Аплодисменти!
Отдавна не бях писал. Отдавна не се бях и занимавал със студентски въпроси. Тази една година, в която „СтудентскиАД“ го няма, съвсем се отделих от всичко що е студентско.
През немалкото ефирно съществуване на първото ми публицистично отроче с ко-водещата ми Петя намерихме много съмишленици, за да пресечем редица кофти практики. А в крайна сметка съвместната ни активност с въпросните съмишленици доведе дотам Софийски университет да принуди директора на Поделение „Социално-битово обслужване“ да си подаде оставката. Защо СУ нямаше топките да съди Марков, не мога да ви кажа.
След оставката Поделението изпадна в безтегловност за дълъг период от време. Текоха редица вътрешни проверки. Още преди да бъде обявен новият директор, бях поканен да помогна на една от въпросните комисии с каквото мога. Отзовах се и по-късно съжалих. Мъж на средна възраст с осанка на полицейски офицер бързо ми даде да разбера, че „тук въпросите задавам не аз, а той“. Възложи ми да проуча няколко различни неща и в срок да му ги поднеса „така, че да може да ги обработи“, разбирайте, с много изписана хартия и чиновнически думички. Излишно е да казвам, че повече с него не се видях.
Притеснителни индикации за новото ръководство започнаха да се появяват малко по малко. Изясни ми се накъде отиват нещата, когато из всички блокове на Софийски университет бяха разлепени копия на нареждане на територията на общежитията да не се пуши (рядко неграмотно написани, между другото). Не че на територията на общежитията е било разрешено пушенето досега, но това няма никакво значение. Разделяй и владей. Оттам нататък във въздуха все още бе въпросът: Каква е целта? Затягане на режим или вдигане на такси?
Всичко се изясни прекалено бързо. Целта са и двете! Още докато се чуха слухове за мащабни проверки из общежитията, от Ректората дойде информация, че се обсъжда повишаване на таксите. Не искам да се връщам и да мисля защо не реагирах тогава. Болно ми е. Очаквах нещата и с двете да се уталожат с времето и реални последици да няма. Сбърках! Признавам вината си.
Началният ентусиазъм на самозабравилото се ново шефче, объркало тона при комуникация със студентите, ме удари от вратата тази нощ. Буквално. „От днес вратите се заключват в 12 и се отварят в 8. Никой не излиза. Мога само аз да пускам хората. Такива са нарежданията.“ ми съобщи портиерката. Изключително смела глупост от страна на новия директор Георги Георгиев.
Няма да бъда многословен. Този текст беше предвиден да е доста по-дълъг, но неслучайно съм го съкратил. Многото приказки явно не дадоха желания резултат през последните години. Нов безобразен шеф замени стария безобраник, който беше заменил още по-стар безобразник. Цикълът се затвори. Колкото и да ми се иска, нямам причина да вярвам, че нещата, които правих през последните три-четири години, са имали значение. Не и ако всичко свърши така.
Тук идва и вашият ред. Две са нещата, които можете да направите. Едното е да се ядосате, ама тоя път наистина, и да покажете, че наистина ви пука как се отнасят с вас! Второто е да стоите затворени в общежитието си през малките часове на нощта и да ръкопляскате на новото началство.
Знаех, че ще изберете разумно! Аплодисменти!
Валентин Янков