ЗА (РАНО)БУДНИТЕ СТУДЕНТИ И ЛИТЕРАТУРАТА
Няма как да сте пропуснали снимката, на която млад протестиращ е седнал на жълтите павета, на фона на кордон полицаи, и се е зачел. Нищо друго не съществува за него – само той и книгата. Много добре хванат момент от протестите. Много важен акцент – четящият студент. Четящият ЧОВЕК. Той е изчезващ вид в наши дни. Сега далеч по-популярни са гледащият (телевизия) човек, сърфиращият (в интернет) човек и т.н. Homo Massculturicus, с други думи. Ще кажете: живеем в такова време, младото поколение не чете, книгите (а и вестниците, между другото) са отживелица и т.н. Но всъщност истината е друга. Ако в България се падат средно по 0.2 (нула цяло и две) прочетени книги на година на глава от населението, то в Европейския съюз цифрата е 7 (седем). Седем книги на година на човек. Не звучи зле. Тоест ние сме ни повече, ни по-малко 35 пъти по-назад от Европа по този показател.
Минаващото за елитно литературно списание „Granta“ у нас продава по няколкостотин екземпляра на брой. Наскоро излезлият трети до момента е закупен от… 150 души. Седмичните вестници „Култура“ и „Литературен вестник“ също имат нисък тираж.
Средният тираж на книга в България е 2-3 хил. бройки. Елитен всекидневник нямаме, но качественият седмичник „Капитал“ e няколко десетки хиляди по неофициални данни. В страната ни живеят 7 млн. души. „Листопад“ е постигал милион и половина души аудитория. „Телеграф“ се чете от 200 хил. българи.
Такъв е пейзажът в България. Доста сив, но напълно по вкуса на така наречения политически елит. Впрочем той също не чете особено много (б. пол. елит: е, четем „Винету“). Не трябва да си лингвист, за да преброиш думите в речниковия им запас. За да прецениш колко кухи са аргументите им. Колко подценяват аудиторията като умствен багаж. Но всеки вижда света през собствената си призма.
Добре, ранобудният студент чете. Но какво? По-внимателно поглеждане на снимката ни показва, че книгата в ръцете на протестиращия е „Игра на тронове“. Масова литература. Като масовата култура. Като да гледаш VIP Brother, X Factor и „Шоуто на Слави“. Като да четеш „Телеграф“, „Монитор“ и сайта на Бареков. Като да ходиш събота вечер в “Night Flight” или, нека да разнообразим, в произволна чалготека в Студентски град. Масова култура и елит са като олигархия и демокрация – просто няма база за сравнение. А само елитът може да променя статуквото, защото то е наложено от същата тази масова култура. Homo Massculturicus не може да прави революции, той поддържа, утвърждава масовата култура с всяка прочетена страница, с всяка изгледана новинарска емисия, с всяка смешка на Гацо Бацов.
И все пак има светлина в края на тунела (и тя не е от идващия влак).
Винаги има.
Четящият студент, а и не само, си създава навици. Може първоначално да отгърне „Игра на тронове“ (ако обаче си е закупил книга на Иво Сиромахов, надежда тука всяка оставете), но после да отвори Селинджър, или пък Оруел, а защо не Хемингуей? Разбира се, това са само капки в морето на световната класика. Великият Йосиф Бродски, носител на Нобеловата награда за литература, е казал: „Стесняването на културния кръгозор води до стесняване на политическия кръгозор“. Има и още нещо. Четенето на грешната (в смисъл, масовата) литературата може да има обратен ефект, по-лош дори от нечетенето на нищо. Човек се заблуждава, че минава за четящ индивид, а в главата на повечето четене = знание, мъдрост, будност, а няма по-поробен от този, който си мисли, че е свободен. Само високата литература (култура) може да освободи. Само тя може да събуди!
Вече разбрахме, че студентите стават рано. Но какво четат преди лягане? Или в окупираните зали? Могат ли ранобудните студенти да станат просто… будните студенти?
Петър Димитров
Снимка: „Ранобудните студенти“ във Facebook