всичко е толкова свързано, че не можеш да разбереш къде едната държава свършва и другия народ започва.
Как да се променят нещата? Може би единствената и най-добра възможност за промяна ще бъде, ако всички балкански страни влязат в Европейския Съюз. Да се премахнат границите, да се започне нормална търговия и кооперация на икономическа основа, защото народи, които са икономически добре, нямат нужда да воюват с никого. Национализмът не трябва да е доминиращ, въпреки че Съединените щати в момента не са много добър пример за това. Но генерално в историята на човечеството е така – ако живееш добре, за какво да воюваш?
Kultur Shock e група, която черпи голямо вдъхновение от традиционната циганска музика, а в същото време по нашите ширини от доста време върлува явлението поп фолк, което заимства това-онова от джипси естетиката. Интересно ми е с какво око гледате на тази музика.
Това е интересен въпрос, защото аз не виждам нашата музика като циганска. Джипси културата е част от балканските култури, така че е част и от балканската фолк традиция. Оттам нататък смятам, че основата на всичко което правим е балканската музика генерално, не специално циганската музика.
Открих нещо друго по време на пътуванията ни. В бившите югославски страни фолклорът се е смесил с поп много отдавна и те са достигнали едно различно ниво, в което има оригинален фолклор, има поп фолклор и има т.нар. турбо фолк или както го наричаме в България – чалга. У нас това естествено развитие на фолк музиката беше изкуствено задържано по време на комунизма и този междинен период на поп фолк, който в много случаи не е лош, в България не се намира.
Тук се наблюдават само двете крайности – или хора с народни носии, които да претендират че живеят в XVI век, или чалгаджиите, които абсолютно са опошлили това, което българската фолклорна музика предлага.
Всичко това е малко по-сложно, но ние като група винаги сме обичали балканската музика – смятам я за една от най-интересните в световен мащаб. Друга би била, например, латино музиката или африканската музика, но за мен балканската музика е най-интересна по отношение на мелодика и ритмика, на смесицата между славянски и ориенталски елементи, и винаги много ни привлича да използваме тези мотиви, тези ритми в това, което правим.
Миналата година Kultur Shock отбеляза 20 годишен юбилей. Запозната ли е вече публиката на запад с балканската култура, или все още предизвиквате учудване?
Западна и Средна Европа са добре запознати с балканската музика, за тях тя не е толкова необичайна. В Щатите е напълно различно, понеже им звучи напълно аборигенски. Например, там хората не правят абсолютно никаква разлика между нашия саунд и този на Gogol Bordello, въпреки че те свирят украински стил полка, а ние свирим балкански ритми и мелодии, които са напълно различни.
В Западна Европа най-голямата популяризация на балканска музика, вярваш или не, идва от диджеи като Shantel и Robert Soko от BalkanBeats Berlin, които промотираха по различен начин балканската музика и специално тази, която е оплетена с танцувални мотиви. Познава се, но не е масово разпространена.
В тази връзка, можеш ли да съпоставиш разликите във възприемането на балканската музика от хората в групата родом от този край и от останалите, които са чада на Западната цивилизация?
Много е интересно, защото нашите родени в Америка колеги са хора с много широка музикална култура и разностранни интереси. Например Chris Stromquist, барабанистът ни, свиреше латино музика и пънк рок преди да си присъедини към нас, така че той вече имаше афинитет към световния фолклор. За него в момента да свири неравноделни ритми е втора природа, защото го прави вече 15 години и дори не му прави впечатление, че се впускаме в някакви интересни вариации на ритми от Балканите, Турция или Близкия Изток.
Amy Denio, саксофонист и кларинетист, е авангарден музикант и експериментира с какво ли не. Тя постоянно свири, прави проекти и издава записи с хора от различни култури, като започне от Япония, Индонезия, Турция, Ирак или където и да било, така че за нея е напълно нормално.
В момента Matty Noble, оригиналният ни цигулар, е с групата. Даже и не знам защо е роден в Америка. Той свири балканска музика, има я в кръвта си, пълен е с идеи и ако го помоля да изсивири, да речем блуграс, няма да знае какво да направи. Но ако искам на място да импровизира в единайсет осми, в балканска интонация, няма проблем.
Искам да задам и един въпрос лично към теб, тъй като до 1990 г. свириш с Милена Славова, както и с прогресив групата Орион, а вече 21 години си част от Kultur Shock. Изкушавал ли си се през това време да стартираш група по-близка до тези, в които си участвал преди заминаването си за САЩ, може би изчистена от балканските мотиви?
Да ти кажа честно, онзи ден си мислех, понеже имам различни други идеи, които не са за Kultur Shock. За музикални идеи става въпрос – теми, мотиви, рифове… Но Kultur Shock е сложил такъв печат на всичко, което правя, че не знам дали вече мога да свиря straight rock китара. Независимо какво правя, някакъв балкански мотив се промъква в него и даже не ме дразни, просто е като втора природа.
С “Орион” правехме музика за мозъка – прогресив рок, с Милена беше ню уейв-пънк, с целта да се реагира с първата сигнална система. Това, което правим с Kultur Shock е някъде точно между двете, защото е богато и интересно. Достатъчно е, за да ме амбицира и да ме ангажира като музикант с различни интереси, но от друга страна нашите концерти на живо са пълно фронтална атака. Така че е много добра комбинация между тези две неща.
Аз имам различни интереси и говоря с някои локални музиканти, защото винаги търся хора с невероятно гласове като Джино, например, и когато намеря някой, който има тези данни, винаги ми е много интересно да работим заедно, да правим песни, дори и в различни стилове. Може да е хип-хоп или пък фолк, или кънтри артист, няма значение. Ако има добър певец с добри идеи, не бих го отхвърлил и с удоволствие бих работил с него.
И за финал, какво предстои пред Kultur Shock в близкото бъдеще?
Честно казано, ние нямахме намерение да сме на турне през това лято. Искахме да си съберем акълите и да видим какво да направим от тук нататък, защото определено имаме купчина музикални идеи и амбицията да запишем нов албум.
Проблемът беше, че след като политическата обстановка се промени през ноември миналата година, с Джино си говорихме и аз му казах: „Ей, ако не свирим сега, кога ще свирим? Ако хуманитарното ни послание не излезе сега, кога ще го представим?”, а той ми отвърна: „Какви текстове да правя? Какво да им кажа? Виждате ли какво направихте? Казвах ли ви за всичко това вече в няколко албума?”. Заради това не знаехме накъде да тръгнем и в каква посока да отиде тематично и текстово албума.
След това дойде поканата от гръцкия фестивал Cosmopolis в Кавала и решихме да го комбинираме с двата концерта в България, за да прекараме седмица на път, да се видим, да уговорим нещата, да направим план… А горе-долу планът е, че в момента, в който се завърнем в САЩ в средата на август и всички се съберем, започваме работа по нов албум.
Нямам представа точно какъв ще бъде по отношение на саунд, защото имаме различни идеи как да импровизираме и да отидем в друга посока… Не непременно изцяло нова посока, но да използваме други възможности и идеи. Нямам представа къде ще отиде текстово, това, което знам за себе си е, че
не искам постоянно да съм бесен и ядосан. В момента искам да правя музика, която свързва хората, която ги събира, която ги държи заедно и която им дава вяра, че утре ще бъде по-добре от вчера.
Това се върти в главата ми като тематика на албума – да се обединим като човешки същества и да празнуваме това, че сме още живи и че имаме възможност да променяме нещата около себе си. Не знам дали това ти дава възможност да видиш накъде отиваме, но горе-долу това е насоката.
ФАРС на три морета
Още един сезон преживяхме с много смях, малко нерви и тук-там технически проблеми. Тази вечер по повод закриването на третия сезон на ФАРС в любимото радио “Реакция” сме ви подготвили волна програма и най-доброто от нас. Очакват ви още истории за крайъгълните камъни в музиката от Пешо и “Нотна стойност“, един предоволен доклад от Комиксар Мирси в нейния “Комиксариат“, както и още един прочит на звездите от книжната астроложка Моника с “Книгоскопа“. Ще послушаме малко хубава музика и ще изненадаме както вас, така и себе си – всяка ФАРС-ова квота ще бъде запълнена.
Началото на края на трети сезон ФАРС е тази вечер от 20:00 часа, а след това ще видим.
За Mini Art Fest, магията на цирка и фарса в живота
Довечера на ФАРСовия манеж излизат организатори и артисти на Mini Art Fest – Международен фестивал за съвременен цирк, за да ни омагьосат и възхитят с необикновени умения, идеи и мечти. Събитието, около което ще гравитира разговора ни след няколко часа, е с начална дата 16 юни в Маймунарника и ще продължи до 26 юни по улици, пейки и някъде горе във въздуха. В него ще вземат участие циркови артисти от България, Франция, Италия, Испания, Холандия, Великобритания, Дания и Венецуела, а изненадите, които ни очакват, вярваме, са безброй.
Още в ефира ни ще претеглим “Нотната стойност“, ще изчетем един доклад от “Комиксариата” и ще се отдадем на астрология в “Книгоскопа“.
За цирка с любов във ФАРС тази вечер от 20:00 часа в ефира на любимото радио “Реакция”.
COMIX BOX ART FEST или още комиксови вълнения във ФАРС
COMIX BOX АRТ FEST е младежки фестивал за комикси, косплей и графити, организиран от Grozen Ent., Деветото изкуство и Mini Art Fest, а тази вечер две от представителките феста ще посетят студиото ни и ФАРС, за да ни разкажат малко повече за събитието, което ще се проведе на 11 юни в Маймунарника. Кой е любимият им комикс герой? Кой е любимият им художник? Има ли България потенциалът да се превърне в Балканска столица на комикса?
Освен това ще чуете рубриките “Нотна стойност“, “Комиксариат” и “Книгоскоп“.
Подгответе се за ФАРС тази вечер от 20:00 часа в ефира на радио “Реакция”.