Browsing Author Archives
Понеделнишки литературен кръжок
Тази седмица в най-безделнишкото предаване, ще се съсредоточим върху едно от любимите ни занимания. Не говорим за почесването, ами за толкова прекрасните книги. Кои са любимите ни автори и защо, коя ни беше Първата и контрамнението на Велизаров и Деко, последният гордо носещ тениска с надпис “No Books”.
От него очакваме и конска доза футболен пародизъм, след като миналата седмица му писахме отсъствие.
Иначе за вас отразихме Пролетният Базар на Книгата, провел се между 29.05 и 3.06 на третият етаж в НДК. Потърсихме мнението на организаторите от асоциация “Българска книга”, относно това четем ли достатъчно и какво може да ни насърчи и обезкуражи да го правим. Разбира се поразходихме се и сред посетителите на базара.
За капак осъществихме и интервю с писателя Калин Терзийски, с който поговорихме веднага след литературното четене, което той осъществи на предпоследният ден от Базара, заедно с Тома Марков и Емил Йотовски. Универсални ли са посланията му, кои са книгите, които той чете и какво да очакваме от новият му роман “Войник” – всичко това и още негови мисли, споделени пред нашия диктофон.
По темата ще изискваме и очакваме и вашите мнения, които без страх от народната власт, можете да изразите на skype: reakcia.net, или на фейсбук страницата на предаването (която можете да лайкнете без да се срамувате).
Старт на четенето – 04 юни, 18ч.
Спиртал.бг Н1 – Ода за английските калитковци
Преди 2 седмици, отборите на Байерн (Мюнхен) и Челси ни предложиха 80 минути, носещи гордото клеймо „най-тъпият финал на Шампионска Лига, който някога е игран” и още около един час, съчетаващ обрати от турски сериал с типично английски завършек.
Когато три минути преди края на редовното време, Хуан Мата се запъти към знаменцето на корнера, точно пред трибуната пълна с татуирани албионци, бутнах един от аверите, с които вече съжалявахме, че не сме си пили бирата, гледайки нещо по-интересно … например българската версия на 30-годишен щатски ситком. Казах му – „Това познато ли ти е?”
Една от най-педерастките черти на историята е неизменният ѝ навик да се повтаря. Цял мач баварска доминация над английски отбор, който, като го гледаш, се чудиш как по-дяволите е попаднал на финал за европейската купа. Безумни немски пропуски, няколко греди и един единствен гол, който, предвид анемичния островен отбор, май ще се окаже напълно достатъчен, за да може швабите да вдигнат трофея. При това статукво и без особени изгледи за нещо различно, корнер пред немския вратар и английската трибуна. Сякаш от нищото „ГООООЛ!” и британците остават в играта … за да може малко по-късно да я спечелят окончателно и за пореден път да вдигнат горд среден пръст към всички, които са забравили къде е измислен футболът.
Не намирате ли това описание на победата на Челси, изключително подобно на онзи напоен със сълзите на Лотар Матеус финал през 1999г.? Феновете на Ман Юнайтед още дълги години ще мастурбират на онези два корнера на Бекъм и на пръв поглед малко случайните голове на Шерингъм и Солскяер. Всъщност в измъчените победи на английски отбори над Байерн Мюнхен, в спор за европейската купа, няма нищо случайно.
Вероятно всичко започва през 1940г., когато Хитлер, Гьоринг и Луфтвафе си правят едно чудно лято, в приличен опит да осъществят Армагедон над главите на поданиците на короната. Самолетите обаче не му стигат и в крайна сметка Чичо Ади не успява да подчини Обединеното Кралство, което в последствие е един от голмайсторите във военния обрат, на който пича с мустачките е подложен. В тази връзка, феновете на английския национален отбор по футбол, може да са обнадеждени от приликите във физиономиите на Чърчил и Рой Ходжсън, говорещи за дългогодишна злоупотреба със скоч.
Да се върнем на Купата на Европейските Шампиони и наследникът ѝ Шампионска Лига, който ни напомня, колкото за футбол, толкова и за реклами на кредитни карти. Но това е друга тема. Интересен е турнирът през сезон 1981/82г. Трябва да се каже, че в тази негова ера цари пълна английска хегемония, след няколко поредни купи за Ливърпул и Нотингам Форест. Очаква се това да продължи, докато четирибуквената емблема на соцспорта в България не отстранява червените си събратя от Анфийлд, два кръга преди финала, насред дъждовна София. На кралицата ѝ влиза един правешки необрязан и футболната общественост мига на парцали! Единствен английски представител в турнира остава Астън Вила. Макар и действащ шампион на Англия, тогавашния бирмингамски тим плува в река от лайна. Мениджърът Саундърс е уволнен поради плачевно представяне в тогавашната Първа Дивизия (по-късно наследена от друг формат за реклама на финансови инструменти) и на мястото му застава тихичкия му помощник Тони Бартън (Ди Матео, звучи ли ти познато, брат?), който след няколко трудни победи все пак извежда Вила на финала в Ротердам.
Там вече са баварците, които също без малко не се орезиляват на ст. ”Васил Левски”, допускайки три парцала в първите 18 минути на полуфинала с ЦСКА. Българската приказка обаче, както винаги трябва да приключи най-много на полуфинал и след крайното 4:3 в София и солиден пердах в Мюнхен, пак сме си ние. Пък и Байерн не е случаен съперник – в отбора са легендите Румениге, Аугенталер и Брайтнер. След победата над отборът, детронирал Ливърпул, германците са абсолютен фаворит за купата.
Нов пръст в гъза за Астън Вила влиза 10 минути след началото на мача в Холандия. Титулярният вратар Джими Римър се контузва и на вратата застава Найджъл Спинк, който дотогава има едва един мач с първия отбор. Баварците се надървят на Спинк, като закоравели пандизчии на новобранец, но той геройски опазва черешката си 80 дълги минути. Безброй немски пропуски и греди и … гол за Астън Вила в една от единствените им атаки в целия мач. В 67-та минута Питър Уит прострелва Манфред Мюлер от упор, отново точно пред сектора пълен с пияни англичани и стартира една тридесетгодишна традиция в разплакването на шваби.
Вила чука Байерн – на живо ТУК!
През 1999г. последните още не предполагат за това проклятие. Те търпеливо очакват четвъртата си европейска купа, същата за която се борят и през 1982. Не е било писано да я спечелят срещу английски отбор. Този път финала е на Камп Ноу, а насреща е Манчестър Юнайтед в своя култов требъл сезон. Този отбор на Фъргюсън е пълното олицетворение на английският калитаризъм, за който говорим. Шмайхел, Бекъм, Гигс, Скоулс, Рой Кийн и компания печелят трите най-важни турнира в които участват, само и единствено с голове в последните минути или продълженията на мачовете си. От 99-та насам, Ман Юнайтед се превръща в най-псувания футболен отбор в Европа.
Нещата както винаги не изглеждат добре за тях. Основните централни полузащитници Рой Кийн и Пол Скоулс (който все още не играе с патерици) са наказани за финала. В шестата минута Марио Баслер забива това, което изглежда ще е първият пирон, от пряк свободен удар. Само изглежда. Две греди, няколко спасявания и два дошли от никъде гола в добавеното време на мача. Goodbye bloody krauts, and fuck off!
Ман Юнайтед също блажи немско – на живо ТУК!
Да бе, за малко ...
Ако все пак още някой не е повярвал, че съществува английска прокоба над Байерн (Мюнхен), то Челси му каза да се ебе недвусмислено, точно тридесет години след като Астън Вила започна традицията. Първата европейска титла на лондончани обаче е довела до повече разлята топла бира, в сравнение с Юнайтед и Вила. Приликите са си там – невзрачният помощник мениджър, наказаният капитан, почти цял мач импотентност…Но спасяванията на Чех (едно от които буквално с гъз), продълженията и дузпите накрая, със сигурност са предизвикали няколко спонтанни аборта и простатни изпускания, в повече от Манчестър или Бирмингам. Сините от Лондон заслужено могат да се титулуват Drama Queen на Обединеното Кралство и 16-те страни от Британската Общност. На Елизабет ще и трябват още 3-4 мъртви снахи за да ги настигне.
Така че, Швайни недей да плачеш. Не кракът ти прати топката в гредата, а извратеното божество на футбола, което направи от Йержи Дудек добър вратар за един мач през май, 2005г. Същата тази суперсила, създала беззъбият татуиран английски хулиган, по свой образ и подобие, която много ви мрази, задето убихте дядо ѝ в Нормандия. Пък и спокойно, прокобата е само клубна. Всички знаем, че на европейското те ще реват.
Алекси Пайташев
Масурски от Silent City: Ако няма проблеми – няма и рап
За всички сегашни и бъдещи фенове на групата – На шум от тихият град можете да се насладите утре (26.05), на партито „XPRSN майна!”, което ще се състои в клуб „Lollipop” в центъра на Пловдив. Освен Silent City там ще видите Apo&Nevena, LAC, NoWallz и други. Повече инфо – тук.
В светлината на появата на дебютния албум на Silent City “Шум в тихия град”, поканих половината група, принципно съставена от двама души, в хип-хоп рубриката, която водя в едно предаване за перални режими по радио „Реакция”. За гостуването на Николай Георгиев, чийто прякор потвърждава клишираната връзка между рапа и марихуаната, спомогна щатният ми римов роб Жлъч от So Called Crew. Това беше денят в който излизаше самият албум, но пичът пристигна от работата си, която по никакъв начин не е свързана с музика, с енергийна напитка в ръка. Зарадва се много на разхвърляното ни студио и бунтарската му атмосфера.
Колко масур по-точно пуши Масурски ?
Спекулации! Масури също се наричаха едни дълги неща, които се навиваха, конци или нещо такова и понеже съм висок … Няма нищо общо със споменатите от теб субстанции. (смее се)
Кофти опит да се прикриеш. Речниково, „масур” означава дълга тръба направена от тръстика или царевично стъбло, служеща като макара за прежда. Да не би да предеш ?
Да, да … Точно това е! Преда своите рими.
От ляво надясно: Римо и Масурски в гората
Добро обяснение за пред органите на реда. Как се намерихте с Римо и сформирахте Silent City?
Намерихме се в Ямбол, тъй като и двамата сме от там. Той се занимава с хип-хоп много отдавна и се изявяваше с популярната група „King Size”. Аз започнах по-късно и по много хубаво стечение на обстоятелствата се събрахме с него и още 5 човека. Така сформирахме Silent City, но в последствие останахме само двамата.
Тази среща ли породи у теб желанието да записваш рап музика ?
Не. Като бях по-малък прослушах хип-хоп с популярни изпълнители, като Busta Rhymes, Tupac, Onyx, Bone-Thugz-N-Harmony и други, които в един момент ме вдъхновиха сам да се записвам на примитивен касетофон. В последствие, като намерих съратници и сформирахме групата, заедно минахме и през ерата на тънките skype микрофончета, с която започват и повечето по-нови български МС-та. Горди сме, че сме тръгнали от там (смее се)! След като нещата започнаха да се развиват по-сериозно, започнахме да си купуваме техника и да вдигаме левела.
Сами си оборудвахте студио ?
Цяло студио си направихме след като през 2005г. сформирахме лейбъла XPRSN пак в Ямбол, заедно с Leshper Art Crew, NoWallz, Apo&Nevena и останалите.
Кой от всичките изпълнители в него е движещата сила?
Всички. Работим заедно, помагаме си постоянно и така …
„Шум в тихия град” е първият ви „дългосвирещ” албум, как се стигна до появата му?
Ами стигна се до него, след немалко години и хиляди други записи, някои публикувани, други останали завинаги в архивите. В един момент просто изникна идеята за албум и всички в XPRSN ни подкрепиха. Разни обстоятелства ни забавиха малко, но слава богу вече е факт. Инструменталите в него са дело на Андреан (бел.авт. – истинското име на Римо), текстовете сме си ги писали ние двамата, развивали сме си идеите и така. Голяма част от този процес протичаше в Skype, тъй като аз дълго време живях в Гърция.
Колко време отне записването на тези парчета, които са влезли в албума ?
Всичките парчета са записани в рамките на 4 дни, които прекарах в студиото на XPRSN в София, преди отново да замина за Гърция.
Какво искаш да влезе в главите на хората, които ще ги чуят ?
Искам да разберат, че има хубав български рап, с технично изпяти рими, с готин флоу. Старахме се да звучи интересно и да има за всеки по нещо. Вътре има любовен трак, по-хардкор и бързи парчета, един по-спокоен и chill трак, смятаме че сме постигнали някакво разнообразие. Според мен, хората, които са ни слушали преди, ще знаят какво да очакват. Тези, които не са, нека го направят – ще намерят нещо за себе си.
Кои са гост участниците в „Шум в тихия град” ?
Само да не пропусна някой … Чепика от „Незнайните от крайните”, респект за тях. Van San от SECH влиза в два трака, също NoWallz, момчетата от LAC … Радина Димчева – една много готина певица, която прави страхотни беквокали в няколко парчета, Apo&Nevena в „От коя страна си” и не на последно място Митака от Flo46. Май това са … Повечето гости са от XPRSN, тъй като нямахме възможност да правим много колаборации, но определено имаме такива планове за в бъдеще.
Независимо от това, гостите не са малко. Трудно ли се комбинира звученето на много различни артисти ?
В крайна сметка всеки си е себе си, но по някакъв начин всичко е пречупено през призмата на „Тихият град”, на нашата музика.
Два трака от албума се сдобиха с видео, преди неговото излизане. Това са „Днес” и „От коя страна си”. Чие дело са клиповете и „по вода” ли протекоха снимките ?
Трябва да се каже, че и в двата случая „водата” беше замръзнала, защото се снимаше в адски студено време. Иначе „Днес” е дело на Bashmotion, a „От коя страна си” на Джаджата/Crossover Videos, като и от двамата останахме супер доволни! Мегареспект за тях, вършат си работата си на много високо ниво и със сигурност им предстоят много успехи.
Защо не помислите за някое лятно парче, снимки на морето ?
Да, да, добре звучи! Нещо по-свежо така, голи женски тела … Допада ми идеята, трябва да го осъществим със сигурност.
Масурски: "Ямбооооол е града"
Клиширано е, но всичко това, което става около мен, реалността. Опитвам се да вниквам в същината на нещата, да чета между редовете. Реалността за съжаление е груба и няма смисъл да се разкрасява.
Ако не беше роден в България, щеше ли да подсвиркваш весело в траковете и да пееш за цветята и синьото небе ?
Най-вероятно нямаше да съществувам, като изпълнител. Ако няма проблеми – няма и рап. Бунтът е движеща сила.
Предвид условията у нас, очаквате ли финансови постъпления от музиката ви?
На този етап всичко се прави с некомерсиална цел. За момента музиката не ни е средство за препитание, но дано в някакъв момент да стане, защото тогава всичко ще се получава по-лесно.
Ако творите с цел печалба, не смяташ ли че и звученето ви би се променило ?
Може би ще се промени, но много малко, тъй като идеите стоящи зад музиката ще останат същите. Ние не можем да станем други хора и не правим опити да се променяме. Правим това, което можем и се надяваме да бъде оценено – дали от един, двама, десет хиляди, сто хиляди … Дай боже милиарди гледания в YouTube за всеки български рапър и така …
А дотогава … Как се препитава един рапър в България ?
Препитава се, като работи нещо друго. Аз лично се занимавам със спорт, треньор съм по тенис. Щастлив съм, че и тук в София имам възможност да съм със моите хора, с които преди това започнхме в Ямбол.
Някакво послание към аудиторията ?
Бъдете щастливи! Останалите послания – в албума!
В един момент, при подкана от нас, Масурски изцепи няколко свои куплета от албума на живо пред нашия микрофон. Чуйте какво стана тук! Всеки вторник, можете да слушате рубриката за рап “Петият елемент” в рамките на предаването “Центрофуга”, малко след 21ч.
Понеделнишкото Студио е манджа с грозде!
Мараба, машинки!
Както вече сте забелязали, ние от “Понеделнишкото Студио Реакция” все си търсим причина да пием хмелен елексир в ефир, а повод сякаш винаги има. Днес 21.05, това е именният ден на единия от водещите и той не се казва Елен. Неговият колега и съратник пък реши да не го уважи, за да отмъсти, че беше зарязан миналата седмица. Косьо не се оплаква и ще се оправя with a little help from some friends, като ролята на ко-водещ тази вечер ще се изпълнява от културната гад Николета Колева.
Празничната програма ще започне с обичайния понеделнишки “Бунт” на Жоро Велизаров, като този път ще се разровим в темата за наркотиците и комуните.
След него, Кърджалийският Деко ще отбележи подобаващо съботната победа на любимия му Челси в спортната рубрика “Без Душ”, официално наградена с приза “Най-достоверна ефирна шизофрения” на фестивала в Курило.
В последствие с филмовия мислител Жоро Петров ще преговорим какво интересно ни очаква на екраните това лято. Кинопрегледът ни, ще е прелюдия към втората част на предаването, в която ще разговаряме с актьора и режисьор Мартин Гяуров.
Слушайте и не ни вдигайте чистачките, щото ще има “Къв си ти бе?!” и тупаници.
Пет предложения към bTV и Асен Блатечки
Бат Асен нагъва сух шпеков
- Voyo неvoyo, спираме да сваляме българската филмова продукция от нета, защото рискуваме всяка вечер роден актьор да се черпи от шкафа ни с пиенето, което би означавало скоропостижен банкрут. След като демонстративно налазиха хладилника на Ицето, предлагаме още няколко идеи за ПР отдела на популярната медия и лошото момче на джам сарая.
- Акция в парламента:
Нека Стефан Данаилов всеки ден нагъва кюфтета на сметката на Сергей Станишев в депутатския бюфет. Когато шефът на БСП, най-накрая се вбеси и пред камерите на bTV се развика „Бай Стефчо, ай стига ве!”, заслужилият артист да му отговори „Ама ти беше зор да се оттеглим от ACTA, нали?”
- Стряскаща фотосесия:
Да се закупи едностранично пространство във всички по-популярни печатни медии, което да се запълни с гола снимка на Овонес Торосян и кървав надпис: „Българското изкуство умира от глад!”. Срамните части на изстрадалия актьор, могат да бъдат прикрити с логото на Voyo, като негова последна опора.
- Анти-дрога:
С този клип, bTV ни върна във времената на предупредителните клипчета на VHS касетите, изтъркали не един и два бутона за превъртане. Мърсотия, пиратство … Щом вече са подхванали морално остарели методи за увеличаване на печалбите и реномето, защо не вземат да се обърнат към добрия стар враг на всичко свято – наркотиците. Чудесна отправна точка, можете да видите във видеото най-отгоре
- „Филми ли ще ми сваляш, мама ти да ***!”
Когато гледах анти-пиратската реклама, определено се учудих, че освен да си похапне от колбасите му, Асен не хвана да напердаши Ицето как си трябва, понеже си е позволил да му тегли филмите. На Блатечки винаги съм гледал, като на по-талантлива и забавна българска версия на Джейсън Стейтъм, затова според мен трябва да се снима нов клип, в който злополучният интернет потребител отнася няколко назидателни тупаници. След това актьорът прелъстява жена му и с чаровна усмивка я отвежда към неуточнен хотел.
- „Невър хепи ъген!”
Фактът, че добре познатият артист стигна до там да рови в чуждите хладилници, най-вероятно означава, че рекламният му ангажимент към едни щастливи ресторанти, чието име няма да назоваваме, е изтекъл. Когато Поли Генова спре да нагъва хамбургери, може да се направи клип и с нея. В него певицата, въоражена с нож, ще джоби тийнейджърки, които са гледали X-Factor във vbox7.