Заеби, брато
Събрали сме се тук, за да си поговорим за един специфичен езиков конструкт, заемка от английския. Говоря за тийм лидер. В общи линии израз, който се използва за човек, стоящ начело на група от хора. Надявам се пуристите да не се възпротивят (макар че и думата “пурист” не е дотам pure). Не че в българския си няма думи като началник или ръководител. Все пак има деликатна разлика. Ръководителят е човек, който разпределя задължения и следи за изпълнението им. “Тийм лидер” допълва това значение с отенък, който се корени в думата “лидер”. Човек, чиято личност е в състояние (по една или друга причина) да обедини групата от ръководени около общата идея. Абе, да ги накара да им пука.
По същество, вчера във Факултета по журналистика и масова комуникация се събра Общо събрание на факултета. Орган, натоварен със задължението да избере ръководител на факултета. Кандидатите бяха двама бивши декани – доц. Теодора Петрова и проф. Тотка Монова. Тийм лидер за жалост нямаше. Нямаше човек, който да обедини настроенията във факултета. Изказванията на събранието, както и гласуването после минаха под шапката на два твърдо разделени фронта, които дават ясно да се разбере, че нямат особено желание да обсъждат каквото и да било помежду си. Очаквано се стигна до безкрайни монолози, изнасяни вероятно десетки пъти преди това.
В качеството си на гласуван от студентите техен представител зададох на двамата кандидати въпроса, който вълнува (или поне се надявам да е така) широката маса от студенти. “До края на втори курс студентите абсолютно сигурно спират да се чувстват част от факултета и добутват образованието си само и само да могат да си вземат дипломата. Как смятате да се справите с този проблем?”
Получих всичко друго, но не и увереност, че някой от двамата кандидати е разбрал въпроса ми. Разбрах резултатите, които ме интересуваха, още преди да се е провело гласуването (метафорично, да не си помислите друго). Последваха няколко монолога, гласувахме приключване на обсъжданията след общо 6 изказвания, с едно от които бях уверяван с аргумент, че щом факултетът излиза на плюс заради парите от таксите, значи проблем с ФЖМК студентите нямат. Вероятно създадохме прецедент, пращайки вот с двама кандидати на балотаж. Всичко това няма особено значение. На практика в отговор на “Студентите имат проблем, дайте да го решим” получих “Заеби, брато”.
Честито да ни е!
Валентин Янков