Browsing Author Archives
Шоу “Вяра”- циркът влиза в театъра
Представяме ви Алин и Стефан Плачкови, Дуо “Плачкови”. Те ще подарят на нашата публика изключително шоу – продукт на дългогдишния им професионален опит. Следва интервю със Стефан, в което ще разберете повече за дуото и за предстоящите два спектакъла, които ще се поставят на българска сцена този петък в зала “Люмиер”:
Разкажи за теб и твоята съпруга.
- Алин е от семейство със седем поколения циркови артисти. Носителка е на златен медал на Фестилава за млади артисти, Париж. Работила е за шоуто “Мулен Руж”, Париж, играла е и в “Цирк Дю Солей”. А аз съм завършил в Държавното цирково училище в Москва – една от най-престижните школи в света. Специалността ми е акробатическо майсторство.
Кога се запознахте?
- Запознахме се в цирк “Кроне”, Германия. Това е най-престижният цирк в Европа. Там работех като акробат в трупата на Александър Балкански. След като започнахме да се изявяваме заедно на сцена обиколихме най-знаменитите вариетета и циркове в Европа. Гордея се най-вече, че съм играл пред папа Йоан-Павел II във Ватикана, а също и на Бродуей. Имам 22 години опит в шоу бизнеса.
Какви са най-тежките предизвикателства на професията?
- Винаги е предизвикателство да си на сцената пред вперените погледни на публиката и под съпровода на ръкоплясканията им. Тежестта на професията най-вече е, че няма място, което мога да нарека моят дом или моята държава, тъй като сме винаги на път.
Какво се промени най-осезаемо през годините работа?
- През годините се научихме по-добре да разбираме публиката и да се вслушваме в критиките. Гордея се много с моята професия. С нашите спектакли правим хората щастливи и им връщаме спомените – когато са били малки и са ги водили на циркови спектакли. Циркът е винаги някъде дълбоко в сърцето на порасналите деца.
Защо се върнахте в България?
Ovo je Exit Avantura Pt. 2
СТЕЛА: Първи допир с EXIT. Чавка!
Не бях си представяла дори как се къмпингува на място, няпомнящо градинка в столичния колоритен квартал “Надежда”. Но защо пък не? Атмосферата на фестивалния къмпинг в Нови сад надскача и удря в земята несгодите, сред които упорит дъжд, кал по-мазна от ‘тая в с. Бъзовец и прогизнали еднослойни палатки. Възможността да си сух под една гигантска тента в средата на кемпа заедно с още стотици къмпинг обитатели беше ключът към безгрижието. В Нови сад не ти трябва пътеводител или речник – всичко е само направо, лесно разбираш кога си заслужил някоя клетва по “пичку ти материну” и отговорът на почти всеки въпрос е “епа, може”. Дунавът е прекрасен до коленете, а плескавиците и баниците са животоспасяващи във фестивални условия.
На брега на Дунава като на курорт, ама за 50 динара
С крепостта не се запознахме както добрите обноски повеляват. Тук искам откровено да се оплача от организацията и по-конкретно от създалото се неудобство с така наречените билети – “ваучери”, които трябваше да се заменят за гривни на най-безумното гише без никакъв ред и въздух. Ситуацията, напомняща “Индиго” и каубойска среща, не беше очакваното топло посрещане и със съвсем малко усилия можеше да бъде предотвратена. Настрана оставям незнанието на голяма част от посетителите, че реално разполагат с “ваучери”, с които не могат да влязат директно на фестивала. Голям минус в полето на организаторите и в това на разпространителската билетна мрежа у нас!
Музикалните преживявания оставиха смесени чувства. Разнообразието беше налице – не смея да се изкажа за Dance Arena, тъй като не съм пребивавала там, посетих само от любопитство, очаквам гурутата в хаус музиката да споделят по-компетентно мнение.Фюжън и реге сцената бяха най-привлекателни за мен и времето, прекарано там с Asian Dub Foundation, Deadly Hunta,S.A.R.S, Bad Copy и др., осмисли музикалните ми търсения на феста. Да слушаш белградските колоси Bad Copy сред сръбска публика беше най-зареждащото изживяване – едновременно те избива на любов и агресия и започваш да се чудиш кое чувство ти е по-приятно всъщност!?!?!
DUB FX/ MAIN STAGE
Main Stage също имаше своите силни моменти, но непостоянни. И все пак – страхотен Dub FX през първата нощ, доста хаотичен Sub Focus баш в края на краищата, свеж комерс от Rudimental с много потентни вокалисти. Skrillex, който до голяма степен счупи класическия, музикантски изпипан, дори романтичен дъбстеп стил, доказа обаче, че счупеното носи еуфория и е притегателно не само за травматолозите.Тук трябва да вметна адмирациите за сценичния и графичен екип, визуализациите и добрият саунд счупиха матричката!
В Черна гора, в частност около плажа Яз се чувствах като хамстер в лабиринт от огради, който се сменяше непрекъснато. Пясъкът и кристалното море обаче отвличаха вниманието от терзанията покрай конктрабандата на закуски и пресипването от стъкларии в PVC (еко ентусиастите буквално бяха призовани да хващат гората). Jamiroquai очаквано беше радост за ухото, Underworld са тежка класа, а финалната заря все пак не можа да се сравни с тази на рождения ден на Хампарцумян у нас.
Отново Bad Copy, но този път в комбинация с черногорците Who See и заедно с и епичното шоу на Кирил Джаковски раздвижиха подножието на планината с най-мощния възможен заряд. EXIT преди всичко е балканско приключение и през моята призма ще фаворизирам именно балканския дух на събитието. Цветущите псувни и викове, леещите се ракия и виняк, мирисът на скара и лук, отсъствието дори на собствената ти сянка, поизпънатите нерви и темпераментните кемп съседи превръщат Exit в неповторим фестивал.
И помнете: как тех моje боли курац, нас моje боли глава. Чавка! Не, не чайка, чайки не видях, монтесърбите навярно не са ги пуснали на феста.
*************************************
MAРИНА: Къмпингуването на булевард е сред нещата, които просто не се случват в представите ми. Поне не и доброволно. Не, честно…да си опънеш палатката на шосето срещу хорските тераси изобщо не е редно. Така е на EXIT CAMP, ако вече се чудите какво имам предвид.
Къмпинг зоната е половината от фестивалното преживяване. То не се препоръчва за бременни и хора със слаби сърца, тъй като баш там се водят водят безмилостните битки с махмурлука, жегата, досадните налазвачи и в конкретния случай – с дъжда и калта.
Озовавайки се за първа година на EXIT, нямах никаква идея, че палатките ще се разпъват на една от най-оживените артерии в Нови Сад, непосредствено до градския мол. Денят преди фестивала ситуацията наподобяваше бежански лагер – лутащи се чужденци в търсене на свободно място под зоркия поглед на новосадските лелки и чичаци от съседните панелки. Гъстотата на населението на стадиона-паркинг беше толкова голяма, че съвсем спокойно можеше да си спретнем една сръбска революция и да анексираме малко територия. Обединена република EXIT звучи „veliko lepo“ само без дрогираните англичани, че много мизерии правят.
Сърбите обаче се оказаха машини по отношение на организацията на лагера. Като изключим няколко изнервящи ситуации с висене по опашки, условията в кемпа на EXIT могат да се опишат като петзвезден романс в сравнение с предстоящото чудо в Черна гора. Димящите плескавици, ромския оркестър и импровизираната кръчма под голямата шатра бяха напълно достатъчни за свещената българо-сръбска дружба. Наличието на достатъчно количество чисти тоалетни, мивки и душове пък направи престоя ни по-поносим от хигиенна гледна точка. За останалото се погрижиха сръбският рубинен „Виняк“ (ракия с коняк, много токсично), джин “Златен лъв” и разбира се четирите дни неспиращ фестивален купон.
По стара сръбска традиция и тази година ЕXIT ADVENTURE се проведе в крепостта Петроварадин на отсрещния бряг на Нови Сад. Локацията е един от най-големите плюсове на събитието – огромният хълм беше превърнат в лабиринт от сцени, барове и места за кибик. Зад всеки ъгъл те дебне приключение или някоя сръбска лепотица с шотове ракия за по едно евро. Най-голяма лудница ставаше с предвижването от сцена на сцена, тъй като комбинацията от алкохол и кал се отразяваше изключително зле на вестибуларния апарат. Навсякъде можеха да се видят бедстващи люде, затънали до глезените в кафявата гняст. Ама на кого му пука, екшън да има.
В първата фестивална вечер организаторите ни приветстваха с меле от бира, бой и сръбска музика пред касите за фестивални гривни. След час и малко блъскане най-накрая успях да се акредитирам и да се класирам за края на Disclosure на втората по големина Dance Arena. Британското електронно дуо успя да върне настроението обратно на фестивална честота за разлика от Тhe Pet Shop Boys, които ни убиха от скръб. Dub FX безспорно беше едно от най-силните изпълнения за целия фестивал. Изненадващата му появата на Main Stage по време на сета на Fred V & Graffix на следващата вечер затвърди идеята, че австралиеца е наш човек.
Хедлайнерите тази година като цяло не отговориха на представите ми за „Най-добър голям европейски фестивал“. Все още се чудя кому беше нужна Gloria Gaynor в цялата картинка. Да не говорим за Damon Albarn, който брутално приспа публиката преди излизането на Skrillex. Добре, че бяха Rudimental да спасят положението, само дето не се чуваха заради проблеми със звука. Въпреки техническият гаф, изпълнението им беше велико.
Фестивалът обаче си беше чук по отношение на електронна музика. Skrillex, Afrojack, Sub Focus (въпреки трап лигавщините), Кoven, Dimension, Fred V. & Graffix и Adventure Club късаха каиша на публиката до ранните часове на сутринта.
Sea Dance Festival или малкото детенце на ЕXIT се оказа доста недъгаво по отношение на изпълнение. Фестивалът има огромен потенциал да се конкурира дори с хърватски Outlook стига организаторите да се хванат в ръце и да поработят здраво върху събитието.
Единствената причина да им простя за адски гнусните тоалетни, счупените душове, безумните огради и безхаберните охрани е невероятната красота на плажа Яз и планините на Черна гора. Трите фестивални дни минаха неусетно в лазурната вода на Адриатическо море под звуците на латино, реге и хаус, идващи от плажните сцени. Като най-силни дневни партита се откроиха тези на Roger Sanchez, Timo Maas и Mark Knight на Paradise Dance Arena. . Jamiroquai, Klingande, Kирцата Джайковски и Example пък избухнаха на Main Stage – единственото място, където нямаше от прословутите фестивални огради и кисели охрани. Останалото време си беше чисто пиене на бира и айляк
Иначе казано – ovo je standart, славно си изкарахме. Пускам една въздишка за организацията в Черна гора и вдигам палец за тази в Нови Сад. Догодина пак.
Екипът благодари на Fusion Embassy, организаторите на EXIT и Sea Dance, сръбските лелки, Виняк-а, ракията и плескавиците, за голямото преживяване и удоволствието от него.
PSS@ ЦЕНТРОФУГА
Вентилаторът работи, хладилникът – и той, “Центрофуга” продължава и през юли. След сънения Джулай, прекаран с крачка, потoпени в леген с английска сол, ви приветстваме във виртуалния ни оазис в 20:00 ч.
Днес се срещаме с група PSS (Pimp Switch Sequence), които изключително добре пасват на лятното ни настроение – ще си говорим за гръцки пясъчни замъци, авторска музика, концерти и всичко онова, което вие се сетите да ги питате по конвенционалните канали – Скайп: reakcia.net и фейсбук страницата ни, както и по неконвенционалните – телепатия, през прозореца отвън-навътре и други според въображението.
Слушайте “Центрофуга”, предаването, в което не ви пускаме Uriah Heep, защото ‘аре стига и да живеят хилядите приложения на пералнята:
A to JazZ Fest @Центрофуга/StarteraS, Жлъч и Chosz@ Петия елемент
Петър Димитров и Пламен Тодоров ще са мъчениците на “Центрофуга” тази вечер. Принципно, условията в студиото са добри, минибара е наличен, но температурите са далеч над максималните за страната. И все пак джазът е музика, за която си заслужава разговор във всякакви условия. Както винаги започваме в 20ч., плътно зад въртящия се Рей Чарлз.
———————————————————————————————-
Тази “Центрофуга” ще има и ужасно весело-слъзлив привкус. ….(тегав рап)…… Ще се проведе финалното издание на рап рубриката “Петия елемент” за неопределено време напред. Достолепният почетен гост на събитието можете да видите на изображението долу. Допълнителна раперщина ще доставят изявявалите се като щатни МС-та през годините ЖЛЪЧ и Chosz …
Очертава се незабравим епилог. Спред йор легс фор ъз уан лест тайм, българино!
BeerRelation / Exit Adventure Bulgaria@ Центрофуга
Фестивално ни е! На фона на кроткото мъркане на студийния вентилатор ще си бърборим с Тонката (Kalyas), част от диджеите, които ще селектират музиката на предстоящия безплатен фест по поляните на Южния парк - BeerRelation/12-15.06. Ще си говорим за потни бири и ще разчитаме на помощта на госта за тазвечершния плейлист. Подгряващият микс на Kalyas за събитието може да чуете ТУК (it’s so irieeeee!!!)
Ще си кажем няколко думи предстоящия EXIT ADVENTURE BULGARIA или с други думи подгряващите събития преди епичния същински фестивал в Сърбия и Черна гора. В тази връзка, скъпи дрОгари, but first…let me take a selfie!
Тази седмица ви провокираме с игра за 2 двойни покани за EXIT ADVENTURE BULGARIA/13.06 – задачата ви е СЕЛФИ със сезонен зарзават по избор/с каквото разполагате или с домашен любимец, за по-хардкор слушателите може и с двете заедно. Кретенско-потентно жури в лицето на екипа на предаването ще прецени кои две селфита казват най-ясно „Готов съм да спечеля покана, неотразим/а съм!”. Условието е да качите, където ви е удобно, селфито и да ни плеснете линка на дувара тук във фейсбук страницата така че да се вижда снимката.
След като обявим победителите, поканите ще ги чакат в студиото на “Реакция”– Московска 49, ФЖМК или на удобно място(ще пишем ЛС).
П.С. Косьо ще ни навести само за да чуем басовия му меден гласец, да ви успокои, че е уредил всички проблеми с имотите си в Кабо Верде с незначителни жертви и да ни каже какви ги мисли за предстоящите издания на рубриката “Петия елемент”.