Browsing Author Archives
Villagers of Ioannina City с концерт на 27.09 в Mixtape5
След успешния си концерт преди няколко години със smallman и невероятното си представяне на сцената на TRANSFIGURATION FESTIVAL, Villagers of Ioannina City (V.I.C.) се завръщат в София, за да представят нов албум. Групата ще започне най-голямото си турне досега с “Mixtape 5″.
Музиката им е смесица от тежки китари и построк мелодии, съставени от експериментален психо-пост-стоунърфолк звук, вдъхновени от традиционните полифонични песни на Епир, които хармонично се съчетават с кларинет, гайда и диджериду, създавайки една дива психеделична атмосфера с намеци за прогресив звучене.
Концертът ще се състои на 27 септември, четвъртък от 21:00 часа в Mixtape5.
Билети: ТУК.
Слушай на живо феста “Рок вълнение” по “Реакция” тази събота
Дизайн – Адриан Стайков
Негативистите все по-упорито ни припомнят, че лятото си отива. Да, това е безспорен факт, но не е ли по-удачно да му се насладим докато е все още тук? Радио “Реакция” е на това мнение и затова за втора поредна година ще ви направи съпричастни с едно от последните събития на открито – ломския фест “Рок вълнение”.
За седма поредна година и осмо издание будната rock n’ roll младеж на крайдунавския град ще озвучи централния му площад с любима музика. По думите на организаторите тазгодишното издание е най-разнородното еднодневно досега. Входът по традиция остава свободен, а на паметника на площад “Свобода” ще излязат алтернативното трио Audiopolicy, хард рок ветераните “Дедал” и всеизвестните веселяци “Обратен ефект”. За да не остане нито едно гърло жадно ще помага местната пивоварна, която ще почерпи публиката със своя продукция.
Радио “Реакция” неведнъж ви е срещало с дейността на ломските рок ентусиасти. Във вече седемгодишната си история “Рок вълнение” е посрещало големи имена като Джон Лоутън, Б.Т.Р. и Васко Кръпката, както и множество стойностни млади банди – The Lefties, Hurleur, Leever, Dumbfound… В добро и зло финансова, професионално компетентна и морална подкрепа на начинанието оказват редица приятели – предприемачи, артисти и фенове.
Към тях се причислява и нашето радио, в чиито ефир в събота, 22.09.2018 от 19:00 часа ще звучат на живо изпълненията на Audiopolicy и Дедал.
Удари час за дръм и бас със Snakefisher
Тук в радио “Реакция” може да сме изпаднали в лятна летаргия, но това, не значи, че ще спрем да сме готини.
Каним ви на първият аудиомост Русе – София тази вечер, събота, от 22:00 до 23:00 часа в ефира на радио “Реакция”.
В продължение на един час ще имате удоволствието да слушате live mix от диджея и домакин за вечерта Траян, известен сред тесен кръг от хора с псевдонима си Snakefisher (чуй в MixCloud тук). По време на сета ще чуете специално подбрани тракове drum&bass, както и по шот интересна информация за авторите им. Включвайте се в 22:00 на reakcia.net.
The Wrong Fest is dead, long live the Wrong Fest!
Отново е петък, но този път 13-ти. Юли. Стоим пред столичния клуб Терминал 1, допиваме си бирите (някои от нас се наслаждават и на такива, изоставени до кофите за боклук и с изтекъл преди 7 месеца срок на годност) и се подготвяме за вечерта, която ще бележи началото на умопомрачителено грешен уикенд. След броени минути на сцената, намираща се на няколко метра под краката ни, ще излязат Piranha, Iskaz, Atheist Rap, Стругаре и за главозамайващ финал (защото е много вероятно някой да ви тресне по главата в погото) Dog Eat Dog. Съботата ще продължи в Маймунарника в компанията на Nameless Day Ritual, Iskaz (да! отново), Crazy Town, Hed PE и Bad Copy с изненадваща и щастлива поява в последния момент. С тези лайнъпи щеше да се осъществи Wrong Fest. След отмяната му на групите не беше отказано участие и те все пак дойдоха. Wrong Fest продължи да живее, но вече инкогнито, а събитията се осъществиха под шапката на клуб Терминал 1. Неделята всички я знаете – французите в решаващ мач с хърватите ще спечелят на Световното първенство по футбол, а ние ще сме без глас, без сили, с омекнали крака, с болящи глави и отново на гребена на вълната.
Но нека да превъртим лентата обратно към петък вечер, този паметен 13-ти, на който седмици по-рано планирахме да сме на поляна във Войнеговци, а ето ни тук, на Ангел Кънчев 1.
Откриващи са Piranha, които не се двоумят и бясно се спускат по рампата на пънк-рока. Покрай агресивните им музика и текстове е трудно да останем безучастни. От една страна е кофти, че клубът е все още празен, но от друга – разполагаме с цялото пространство пред сцената. А те се катерят по масите, скачат, размазват. Перфектни са да тестваш как ти се е отразила вкисналата бира от по-рано (резултат: много си е добре). Сетът им е кратък, но мощен. Пълни психари са тези Piranha.
След кратка пауза на сцената се качват сърбите от Iskaz. Носят работнически панталони, тениски с визията на бандата и мото маски. Напомнят на Sub Zero и Skorpion от Mortal Kombat. И сцепват. Веднага събират публиката пред себе си и сякаш грабнали огнефъргачки наместо китари и микрофони, възпламеняват настроението у феновете. Заредени са със зверска енергия, нажежават атмосферата. През цялото време си комуникират с публиката, включват се в погото и изливат цялата си ярост през колоните във въздуха около нас. Рап кор, фънк и хард рок те засипват като лавина. Вече са приготвили фаталити удара, макар краят на вечерта да е далеч. Нищо, ние ще презаредим животите в пушилнята и ще се впуснем в следващата битка.
Когато идва ред на Atheist Rap, вече сме загубили представа за времето. Само пространството продължава да съществува около нас и то, защото вече е ограничено. Atheist Rap са едни от стожерите на сръбската пънк-рок сцена и разполагат с богато количество парчета, с които да ни залеят. Съществуват откакто се помним, че и от по-отдавна, а музиката им е класика. Реверансът е задължителен. Удоволствие е да ги слушаме на живо.
Стругаре се появява предпоследен като онова притеснително затишие преди бурята, което ни хипнотизира, напряга мускулите и свива стомасите. Бийтовете му са страшни, преминават като паяци върху кожата и неприятно и все пак любопитно смущават. Стругаре не си спестява и дума, изхрачва всичко върху сцената и го зарязва така, незамазано.
За да изпият и последната капка енергия, останала у нас тази вечер, Dog Eat Dog излизат за голям финал. Захапват ни двойно, тройно, петорно и не пускат до последното парче. Губим разсъдък, пеем редом с Джон Конър, вокалиста на групата, ловим ги високо, когато скочат в публиката. Погром и пого. Оградите пред сцената са отново най-добрите ни приятели за вечерта, защото от другите сме получили неволен лакът я в ребрата, я в тила. И не се чудете на следващия ден защо не можете да си сложите слънчевите очила на главата, тъй като е била леко сцепена от едната страна. Без да искаме.
Събитието официално приключва към 4:30 сутринта, а след това кой какви ги е вършил не е моя работа. Включва обаче и малко сън, защото в събота продължаваме.
Събитието на 14 юли все така ще води до сътресения както в главата, така и в черния дроб, но последното нека остане отбелязано само по тези редове. Особено рисковано е за тези, които са решили да съчетаят концерта с партито по случай рождения ден на Джон Конър, вокалистът на Dog Eat Dog, в Grindhouse. Неочакван развой на събитията обаче промени леко лайнъпа на концерта в Маймунарника. По предварителен план групите щяха да бъдат, както следва: Nameless Day Ritual, Bad Copy, Crazy Town и Hed PE. Поради проблеми на границата, за най-голямо съжаление, се оказва, че Bad Copy не могат да пристигнат за концерта. Съответно са направени малки размествания и Iskaz, които предната вечер вече ни потресоха с жестоко изпълнение, ще свирят на тяхно място.
Когато пристигам в Маймунарника, Nameless Day Ritual вече са започнали своя сет. Вокалистката Ася Катранджиева е истинска дивачка – гласът ѝ те успокоява и едновременно с това от него те побиват тръпки. Жестока е. Вярно е, че те повеждат на пътешествие по дългите рифове и по ритъма на барабаните, съпроводено от страхотното изпълнение на Ася.
Докато се чудя с какво ще се предвижвам до Белград и Загреб, защото вече съм решила, че ще пътувам до там през следващите седмици, виждам познатите сърби от Iskaz да нареждат китарите на сцената и да правят бърз саундчек. Изглежда, че вчера не са си изказали всичко. Не се маят прекалено дълго и пускат бомбата. Рунд 2 с Iskaz. Почти като в дежавю, но тук е по-светло. Веднага събират и разпалват публиката пред себе си. Носят яростната енергия от вчера, сякаш не са се изтощавали. Аз съжалявам, че и днес съм със сандали. Съсипват ни от танци, мнозина си припяват с тях, а приливът на адреналин вече ни е замаял.
Постепено идва ред и на Crazy Town, които ще слушам за първи път на сцена тази вечер, както всъщност и по-голямата част от групите през тези два дни. А Crazy Town са брилянтни. Страхотни изпълнения и още по-страхотен пърформънс. Скачат в синхорн, движат се по сцената в синхрон, комуникират си с инструментите, представят един личен спектакъл и не утихват и за секунда. Оставиха ме силно впечатлена – направиха може би едно от най-яките представяния, които съм наблюдавала на живо. А и друго си е да чуеш Butterfly на живо.
Hed PE излизат на сцената по предварителна програма най-накрая и веднага завъртат мелачката. Всички знаят текстовете им и се впускат в диви танци. Зоват София да бъде благосклонна към тях, а тя е дори повече от това. Феновете да не говорим. Като съновидение са Hed PE, разтуптяват ни сърцата, раздвижват ни краката, омагьосват ни и забравяме за всичко и всички около нас. Приключват по-бързо, отколкото ни се иска, макар всъщност доста да са се постарали, а и отдавна да са нарушили вечерния час на Маймунарника. Зверски са обаче, тук няма място за второ мнение.
Минута-две след като уж всичко приключва, организаторът излиза на сцената и обявява продължение, защото Bad Copy са успяли да преминат през границата и са вече тук. Неочакваната им поява развълнува публиката и макар мнозина да са напуснали клуба веднага след края на Hed PE, останалите фенове се стараят да източат и последните си сили в танци. Вдигат градуса отново и далеч не предвещават скорошен финал. Esi mi dobar, много ни е добре. Вече не можем да пеем, както по-рано – глас вече почти няма. Сръбското крю са идеалният завършек на съботната вечер – като мезето към ракията. И така, докато полицията не ги спре, разбира се. Участието им продължи до 00:30, което, запознатите ще знаят, е феноменално за Маймунарника предвид факта, че концертите там не продължават след 23:00 поради оплаквания от шума.
Велико беше, ще се помни дълго. Сили не са останали, но адреналинът ни държи и през неделния ден, за да гледаме финала на Световното и да викаме, макар едва-едва.
The Wrong Fest is dead, long live the Wrong Fest!
Автор: Моника Чалъкова
Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs и Ревю за първи път заедно на сцена
Четвъртък е, 5 юли, надвечер. Мерудия, Kottarashky & Rain Dogs и Ревю са в Маймунарника за Punky Reggae Party по Боб Марли. Очаквам концерта, откакто научих за него преди повече от месец. Чувствам го като рождения си ден, но по-велико, защото на моята дата обикновено не свирят три от най-любимите ми групи. Предстоят няколко вълшебни часа, изпълнени с реге дъб, етно и пънк-рок, с много танци и малко останал глас накрая.
Към 8 и малко на сцената излизат Мерудия и на мига ме притеглят по-близо към себе си. Започват с кратка интродукция и веднага скачат в дълбоките води на реге дъба. Още в началото подкарват „Когато съм себе си“, която с излизането си веднага се превърна в химн на всички, които не гримират недостатъци, мигрират в мечтите си и знаят, че свободата няма адрес. Следват „Дума“, „Дръж“ и „Дим“, а аз знам всичките им текстове и без да се сдържам си припявам, за радост и нещастие на заобикалящите ме. Но не мога да остана безразлична, музиката им е завладяваща, а смислите, които възпроизвеждат, вдъхновяват и окриляват –ключ, който е за вратата на сърцето. По-насетне идва и „Цитат“ – много, много любимо парче за всички инати, които не се дават и не се давят. Това е, Мерудия имат онази сила скрита да говорят за всичко, което искаме да кажем, но не открием необходимите думи. Творят поезия и я подреждат по спокойните вълни на регето и обсебващия ритъм на дъба. Бавно пристъпват към края с „Помниш ли“, „Минимум стрес“ (още едно култово парче!) и „Водолей“ като пространството пред сцената, което до този момент е било сравнително празно, бавно започва да се пълни. Мерудия приключват своя сет, броейки 1, 2, 3 и зовейки морето Иракли. Добре де, малко е тъжно, че свърши.
След кратък реге акомпанимент от страна на клуба, идват и Kottarashky & The Rain Dogs. Не чакат дълго и подхващат хипнотизиращата си музика. Веднага пробуждат усещането, че измежду околните дървета ще се появят вийли и водени от красивите балкански звуци ще се понесат в унасящ танц. В следващия момент нещо подобно се случва и пространството пред сцената е изпълнено с жени с дълги рокли, всяка от които, завладяна от ритъма на Kottarashky и пристъпваща по нотите на The Rain Dogs, изпълнява своя самодивски танц. Зад сцената изпъкват оранжевите светлини на залеза и някак прекрасно се напасват към композицията от нежни и възбуждащи тялото звуци. Представям си бандата на някой родопски хълм във вечерта на лятното слънцестоене, призоваваща всички горски духове, демони и опасни девици. Неизбежно е – тази музика те вкарва в транс. Голям е този Kottarashky – музикален архитект, издигащ палати от звуци.
За големия финал на сцената излизат Ревю, а ние запазваме доброто настроение и се гмурваме в песента. Страхотни са, както винаги. Носят мощен заряд, който не е секвал от 87-ма насам. Изпълняват старите си класики – символи на няколко поколения фенове, бунтуващи се срещу абсурда в обществото. Слушаме и парчетата от последния им албум Ревюлюция (2016). Сърмата Хари е неизменна част от него и се включва мощно с песента „Орлов мост“. Всички знаят текстовете и припяват осоебно активно при „Шарената сянка“. Танците не секват и за минута, а бандата повдига духа все повече и повече с всяка следваща песен. На китарата на Васо Гюров е изписано с маркер „Спаси Корал“. Огънят не е угаснал. Много са дали досега и имат още много да дават на сцената, на феновете, на идеала.
Няма бисове, има вечерен час, а на мен ми се щеше Punky Reggae Party-то да започне отначало.
Велик концерт – вечер на едни от най-големите творци на смисли, идеалисти и музиканти у нас. Нищо повече не ми е необходимо след тези няколко часа. Изпълват с плам, възбуждат мускулите и сърцето. Извисяват и омиротворяват.
Автор: Моника Чалъкова