Browsing Author Archives
Лятото свършва с Outlook Festival на хоризонта
Снимка: Dan Medhurst
Ако сте луди фенове на саунд систъм и бас музика, тази година лятото ви ще завърши повече от чудесно. Най-големият саунд систъм и бас фестивал в Европа, Outlook festival, ще се проведе за 8-ми пореден път във форт Пунта Кристо ( Пула, Хърватия) между 2-ри и 6-ти септември.
Outlook festival е най-добрият фестивал в Европа, обединяващ хаус, техно, дъбстеп, реге, дъб, хип хоп, грайм, гарадж, електроника и други. Провежда се в изоставено военно укрепление над Адриатическо море, в близост до плажа на Пула, и освен възможността да слушате любимата си музика, можете да разгледате едни от най-красивите места в Хърватия.
През 2011-та година е обявен от Великобританските фестивални награди за най-добрият чуждестранен фестивал. От първото си издание през 2008-ма година до сега е изградил силен имидж на едно от най-чаканите музикални събития през годината.
Тази годината едни от участниците са Jurassic 5, Run the jewels, Boy better know, Noisia, Dusky, Madlib, Pete Rock, J Rocc, Moodymann, Wiley, Shy Fx, Flatbush Zombies и много други. Тук можете да проверите line-up-а за всички дни http://www.outlookfestival.com/lineup/
Посетителите ще могат да се насладят освен на качествена саунд систъм музика, на перфектен звук и много светлинни екефти, и на интересните локации на изпълненията.
Снимка: Dan Medhurst
Характерни за фестивала са разнообразните места, на които са позиционирани сцените. Тази година това ще са:
Сцената на пристанището – на нея се провеждат живите изпълнение и тези на хедлайнерите. От там се разкрива идеална гледка към водата в залива на Пула.
Рова – е една от най-впечатляващите сцени от 2011 насам. Тя представлява ивица, дълга 100 м, оградена от двете страни със стени, високи 7 метра.
Нормалната сцена – е просто празно пространство с капацитет за над 1000 души, което обаче не значи, че не е популярна.
Сечището – е разположено между къмпинга, крепостта и пристанището, на поляна в гората, оборудвана с огромни озвучителни системи и предлагаща място за 3000 танцуващи тела.
Сцената на Мунго – наречена така на Mungo’s Hifi Soundsystem, които организаторите внасят всяка година от Шотландия специално за фестивала.
Военно укрепление 1 – е сцена, оградена от 20 метрови стени, предлагаща умопомрачително светлино шоу и тежки музикални системи.
Залата за танци на Ной – това е гвоздеят на фестивала през последните няколко години. Сцената представлява кръгови ями с поставени в тях озвучителни системи. Намирайки се в тях, много от посетителите забравят за всичко под звуците на музиката.
Другите две локации са градината и плажът. Плажът е обичайно място за заниманията и през деня, като барбекю, различни водни спортове или просто за излежаване на пясъка.
Всички тези специфични сцени правят усещането от музиката много по-силно, а Outlook festival уникален първенец сред големите фестивали.
Снимка: Dan Medhurst
Феновете могат да се насочат към закупуване на билети бързичко, но трябва да имат предвид, че организаторите не предлагат опцията за връщане на билета, така че избирайте внимателно.
Ето тук могат да направят това: http://www.outlookfestival.com/tickets/
Осигурени са различни типове къмпинги и е предоставена информация за начините на пътуване до Пула, както и за забележителностите, които могат да бъдат посетени.
Откриването на фестивала ще бъде на 02.09 – сряда, в 19 часа и ще се случи в един от най-големите римски амфитеатри, построен преди около 2000 години – сцената Пула. Изпълнителите ще са SBTRKT, Jurassic 5, Roni Size Reprazent, Gentleman’s Dub Club, Trojan Soundsystem.
Какъв по-добър край на лятото от музика, пътуване, срещи с нови хора и красиви места?
ДА ИЗМОЛИШ БЪДЕЩЕ. Едно преживяване в Индонезия
Да си беден е забранено. Забранено е според исляма. Аллах не иска общност, в която дори един гладува. Неслучайно един от стълбовете на религията е зекят – данък милостиня. Той съществува, за да може бедността да бъде заличена от мюсюлманските общества с общите усилия на членовете им.
Индонезия е най-голямата по броя на населението мюсюлманска република в света. В нея живеят повече от 240 милиона души. Според World Factbook на ЦРУ 87.2 % от тях изповядват исляма. В тази страна не само религията, но и законодателството забранява да си толкова беден индонезиец, че единственият ти вариант за оцеляване да е просенето. Между шест седмици и три месеца затвор е наказанието за вземане на милостиня. Добрите мюсюлмани са застрашени с от десет до шейсет дни без свобода или глоба до 20 милиона рупии (около 2 600 лв.), ако съжалят просяк и му дадат пари.
(Малиоборо стрийт – централната улица на Джагджакарта, културната столица на Индонезия.)
За 2011 година извън закона са 194 908 индонезийци. Те се прехранват само с чужди пари, казва Социалното министерство на Индонезия.
Точно тези са трудно откриваеми. Не обичат деня, когато градусите минават трийсет. Виждаш ги едва когато слънцето залезе. Хора на изкуството са, пеят или танцуват по улиците. Някои минават през тълпата и просто подават ръката си със свита длан. И като нашите има – седящи и молещи за подаяние. Но не ти говорят. Просто чакат да се сетиш сам защо те гледат толкова настойчиво.
Една от безмълвно чакащите е Касина. Жена, видимо не на 41 години, на колкото твърди, че е. Просякиня с шест годишен стаж и три малки деца. Две от тях са с нея на улицата. Срещам я 10 месеца след раждането на най-малкото й дете. То е едно от двете деца на улицата с нея. И то следва съдбата на по-големия си брат, който седи на вестника до Касина и хапва шоколадов десерт. Момчето е израснало на улицата. Днес ходи на детска градина, но пак расте на улицата. Всеки ден след заниманията там проси с майка си на улицата.
(Касина проси заедно с децата си Дига и Виджанарто.)
(Типичен ресторант в Индонезия. Количка на колела, на която се приготвя и от която се продава храна. Малиоборо стрийт, Джогджакарта, Индонезия)
Преди Касина е имала професия, продавала храна. Бизнесът й не бил успешен. Фалирала, защото давала храната си на вересия, а никой не й плащал по-късно. Така станала просякиня – от недоимък и глад. Има мъж и дом, но всеки ден пътува с децата си до града, за да моли за пари. Вместо в леглото си синът й нощува на улицата до нея. Работният й ден приключва едва в четири сутринта. Тогава хваща автобуса и се прибира. Къщата й се намира в друга област на Индонезия. Ние си говорим в Джогджакарта – културната столица на страната. В нея живеят около два милиона души. Големината и космополитността на града го правят притегателен център за просяци от различни краища на остров Ява.
Касина обвинява единствено липсата на образование за лошия си бизнес план и за съдбата си. Но не може да не забележиш, че в просенето си има система. Любимите й места са стратегически подбрани в близост до един-единствен квартал. Този, в който предимно живеят чужденци. За индонезийците това са хора винаги с много пари.
Касина твърди, че не била пригодна за работата на продавач, но не е и за работа във фабрика. Да проси на улицата е единствено решение за нея в този момент. Нямало кой да гледа децата й, ако тя работи. Мъжът й бил също зает по цял ден. Пробвала да започне нов бизнес с плетени чанти. Но и това нямало как да стане сега. Една чанта й отнема три дни, докато я завърши. А струва само 20 000 рупии (около 3 лв.). На улицата припечелва с пъти повече – по 30-40 000 (5-6 лв.) само за един ден. Когато децата пораснели, щяла пак да се заеме с чантите, въпреки очевидната им нерентабилност.
Дотогава семейството на просякинята и шофьора на рикша (индонезийската дума за индийските рикши е бечак) ще се препитава предимно с милостиня. Ще разделят порция храна помежду си, защото за повече от една няма пари. А средното им дете ще хапва спокойно за вечеря шоколадов десерт. Касина сама си поставя ултиматум. Ще остане на улицата, докато децата й не завършат поне гимназия. Мисията й е да изпроси бъдещето им, защото без образование ще имат нейната съдба. За нея израстването е свързано с изграждането на основа за добър живот.
В Индонезия образованието обаче е платено. Касина получава финансова помощ от правителството за най-голямото си дете. То учи безплатно, но средното й момченце – не. С припечеленото от просене и парите, заработени от мъжа й, те трябва да съберат 250 000 рупии (около 33 лв.) за училищна такса. Един шофьор на бечак печели средно на ден не повече от просяк.
Планът й е доста амбициозен и заради децата й се надявам – осъществим. Поне от всекидневните им нужди Касина може да си позволи да изключи здравето. За него изцяло се грижи правителството, като осигурява безплатно здравеопазване на семейства с ниски доходи. (Границата на бедност в Джогджакарта е 11 000 рупии (около 1,3 лв.) за един човек на ден по данни на Индонезийската статистическата служба.)
Докато бях с Касина, въпреки наказанията и глобите, семейството получи милостиня от две добри мюсюлманки.
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти ‘Beyond Your World’.
МАРИЯ ТОДОРОВА
МАКЕДОНИЯ СРЕЩУ МАКЕДОНИЗМА
“Раздяла няма. Македония срещу македонизма” – книга за една тежка изповед на Темелко Нешков, македонски българин, принуден поради геополитическия покер и идеологическата догматика, да премине през горнилото на всевъзможни физически и психологически изпитания, за да защити българската си национална принадлежност и собственото си човешко достойнство. Премиерата на книгата е тази вечер в 18:00 – АRT Hall (Телефонната палата).
Книгата вижда бял свят едва след смъртта на своя автор. Предговорът към книгата е на издателят Иван Николов, общественик и директор на сп. “Македония”, с когото се срещнахме.
Според Иван Николов – книгата не е четиво за преди лягане, нито за убиване на време. Причината за това е самата ни образователна система, държавните институции и неподготвения по тази тема народ. “Ето, че някой ще каже – само заради чувството си за справедливост един човек не може да се подложи на всичко това!”, казва Николов. Но точно това е животът на Темелко Нешков, който с порива на едва 16-годишен младеж се включва в югославското партизанско движение. И така започва истинското му политическо и национално проглеждане.
Три са основните послания, които изпраща книгата на Темелко Нешков – случващото се по време на войната и съпротивата срещу налагането на македонизма, съпротивата срещу Югославия и емиграцията. Книгата разказва за живота на Темелко Нешков, за това, което се случва по време на Втората световна война и участието му в битките срещу Германия.
”1912 година.Турците си заминават от Македония, идват сърбите. Започва едно ново робство.” са думите, с които Темелко Нешков си спомня за своя баща и така ни въвежда в конкретиката на ситуацията. Македонизмът всъщност е сърбизъм, казва издателят Иван Николов. Целият този процес е с цел налагане на сръбското мнение и убеждаване на населението, че то не е българско. “Как обаче да стане това, кой ще убие този дух, който и турците не успяха да унищожат?”, пита Николов. В изповедта си Темелко Нешков разказва как сърбите ги събирали в селото, събуват ги боси и започват да ги бият с дървени пръчки по стъпалата. Всеки удар е придружен с един и същи въпрос :”Българин ли си?” От болка сърцето ти се къса на хиляди парчета, но кой ще отрече, че е българин, кой ще падне толкова ниско пред врага, кой ще се отрече от себе си, от народността си? И отново удар, още по-силен, и отново въпрос по-яростен, и отново отговор по-категоричен – “Да, българин съм!”
В предговора към книгата Иван Николов открехва вратичката към буйния живот на Темелко Нешков – От партизанския отряд през боевете на фронта до уволнението и завръщането му в родното Бело поле, Прилепско, той извървява дълъг път на духовни превъплъщения и вече е преждевременно съзрял мъж, напълно убеден, че загиналите безброй македонски синове, са станали курбан на прикритата зад антифашистката борба идея за повторно сърбизиране на Македония.
Цялата книга “Раздяла няма.Македония срещу македонизма” е посветена на всички знайни и незнайни борци, намерили смъртта си или попаднали в зъбците на работещата безотказно машина за промиване на мозъци в “нова” Македония, като част от Югославската социалистическа федерация на Тито.
Възпитаван десетилетия в условия на национален нихилизъм и идеологически догматизъм – българинът, с целия си многострадален живот доказва, че без чувството за националност, човек се превръща в незрим херувим, летящ над измамни химери.
interviu_IVAN_NIKOLOV Mixdown 1
Премиерата е тази вечер в 18:00, ART Hall (Телефонната палата) на ул. “Ген. Йосиф В. Гурко” No 4.
Петя Петкова
снимки: БГНЕС
НА НОКТИ И СВОБОДНИТЕ КНИГИ
Приятелчета, ако някога ви се е искало да пуснете писмо в бутилка, но не сте го направили, представяме ви съвременния начин да изпълните детската си мечта. Bookcrossing е един чудесен глобален експеримент, в който можете да участвате днес из цяла София и да превърнете света в библиотека.
Вземете някоя от книгите, които сте прочели, и я освободете, за да я прочете някой друг. Тази вечер в НА НОКТИ ще ни гостуват организаторите на инициативата в България и ще ни разкажат повече за удоволствието от споделянето на книги. Отпразнувайте деня на книгата с нас. Започваме точно в 19 по радио “Реакция”.
Можете да ни пишете във фейсбук на https://www.facebook.com/na.nokti?fref=ts и в скайп на reakcia.net
НА НОКТИ и работещите студенти
Тази сряда точно в 19:00 НА НОКТИ ще се занимава с много социална тема – работещите студенти!
Наш гост ще бъде студентката по журналистика Радина Дойнова, която от първи курс работи по специалността си по време на следването. В момента е редактор на предаването “Делници” по Евроком.
Как се справя нашата събеседничка, лавирайки между лекциите, курсовите и работата в телевизията? Ще си поговорим още и за алтернативите, които студентите могат да изберат, за да работят и учат, без да си скапват образованието.
Тези и още теми в НА НОКТИ сряда – точно 19:00 на reakcia.net! За въпроси и предложения – познатата ви страничка НА НОКТИ по радио “Реакция”! До скоро!